Р Е Ш Е Н И Е
№ 314/17.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI-ти касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Дияна Златева-Найденова |
|
|
к.а.д. № 329 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Делото е образувано по касационна жалба на Н.А.П., чрез адв. К. срещу
Решение № 7/09.02.2023 г., постановено по анд № 95/2021 г. на Районен съд –
Панагюрище, с което е отхвърлена жалбата на Н.П. срещу
Заповед за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР № 310зз-33 от
11.04.2021 г., издадена от Д. И. Г. – Старши полицай в Група „Охрана на
обществения ред“ при РУ - Панагюрище.
В касационната жалба се излагат
оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушения на
материалния закон и необоснованост. Твърди се нарушение на процесуалните
правила. Изразява становище, че забавянето в постановяване на крайния съдебен
акт по съществото на спора е приравнено на липса на правораздаване. Твърди се,
че районният съд не е възприел правилно фактическата обстановка по спора, както
и, че не е подложил на анализ всички събрани по делото доказателства. По съществото на спора се излагат съображения
за немотивираност на оспорения акт, както и че същият бил издаден в
противоречие с целта на закона. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и
вместо него съдът да постанови друг по същество на спора, с който да отмени
оспорената заповед за задържане.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява, представлява се адв. К., който поддържа жалбата. Претендира присъждане
на разноски за първата инстанция и държавна такса.
Ответникът – Старши полицай в група Охрана на обществения ред при Районно управление
Панагюрище не се явява в съдебно заседание. Представлява се от юрк. П., която с
писмено становище оспорва касационната жалба. Изразява подробно становище за
законосъобразност на оспорената заповед. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че така
постановеното решение на Районен съд - Панагюрище за правилно и
законосъобразно, предвид което моли същото да бъде оставено в сила. Изразява
становище, че в случая е издадена заповед за процесното задържане на
жалбоподателя, като свидетелят А. сочи, че той е бил блъскан от жалбоподателя и
поради тази причина е налице основанието да бъде задържан. Счита, че правилно
съдът е отразил в решението си, че налице са били данните за извършване на това
престъпление.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Панагюрище е образувано по жалба на Н.П.
срещу Заповед за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР № 310зз-33 от
11.04.2021 г., издадена от Д. И. Г. – Старши полицай в Група „Охрана на
обществения ред“ при РУ - Панагюрище.
Съгласно оспорената заповед, в 22:00 часа на 11.04.2021 г., Д. И. Г., на
длъжност Старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ при РУ Панагюрище
при ОД МВР Пазарджик, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, въз основа на
образувано Бързо производство по ЗМ 310зм-76 от 11.04.2021 г. по описа на РУ, е
задържал в местата за задържане в РУ Панагюрище при ОД МВР Пазарджик, Н.А.П.,
тъй като същият с действията си противозаконно е попречил на орган на власт да
изпълнява задълженията си, квалифицирано като престъпление по смисъла на чл. 270,
ал. 1 от НК. От съдържанието на заповедта става ясно, че същата е издадена
затова, че на 11.04.2021 г., около 21:50 часа, в гр. Панагюрище, с л.а. марка
„БМВ“, модел „320 И“, с ДР № ***, движейки се по ул. „Георги Раковски“,
жалбоподателят е минал на червен забранителен светофар към ул. „Г. Бенковски“ и
е продължил в посока гр. Пазарджик. Движещият се зад него патрулен автомобил е
подал светлинен сигнал, с цел да бъде спряно МПС, но водачът П. не се е
подчинил, а е увеличил скоростта си и е напуснал пределите на гр. Панагюрище,
последван от служителите на реда. Към мястото е насочен и втори автомобилен
патрул. Посочено е, че МПС е продължило движението си и е отбило, навлизайки в
с. Бъта, след което автомобилът е продължил през цялото село и отново не се е
подчинил на подадения сигнал от движещия се зад него автомобилен патрул. След
като е напуснал завоя и е навлязъл в черен път извън с. Бъта, по пътя за с.
Баня, съгласно заповедта, служителите на РУ Панагюрище при ОД МВР Пазарджик са
успели да установят кой е водачът на МПС, който с действията си противозаконно
е попречил на орган на власт да изпълнява задълженията си. Жалбоподателят П. е
задържан за срок от 24 часа в помещенията за временно задържане в РУ Панагюрище
при ОД МВР Пазарджик.
За да се произнесе по жалбата срещу оспорената заповедта, районния съд е
събрал относимите писмени и гласни доказателства, както и административната
преписка по издаване на заповедта. Същите са подробно описани в оспорения
съдебен акт и са обсъдени в мотивите на процесното решение.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля И.
