№ 142
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20213100900700 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Л. АНТ. АНГ. и АНТ.
АНГ. Т. срещу „ЗД Бул Инс“ АД частични искове с правно основание чл. 432
от КЗ за осъждане на ответника за сумите от по 200 000.00 лв.,
представляващи част от застрахователно обезщетение в общ размер от
250 000.00 лв. за всеки от ищците за претърпени от тях болки и страдания от
загубата на А.А.А. (син на ищцата и внук на ищеца), настъпила в следствие на
причинено от Г.И.Г. ПТП на 13.08.2021г., дължимо по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/02/120002540594 със срок на действие от 05.09.2020 г. до 04.09.2021г.,
ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 13.08.2021г.
до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.08.2021г. около 20:50 ч. на пътя
„VAR 1003“, 11 километър между с. Царевци и с. Синдел, е настъпило ПТП,
при което, водачът Г.И.Г., при управление на лек автомобил „Мицубиши”,
модел „л 200“, рег. № ******** виновно нарушил правилата за движение по
пътищата, като превишил допустимата максимална скорост и несъобразил
пътните условия и ударил намиращото се пред него ППС с конска тяга, като
1
по този начин е причинил смъртта на водача на ППС А.А.А..
Срещу виновния водач Г.И.Г. било образувано досъдебно
производство № 2268/2021г. по описа на 04 РУП – гр. Варна при ОД на МВР
– гр. Варна, както и пр.пр. № 7158/2021г. по описа на Окръжна прокуратура –
гр. Варна, които не са приключили към настоящия момент. Съставен е и
констативен протокол с пострадали лица № 1405/13.08.2021 г.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Георгиев е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица BG/02/120002540594 със срок на действие от 05.09.2020г. до
04.09.2021г. с ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите
причинени от застрахования.
Вследствие на загубата на А.А.А. ищците изпаднали в тежко
състояния, затворили се в себе си, станали асоциални и емоционално
неустойчиви. Ищцата загубила сина си внезапно, а ищеца е загубил внука си,
когото е отгледал като свой син. Ищците развили остра стресова реакция и
душевно разстройство, като и до момента не могат да преодолеят внезапната
загуба на А.А..
Поради наличие на причинната връзка между поведението на
застрахования водач и претърпените неимуществени вреди, причинени от
настъпилата смърт на А.А., ищците молят съда да постанови решение за
осъждане на ответника за репариране на причинените вреди в претендираните
частични размери.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител
поддържат предявените искове, молят същите да бъдат уважени. Молят за
присъждането на разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „ЗД Бул Инс“ АД в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Ответното дружество признава факта на сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
BG/02/120002540594 със срок на действие от 05.09.2020 г. до 04.09.2021 г., по
отношение на лек автомобил „Мицубиши”, модел „л 200“, рег. № ********,
собственост на Г.И.Г.. Оспорва виновно и противоправно поведение на
2
водача на застрахованото при ответника МПС, причинило смъртта на А.А..
Оспорва механизма на причиняване на процесното ПТП, като сочи, че
управляваното от пострадалото лице ППС с конска тяга не е било с
необходимите светлинни сигнализации, както и че не се е движило в
предвидената за това част от пътното платно. Сочи, че към момента на ПТП
А.А. е бил под въздействието на алкохол. Потвърждава, че за настъпилото
застрахователно събитие е уведомен от ищците, като излага, че по отношение
на ищцата на 30.09.2021г. е отказано изплащане на обезщетение до
представяне на необходимите за ангажиране на отговорността на
застрахователя документи. По отношение на ищеца излага, че на 06.10.2021г.
е постановен мотивиран отказ да се изплати обезщетение. Не оспорва
качеството на майка и дядо на ищците, спрямо починалото лице А.А.А..
