Р Е Ш Е Н И Е № 67
Гр.Сливен, 12.12.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември, двехиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ А.ОВА
При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 178
по описа за 2018г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане , с правно основание
чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и цена – 26 000лв от общо 300 000лв..
В условията на евентуалност е предявен обратен иск от ответника срещу неговия застраховател по застраховка
„Професионална отговорност на лечебните заведения, хуманните лекари и
медицинския персонал“, с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ и цена- 26 000лв от общо 300 000лв.
В исковата молба ищцата твърди, че на 02.04.2013г. след
протекла нормално бременност постъпила в
акушеро - гинекологичното отделение (АГО) при МБАЛ "Д-р Иван
Селимински" с болки в кръста и в корема и пукнат околоплоден мехур.
Дежурните лекари в отделението били д-р А. М. и д-р Е.С.. Чрез Цезарово сечение
родила близнаци - момче и момиче, живородени. След болничния престой била
изписана от отделението клинично здрава, без препоръки и назначения. След около
месец отишла на контролен преглед в отделението при д-р Д. Г., при което й било
заявено, че всичко е наред. Не й е предоставен амбулаторен лист за извършения
преглед.
Твърди, че на 14.05.2013 г., около 18.30 ч. получила обилно
вагинално кървене. Посетила "Спешно отделение" при МБАЛ "Д-р
Иван Селимински" АД, като веднага била хоспитализирана в АГО. В
продължение на няколко часа медицинският екип, ръководен от д-р Г.Н., полагали
усилия да спрат кървенето, но то продължило. Това наложило да се вземе решение
за пристъпване към "амбоминална хистеректомия", като в резултат на
животоспасяващата интервенция, извършена на 15.05.2013 г. бил отстранен
детеродния й орган - матка. След няколкодневен престой в АГО на 22.05.2013 г.
била изписана със статус - клинично здрава.
Твърди, че й била поставена диагноза "Плацентарен
полип" въз основа на резултатите от хистологично изследване от пробно
абразио и от хистеректомия. Според епикризата при обсъждане на резултатите от
последното хистологично изследване било посочено: "Хистеректомия: N91580-1582, стена от матка с наличие на полипозна
формация представена хистологично от плацентарни фрагменти с изразени
дегенеративни, некротични изменения и калцификати, на места с враствания в
миометриума". Това състояние се дължало на оставена плацента при
раждането, която е трябвало, но не е
била отстранена от лекарите, извършили Цезаровото сечение.
Твърди, че в резултат на хистеректомията настъпяла редица усложнения както от
физиологичен, така и от психологически характер. След операцията завинаги
загубила възможността да стане отново майка. Изчезнал месечният й цикъл. Всичко
това се отразило крайно неблагоприятно върху психическото й и емоционално състояние.
То било изключително нестабилно, с постоянни промени в
настроението, изпитвала безпричинна тревожност и мнителност към околните.
Уморявала се бързо и при извършване на обичайни ежедневни задачи, което я
карало да се чувства безполезна и ненужна като съпруга и майка. Заради
настъпилите след раждането усложнения не успяла да се отдаде изцяло на грижи за
новородените си деца, като в продължение на няколко месеца грижите за тях й
били непосилни и разчитала изключително на помощта на близките си. В този период
загубила и сексуално желание, което се отразило негативно на отношенията със
съпруга й - отчуждили се, като контактите им бяха насочени единствено по повод
отглеждане на децата и битови въпроси. Събитията около настъпилите усложнения - обилното кръвотечение,
животоспасяващата операция и последващото възстановяване, заедно с резултата от
операцията и отражението й върху живота й, я поставили за един продължителен
период в състояние на силен стрес и загуба на перспектива за нея като жена.
Счита, че тежките усложнения след раждането, довели до загуба на
детероден орган, се дължали на немарливо изпълнение на професионалните
задължения и отговорности от страна на лекарите, извършили на 02.04.2013г Цезаровото
сечение - д-р А. М. и д-р Е.С., поради непредприемане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането чрез правилно водене на раждането и отстраняване
на плацентарните части.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответната болница
бъде осъдена за й заплати сумата 26 000лв от общо 300 000лв –
обезщетение за неимуществени вреди от
противоправното бездействие при изпълнение на възложена работа на медицински
лица, ведно със законната лихва, считано на датата на увреждането 02.04.2013г.
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявения иск като неоснователен . Твърди, че към датата на раждането действали
медицинските стандарти, утвърдени Наредба № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване
на медицински стандарт "Акушерство и гинекология", издадена от
Министерството на здравеопазването, които били изпълнени от д-р А. М. и д-р Е.С.
по време на процесното раждане. Съгласно този утвърден стандарт, същите отговаряли и на
изискванията, регламентирани в Дял III от същия.