С. А. съдът е установил, че същият е бил на работа от 20:00 часа на 11.04.2021
г. до 08:00 часа на 12.04.2021 г., като при обход е забелязан л.а. марка „БМВ“,
сив на цвят, който, излизайки от ул. „Георги Раковски“ в град Панагюрище, на
светофара е направил ляв завой, на червен забранителен сигнал на светофара, с
неразумно шофиране и въртене на гуми. Сочи, че заедно с издателя на обжалваната
заповед за задържане - Д. Г., са предприели действия за спиране на автомобила
посредством светлинен и звуков сигнал, но точно тогава автомобилът увеличил
скоростта на движение и дистанцията между него и патрулния автомобил. С висока
скорост автомобилът потеглил към гр. Пазарджик и напуснал гр. Панагюрище. След
като приближили с патрулния автомобил, служителите на реда установили
регистрационния номер на автомобила и докладвали на оперативния дежурен, като
продължили да следват автомобила по посока на гр. Пазарджик. На отбивката за с.
Бъта. А. изяснява, че автомобилът, управляван от П., влязъл в селото, но никъде
не намалил скоростта, а през цялото време се е движил с бърза, неразумна
скорост, без да спазва правилата на ЗДвП. Свидетелят сочи, че в края на селото,
по посока на с. Баня, има бетонов мост и водачът е преценил, че не може да мине
по този мост, поради което отбил в улицата, находяща се вляво на моста, като
тази улица е без изход. А. установява в показанията си, че в края на улицата
асфалтът свършва и тя продължава в полето, където автомобилът заседнал и спрял
на около 20-25 м. по черния път. А. твърди, че след като слезли от служебния
автомобил, полицаите издали разпореждане на водача да изгаси двигателя и да
слезе от автомобила, при което същият нито изгасил двигателя, нито отворил
вратата, за да слезе. Така А. се приближил от лявата страна на автомобила,
отворил вратата, за да свали шофьора и тогава П. се опитал да затвори вратата,
като отблъснал свидетеля А. настрани. Свидетелят пояснява, че е предприето
изваждане на П. от автомобила и поставянето на белезници за задържане. Описва,
че са използвали „ключ от ляво“ на лявата ръка, с цел издърпване на
жалбоподателя от автомобила, с подсечка, поставяне на земята по корем и накрая
поставяне на помощни средства - белезници. Разкрива, че П. не се е движил сам в
автомобила, а е имало още две лица, като на предната седалка се е возило силно
уплашено момиче, а на задната седалка е имало още едно лице от мъжки пол, на
което също е трябвало да се поставят белезници, като за целта е повикан втори
екип от РУ Панагюрище при ОД МВР Пазарджик. Дадените показания са подкрепрени
от събраните по делото Докладна записка от мл.инсп. И. А. и Докладна записка от
мл.инсп. Д. И. Г. и районният съд ги е ценил изцяло, като съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства.
С оглед приложената физическа сила при ареста на жалбоподателя, същият е
заведен от органите на реда за преглед в спешен медицински център, за което е
издаден Фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторен № 8/8746 на ФСМП-
Панагюрище, съставения на 12.04.2021 г., в 00.17 часа. От същия се констатира,
че П. е бил клинично здрав към момента на прегледа.
Съгласно приложения по делото на районния съд препис от Книга за задържани
лица на РУ Панагюрище при ОДМВР - Пазарджик се констатира, че под № 33 е вписан
Н.А.П., клинично здрав, задържан в помещението за задържане. Същият е освободен
поради непредявено обвинение от страна на Районната прокуратура на 12.04.2021
г., в 10:30 часа. Т.е. установява се задържане от 12 часа и 30 минути, в който
период е включен и медицинският преглед.
По делото е приложено Удостоверение за изследване на слуха, изготвено от
Аудиологичен и Отоневрологичен кабинет, при „МБАЛ Пазарджик“ АД, изготвено на
14.04.2021 г., от което се констатира, че при П. е налице голяма травматична
руптура на дясното тъпанче, което почти липсва в долния квадрант. Посочено е,
че ръбовете са кръвонасядани и с обърнати навътре части. Съгласно приложеното Съдебно-медицинско удостоверение,
изготвено на 15.04.2021 г. от съдебен лекар д-р П. М. М., при прегледа на Н.А.П.
