Определение по дело №18/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

С разпореждане от 26.07.2012 г., постановено от ДСИ по изпълнително дело № 179/2012 г. по описа на СИС при РС – Кърджали е оставена без уважение молбата на И. Б. Р. за намаление на присъденото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал жалбодателят И. Б. Р., който го обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. е прекомерно завишено и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на действията, извършени от процесуалния представител на взискателя. Твърди се, че дължимото възнаграждение при интерес до 1000 лв. е в размер на 50 лв., а трикратния размер бил 150 лв. Сочи също, че липсвали доказателства, че дължимото адвокатско възнаграждение било изплатено. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане на ДСИ и да намали присъдените по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение до размера на 150 лв., като отхвърли претенцията на взискателката за разликата от 150 лв. до 360 лв. като неоснователна и недоказана.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят М. К. Р., чрез своя представител по пълномощие, е подала писмено възражение срещу подадената жалба, в което сочи, че изпълнителното дело било образувано за издръжка на дете, а това предполагало следене на делото през един продължителен период от време. Твърди също, че договореното възнаграждение било по-ниско от минимално предвиденото в Наредбата на адвокатските възнаграждения.

Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 179/2012 г. по описа на СИС при РС – Кърджали се установява, че същото е било образувано на 10.07.2012 г. по молба на взискателя М. К. Р., чрез своя представител по пълномощие, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 06.07.2012 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело И. Б. Р., за заплащане на ежемесечна издръжка на малолетното си дете Б. И. Р. в размер на 130 лв., считано от влизане в сила на решението – 05.07.2012 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга правопрекратяваща или изменяща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 7649/10.07.2012 г. ДСИ е поканил длъжника по изпълнително дело № 179/2012 г. И. Б. Р., да заплати следното задължение по изпълнителното дело: месечна издръжка по 130 лв. от 05.07.2012 г., 70 лв. разноски по изп. дело, такса по т.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на 41 лв., както и 360 лв. адвокатско възнаграждение. Поканата е получена от длъжника на 12.07.2012 г., като с платежно нареждане от 20.07.2012 г. длъжникът е платил 360 лв. разноски за адвокат, а с вносна бележка от 20.07.2012 г. е внесъл сумата от 70 лв. по изпълнителното дело.

С молба вх.№ 824/25.07.2012 г. длъжникът по изпълнителното дело и настоящ жалбоподател И. Б. Р. е поискал от съдебния изпълнител намаляване размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до размера от 150 лв. Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения.

При тези доказателства съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В тази връзка, разпоредбата на чл.10 от наредбата посочва, че за защита по изпълнително дело възнаграждението е както следва: т.1 за образуване на изпълнително дело - 100 лв.; т.2 за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Съответният интерес при присъдени периодични платежи се определя съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК или 4 680 лв. (130 лв. х 12 месеца х 3 години). Така, минималното възнаграждение за защита при интерес от 1 000 до 5 000 лв. е 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв., или в случая – в размер на 3 680 лева, респективно – 220.80 лева, като общото възнаграждение по тази точка е 420.80 лв. (200 лв. + 220.80), намалено с 1/2 е в размер на 210.40 лв. съобразно разпоредбата на чл.10, т.2 от наредбата. Или, общо възнаграждението по чл.10, т.1 и 2 от наредбата е в размер на 310.40 лв. (100 лв. по т.1 + 210.40 лв. по т.2), а трикратният размер възлиза на 931.20 лв.

В случая адвокатското възнаграждение е в размер на 360 лв. с ДДС, което води до извода, че същото е определено на основание чл.10, т.1 (за образуване на изпълнително дело), във вр. с §2 от Наредбата, или 100 лв. х 3 = 300 лв. + 60 лв. ДДС, който не се включва в размера на аõвокатското възнаграждение съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата. Поради тази причина възнаграждението не е определено над предвидените ограничения в §2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка доводите, изложени в жалбата за несъответствие на изпълнителните действия с договореното адвокатско възнаграждение, са неоснователни. Съдът намира, че с оглед цитираната разпоредба на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, липсва основание за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по – малък от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Ето защо, като е определил разноски за адвокатски хонорар в размер на 360 лв. с ДДС, съдебният изпълнител е постановил законосъобразен и обоснован акт, поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Що се касае до довода, че дължимите суми са заплатени в срока за доброволно изпълнение, то в този случай длъжникът по изпълнителното дело се ползува от привилегията на чл.53, ал.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като това плащане няма отношение към адвокатските възнаграждения. Относно обстоятелството дали договореното адвокатско възнаграждение е заплатено на адвоката или не, то това е неотносимо към дължимостта на възнаграждението, тъй като при неплащане адвокатът има правото да си снабди със заповед за изпълнение на основание чл.37 от ЗА, във вр. с чл.410, ал.1 от ГПК.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯжалбата на И. Б. Р. от Г., У.М. № 29, с ЕГН * против разпореждане от 26.07.2012 г., постановено от ДСИ по изпълнително дело № 179/2012 г. по описа на СИС при РС – Кърджали.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.