Оспорват се вида и размера на твърдените неимуществени вреди, в
това число претърпените болки и страдания, като по отношение на ищеца
А.А. оспорва наличието на особено близки отношения с починалото лице,
обуславящи заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Излагат се съображения, че претендираните суми за неимуществени вреди са
завишени и не са несъобразени с принципа за справедливост, като по
отношение на ищеца А.А., сочи като приложимо ограничението по § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ, във връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ. По отношение на
претенцията за лихви се сочи, че поради недължимост на главните искове,
недължима се явява и акцесорната претенция за лихва.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
В съдебно заседание ответникът редовно уведомен, чрез процесуалния
представител подържа подаденият отговор, моли предявените искове да
бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№1405/13.08.2021г., от който се установява, че на 13.08.2021г. на път VAR
1003 между с. Царевци и с. Синдел е настъпило ПТП, при което водачът
3
Г.И.Г. на лек автомобил „Мицубиши“, модел Л200, с рег. №В1406ТА поради
неспазване на разстоянието блъска движещото се пред него ППС с конска
тяга /каруца/, управлявано от А.А.А.. А.А.А. е отразен като пострадало лице с
диагноза: починал. В протокола е посочено, че водачът на лекия автомобил
има валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност” с
№ВG/02/120002540594 с „Бул Инс“ АД, валидна до 04.09.2021г.
От събраните в досъдебното производство доказателства и от
заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза се установява
следния механизъм на ПТП: на 13.08.2021г. около 20.50ч. на път VAR 1003
между с. Царевци и с. Синдел е настъпило ПТП между лек автомобил и
каруца с конски впряг. Лек автомобил „Мицубиши“, модел Л200, с рег.
№В1406ТА, управляван от Г.И.Г. в посока село Сидел със скорост около 77
км/ч застига и удря с предната си част, задна лява част на каруцата,
управлявана от А.А.А., със скорост около 18км/ч. При съприкосновението на
двете ППС-та, автомобилът се завърта по часовниковата стрелка спрямо
опорната точка с каруцата. След началния удар, автомобилът продължава
движението си напред и в дясно, с ляв борд под ъгъл спрямо дължината на
пътното платно до навлизане на предните колела спрямо десния банкет. След
частично навлизане на предната част на автомобила в тревната площ се
преобръща на лявата част. Каруцата е била избутана при удара напред и в
дясно в посока на предходното си движение. Фрагментите от набора на
каруцата са започнали да изпадат непосредствено след удара и откъсването на
задното ляво колело. Ударът на тялото на пострадалия е бил както в елементи
от набора на каруцата, така и спрямо предната дясна част на автомобила,
където се открива овална деформация без следи от отлагане на боя.
Вещото лице М. посочва, че в района на ПТП, пътното платно се е
характеризирало с прав, сух, без неравности пътен участък, две насрещни
пътни ленти с единична прекъсната разделителна линия. Двете пътни ленти
са били с ширина от по 3 метра. Ограничението на скоростта на процесния
автомобил е 90км/ч. В ляво и дясно от пътното платно имало затревен банкет,
след който следват канавки. В района на ПТП няма описани или заснети
пътни знаци, няма установени крайпътни осветителни тела. В района няма
технически особености водещи до намалена видимост или такива, които да
водят до невъзможност на автомобила да извърши частично или цялостно
навлизане в насрещната пътна лента, за да осигури достатъчно странично
4
разстояние за маневра изпреварване.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза скоростта на
движение на автомобила към момента на настъпване на опасната ситуация и
към момента на сблъсъка е била приблизително една и съща, тъй като няма
констатирани следи от аварийно или служебно спиране преди точката на
ПТП. Автомобилът е имал скорост 77км./ч., като при тази скорост е имал
опасна зона около 70 метра. Тази опасна зона е била на границата на видимост
спрямо светлинното петно /десен фар при автомобил с дясно разположена
колона на управление/. Вещото лице М. заключва, че основната причина за
настъпилото ПТП е неосигурена странична дистанция от лекия автомобил
спрямо изпреварваното ППС – во. Автомобилът се е движел в лявата част на
пътната лента, а каруцата е била разположена в дясната част на същата пътна
лента. ПТП – не е настъпило поради движение с несъобразена скорост, която
не би позволила на водача да забележи каруцата, а поради неосигуряване на
странична дистанция при изпълнено изпреварване на по – бавно движещ се
предно разположен обект. Вещото лице е посочило, че няма събрани данни в
досъдебното производство, че водачът или каруцата са имали отразители или
други светлинни елементи за увеличаване на разпознаваемостта в тъмната
част от денонощието. При използване на отразители или светлинен източник,
видимостта нараства до 300 метра. Съответно правият пътен участък и
осветлението от предните светлини на автомобила са осигурявали видимост
на минимално разстояние от 70метра при движение на автомобила на къси
светлини. При изследваната скорост на движение, каруцата не е попадала в
опасната зона. Вещото лице посочва, че водачът на каруцата не е имал
възможност да оцени поведението на застигащия го в гръб автомобил, а
водачът на автомобила е имал възможност технически да заобиколи каруцата
в ширината на пътното платно.