Твърди, че вредоносния резултат (хистеректомията) се дължал на
случайно събитие, а не на противоправно поведение на медицинските лица. От хистологично изследване №1580,81,82/2013г било видно, че става въпрос за задържани
плацентарни части в маточната кухина, подложени на изразени дегенеративни
изменения и наличие на места на „враствания в миометриума" на тези
плацентарни остатъци. При патологични състояния било възможно единични
плацентарни въси да проникнат в маточната стена, без да могат да бъдат забелязани
при огледа на плацентата. При оперативното раждане при внимателния оглед на
плацентата не са забелязани липсващи плацентарни частици и матката се е
стегнала и кървенето е спряло. Била изписана на шестия постоперативен ден
клинично здрава Постъпила в лечебното заведение по спешност, със спонтанно
пукнат околоплоден мехур и начална родова дейност. Дежурният лекар Д-р А. М. я
е подготвил за спешно оперативно родоразрешение, при завишен риск по индикации
от страна на плодовете и майката. Въпреки спешния характер на раждането и
завишения риск за живота и здравето на майката и двата й плода, последните или
родени живи и здрави, а животът и здравето на майката - запазени.
Твърди, че ищцата била
бременна със завишен риск.Рисковите фактори при раждането били прекарано
Цезарово сечение, напреднала възраст на бременната, извършени в миналото
хирургични интервенции на матката- предходно раждане чрез „Секцио Цезареа"
през 2000 г., а към момента на процесното раждане, тя била в напреднала за
нормална бременност възраст, а именно на 49 г. Допълнителен рисков фактор се
явявал и фактът, че ищцата е забременяла след процедура „ин витро“, съпроводена с хормонална стимулация.
Всички тези рискови фактори обяснявали това късно появило се
кръвотечение - подобно на менструация /на 44 ден след раждането/, което не е
могло да се овладее с терапевтичното абразио и консервативната терапия, довело
до животоспасяваща хистеректомия. В процесния случай, лекарският екип, предвид
наличието на специфична аномалия, не
могъл нито да предвиди, че може да настъпи нежелано усложнение, нито
същото е могло да се преодолее от лекарите, които са спазили всички
изискванията на медицинските стандарти по време на раждането. Не на последно
място, ищцата подписала Информирано
съгласие от 02.04.2013 г. и е била запозната с възможните рискове, с оглед на
което е дала съгласието си за извършване на процесиите интервенции.
Счита, че вредата е настъпила вследствие на случайно събитие,
което медицинският екип нямало как да предотврати, респективно настъпването на
вредата не е в резултат от действията на д-р А. М. и д-р Е.С.и не била налице и
причинна връзка между действията на д-р М.
и д-р С. и настъпилите вреди.
Оспорва размера на обезщетението като прекомерно завишен и неотговарящ
на реално търпените неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания.
При животоспасяващото отстраняване на матката на ищцата, яйчниците й са били
запазени, което означавало, че ако е настъпил климакс, той ще се дължи не на операцията, а на възрастта
й. Към датата на раждането, тя била на
49-години, а към датата на предявяване на настоящия иск на 54-години. Посочените от нея негативни
последици били резултат от естественото развитие на човешкия организъм и със
или без извършената хистеректомия, същите неизбежно щели да настъпят.
Посочената от ищцата загуба на сексуално желание било естествено следродилно
състояние, характерно за жени дори в нормална детеродна възраст.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията на законна лихва върху претендираното
обезщетение, считано от датата на увреждането 02.04.2013 г., което вземане било
погасено по давност с изтичането на 3 години от деня непозволеното увреждане, т.е. към 02.04.2015г.,
С отговора на исковата молба ответникът е
поискал привличане на трето-лице –помагач, като е предявил обратен иск срещу
него за сумата 26 000 лв., част от обезщетение от общо
200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Професионална отговорност на лечебните заведения, хуманни лекари и
медицински персонал, сключен със застрахователна полица № 1314010 12
0015/10.12.2012г.
С
определение от 03.06.2018г, съдът е конституирал „Дженерали Застраховане“АД като трето лице-помагач на страната на
ответника и приел за съвместно
разглеждане предявеният обратен иск срещу третото лице-помагач.
В исковата молба ответникът по главния иск и ищец
по обратния иск, твърди, че сключил с „Дженерали Застраховане“АД договор за застраховка „Професионална
отговорност на лечебните заведения, хуманни лекари и медицински персонал“,
обективиран в посочената полица, сключена на 10.12.2012г със срок на застраховката една година, считано от 01.01.2013г.
до 01.01.2014г, със сочения предмет на застраховане, покрит риск и лимит.
Твърди, че след получаван на исковата
молба от ищцата по главния иск, на 03.04.2018г уведомил застрахователя за
застъпилото застрахователно събитие.
