№ 10813
гр. София, 14.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110126896 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на редовна искова молба, подадена от „М.П.“
ЕООД, с която са предявени допустими установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 717з ТЗ срещу „Р.“ ЕООД. Препис от исковата молба и приложенията
към нея е получен редовно от ответника и в рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
последният е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на
исковите претенции. Поради това и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за
доклад и съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните.
Тъй като ответникът не е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждане от
19.08.2021 г. относно наведено с отговора на исковата молба възражение за прихващане,
искането му за приемане на последното за съвместно разглеждане в рамките на настоящия
процес следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 04.02.2022 г. от 10:45 часа, за
която дата да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане
на спора. Указва на страните, че при постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от
внесената държавна такса подлежи на връщане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане на направеното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане за съвместно разглеждане в рамките
на настоящия процес.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявени са искове по 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327,
ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 717з ТЗ.
2. Ищецът „М.П.“ ЕООД твърди, че на 04.01.2017 г. бил сключен договор за доставка
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги между „Ф.Е.“ ООД – в несъстоятелност и ответника „Р.“ ЕООД, въз основа на който
1
„Ф.Е.“ ООД – в несъстоятелност продавало на ответното дружество активна нетна
електрическа енергия на цена в размер на 75 лева за МВ/час и му предоставяло услугите
„Отговорност за балансиране“, поемайки за своя сметка отговорността за небалансите в
потреблението му, както и „Прогнозиране на потреблението“, изготвяйки прогнозни
графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника. Съгласно договора
„Р.“ ЕООД станало член на балансиращата група, на която „Ф.Е.“ ООД – в несъстоятелност
било координатор. В исковата молба е изложено, че ответникът следвало да заплаща
възнаграждение за предоставените от „Ф.Е.“ ООД – в несъстоятелност услуги, изчислено на
база количествата, отчетени от средствата за измерване в точките на присъединяване. Сочи
се, че цената по договора не включва допълнително начисляваните акциз, данък добавена
стойност, такса „Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или
други такси и допълнителни задължения, които били дължими от ответника съгласно
действащото законодателство или актове на държавни органи. Според сключения договор
тези суми се начислявали отделно в издаваните от „Ф.Е.“ ООД – в несъстоятелност фактури.
„Р.“ ЕООД следвало да заплаща дължимите от него суми в срок до 14-то число на месеца,
следващ месеца на доставка. Ищецът твърди, че за м.11 и м.12.2017 г. „Ф.Е.“ ООД – в
несъстоятелност изпълнило задълженията си по договора, а „Р.“ ЕООД следвало да заплати
общо 3504,88 лева, включваща стойност на доставената електрическа енергия, такса
задължения към обществото, акциз и данък добавена стойност. Излага, че от тази сума бил
приспаднат заплатен от ответника аванс/депозит в размер на 2480,87 лева, след което
останало непогасено задължение в размер на 1024,01 лева. Въз основа на чл. 11, ал. 5 от
договора за „Р.“ ЕООД възникнало задължение за заплащане на неустойка за забава върху
тази сума в размер на законната лихва за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г. в размер
на 307,23 лева. Посочените вземания на „Ф.Е.“ ООД– в несъстоятелност към „Р.“ ЕООД
били придобити от ищеца въз основа на постановление за възлагане № 260 000/ 06.01.2021 г.
по т.д. № 3343/ 2017 г., по описа на Софийски градски съд, VI-19 състав, въз основа на търг
с тайно наддаване. В исковата молба се твърди, че за описаните вземания била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8917/ 2021 г., по описа на Софийски
районен съд, 51 състав, в полза на „М.П.“ ЕООД срещу „Р.“ ЕООД, но последното
възразило срещу нея. Поради това ищецът предявил исковете, предмет на настоящото
производство, с които иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи 1024,01 лева – незаплатена стойност на доставена
електрическа енергия в периода от м.11.2017 г. до м.12.2017 г. в обект, находящ се в гр.