В заключението си по съдебномедицинската експертиза вещото лице Д.
е заключило, че в следствие на ударите от лекия автомобил А.А.А. е получил
тежка черепно – мозъчна травма – тежка контузия на мозъка в областта на
ствола. Развила се е дихателна недостатъчност от вдишваната кръв в трахея,
бронхи и бели дробове. Установени са тежки травматични увреждания в
областта на главата, а именно счупване на черепна основа, травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, контузия на лявото голямо
5
мозъчно полукълбо, контузия в областта на моста. В следствие на тези травми
е настъпила смърт. При изследване на проба кръв е установено 0.27 промила
етилов алкохол. Тази концентрация според вещото лице говори за употреба
на етилов алкохол без лицето да е алкохолно повлияно.
От заключението по съдебно психиатричната експертиза се установява,
че при ищците Л.А. и А.Т. се установява Остра стресова реакция в първите
часове след като са разбрали за смъртта на А.А.. Острата стресова реакция
/F43.0 по МКБ – 10/ представлява преходно разстройство със значителна
тежест, което се развива без проява на други психични разстройства, в
отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено продължава
от няколко часа до дни. Стресорът може да бъде непреодолимо травмиращо
изживяване, например сериозна заплаха за сигурността и физическото
оцеляване на лицето или на любимия човек или необичайно внезапна
заплашваща промяна в социалната позиция и/или обкръжение на индивида
/като невъзвратима загуба на близки хора, пожар в дома и т.н/ Рискът от
развитието на това разстройство нараства ако е налице соматично изтощение
или органични фактори /например напреднала възраст/. Вещото лице В.
посочва, че и двама ищци описват при извършения преглед бурна
емоционална реакция, частична дезориентация, като споменът от събитията
по повод смъртта на А.А. е непълен. Налице е пряка връзка между описаната
симптоматика и стресора – необратима загуба на техния близък родственик.
Същевременно предвид близката родствена връзка, близките
взаимоотношения и внезапността на настъпване, загубата се явява достатъчно
силен стрес за отключване на реакцията. И при двамата ищци симптомите на
острата стресова реакция са продължили в рамките на няколко часа и
напълно отшумели в рамките на първото денонощие. Вещото лице е
заключило, че последвалото състояние и при двамата е обусловено от
реакцията на скръб /траурна реакция/.
От представеното по делото удостоверение за раждане на л.11 по делото
се установява, че А.А.А. е роден от майка Л. АНТ. АНГ. и баща неизвестен.
Съгласно удостоверение за съпруг/а и родствени връзки Л. АНТ. АНГ. е
дъщеря на АНТ. АНГ. Т..
Разпитани свидетелите Симеонов и Р. излагат, че познават Л. и А., тъй
като са от едно село. Познавали и сина на А., на който му викали „Еврото“. Те
6
живеели заедно в едно домакинство. Не познават бащата на сина на Л..
Починалият А. – „Еврото“ бил отгледан от дядо си А.. Знаел дядо си като
баща и му викал „тате“. Дядото А. водел внука си на училище, купувал му
сладки, дрехи. По времето когато майката Л. била в Германия, малкия А.
живеел с баба си и дядо си. Когато Л. се върнала от чужбина се оженила в с.
Султанци. Преместила да живее там за 4-5 години до смъртта на мъжа й.
Докато била в Султанци синът й А. живеел при дядо си А. и баба си. От време
на време ходел при майка си. Когато Еврото пораснал помагал на дядо си и
майка си. Сечал, носел дърва. След инцидента и двама свидетели имат
впечатления, че и майката Л. и дядото А. не били добре, постоянно плачели,
ходели на гробища. Стаята на А. била цялата в негови снимки.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че
управляваното от деликвента в деня на инцидента МПС, е било застраховано
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в „Бул Инс“ АД по
застрахователна полица, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Договорът за застраховка не е оспорен по авторство или съдържание по
7
надлежен ред, следователно обвързва валидно застрахователя и
застрахованото лице.