Моли за съдебно решение, с което ответникът бъде
осъден да им заплати в условията на евентуалност присъденото в полза на ищцата по главния иск обезщетение
за неимуществени вреди, ведно с лихвите и разноските.
Ответникът
по обратния иск „Дженерали застраховане“АД е подал отговор на исковата молба, с
която счита първоначално предявения иск за неоснователен и необосновано завишен
по размер. Счита обрания иск за неоснователен и недоказан, а също и погасен по
давност. Исковата претенция срещу болницата не представлявала покрит от
застраховката риск. Позовава се на т.4.7 от приложение “Професионална
отговорност на хуманните лекари и мед.персонал“ вр. с т.4, където било уредено,
че освен в случаите на раздел втори от ОУ за застраховане на професионални отговорности
, застрахователят не покривал отговорност за вреди, причинени от действия, извършени в нарушение на правилата
за добра медицинска практика. Претендира
юриск.възнаграждение.
В с.з. ищцата лично и представлявана от двама процесуални представители, поддържа предявения иск. Представя писмена защита, в която излага
допълнителни доводи в подкрепа на тезата си, че се касае за наличие на
плацентарни части в маточната кухина, които
били полип и са могли да бъдат видени от лекарския екип след раждането
при задължителната проверка на матката след изваждането на плода. Именно затова
започнали и дегенеративни промени след раждането. За първи път в с.з. на
06.11.2018г в.л. споменавало за диагноза плацента „адхеренс“, което било болестно състояние на плацентата. Счита, че при
полагане на дължимата грижа при огледа на плацентата и плацентарното ложе, нямало
как да не бъде видяно, че е останало парче от плацентата в матката, което
означавало, че е налице небрежност и лоша медицинска практика. Вещото лице
говорело за враснали части в
миометриума, сочейки, че били невидими за лекаря, но за „другите части“ по
стената на матката, този извод бил неприложим. Дори подписването на 02.04.2013г
на информирано съгласие не можело да преодолее настъпването на животозастрашаващи
усложнения вследствие на немарливо изпълнение на професионалните и задължения
и отговорности на лекарския екип. Счита
за безспорно установено по делото, че единствената причина за бъде отстранен
детеродния й орган е наличие на останали при раждането плацентарни части в
матката. Счита, че и претърпените от нея
неимуществени вреди са доказани от съдебно-психологичната експертиза и разпита
на свидетелите. Моли предявения иск да бъде уважен, ведно с претенцията за
законна лихва и разноски .
В
с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител, който поддържа обратния иск и оспорва главния,
по съображенията,изложени в отговора на
исковата молба. Претендира разноски съгласно списък по чл.8 ГПК. Представя
писмени бележки, в които доразвива доводите си от ОИМ.
В с.з. третото лица-помагач и ответник
по обратния иск- „Дженерали Застраховен“АД, не се представлява от законен или
упълномощен представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата била бременна с близнаци,
заченати ин -витро , които се очаквало да се родят на 15.05.2013г., но раждането настъпило преждевременно.
На 02.04.2013г., в 4.40 часа, тя постъпила в акушеро -
гинекологичното отделение при МБАЛ
"Д-р Иван Селимински"-гр.Сливен с болки в кръста и корема и пукнат околоплоден мехур. Дежурните
лекари в отделението били д-р А. М. и д-р Е.С.. Същият ден те изродили ищцата чрез цезарово сечение, като били родени близнаци-
момче и момиче .
След болничния престой била изписана от
отделението клинично здрава, без препоръки и назначения.
За операцията е съставен оперативен
протокол от същата дата, а ищцата подписала
и информирано съгласие за извършеното цезарово сечение.
На 14.05.2013 г., около 18.30ч., в дома си в гр.Сливен, тя
получила обилно вагинално кървене. Посетила веднага "Спешно
отделение" при МБАЛ "Д-р Иван Селимински-Сливен" АД, като била
хоспитализирана в АГО.
В продължение на няколко часа
медицинският екип, ръководен от д-р Николова, полагал усилия да спре кървенето,
но то продължило въпреки кръвопреливането и извършения кюретаж. Тогава по спешност се наложило да се вземе
решение за пристъпване към "амбоминална хистеректомия", и в резултат на тази животоспасяваща
интервенция, извършена на 15.05.2013 г., бил отстранен детеродния й орган -
матката.
На 14.05.2018г ищцата подписана декларация
за информирано съгласие за интензивно лечение, за предстоящата анестеция и втора операция.
След няколкодневен престой в АГО на
ответната болница и след извършен преглед, на 22.05.2013 г., била изписана със статус - клинично здрава.