е констатирано, че е налице установена травматична руптура на дясната тъпанчева
мембрана - състояние след кръвотечение от носа, като са констатирани
кръвонасядания с мораво-синкав цвят по кожата на клепачите на дясното око,
носът е оточен, в лявата ноздра е установена засъхнала кръв. На шията е открито
охлузване на кожата на тила, с размери 2/0,5 см, покрито с коричка над нивото
на кожата, по кожата на гърдите и корема са установени множество дребни
драскотини, с дължина 1/1,5 см. а на дясната длан, в основата на първи пръст,
са установени 2 охлузвания с размери 0,5/0,4 см. и 0,3/0,2 см. Заключава се, че
кръвотечението от носа е причинило разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
С оглед образуваното бързо производство ЗМ 310зм-76 от 11.04.2021 г. по
описа на РУ-Панагюрище е сезирана и районна прокуратура–Панагюрище. Съгласно
заключението на районната прокуратура в Постановление за прекратяване на
Наказателно производство № 1735/21.10.2021 г., на РП- Пазарджик ТО -
Панагюрище, осъщественото от жалбоподателя П. деяние, макар формално да
разкрива обективните и субективни признаци на престъпление по смисъла на чл.
270, ал. 1 от НК, не е престъпно, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, защото е
налице висока степен на малозначитслност, поради ниска обществена опасност на
извършеното.
На жалбоподателя били издадени и наказателни постановления и фиш за
допуснатите нарушения на ЗДвП, описани от районния съд.
При тези установявания първоинстанционния съд е приел, че по делото се
констатира, че нарушението на П. се изразява в неспазването на задължението му по
смисъла на чл. 104, ал.1 от ЗДвП- той е трябвало да отклони, да даде път на
патрулния автомобил и да му осигури придвижване с предимство, като автомобил
със специален режим на движение. Вместо това, жалбоподателят е продължил
движението си до края на град Панагюрище със скорост по- висока от допустимата,
движил се е пред патрулния автомобил до село Бъта и е извършил още няколко
нарушения по смисъла на чл. 179. ал.1. т. 5. предл. 1 и 2 от ЗДвП, които предвиждат
наказание за водач на моторно превозно средство, който не спазва предписанието
на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Жалбоподателят е
продължил, защото, както сочи в предявената жалба, е бил напълно наясно, че
давайки предимство на автомобила със специален режим на придвижване, е щял да
бъде спрян за проверка със стоп- палка, както предвижда чл. 170, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът е приел също, че е налице нарушение на жалбоподателя П. и за неизпълнение
разпореждането на орган на власт след спирането на автомобила. Съгласно
събраните по делото доказателства, свидетелят А. е разпоредил на П. да излезе
от управлявания от жалбоподателя автомобил, за да бъде тестван за употреба на
алкохол и наркотици. Това разпореждане не е изпълнено от жалбоподателя и именно
то е станало още една основа за предявяване на обвинение по смисъла на чл. 270,
ал.1 НК и издаване на обжалваната заповед за задържане. Съдът е приел за установено,
че жалбоподателят се е опитал да изблъска свидетеля А. от автомобила и така го
е принудил да предприеме мерките, визирани в чл. 85. ал.1, т.2. във връзка с
чл. 2, ал.1 от Наредба № 8121 з-418 от 14 март 2017 г. - за реда за употреба на
физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на
вътрешните работи.
При тези съображения е прието, че е налице визираната хипотеза за
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, което е основание за издаване на заповед
по чл. 72 от ЗМВР.
Решението е правилно.
Районният съд е обосновал
верен извод за това, че оспорването е допустимо, а заповедта за задържане на
лицето е издадена от материално и териториално компетентен орган, както и че
същата е издадена в изискуемата от разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена
форма, като настоящата инстанция намира и че заповедта съдържа предвидените в
ал. 2 на същия текст реквизити, като не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения.
Заповедта е издадена на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат
да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята
същност е принудителна административна мярка - задържане за срок от 24 часа. За
прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства,
установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Само наличието на такива данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението е
достатъчно, административният орган при условията на оперативна
самостоятелност, да наложи мярката.
Задържането на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е
задържан във връзка с извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Съгласно
тази разпоредба който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен
изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си,
се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две
хиляди лева. Безспорно издателят на заповедта в случая попада в хипотезата на
посочената норма като орган на властта съгласно делегираните му правомощия по
ЗМВР. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин и,
че жалбоподателят не се е подчинил на разпореждане на орган на МВР, като при
спиране на автомобила и дадените разпореждания за изгасяне на двигателя на
автомобила и отваряне на вратата и
установяването му като водач на МПС не е изпълнил разпорежданията и освен това
е изблъскал свидетеля А. когато той е направил опит да отвори вратата, като П.
на свой ред се опитал да затвори вратата. Тези установявания не са оборени от жалбоподателя.
Задържането като
принудителна административна мярка в случая се предприема с оглед установяване
извършител на престъпление по чл. 270, ал.1 НК – противозаконно пречене на
полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, каквито несъмнено са
правомощията на органите на МВР по контрол на движението по пътищата, вкл. в контекста
на извършените нарушения от жалбоподателя по ЗДвП при преминаването му през гр.