При съвкупния анализ на доказателствата се установява, че е настъпило
ПТП между посочените лица, което е причинено виновно и противоправно от
Георги Георгиев, който при управление на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, тъй като по време
на изпреварването не е да осигурил достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство /каруца/, управлявана от
А.А.. В следствие на тези негови действия, причинил смъртта на А.А., за
което са категорични вещите лица по съдебно автотехническата и медицинска
експертиза.
Установено е по делото, че Л. С. е майка на починалия/съгласно
удостоверение за раждане на л.11/, като в следствие на неговата смърт същата
е изпитала болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на деликвента. Ищцата развила симптоми на острата стресова
реакция, което включва бурна емоционална реакция, частична дезориентация,
като споменът от събитията по повод смъртта на А.А. е непълен. Вещото
лице В. е дало заключение, че е налице е пряка връзка между описаната
симптоматика и стресора – необратима загуба на близък родственик.
Сегашното състояние на ищцата е обусловено от реакцията на скръб /траурна
реакция/.
За негативните изживявания у ищцата Л.А. преки впечатления имат
двамата разпитани в хода на съдебното дирене свидетели, показанията, на
които съдът напълно кредитира. От разпита на същите категорично се
установи, че след смъртта на сина си ищцата плачела често, видимо не била
весела. Това й състояние продължава и към настоящия момент.
С оглед изложеното, съдът намира, че са изпълнените предпоставките
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта, на наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност", са възникнали основанията по чл.432 от КЗ за ангажиране
отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на вредите,
претърпени от ищцата в резултат на виновното и противоправно поведение
на прекия причинител.
В тази връзка съдът приема, че искът за неимуществени вреди е доказан
8
по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самото деяние такива, а продължават и след
това.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, съдът съобрази, че ищцата е изпитала болки и страдания, в
следствие на загубата на сина си. Загубата на рождено дете е тежка травма,
която е особено силна когато е внезапна, неочаквана и причинена по начин,
различен от естествения за всяко човешко същество. Връзката между родител
и дете е изключително силна, като много ясно е изразена тя с майката. Това е
така, защото майката е онзи родител, който полага първите непосредствени
грижи за новороденото дете, като те продължават и в последствие и след
навършване на неговото пълнолетие. Такава връзка се установява между
ищцата и нейната син.
Свидетелските показания са еднозначни, че чувствата на дълбока тъга и
печал са били ясно разпознаваеми у ищцата, която е плачела за своя син.
Степенувайки интензитета на болките и страданията на ищцата в морален
план, съдът приема, че най – силни са били непосредствено след смъртта на
сина й и първите няколко месеца, като макар и с по – нисък интензитет са
продължили.
За определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, е
необходимо да се съобрази и, че към момента на настъпване на процесното
събитие /13.08.2021г./ лимитът на застрахователна отговорност за
неимуществени вреди от застрахователно събитие при едно пострадало лице
е 2000000 лв., а при две и повече пострадали лица е до 10 000 000 лв.
Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност, обществено - икономическата конюнктура в страната към
9
момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите
нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.266 КЗ/отм./ във
вр. с § 27 ПЗР на КЗ намира, че искът е основателен за сумата от размер на
180000.00 лева.
По отношение ищеца А.Т., съдът като съобрази нормата на чл.493а, ал.4
от КЗ и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК намира, че по делото е установена особено
близката привързаност между починалия и неговия дядо. А.А., съгласно
представеното удостоверение за раждане е с баща неизвестен. Впечатления за
лице, макар и на което юридически да не е признато бащинство, да е имало в
житейски план фигурата на „баща“ нямат и разпитаните в хода на
производството свидетели. Същите не знаят, кой е биологичния баща на А.А..
Предвид тези обстоятелства ролята на „бащата“ в живота детето е била поета
от дядото А.Т.. За доказано от непротиворечивите свидетелски показания
съдът приема, че дядото е поел отглеждането на починалия от неговото
раждане, като са живеели заедно в едно домакинство. Купувал му е дрехи,
храна, водел го е на училище. Преките и непосредствени грижи са полагани
от дядото и по времето, когато майката Л.А. е била в чужбина, така и когато е
живеела в с. Султанци по повод съвместно съжителство с друго лице. Всички
тези обстоятелства сочат на създадена връзка между дядо и внук, които са се
характеризирали с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост.