В издадената от ответната болница епикриза е
описано състоянието й след втората оперативна интервенция, хода на заболяването, данните от оперативния
протокол и крайната диагноза, поставена въз
основа на хистологично изследване от пробно абразио №1577-1579 и хистологично
изследване от хистеректомията №1580-1582 .
От
хистологичното изследване от
пробното образио се установявали кръвни коагуломи и наличие вред тях на
некротично променени плацентарни фрагменти. Поставената диагноза е плацентарен
полип.
От хистологичното изследване от
хистеректомията се установявало, че в стената на матката има наличие на
полипозна формация, представена хистологично от плацентарни фрагменти с
изразени дегенеративни , некротични изменения и карцификати, на места с
враствания в миометриума.
Според
заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, причината
за обилното кръвотечение от матката на ищцата, е наличие на плацентарна част,
останала в стената на матката, в маточната мускулатура. В тази ситуация единственото
правилно и животоспасяващо решение било премахването на матката. В противен
случай, щяло да се стигне до летален изход от кръвозагуба.
В с.з. на 06.11.2018г, вещото лице
Д-р Д. пояснява, че чак след изготвяне
на второто хистологично изследване от хистеректомията,
станало ясно, че е имало врастване на
плацентарни въсии в миометриума.
Д-р Д. твърди, че според описанието в хистологичното
изследване, се касае за плацентарна част в маточната стена, а не кухина, което
е останало невидимо за операторите, тъй като било в дълбочината, в маточната
мускулатура. Ако имало полип в кухината
на матката, при извършения кюретаж, кървенето щяло да спре и полипа да падне,
но въпреки кюретажа, кръвоизлива не спрял, защото плацентарната част била в
маточната стена.
Вещото лице твърди, че ако е имало плацентарна част в кухината на
матката, оставена поради небрежност, пациентката щяла да изкърви още след
извършеното цезарово сечение , 2-3 дни след него или най-късно до 22 ден и тази
кръв щяла да бъде чиста и ясна, различна от лохиите, които били слузесто
кръвенисти.
При задържана плацентарна част в
кухината на матката, тя реагирала по три начина: с кървене, с консистенцията
си, която ставала мека и с температура но при ищцата липсвали и трите признака.
В с.з. на 18.09.2018г, вещото лице Д-р Д.
обясни причината поради която е останала плацентарна част в стената на матката
и това е преждевременното раждане, при
което плацентата е със запазената си агресивност.
„Агресивност“ означавало способността на плацентата да
прониква в тъканите да е намалена до нула. При нормалното раждане, което било раждането в термин, плацентата се отделяла спонтанно и сама.
Плацентата била временен органи и
когато настъпела 40 гестационна седмица, т.е. при нормално раждане, нейната агресивност била почти
на нула, а в случая поради преджевременното раждане, агресивността й била
запазена.
Вещото лице Д-р Д. обясни, че описания
в хистологичното изследване плацентарен полип не е полип, а се касае за
плацентарна част в маточната стена, а не в кухината и затова не е могло да бъде видяно. Тази
плацентарна част била чуждо тяло за матката, която реагирала и то толкова
късно, тъй като тогава е узряла. Тя била чуждо тяло за матката, която съпротивлявайки се произвеждала клетки, тип “чуждо тяло“, които се натрупвали
на това място и ставали причина за неспиращо кървене от матката.
При ищцата бременността се прекъсвала
по-рано от срока на самата бременност, поради което плацентата не била узряла
за да падне по естествен път. Налице бил рисков фактор, а именно - преждевременно раждане, както и бременност
с повишен риск, тъй като родилката била над 35 години, с двуплодна бременност и
прекарано цезарово сечение, което водело
до намалена резистентност на матката, а двуплодната бременност я
преразтягала.
При
ищцата било налице състояние на враснала плацента, наречено „плацента адхеренс“/ placenta adherens/ , като дори да беше родила в 40
гестационна седмица, пак нямало гаранции, че няма да се получи тази аномалия.
В практиката, макар и рядко,
съществували раждания, при които по необясними причини плацентата била с
повишена агресивност.
Д-р Д. поясни, че едно от най-опасните ранни
усложнения при раждането е когато има остатъци от плацентата в матката и когато
се виждали , се касаело до нехайство. Експертът
е категоричен , ако частта от плацента била като полип, изкървяването щяло да
настъпи най-късно до 22 дни след раждането, а в случая ищцата прокървила на 42
ден след раждането, защото плацентарната част била в стената на матката. Ако е била
като полип, т.е. да навлиза в кухината на матката, при последвалия кюретаж,
кървенето трябвало да спре и полипа да
падне, тъй като бил къслив. При ищцата обаче въпреки извършения кюретаж,
кръвоизлива не спирал и нямало да спре, тъй като плацентарната част била в
маточната стена и затруднявала свиването на маточната стена за да спре
кървенето. Тези остатъци от плацентата не били видима неравност и не се
виждали, тъй като били в стената на матката.