Панагюрище и с. Бъта.
По този начин при наличие
на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на
принудителна административна мярка, съгласно разпоредбата на чл.72, ал. 1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат в рамките на оперативната си
самостоятелност, да осъществяват основните си дейности, предвидени в
разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката във връзка с
чл. 22 от ЗАНН, която е предотвратяване и преустановяване на престъпления и
административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях.
Заповедта за задържане на
лицето е постановена в съответствие с принципа за съразмерност, регламентиран в
чл. 6 от АПК. С оглед обезпечаване работата на полицейските органи по разкрИ.е
и предотвратяване на престъплението, така наложената мярка не е създала
по-големи ограничения в правата на лицето от предвидените в закона, още повече,
че задържането е продължило по-малко от 24 часа, а именно дванадесет часа и
половина, като в този срок са обхванати всички действия, при които лицето е
било ограничено реално да се придвижва свободно.
Неоснователен е доводът на
касатора, че в процесната заповед липсват фактически основания за издаването
ѝ. Както правилно е приел районния съд, в настоящия случай заповедта е
постановена при спазване на установената писмена форма в чл. 74, ал. 1 ЗМВР
като съдържа изброените в текста реквизити. Фактически основания в случая се
съдържат както в заповедта, така и в съпътстващите документи, част от
административната преписка и същите свързват задържаното лице с наличието на
данни за предполагаемото му участие в конкретното престъпление. В случая
жалбоподателят е могъл да разбере на какво основание и във връзка с какво
негово поведение е задържан. С оглед изложеното неоснователно е възражението на
касационния жалбоподател, че оспореният административен акт е немотивиран.
Противно на твърденията на
касационния жалбоподател, в оспорения административен акт като правно основание
е посочена конкретно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обосноваваща
правото на полицейските органи да могат да задържат лице, за което има данни,
че е извършило престъпление, каквато хипотеза по отношение на касатора е била
налице в разглеждания случай. Заповедта не противоречи и на целите на закона за
предотвратяване възможността от препятстване, затрудняване и осуетяване
провеждането на наказателно преследване, както и защита на обществения интерес
чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление,
вкл. предотвратяване възможността извършителят на престъпление да се укрие, в
контекста на действията му по избягване на проверка от органите на МВР и
последвалото преследване с полицейския патрул. Освен това с Постановление за
прекратяване на Наказателно производство № 1735/21.10.2021 г., на РП- Пазарджик
ТО – Панагюрище изрично е посочено, че осъщественото от жалбоподателя П. деяние
формално разкрива обективните и субективни признаци на престъпление по смисъла
на чл. 270, ал. 1 от НК, което за целите на издаване на оспорената ПАМ е
достатъчно основание, доколкото за прилагането на тази ПАМ не е необходимо да
са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин
авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а е
достатъчно само наличието на такива данни.
Спазен е и принципът за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.
Жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват извод, че
същият е бил задържан за време надхвърлящо необходимото за събиране на сведения
от полицейските органи. В горния смисъл Решение № 10181 от 02.07.2019 г. по
адм. д. № 12223/2018 на Върховния административен съд.
Що се касае до наведените
твърдения на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че в случая
било налице полицейско насилие, с оглед нанесени на жалбоподателя физически
травми, то настоящият състав намира, че на първо място се установява, че травмите
са констатирани към 14.04.2021 г. и 15.04.2021 г., съгласно аудиограма и
преглед от съдебен лекар от посочените дати. По делото е представен обаче и фиш
за медицински преглед от 12.04.2021 г. – след момента на задържането, от който
е видно, че лицето е било клинично здраво. Т.е. не се установява конекситет
между нараняванията от една страна и действията на органите по задържане на
лицето за 24 часа с наложената ПАМ. От друга страна предмет на настоящия спор
не са и не може да бъдат претърпени вреди по повод задържането на лицето, които
се установяват по различен процесуален ред и пред друг първоинстанционен съд.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са
допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Забавата
в постановяване на крайния съдебен акт не е от правомощията за касационна
проверка на настоящата инстанция. Предвид това решението на Районен съд гр.
Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна – без уважение.
Предвид изхода на делото
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е
основателно, като на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ съдът
определя същото в размер на 100 лева.
По изложените съображения
и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предл. първо от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
7/09.02.2023 г., постановено по анд № 95/2021 г. на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА
Н.А.П., ЕГН **********
да заплати на Областна дирекция на МВР - Пазарджик разноски в размер на 100
/сто/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: (П)
Членове:
1. (П)
2. (П)