Тази силна привързаност е причинила на ищеца Т. морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Вещото лице В. е установил, че у ищеца също
са се породили симптоми на острата стресова реакция в следствие на
внезапната загуба. Като сегашното му състояние е обусловено от реакцията
на скръб /траурна реакция/. За състоянието на печал имат впечатления и
разпитаните свидетели.
Горното обуславя извод, че на ищеца следва да му се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
По отношение на размера съдът като взе предвид изложените по горе
критерии и степенуване на интензитета на болките и страданията, намира, че
10
справедливото обезщетение се равнява на 100000.00лв.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника, че следва да
бъде приложен § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ(ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от
7.12.2018 г.), съгласно която разпоредба до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в
размер до 5000 лв.
Цитираният параграф не следва да се прилага, тъй като противоречи на
правото на ЕС - член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи
1 и 2 от Втора директива 84/5. По тълкуването на тези разпоредби е
постановено задължително по силата на чл. 633 ГПК за настоящия
съд решение на СЕС по дело С[1]277/2012 г., с което се приема, че член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива
84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5.
С оглед така определения размер на репариране на неимуществените
вреди съдът пристъпва към разглеждане на възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от А.А.. По делото не се събраха доказателства,
които да установяват, че с поведението си починалото лице е допринесло за
крайния вредоносен резултат. В действително лицето е употребило алкохол,
но вещото лице Д. е категоричен, че при установеното количество от 0.27
промила, то не е алкохолно повлияно. Отделно от това всички доказателства
сочат за изключителната вина на водача на лекия автомобил, който е имал
възможност да възприеме движещата се пред него каруца. Налице е било
нужното пространство от пътното платно за извършване на маневрата.
Въпреки това не е предприел надлежно изпреварване с осигуряването на
достатъчно дистанция за избегне настъпването на произшествието.
Предвид изложените мотиви не е налице твърдяното съпричиняване на
11
вредите от страна на пострадалото лице, което да предпостави приложението
на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за съразмерно намаляване на определеното
от съда обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен за сумата от 180000.00лв. за ищцата А. и за 100000.00лв. за
ищеца Т..
По отношение на лихвата забава:
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по
чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според правилото на чл.380,
ал.1 от КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и
да представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. В чл.380, ал.3 от КЗ е
предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
Съгласно следващата разпоредба на чл. 497 от КЗ, застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната
от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая претенцията на ищците е отправена до застрахователя на
10.09.2021г., съгласно молба вх. №ОК-587-972 на л.15 от делото. На
16.09.2021г. са представени изискани доказателства /констативен протокол/.
Няма данни да са изисквани други документи. Следователно 15 дневният срок
от работни дни е изтекъл на 08.10.2021г. за произнасяне по преписката. На
30.09.2015г. е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение
спрямо ищцата, а на 06.10.2021г. по отношение ищеца Т.. Отказът има за
резултат неопределяне и неизплащане на застрахователно обезщетение в
сроковете на чл.497 от КЗ.
Следователно ответникът ще изпадне в забава за заплащане на
12
застрахователното обезщетение на 09.10.2021г., като за периода от датата на
деликта до 13.08.2021г. искането за присъждането на законна лихва е
неоснователно.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 11200.00лв. и съдебно деловодни
разноски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 740.00лв.
По делото е направена искане да бъде присъдено на адв. Т. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за
сумата от 5530.00лв. за всеки един от ищците. В случая се касае за безплатна
адвокатка правна помощ. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. На основание посочената разпоредба съдът определя възнаграждение
от 5530.00лв. за всеки един ищец, което е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото и размерите по Наредба №1 от 09.04.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно
уважената част от исковете адвокатското възнаграждение следва да се понесе
от ответника в размер на 4977.00лв. за ищцата А. и 2765.00лв. за ищеца Т..
С оглед изходът от спора на ответника се следват разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете, които следва да се понесат от ищцата Л.А. в
размер на 802.00лв., а от ищеца Т. в размер на 4010.00лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ НА Л. АНТ.
АНГ., ЕГН **********, с адрес с. Синдел, общ. Аврен, обл. Варна, ул.