В нормалните случаи плацентата се отделяла цялата , без остатък,
но в други, заради нейната незрялост, оставала част и когато това била видима
част, т.е. видима неравност, се отстранявала лесно, с кюрета. При ищцата обаче
останалата плацентарна част била невидима за оператора.
Съгласно даденото заключение, при ищцата се касаело за плацентарна част,
която не е била в кухината, а в стената на матката и не е могла да бъде видяна от никой лекар. Едва
след премахването на матката и извършеното от патоанатом хистологично изследване,
станало ясно, че се касае за хориални възли, т.е. части от плацентата в
миометриума, в мускулната част на
стената на матката, свиващата се част, тази, която трябвало да затвори всички
съдове, но не можела да ги затвори поради врасналата се в нея част от чуждо
тяло. Затова започвало кървенето, но много по-късно, на 42- я ден след раждането.
В с.з. на 06.11.2018г, Д-р Д. поясни,
че ако има полип, при изваждане на
пацентата, мястото, където липсва плецентарна част кървяло. Задължително след изваждането на плацента се
правел оглед и при този оглед се следяло за целостта на плацентата. При изваждането на плацентата, ако липсвало
парче от нея, това място щяло да кърви. В
случая, при направения при ищцата оглед на плацентата не бил констатиран нито
полип, нито кървене от извадената плацента, защото в нея нямало липса на
плацентарна част, а части от плацентата продължили да растат неконтролируемо
навътре и при изваждането, плацентата била цяла, но останала тази част от нея-
неконтролируемата, в миометриума.
Едва от хистологично изследване на
патоанатома ставало ясно, че има врастване на плацентарни въсии в мускулния
слой на матката, но не в първия слой - ендометриум, а във втория слой-
миометриума.
Околните органи били поразени поради
възникналото много обилно кървене. От започването на това кървене до
хистеректомията се е получило инбибиране, т.е. всмукване на кръв от матката в
яйчниците, а от там в маточните тръби. Матката вече била отпусната, а маточната
стена - травмирана след извършения кюретаж, като вследствие на просмукването на
кръв в кантовете на матката, перитонеума станал къслив.
При започналото обилно кървене, стените на матката се просмукали с кръв
и тя увеличила своя обем.
Плацентата била временен орган, който
съществувал точно 10 лунарни месеца и след изтичането на този срок, ако остане
плацентарна тъкан, започва денегерация, некроза, тъй като тя била чужд орган,
който трябва да се изхвърли.
Според
Д-р Д. имало огромно значение колко
е площта на тази плацентарна тъкан, като налице била следната зависимост : по-
голям полип -обилно кървене и много малък- врастване в миометриума, който не се вижда.
Врастването
на плацентарна тъкан било на места, като
можело да бъде и на няколко места, но само в миометриума, като оператора не
можел да ги види, тъй като били много малки. Нямало технология и апаратура, с
които да се види такова врастване.
Вещото лице Д-р Д. счита, че и при двете оперативни интервенции
е спазен медицинския стандарт по акушерство и гинекология, който му е добре
известен ,тъй като е участвал в написването му.
Експертът е категоричен, че както при
първата операция- цезаровото сечение е било единствения възможен метод за
раждането, а втората операция
хистеректомията е била животоспасяваща.
В резултат на втората оперативна интервенция,
извършена в условията на спешност, ищцата преживяла огромен стрес и уплаха за
живота. В продължение на няколко часа лекарите се борили за живота й, тъй като
действително имало опасност от летален изход, ако не бъде навреме спряно кръвотечението
и този изход щял за настъпи от кръвозагуба.
Кръвоизливът бил изключително
драматичен и стресиращ за ищцата.
Създала се суматоха около нея, по време на която тя била в неведение. Известно
време преди втората оперативна интервенция лекарите не можели да спрат
кръвотечението и да установят източникът
на обилното кръвотечение, а от създалата се
паника, ищцата осъзнала, че може би няма да бъде спасена.
След втората оперативна интервенция
продължила да се страхува за живота си и затова помолила съпруга си да вземат мерки за
разпределение на имуществото между трите им деца. Помолила приятелката си св. Г. да помогне при уреждане
на имуществените отношения между трите й деца, като остане имущество и за
първото й дете –М.. Помолила св.А. да се
погрижи за големия й син, ако нещо се
случи с нея. Ищцата била отчаяна и много
уплашена за живота си. Това нейно чувство се засилило и от факта, че никой от
лекарите не давал пълни гаранции, че ще живее.
Месец и половина след втората
операция ищцата започнала да се
възстановява, но психиката й била поразена. Станала съвсем друг човек.