София, ул. „Любляна“ № 69, ет. 2, и акциз, такса „Задължения към обществото”, мрежови
услуги и ДДС, както и 307,23 лева – неустойка за забава за периода от 14.01.2018 г. до
15.02.2021 г.
3. Ответникът „Р.“ ЕООД оспорва предявените искове. Признава, че между него и
„Ф.Е.“ ООД – в несъстоятелност е сключен описаният в исковата молба договор от
04.01.2017 г. за доставка на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги. Сочи, че на 27.11.2017 г. „Ф.Е.“ ООД – в
несъстоятелност му изпратило уведомление за нова цена на енергията, считано от 01.12.2017
г. Тъй като ответникът не се съгласил с нея, на 30.11.2017 г. уведомило „Ф.Е.“ ООД – в
несъстоятелност, че отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Поради
това последното активирало чл. 18, ал. 4 от общите условия към договора и издало фактура
№**********/ 30.11.2017 г. за депозит, обезпечаващ консумацията на доставената
електрическа енергия за м. ноември и месец декември 2017 г. в размер на 2480,87 лева,
който бил платен от „Р.“ ЕООД на 01.12.2017 г. На 01.12.2017 г. КЕВР отнела лиценза на
„Фючърс Енерджи“ ООД – в несъстоятелност, поради което последното не изпълнило
ангажимента си да достави електрическа енергия за срока на предизвестието. С оглед на
това ответникът твърди, че е погасил претенираното задължение. Освен това навежда
възражение, че процесните вземания са погасени по давност.
4. Доказателствената тежест се разпределя както следва:
В тежест на ищеца по исковете е да докаже при условията на пълно и главно
2
доказване, че между „Ф.Е.“ ООД – в несъстоятелност и „Р.“ ЕООД е сключен комбиниран
договор за доставка на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне
на комбинирани услуги от 04.01.2017 г.; че в рамките на периода от м.11.2017 г. до
м.12.2017 г. „Ф.Е.“ ООД – в несъстоятелност е изпълнило задълженията си по договора,
доставяйки електрическа енергия в обекта на ответника; че „Р.“ ЕООД е било задължено да
заплаща на „Ф.Е.“ ООД– в несъстоятелност допълнително акциз, данък добавена стойност,
такса „Задължение към обществото“, и стойност на мрежови услуги за достъп и пренос;
стойността на доставената енергия, както и стойността на дължимите акциз, данък добавена
стойност, такса „Задължение към обществото“, както и стойност на мрежови услуги за
достъп и пренос; датата, на която „Р.“ ЕООД е следвало да изпълни задължението си за
заплащане стойността на услугите; размера на неустойката за забава за заявения период;
както и че вземанията за главница и лихва са придобити от „М.П.“ ЕООД въз основа на
соченото в исковата молба постановлението за възлагане. Указва, че към настоящия момент
ищецът не сочи доказателства, че „Ф.Е.“ ООД – в несъстоятелност е доставило реално
електрическа енергия в полза на ответника за м.11 и м.12.2017 г., и доказателства относно
стойността й, както и относно стойността на акциз, данък добавена стойност, такса
„Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните задължения, за което не
сочи доказателства.
5. ОБЯВЯВА за безспорно между страните обстоятелството, че между „Ф.Е.“ ООД –
в несъстоятелност и „Р.“ ЕООД е сключен договор за доставка на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 04.01.2017 г.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, към молбата на ищеца от 31.08.2021 г.,
както и към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника на
основание чл. 190 ГПК да представи фактури за м. ноември 2017 г. и м. декември 2017 г.,
тъй като копия от тях са представени с молбата от 31.08.2021 г.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
посочи документите, които иска да бъдат изискани на основание чл. 192 ГПК от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „Електроразпределение
Север“ АД – по вид, автор, дата на издаване и т.н., както и да представи молби до всяко от
посочените дружества, в които да опише съответните документи.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по чл. 192 ГПК за първото по делото
открито съдебно заседание след изпълнението на горните указания.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не
представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като връчването на книжата да
бъде да бъде отбелязано в призовката.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4