„Дъбрава“ №6 сумата от 180000.00лв./сто и осемдесет хиляди лева/,
представляваща част от застрахователно обезщетение в общ размер от
250 000.00 лв. за претърпени болки и страдания от загубата на А.А.А. (син на
13
ищцата), настъпила в следствие на причинено от Г.И.Г. ПТП на 13.08.2021г.,
дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/02/120002540594 със срок на действие от
05.09.2020 г. до 04.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.10.2021г. до окончателното й изплащане на основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове е с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД от Л. АНТ. АНГ., ЕГН **********, с
адрес с. Синдел, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Дъбрава“ №6 срещу „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ №87 да бъде осъден ответникът да заплати сумата за
разликата над 180000.00лв./сто и осемдесет хиляди лева/ до пълния
предявен размер от 200000.00лв./двеста хиляди лева/, представляваща част
от застрахователно обезщетение в общ размер от 250 000.00 лв. за претърпени
болки и страдания от загубата на А.А.А. (син на ищцата), настъпила в
следствие на причинено от Г.И.Г. ПТП на 13.08.2021г., дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№ BG/02/120002540594 със срок на действие от 05.09.2020 г. до 04.09.2021г.,
както и за заплащане за законната лихва върху главницата от
180000.00лв. за периода от 13.08.2021г. до 08.10.2021г.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ НА АНТ. АНГ.
Т., ЕГН **********, с адрес с. Синдел, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Дъбрава“
№6 сумата от 100000.00лв./сто хиляди лева/, представляващи част от
застрахователно обезщетение в общ размер от 250 000.00 лв. за претърпени от
тях болки и страдания от загубата на А.А.А., внук на ищеца, настъпила в
следствие на причинено от Г.И.Г. ПТП на 13.08.2021г., дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№ BG/02/120002540594 със срок на действие от 05.09.2020 г. до 04.09.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2021г. до
окончателното й изплащане на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ,
вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
14
ОТХВЪРЛЯ предявените искове е с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД от АНТ. АНГ. Т., ЕГН **********, с
адрес с. Синдел, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Дъбрава“ №6 срещу „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ №87 да бъде осъден ответникът да заплати сумата за
разликата над 100000.00лв./сто хиляди лева/ до пълния предявен размер
от 200000.00лв./двеста хиляди лева/, представляваща част от
застрахователно обезщетение в общ размер от 250 000.00 лв. за претърпени
болки и страдания от загубата на А.А.А., внук на ищеца, настъпила в
следствие на причинено от Г.И.Г. ПТП на 13.08.2021г., дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№ BG/02/120002540594 със срок на действие от 05.09.2020 г. до 04.09.2021г.,
както и за заплащане за законната лихва върху главницата от
100000.00лв. за периода от 13.08.2021г. до 08.10.2021г.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна държавна
такса и съдебно деловодни разноски в размер на 11940.00лв./единадесет
хиляди деветстотин и четиридесет лева/ и 5.00лв./пет лева/, за издаване на
изпълнителен лист на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К.И.
Т., към Адвокатска колегия – София сумата от 4977.00лв. /четири хиляди
деветстотин седемдесет и седем лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на Л. АНТ. АНГ. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К.И.
15
Т., към Адвокатска колегия – София сумата от 2765.00лв. /две хиляди
седемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на АНТ. АНГ. Т. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Л. АНТ. АНГ., ЕГН **********, с адрес с. Синдел, общ.
Аврен, обл. Варна, ул. „Дъбрава“ №6 ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ №87 сумата от 802.00лв. /осемстотин и два лева/, представляваща
сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА АНТ. АНГ. Т., ЕГН **********, с адрес с. Синдел, общ.
Аврен, обл. Варна, ул. „Дъбрава“ №6 ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ №87 сумата от 4010.00лв. /четири хиляди и десет лева /,
представляваща сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми на Л. АНТ.
АНГ. с решението могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка,
открита в „Юробанк България“ АД: IBAN BG 96 BPBI 7945 4071 8904 01,
BIC: BPBI BGSF.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми на АНТ.
АНГ. Т. с решението могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка,
открита в „Юробанк България“ АД: IBAN BG 15 BPBI 7945 4071 8905 01,
BIC: BPBI BGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
16
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17