Изпитвала силна апатия към новородените деца и съпруг. Грижите по оглеждането
на децата до две годишна възраст били поели изцяло от бащата, негова леля и
една медицинска сестра.Скоро след
втората операцията ищцата се върнала на работа. Не искала да остава насаме с
децата си. Била отчуждена от тях. Не се чувствала пълноценна жена, тъй като
нямала матка и месечен цикъл. Притеснявала се от хормонални промени, които ще
настъпят в организма й след загубата на матката. Изцяло се затворила в себе си.
Според заключението на приетата по
делото съдебно-психиатрична експертиза, отстраняването на матката на ищцата е
довело до неблагоприятно въздействие и настъпилите трайни изменения по отношение
на поведенческите й нагласи. Появила се стресогенна реакция към момента на хирургичната
интервенция със значителни психически последици, лишеност в общуването между
майката и новородените й деца, качествено влошаване и формално поддържане на
семейните отношения със съпруга й. В резултат на преживяното понесла емоционална травма, довела до
качествено разстройство в отношенията с новородените деца, от което настъпили
последици, които могат да се опишат като изоставане в невроразвитийно
отношение- предпоставка за затруднена социална адаптация.
В с.з. в.л. П.Г. допълва, че
отстраняването на матката влияе на всяка жена по различен начин и не зависи от
възрастта й, а по-скоро колкото била по-социално значима, толкова по-уязвима, тъй като отзвука в обществото бил
по-голям. Вещото лице заключава, че ако ищцата беше потърсила навременна
психологична помощ, вероятността специалист да се справи с проблемите й била над 50%, но по делото нямало данни да е
посещавала психолог. При ищцата се касаело за протрахиран процес със затегнато
протичане и тъй като не е потърсила навременна помощ от психиатър, сега били
нужни месеци и години за да настъпи частичен ефект от лечението й.
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана
на база събраните писмени доказателства, ценени като допустими,
относими и неоспорени.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
обективни, конкретни и безпротиворечиви.
Съдът приема изцяло заключенията на изслушаната
съдебно- медицинска експертиза/ основно и допълнително/, включително и
дадените в с.з подробни пояснения и допълнения, като обосновано, ясно и
неоспорено. В две поредни съдебни заседания вещото лице Д-р Д.Д. отговори подробно и
изчерпателно на всички поставени от съда и страните въпроси.
Съдът
няма причина да се съмнява в обективността и компетентността на вещото лице,
което е акушер-гинеколог с дългогодишен
професионален опит и бивш
преподавател по акушерство и гинекология. Освен това, в.л. дава своето
заключение само по писмени данни, от
които от съществено значение са двата оперативни протокола и извършените две
хистологични изследвания.
Съдът кредитира изцяло и заключението на
приетата съдебно-психологична експертиза, като обосновано, ясно и неоспорено.
Така приетото за установеното от фактическа
страна, води до следните правни изводи:
Предявеният
главен иск е с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Той е допустим, а разгледан по същество
- неоснователен и недоказан.
Дейността на ответника като лечебното заведение към датата на твърдения
деликт е регулирана от Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Медицински
стандарт по акушерство и гинекология, утвърден с Наредба на Министъра на
здравеопазването № 32/30.12.2008г.
Съгласно чл. 80 от ЗЗ,
качеството на медицинската дейност се основава на медицински
стандарти,утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от ЗЛЗ и правилата да добрата
медицинска практика.
Добрата
медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да
бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.
Противоправно е
всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и с действащите в съответната област
медицински стандарти, както и с основните принципи на медицинската помощ-
своевременност, достатъчност и качество.
Лекарска грешка е
всяко неизпълнение на професионалните
задължения на лекар при
извършване на изследвания, консултации, лечение и други медицински дейности,
което се намира в разрез с утвърдените от медицинската наука и практика методи
и технологии, с медицинските стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6 ал.1 ЗЛЗ, правилата за добрата медицински практика и
с основните принципи на правото на медицинска помощ, регламентирани в чл. 81
ал.2 т.1 ЗЗ.
Когато поведението
на лекаря спрямо пациента е несъвместимо с добрата медицинска практика за
полагане на медицинска грижа, с медицинските стандарти в съответната област на
медицината, както и в разрез с правата на пациента, уредени в Закона за
здравето (чл.88) и това поведение причини вреда на пациента, последният има
право на обезщетение за непозволено увреждане.
Лекарят носи отговорност за непозволено
увреждане и тогава, когато, действайки в рамките на даденото информирано
съгласие, поради нарушаване на правилата за упражняване на медицинската
професия, причини или допринесе за влошаване на състоянието на пациента.
Липсата на
задължително дадено в писмена форма информирано съгласие на пациента преди
интервенция, не освобождава лекуващия лекар от отговорност, ако се установи негово противоправно поведение.
Отговорността
за лекарска грешка е деликтна и исковия
път за защита се реализира чрез ангажиране на гражданската отговорност на
лекаря, допуснал лекарска грешка и/или съответното лечебно заведение по реда на
чл. 49 ЗЗД.
Отговорността по чл. 4 ЗЗД е
субсидиарна. Тя възниква когато виновно са причинени вреди от лице, на което е
възложена определена работа.
В чл. 49 ЗЗД е установено задължение за
всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да
обезщети вредите, причиненни от изпълнителя при или по повод на възложената
работа.
Отговорността на възложителя е обективна,
гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Както е посочено в ППВС №7/1958г на ВС,
това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е
причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо
пострадалия. Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са
налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител на вредата-
виновно и противоправно поведение/ действие или бездействие/, вреда, причинна
връзка между поведението и вредата.
За да възникне отговорността на
възложителя за чужди противоправни действия, е необходимо наличието следните
предпоставки: наличие на вреди, причинени
на пострадалия ищец от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник
е възложил работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената
работа; работникът или служителят да има
вина за причинените вреди, т.е.противоправно поведение.
Не е спорно между страните, че ищцата е била израждана по оперативен път в
ответната болница на 02.04.2013г , от посочените в исковата молба двама лекари-
Д-р М. и Д-р С., както и че 42 дни след раждането е претърпяла по спешност втора,
животоспасяваща операция, при която е била отстранена матката й.
Безспорно
е установено, че тези двама лекари към датата на раждането са били в
трудово-правни отношения с ответната болница.
Претърпените
от ищцата неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка от твърдения деликт,
са установени по делото чрез изслушване на съдебно-психиатрична експертиза и
разпит на трима свидетели.
Спорен е въпроса дали при първата оперативна
интервенция, поведението на лекуващите
лекари Д-р М. и Д-р С. е било противоправно и дали са спазили
действащите към този момент медицински стандарти в акушерството и гинекологията
и добрата медицинска практика.
Втората оперативна интервенция е била
животоспасяваща за ищцата и въпреки че
от нея пряко са произлезли неимуществени вреди, с оглед твърденията в исковата молба, предмет
на доказване е противоправното поведение на лекарите/ бездействие/ само при
първата извършена операция.
Ищцата свързва вредите с лекарска грешка,
допусната именно при първата операция, която грешка е довела до втора операция,
при която загубва матка си и именно от тази загуба произтичали вредите й.
След съвкупна преценка и анализ на всички
събрани по делото доказателства и най-вече изхождайки от заключенията на двете съдебно-медицинските експертизи, съдът
намира, че липсва противоправно поведение на сочените в исковата молба лекари,
което в причинна връзка да е довело до вредоносния за ищцата резултат.
Несъмнено за нея са произтекли неимуществени вреди от извършената втора
оперативна интервенция, до която според
нея се е стигнало поради допусната при
първата операция лекарска грешка, състояща се в това ,че лекарите поради немарливо
изпълнение на професионалните си задължения са оставили плацентарна част в
матката й, в разрез с действащите медицински
стандарти и добрата медицинска практика.
Действително,
по делото се установи, че след извършеното раждане чрез Цезарово сечение, е останала плацентарна тъкан в стената на
матката. Части от плацентата
са продължили да растат неконтролируемо навътре и при изваждането, плацентата е
била цяла, но останала тази част от нея в миометриума. Едва след изследване на патоанатома става ясно,
че има врастване на плацентарни въсии в мускулния слой на матката, а не в
кухината на матката, където би било видимо и се отстранявало с кюрета.
Д-р Д. заяви, че врастването на плацентарна тъкан било на
места и само в миометриума, но оператора
не можел да ги види, тъй като били много малки. Плацентарната част била скрита
в мускулна тъкан и невидима за човешкото
око. Нямало технология и апаратура, с
които да се види това врастване. Имало огромно значение колко е площта на тази
плацентарна тъкан. Съществувала следната пропорция: по- голям полип -обилно кървене и много
малък - врастване в миометриума, който
не се виждал от оператора.
Вещото лице
Д-р Д. твърди, че и при двете оперативни интервенции е спазен медицинския стандарт
по акушерство и гинекология, който му е добре известен ,тъй като е участвал в
написването му. Този стандарт сочел стъпка по стъпка всяко едно действие на лекарите
при извършване на оперативните интервенции. Той бил алгоритъм на поведение,
който бил спазен от лекарите.
Експертът е категоричен, че първата операция-
цезаровото сечение е било единствения възможен метод за раждането, а втората
операция хистеректомията е била животоспасяваща,
т.е. спазени са не само медицинските
стандарти, но и добрата медицинска практика. Този извод на в.л. означава, че липсва противоправно поведение
от страна на лекуващите лекари, извършили Цезаровото сечение на ищцата, а също
и тези, извършили хистеректомията.
Лекарският екип, предвид наличието на
специфична аномалия на плацентата, а именно: плацента адхеренс, не е
могъл нито да предвиди, че може да настъпи нежелано усложнение, нито да го
предотврати .
Според ищцата съществува противоречие в
заключението на съдебно-медицинската експертиза, което се изразява в това, че
в.л. не отричало като диагнозата плацентарен полип, като сочел диагнозата, която
е поставена от последното хистологично изследване и в същото време в с.з. заявявал, че не се касае за плацентарен
полип, а за врастване на плацентарна тъкан в миометриума
При изслушването на в.л. Д-р Д., заяви, че диагнозата на ищцата е поставена след
хистеректомията, от патоанатом, който извършил микроскопско изследване на част от отстранената вече
матка. Вещото лице обясни, че това е най-важното изследване, което задължително
се прави и което всъщност дало отговор на въпроса коя е причината
за обилното изкървяване от матката.
Съдът, след като се запозна обстойно с обясненията на в.л. Д-р Д. от
двете съдебни заседания, намира, че с израза „плацентарен полип“ бе обозначена част от плацентата, която остава в кухината на матката, която част е видима за човешкото око и се отстранява
веднага след раждането чрез кюретаж. Тъй
като плацентарна част не е била в кухината
на матката, а в нейната стена, вещото лице борави с друг термин- „враснала плацентарна
част в миометрума“ или плацента „адхеренс“,
но това не означава, че заключението е
невярно или некомпетентно. То не
беше и оспорено от страните по делото.
Съдът
намира, че в.л. направи това разграничение
за да акцентира на изключително важния
според него момент, а именно: в зависимост от това къде точно се е намирала
тази останала плецентарна част - дали в кухината или в стената на матката/ в
маточната мускулатура/ се процедира по различен начин от лекарите и симптомите, както и последиците за пациента са различни.
При ищцата останала част от плацентата
се е намирала в маточната стена /мускулатура/, тя е нямала вид на образование, на видимо парче и не е можела да се види от
лекарите, извършили цезаровото сечение.
Отговорът
на въпроса къде точно са били враснали
плацентарни частици /в кухината или стената на матката/ се съдържа в последното
хистологично изследване. Върху него са базира не само крайното заключение на
в.л. Д-р Д., но и извода на съда за липса на противоправно поведение от страна
на лекуващите лекари.
Ищцата поиска назначаване на повторна
експертиза от друго вещо лице, която да даде отговор на същите въпроси, но след
като повтори хистологичното изследване
на патоанатома, твърдейки, че пробите все още
се пазят.
Съдът остави без уважение това искане с
аргумента, че страната не оспори дадените две заключения на СМЕ като
направилни, необосновани или некомпетентни. Освен тава, тя не оспори и хистологичното изследване за да иска да бъде
повторено чрез назначаване на експертиза.
Съдът
намира, че по делото не се доказа елемент
от фактическия състав на деликната отговорност, а именно противоправно
поведение на посочените в исковата молба двама лекари, поради което искът е неоснователен
и недоказан.
Тъй
като разглеждането на обратния иск се
обуславя от изхода на делото по главния иск , който той бива отхвърлен, съдът не дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност обратен иск,
имащ за предмет регресното притезание на
една от страните срещу подпомагащата страна.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника се дължат разноските по делото в пълен размер на 4 277.97 лв,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78
ал.10 ГПК, на третото лице-помагач не се дължат разноски, в т.ч. за юриск. възнаграждение, поради което съдът
отхвърля претенцията на третото лице-помагач за присъждане на разноски по
делото.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от В.С.Ц. ***, ЕГН-********** и съдебен
адрес: ***, срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-р ИВАН СЕЛИМИНСКИ
-СЛИВЕН“ АД, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от
Изпълнителния директор Д-р В.П.П., ЕИК- *****, частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и цена – 26 000лв от общо
300 000лв., за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от противоправно бездействие при изпълнение на възложена работа от
наети като изпълнители медицински лица на 02.04.2013г, ведно с акцесорните претенции
за заплащане на законна лихва от датата на увреждането - 02.04.2013г. и на разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията третото
лице-помагач „Дженерали Застраховане“АД, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК-*****, за заплащане на разноски по делото.
ОСЪЖДА В.С.Ц. ***,ЕГН-**********
да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-р ИВАН
СЕЛИМИНСКИ- СЛИВЕН“ АД, със седалище и адрес на управление ********
представлявано от Изпълнителния директор Д-р В.П.П., ЕИК- *****, сумата 4 277.97лв/
четири хиляди двеста седемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на „Дженерали Застраховане“АД, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК-*****, като
трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: