Р Е Ш Е Н И Е
№ 1034
гр. Русе, 26.03.2024
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, 6 ти
състав, в публичното заседание на 27 февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
Съдия: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Дияна Неева като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 560 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. по глава XI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 1, ал. 1 и чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ) вр. чл. 17 ал. 6 ДОПК вр. чл.19 ал.1,ал.2 ЗНАП вр.чл.
204 ал. 4 АПК
Образувано е по искова молба вх. №
4992/12.12.2022 г. и след направени уточнения с молби, вх. № 1327/03.04.2023г.,
вх.№ 1396/06.04.23г.,
вх.№ 3080/17.07.23г., от „ВИП АЛ 07“ ЕООД, представлявано от управителя Д.
Й. Х., чрез адв. В.М. срещу НАП-София, с която се
претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
незаконосъобразни бездействия на публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново,офис
В. по изп.дело ИД №
*********/2017 г. за опазване на вещта по чл.234 ДОПК, липса на адекватни, навременни и в съответствие на
служебните му задължения предприети
мерки, от неосъществен контрол както спрямо вещта, така и
спрямо пазача с оглед запазване интереса на Държавата и купувачите с грижата на
добър стопанин, в резултат на които се е стигнало до липсата на
вещта, предмет на публичната продан и за която ищецът е платил цената и
дължимия данък в общ размер на 16 106,72 лв. ,но не е получил продадената му
и възложена вещ.
Според
ищеца публичния изпълнител като орган по принудително изпълнение има
задължението по чл.234 от ДОПК за опазването на вещта, предмет на принуд.изпълнение,
отговаря за опазването на вещта и следва да полага грижите на добър стопанин/чл.83, чл. 244 ЗЗД/,като осигурява
съхранението й във вида, при който е запорирана, респ.описана до приключване на
проданта и е
следвало във всеки един момент да се убеди, че вещта е налична и със запазено
качество, в състоянието в което е била обявена за продажба,описана и оценена.
Твърди се, че публичния изпълнител не се е убедил, че вещта съществува, не е
предприел мерки да я съхрани, не е положил дължимата грижа, като в резултат на
бездействията на публичния изпълнител, изразяващи се в липса
на адекватни, навременни и в съответствие на служебните му задължения действия
да предприеме мерки, установени
в чл. 234 ал.2 вр. ал.1 ДОПК-да изземе и остави на съхранение на определен
пазач и място,още с извършване на запора, ефективно проконтролиране на
задълженията на определения за пазач-длъжник, не се е убедил, за времето
от налагане за запора и извършения оглед опис на 19.07.2018г. и на 14.10.2021г.
до провеждането на търга/ 16.02.2022г./, че вещта е налична и със запазено
качество към момента на издаване на постановлението за обявяване за купувач и
за възлагане/ 25.02.2022г./и в състоянието, в което МПС е предложено за
продажба, описано и оценено в протокол за оглед и опис
№С210015-028-00021696/14.10.2021 г., когато
пазенето е оставено на длъжника съгласно чл. 234 ал.1 ДОПК - „ Енерджи
Трейд 2009“ ЕООД в с. Новоселци, обл. В..
Сочи, че действията и бездействията на
публичния изпълнител като орган на принудителното изпълнение по обезпечаване на
вещите предмет на публично изпълнение и самите такива по изпълнението са
административна дейност на лице в структурата на ответника, но такива липсват,
като срещу платената сума в размер на 16 106,72 лв., вкл. платената сума
по търга като цена и дължимия местен данък липсва
насрещна престация- липсва МПС-то, предмет на търга. Обосновава
причинно-следствена връзка между липсата на дължимо поведение на публичния
изпълнител да опази вещта и да контролира изпълнението на пазача и настъпилата
вреда-заплатената сума, която е довела намаляване на имущественото състояние на
ищеца,т.е е загуба на парични средства без насрещната и дължима от публичния
изпълнител престация,като
тази отрицателна разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл.
82 ЗЗД), като вредите са преки и непосредствени от адм. дейност до степен, че ответника е лишил ищеца от
право на собственост и право да ползва вещта по чл.1 от протокол 1 към ЕКПЧ. Така ищецът твърди, че бездействието е от налагането
на запора и извършването на опис -19.07.2018г. и е
преустановено с протокол изх. № С 220005-026-0008788/02.03.2022г. за извършена
проверка, по повод искане за предаване на вещта, когато публичният изпълнител
го е уведомил, че е извършван опис на МПС на 19.07.2018 г. и на 14.10.2021 г.,
но длъжникът-пазач препятствал предаването на вещта, тъй като същата била
продадена на трето лице в резултат на предварителен договор за покупко-продажба
от 15.08.2019 г., но МПС катастрофирало или повредено и било предадено за скраб
или препродадено, не може да се установи
местонахождението му,т.е липсва. От тази дата-02.03.2022г. е претендираната лихва
за забава, съгласно т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
В
първоначалната искова молба се сочи, че с молба вх. №
С220005-000-0233432/20.05.2022 г. ищецът е поискал възстановяване на сумата от
16 106,72лв., поради липсата на предмета на продажбата, но му е отказано с
отговор № С220005-178-0012394/25.05.2022г. от публичния изпълнител, поради вече
извършено разпределение на сумата и влязъл в сила акт за възлагане. Липсва
твърдение този акт да е бил оспорен, като според ищецът отговорът не е подлежал
на оспорване.
След
отговора по исковата молба ищецът представя
множество писмени
доказателства изпратени му от друг орган при ответника след завеждане на иска:
отговор от Инспектората на НАП № 26-В-441#4/06.02.2023г / л.82 от делото/ по
сигнал на ищеца,заведен с вх.№ 26-В-441/02.12.22г. в ЦУ на НАП за извършена
проверка,ведно с решение за обявяване на нищожност на проведен търг с
тайно наддаване № 36 от 31.01.2023 г. на Директорът на ТД на НАП – Велико
Търново,с което се обявява за нищожен Протокол за провеждане на таен търг
№С220005-102-0000295/16.02.2022 г., в частта с която е обявен за купувач „ВИП
АЛ 07“ ЕООД на вещ специализирана машина марка MAН, модел 24.463ФНЛ, рег. № ********,
разпорежданията за направените разпределения на постъпилите от дружеството
суми, касаещи внесения депозит, както и Постановление за възлагане на движима
вещ № С22005-091-0000173/25.02.2022 г., поради липса на вещта, предмет на
публичната продан, за която ищецът е обявен за купувач, касаещо част от
претенцията по процеса, платежни нареждания за привеждане по сметка на
ищеца на сумата по търга-15760лв., както и АПВ № П-03001823106203-004-001 от 28.06.2023
г. на инспектор по приходите при ТД
на НАП – Варна, офис Търговище, потвърден с решение № 182/11.09.2023г.на
директор на Д“ОДОП“ Варна и доказателства за връщането на сумата към НАП , с оглед
,че са погрешно или без правно основание платени на дружеството. Не оспорва, че
е върнал на 05.04.23г. сумата от 15 760лв. приведени по сметка в резултат
на разпореждане на публ.изп С230005-026-0017387/03.04.23г. /л.103 от делото/ и
по АПВ от 29.06.2023г./ л.140-141,144/, тъй като сумата първо не е приведена от
надлежния ответник, второ не е налице изцяло плащане ,т.е не е и налице забава
по чл.95 ЗЗД/ становище на л.107 от делото/. По отношение на представеното от
самия ищец, а по-късно и от ответника решение № 36 от 31.01.2023 г. на
Директорът на ТД на НАП – Велико Търново и АПВ №
П-03001823106203-004-001 от 28.06.2023 г.
ищецът изразява противоречиво становище: от една страна,че са доказателство
за бездействието на публичния изпълнител ,извънсъдебно признание за
невъзможността да се „прехвърли собствеността“,тъй като постановлението за
възлагане няма предмет и проданта е нищожна,и иска да се ползва от установеното
по адм.актове, а от друга страна ,че са
нищожни и оспорва възражението на ответната страна, че е налице плащане на
соченото в исковата молба основание, и че с връщането на сумата не е изпаднал в
хипотезата на забава на кредитор, поради липса на изначало издължимо в цялост
притезание, ведно със претендираната лихва. Излага твърдения, че
връщането на платената по търга сума
представлява ненадлежно плащане по спорното правоотношение, не приема
изпълнението и представя преводни нареждания за върнатите към НАП суми.
Така в
молби уточнения и в подробни писмени бележки в подкрепа на доводите по исковата
молба, се твърди приложимост на ЗОДОВ, а не тази по ДОПК и иска е
допустим, т.е че основанието на иска,независимо от предоставената
възможност от съда с оглед новопостъпилите писмени доказателства преди първото
по делото с.з. за спогодба или допълване/ изменение на иска, е
незаконосъобразни бездействия от адм.дейност на публичния изпълнител като орган
при ответника НАП, чиято незаконосъобразност следва да се установи в хипотезата
на чл.204 ал.4 АПК.
Иска се ЮЛ-НАП седалище гр.София да бъде осъдена да
заплати обезщетение на имуществени вреди в размер на 16 106,72
лв./главница/, от които 15 760 лв. платена цена при търг по изп. дело №
*********/2017 г. на публичен изпълнител офис В. при ТД на НАП В.Търново за
продажба за МПС - Специализирана машина марка MAN модел 24.463ФНЛ, рег. № ********, по който търг ищецът е обявен за
купувач с Протокол № С220005-102-0000295/16.02.2022г. и постановление за
възлагане изх. №
С2220005-091-0000173/25.02.2022 г. и заплатен данък за придобиването в размер
на 346,72 лв. по сметка на Община Русе, лихва за забава от 02.03.2022 г.
-датата на преустановено твърдяно от ищеца бездействие до датата на завеждане
на иска в размер на 1279,58 лв. и законна лихва върху главницата от завеждането
на иска 12.12.2022г. до окончателното изплащане, както и разноски за адвокатско
представителство в размер на 2200лв. и платени д.такси по приложен списък. Възразява за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсулско
възнаграждение.
Допълнително сочи, че действията на процесуалния
представител на ответника не са извършени от името на НАП/ т.е не са надлежни/,
а от името на изп.директор с оглед на заглавията на подадените молби, въпреки
приложеното пълномощно, като дори потвърждаването им от процесуалния представител
на НАП не санира порока
Ответникът с
отговор на исковата молба (л.72 от делото) поддържа становище за недопустимост,
неоснователност и недоказаност на предявения иск. По допустимостта счита, че
твърдяните бездействия не са конкретно описани. По отношение на
неоснователността се сочи, че 1.
не са налице бездействия на публичния изпълнител, 2. два пъти е възстановявал
чрез органите си в производство по ДОПК сумата от 15 760 лв., 3. не е
задължен за възстановяване на м.д. внесен в полза на Община Русе и ищецът не я
е потърсил 4. липсва на причинно
следствена връзка , .54. ищецът е изпаднал в забава на кредитора поради
многократни опити да се възстанови сумата и тя е връщана, респ. длъжникът се
освобождава от задълженията за лихви и разноски по чл.95 ЗЗД и претенцията за
мораторна лихва така както е предявена е неоснователна.
Поддържа ,че със съобщение № С210005-110-0003946/11.10.2021 г.
по описа на ТД на НАП В. Търново, офис В. е насрочен опис за 14.10.2021 г. на 4
броя движими вещи, включително и процесната, който е обективиран като извършен в
протокол №С210015-028-00021696/14.10.2021 г., като пазенето е оставено на
длъжника съгласно чл. 234 ал.1 от ДОПК - „ Енерджи Трейд 2009“ ООД в с.
Новоселци, обл. В.. Сочи ,че този протокол е официален документ и има
материалнодоказателствена сила и не е оборен.Сочи, че за насрочения и проведен
търг на 16.02.2022г. е издадено съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване изх.№ С210005-111-0004203/22.12.2021г. по описа на ТД на НАП
В.Търново,офис В. като са определени условията за участие ,вкл.и времето за
извършване на оглед на общо продаваните в 4 позиции движими вещи от
потенциалните купувачи и до провеждането на търга липсва информация от участник
в търга от 07.02.22г.до 11.02.2022 г.,че някоя от продаваните вещи не е на
мястото за оглед. Счита, че публичният изпълнител е изпълнил добросъвестно
вменените му задължения по чл.234 ал.1 ДОПК, оставяйки вещите на отговорно
пазене на длъжника по изп.дело и техен собственик, като назначаването на пазач е
една възможност, но не и задължение за публ.изпълнител, като не са били
наличини предпоставки за приложението на ал.2 и не е налице бездействие на ответника , а са
предприети всички необходими мерки по обезпечаване на дълга, налагането на
запор на МПС/чл.201 ДОПК/, опис /чл.233/, оставяне на отговорно пазене и
определяне място за съхранение /чл.234,чл.257/ до издаването на постановлението
за обяваването на купувач на процесната установена за липсваща вещ към момента
на поискването й от ищеца/ позовавайки се на Протокол №
С220005-102-0000295/16.02.2022г. и постановление за възлагане изх. № С2220005-091-0000173/25.02.2022 г. и
писмо изх.№ С220005-178-0005232/28.02.2022г.,връчено на длъжника за резултата
от публичната продан и обявения купувач и поканата да предаде веща и в резултат
на отговора е последвал и протокол изх.№ С220005-026-0008788/02.03.2022г. по
описа на ТД на НАП В.Търново ,съгласно който процесната вещ е била предмет на
предварителен договор за покупко-продажба ,с нот.заверка на подписите, вещта
липсва като погинала и не може да бъде
предадена в указания срок. Сочи, че за тези обстоятелства е сезирана РП-В. и е
образувана преписка и ДП. Сочи, че всяко
едно от постановленията на публичния изпълнител е влязло в сила и не е
обжалвано, вкл. и от купувача/ищец/ с оглед датата на връчване 18.05.2022г.на
постановлението за възлагане. Оспорва се твърдяното бездействие, респ.
нанесената вреда, като се твърди, че длъжникът по изп.дело не е изпълнил
задължението си на пазач, като предаването на вещта е задължение на длъжника, а
не на публичния изпълнител, т.е оспорва се пряката и непосредствена
причинно-следствена връзка между имуществената претенция и твърдяните
бездействия на публичния изпълнител. Сочи,че с влезлите в сила постановления на
публичния изпълнител,вкл и за възлагане , собствеността е вече прехвърлена и
само длъжника има задължение за предаването на вещта, а за неговия отказ са
сезирани съответните органи по реда на ДОПК и НПК и е реализирано и
правомощието на публ.изпълнител да търси съдействие от полицейски органи.
Оспорва се пряката причинно-следствена връзка по отношение на претенцията за
вреди и твърдяните бездействия. Оспорва се претенцията за лихва и датата, от
която се претендира. Не спори , че заплатената сума по търга от ищеца в размер
на 15760 лв. не е възстановена към датата на подаване на исковата молба, тъй
като има влязъл в сила акт за разпределението за погасяване на задълженията на
длъжника, но тази сума в последствие два пъти е възстановявана по сметка на
ищеца, който неоснователно не я е приемал. В тази връзка възразява и по
отношение на съединения иск за мораторна лихва. Твърди, че сумата по главницата е приведена на ищеца по
негова сметка: с платежно нареждане на 04.04.2023г. и върната на следващия ден/05.04.2023г./
по сметка на НАП принудително събиране на вземания с основание „ грешно преведена сума без
основание“ , а в последствие и АВП № П-03001823106203-004-001 от 28.06.2023 г. ,
но ищецът отново е отказал приемането й и я е върнал. Твърди още, че липсва
причинно следствена връзка и основание по отношение сумата внесена по сметка на
Община Русе като дължим местен данък. Твърди ,че ищецът/ кредитор / е изпаднал
в забава, отказвайки приемането на претендираната за възстановяване сума и поради
това оспорва претенцията за лихви и разноски. Обобщено искането е да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан по претендирания размер ,ведно с лихвите,
алтернативно ако съдът приеме за основателен иска ,оспорва претенцията за
размер на лихвата и счита, че тя се дължи до 04.04.2023г. Претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Прокуратурата на Република България,
чрез участвалия в производството прокурор от Окръжна прокуратура – Русе, счита,
че искът е недопустим, евентуално неоснователен и недоказан по претендирания в
цялост размер с оглед на наведеното като основание. Сочи,че правният субект, който отговаря за опазването
на вещта следва да полага за нея грижата на добрия стопанин, което осигурява
това да я върне във вида, при която е получена, но това не е задължение на
ответника и липсва верига от причинно
следствени връзки между твърдяното бездействие и настъпилата вреда за лицето. Сочи,
че до датата на постановлението за обяваване на купувач, ищецът няма правен
интерес, а вредата е от нищожното постановление за обяваване на купувач и
възлагане на невъзможен предмет.
Административният съд като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, включително
относимите документи по приложеното изп.дело № *********/2017 г. по описа на ТД
на НАП Велико Търново – офис В. и приключилото ДП по описа на РП В. , приема за
установено следното от фактическа страна и правна страна:
В ТД на НАП В.Търново
офис В. е образувано изп.дело №
*********/2017 за установени публични задължения от „
Енерджи Трейд 2009“ ООД с управител Л.Ц.Ц..
С протокол за налагане на
обезпечителни мерки от 18.07.2018г /л.55 от делото и л.92 от изп.дело/ е
наложена обезпечителна мярка запор върху
специализирана машина марка MAN,
модел 24.463ФНЛ и товарно ремърке и полуремърке рег.№ ВН4365ЕР, като на същият
ден и изпратено съобщение до длъжника за насрочване на опис/л.95 от изп.д/, като
е извършен опис с протокол № С180005-028-0001483 от 19.07.2018г /л.57 от делото
и стр.96 и сл. от изп.д/ на специализираната машина и ремъркето. Този протокол
е съставен в присъствието на упълномощен счетоводител за представителство на
управителя Ц. пред НАП, за приемане и подписване на документи, за извършване на
ревизии и т.н. и другия съдружник, без присъствието на управителя Л.Ц.. В
бланковата форма на протокола за оглед от 19.07.2018г. е посочено, че на
основание чл.234 ал.1 ДОПК описаните вещи се оставят на отговорно пазене на
длъжника, който поема задължение да ги предаде в същото състояние, в които ги е
приел и да ги пази с грижата на добър стопанин и да осигури достъп до тях за
извършване на оглед от заинтересованите лица. Не е посочено място на
съхранение. Не е определен пазач по смисъла на чл.234 ал.2 и ал.3 ДОПК.
Протоколът е подписан от съдружник в дружеството- длъжник и упълномощения
пълномощник на управителя и публичните изпълнители присъствали на описа.
Насрочена е проверка за
състоянието на запорираните вещи, като с протокол С2000005-026-0002398/29.01.2020г.е
отразено ,че такава е извършена в гр.В. в присъствието на друг публичен
изпълнител и управителя на дружеството длъжник и е констатирано, че вещите са в
добро състояние,окомплектовани и работещи без промяна от извършения опис от
19.07.2018г./л.120 от изп.дело и л.204 от делото/.
В резултат на
фактическото състояние на описаните в протокола за опис от 19.07.2018г и
протокол за извършена проверка на състоянието на вещите от 29.01.2020г. ,удостоверениета за
застрахов.стойност и прегледа на интернет обяви, на 13.02.2020 е издадено
разпореждане за определяне на окончателна оценка -л. 149 от изп.дело
Първата и втората
публична продан е неуспешно проведена . Тези действия имат отношение към ищеца
само доколкото твърди, че бездействието е от 19.07.2018г. По делото на
посочената и следваща дата са установени само действия и множество
кореспонденция с длъжника.
На 14.10.2021г. ,след изпращане на 2бр.
съобщения за уточняване на деня за опис, е проведен такъв и е съставен протокол
№ С210005-028-0002696/14.10.2021г. в
базата на длъжника, в присъствието на управителя на дружеството-длъжник и
упълномощения счетоводител за опис на движимите вещи, послужили като
обезпечение на задълженията, вкл. и специализирана машина марка MAN, модел 24.463ФНЛ. Посочено, че е в движение и
окомплектовано и товарно ремарке и
полуремарке рег. № ВН4365ЕР посочено като силно корозирало в движение. Описана
е и още една вещ, която до този момент не е била предмет на обезпечение и
принуд.изпълнение.-т.а Ивеко.Не е назначен пазач по смисъла на чл.234 ал.2 ДОПК
,но е посочено,че на основание чл.234 ал.1 ДОПК описаните вещи се оставят на
отговорно пазене на длъжника и е определено място за съхранение и отговорно
пазене –с. Новоселци. Протоколът е подписан от управителя на задълженото по
ДОПК дружество-Л.Ц., упълномощения счетоводител и публичен изпълнител,като е
дадена временна оценка в размер на 15 500лв.
В
последствие с поредно
Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване, изх. №
С210005-111-0004203/22.12.2021 г. е обявено, че на 16.02.2022 г. ще се проведе
търг с тайно наддаване на посочените в съобщението движими вещи, една от които
е специализирана машина марка MAN,
модел 24.463ФНЛ рег.№ ********, при първоначална цена 15 500 лв. Посочени
са дати, часове и място за извършване на оглед на вещите 07.02- 11.02.2022г., от
което ищецът не се е възползвал, въпреки
предоставената му възможност. Приложен е
документ за проверка, че специализираната машина има валидна застраховка ГО до
22.11.2021г.
Ищецът е участвал в обявената
публична продан на посоченото ППС- специализирана машина марка MAN, модел 24.463ФНЛ рег.№ ******** като
е заплатил първоначалната тръжна сума от 3100лв., като със съобщение изх. №
С220005-108-0000142/16.02.2022 г. ТД на НАП Велико Търново – офис В. ищецът е
уведомен, че с Протокол № С220005-102-0000295/16.02.2022 г. е обявен за купувач
на вещ № 2- специализираната машина марка MAН, рег. № ********. Даден е 7-дневен
срок за доплащане на предложената цена, в размер на 12660 лв. На 17.02.2022 г.,
с платежно нареждане, ищцовото дружество плаща посочената цена , общо в размер
на 15 760лв. /депозит за участие в търга – 3100лв. и довнасяне - 12 600лв.
на 17.02.2022 г./. Въз основа на Служебна бележка изх. №
С22000-178-0004370/18.02.2022 г., издадена от
публичния изпълнител на офис В.,
е платен и местен данък придобиване в размер на 346.72 лв. по сметка на
Община Русе.
Издадено е Постановление за
възлагане на движима вещ с изх. № С220005-091-0000173/25.02.2022 г. на главен публичен изпълнител към ТД
на НАП – Велико Търново офис В., с което на „ВИП АЛ 07“ ЕООД е възложена
специализирана машина марка MAН,
модел 24.463ФНЛ, рег. № ********.
С писмо изх.№
С22005-178-0005232/28.02.22г по описа на ТД на НАП В.Търново офис В. , длъжника
по изп.дело е уведомен за извършената продажба и задължението му в 3 дневен
срок да предаде вещта на купувача ВИП АЛ 07 ЕООД.
За отговора на длъжника е съставен
протокол № С220005-026-0008788/02.03.2022г., в който е удостоверено, че
длъжника е уведомил за невъзможността за предаване на специализираната машина,
тъй като сключил предварителен договор за покупко-продажба с нот.заверка на
подписите на 15.08.2019г., като предал ППС на лицето Б. Е.Р. като „ купувача“ му заявил, че вещта е
аварирала и липсва.
На 02.03.2022 г. е проведен разговор
по телефона с ищеца за невъзможността за предаване на движимата вещ по
публичната продан и е издаден цитирания Протокол от старши публичен изпълнител
при ТД на НАП – Велико Търново, офис В., съгласно който вещта не може да бъде
предадена на купувача, тъй като местонахождението й е неизвестно.
Постановлението за възлагане е
изпратено на купувача с Писмо изх. № С220005-178-0011014/10.05.2022 г., ведно с
протокол С220005-026-0008788/02.03.2022г. за невъзможността за предаване на
вещта. Постановлението за възлагане като финализиращ акт на публичната продан
не е било оспорено, макар наличието на правен интерес у ищеца/вече собственик/, не е поискано
обявяване на публ.продан за нищожна поради невъзможен предмет с оглед изнесените данни в протокола от
02.03.22г.
С молба от 18.05.2022 г. вх. № С220005-000-0233432/20.05.2022 г. ищецът „ВИП АЛ
07" ЕООД е поискал
от публичния изпълнител възстановяване на платената сума в търга – цената на вещта, общо в
размер на 15 760 лв. /депозит за участие в търга – 3 100 лв. и
довнасяне - 12 600 лв. на 17.02.2022 г./, тъй като е
установено, че възложеното му МПС
липсва и не може да му
бъде предадено, за което е узнал от писмото от 10.05.22г.
Искането на купувача /ищеца по
делото/ не е удовлетворено от публичния
изпълнител, като последният го уведомил с
отговор № С220005-173-0012394/25.05.2022 г., че лицето-длъжник
не е изпълнил задължението си на пазач, т.е не е спазил закона, а платената
сума не може да му бъде
възстановена, тъй като има влязъл в сила акт за възлагане и тя е разпределена
по изпълнителното дело,
т.е е налице изричен по съдържанието си отказ от публичния изпълнител, който не
е обжалван, макар че пряко касае ищеца и е подлежал на оспорване на общо
основание по АПК.
С посоченото писмо публичният
изпълнител е уведомил ищеца, че съгласно чл.241 ал.2 ДОПК вещта се продава
такава, каквато е в момента на продажбата и купувачът не може да претендира за
недостатъци, но тук не се касае за недостатъци, а за невъзможен предмет.
Всички цитирани актове са били в сила
към датата на исковата молба/12.12.2022г./и не са оспорвани по реда на ДОПК/АПК.
Ищецът е предявил искова молба по чл. 256 от АПК във
връзка с чл. 241, ал. 2 от ДОПК вх. № 2397/03.06.2022 срещу ответника ТД на НАП
Велико Търново, „да изпълни свое
задължение, произтичащо от закона по чл.241, ал.2 от ДОПК, а именно да продаде
движима вещ №2 - специализирана машина МАН, модел 24.463ФНЛ, рег.№********, ….
такава каквато е в момента на продажбата, съгласно Протокол №С220005-102-
0000295/16.02.2022г. с който дружеството е обявено за купувач.“, като е
образувано адм.д. 233/22г. по описа на АС-Русе. С определение № 24/ 05.06.222г.
оставено в сила с определение №7610/04.08.2022 г. по адм.д № 6838/2022 г. по
описа на ВАС исковата молба е оставена
без разглеждане като недопустима. Видно от мотивите на определението на ВАС,
защитата по реда на чл. 256 АПК е неприложима в конкретния случай, тъй като не
е налице бездействие на публичния изпълнител поради неизпълнение на негово
задължение, произтичащо от законова норма на действащото законодателство.
От същото Писмо изх. №
С220005-178-0011014/10.05.2022 г., става ясно, че публичния изпълнител е подал Искане по чл.212 ДОПК до ОД МВР – В.
с изх. № С220005-008-0007212/04.03.2022 г. за откриване местонахождението на
специализираната машина МАН и предаването й на купувача.
В резултат на това писмо на публичния изпълнител е
назначена проверка, а по-късно образувано и досъдебно производство, за което с
писмо от 17.10.2022 г.
РП-В. е уведомила ТД на НАП – Велико Търново, за образуването на ДП за
престъпление по чл.217, ал. 3 вр. ал. 1 НК / л. 403 от ИД № *********/2017 г. –
2 част/, което е прекратено с Постановление от 13.02.2023г. на РП-В.,поради
заплащането от длъжника на всички дължими суми изп.дело е прекратено,
публ.изпълнител бил заявил,че НАП няма претенции?? и е направен извод за липса
на състав на престъпление от общ
характер, като подадените от НАП жалби са оставени без разглеждане като
недопустими с определения на РС В. и определение на ОС-В..
Данните от извършената проверка от ОД на МВР-В.
–докладна записка по вх.№ 368000-2166/22 са изпратени на НАП-ТД В.Търново на
27.04.2022г., ведно със снетите обяснения от управителя на длъжника, лицето Р.,присъствалите
на огледа на 14.10.21г.
От данните в постановлението за
прекратяване на РП-В. и извършените справки и проверки от ОДМВР-В. и
ОДМВР-Хасково по сигнала на публичния изпълнител с оглед на поисканото
съдействие, приложените по изп.дело обяснения, е установено наличието на
предварителен договор с нот.заверка на подписите от 15.08.2019г. между
управителя на „ Енерджи трейд 2009“-Л.Ц. и лицето Б. Е.Р. *** за продажбата на
процесната вещ рег.№ ВН2322 ВК и товарно ремарке „Кесборер“, модел „ВЦ 14 Л“ с
рег. № ВН 4365 ЕР /също предмет на публичната продан и на описа от 14.10.2021
г. и в последствие открито при Р./, договора е приложен по досъд.производство.
Установено е съгласно нот.заверения договор, че е заплатена цена от 10 000
лева /при обща такава от 20 000 лева/, като собствеността ще се прехвърли
съгласно установения ред след вдигането на запора.Т.е факта на запора е
известен на страните по договора, както и невъзможността за прехвърляне на
собствеността съгласно установения ред, като големия талон е наличен по
изп.дело. Представено е и нот.заверено
пълномощно за управлението на спец.машина МАН. От изготвената докладна записка
на л.2 от ДП и от постановлението на РП-В.
процесната вещ е била във владение на Р. след сключването на предв.договор, ползван е по предназначение и има сключена ГО
до м.11.2021г., но двигателят е блокирал при ползването през лятото на 21г. и
поради висока цена за поправка е продаден на неизвестно лице на ниска цена и
местонахождението му е неизвестно. Ц. е потвърдил автентичността на подписите
си върху протоколите за оглед, но той и счетоводителят не могат с категоричност
на посочат дали вещите са били в наличност при пазача по време на огледа на
14.10.2021 г. , за разлика от показанията на другите двама присъствали на
огледа.
Последвало е предявяването на настоящата искова молба от
12.12.2022г. по реда на ЗОДОВ.
Междувременно с оглед на заведен сигнал в ЦУ на НАП вх.№
26-В-441/02.12.22г. от ищеца е налице отговор от инспектора на НАП / л.82 от
делото/ от 06.02.2023г., че по случая е служебно запознат Директорът на ТД на
НАП В.Търново , който е постановил Решение за обявяване на нищожност на проведен
търг с тайно наддаване № 36 от 31.01.2023 г., с което Директорът на ТД на НАП –
Велико Търново обявява за нищожен Протокол за провеждане на таен търг
№С220005-102-0000295/16.02.2022 г., в частта с която е обявен за купувач „ВИП
АЛ 07“ ЕООД на вещ специализирана машина марка MAН, модел 24.463ФНЛ, рег. № ********, разпорежданията за направените
разпределения на постъпилите от дружеството суми, касаещи внесения депозит,
както и Постановление за възлагане на движима вещ №
С22005-091-0000173/25.02.2022 г., поради липса на вещта, предмет на публичната
продан, за която ищецът е обявен за купувач ,като административната
преписка е изпратена на публичния изпълнител при ТД на НАП- Велико Търново, ИРМ В. за
предприемане на действия по компетентност съобразно мотивите на решението.
Това решение е връчено на ищеца с писмо от 08.02.23г./
л.78- 89,124 от делото/ след исковата
молба и не е оспорено, нито от него ,нито от длъжника.
С Решение за възобновяване на производство по чл. 99 АПК
№ 45/20.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, разпореждане за
прекратяване на изп.дело № С220005-035-0319056/09.11.2022 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис В., е отменено като нищожно и
ИД № *********/2017 г. е възобновено. Това решение не е оспорено.
Последвало е разпореждане /
л.103 от делото/ на публичен изпълнител № С230005-026-0017387/03.04.23г. за
възстановяване на сумата по главницата на иска в размер на 15760 лв., в
резултат по горепосоченото решение № 36/31.01.23г. на директора на ТД на НАП
В.Търново, като сумата е преведена по сметка на ищеца на 04.04.2023г.. Ищецът е
върнал на 05.04.2023г. с платежни нареждания /л.109 и сл/ по сметката за принудително събиране на публични
вземания на ТД на НАП Велико Търново, офис В. BIC: ***, IBAN:*** суми,
съответно 12 660 лв. и 3100 лева, с посочено основание за плащане: „грешно преведена сума без основание“.
Община Русе е отговорила / л.120 от делото/, че
разпоредената за връщане сума за м.д. в размер на 346,72лв. не е възстановена
поради липса на интерес от страна на ВИП АЛ 07 ООД и няма спор,че тази сума не
е потърсена. Разноските за придобиването съгласно чл.240 ал.3 ДОПК са за сметка
на купувача. След решение 36/31.01.23г. е разпоредено на Община Русе да
възстанови сумата , но инициативата за поискването е на ищеца.
Следва да се подчертае, че разпореждането за
връщане на сумите не е оспорено, както и не е оспорен отказа на публичния
изпълнител да възстанови поисканата от ищеца сума от 15760лв. като платена по
търга, както и не е оспорено решение № 36/31.01.23г.- основанието за връщане на
сумите. Ирелевантни и лишени от правна логика са твърденията на ищеца ,че
считал това решение за нищожно / не е поискал обявяването му за такова/ и за
това върнал сумата като платена грешно и без основание, но която на 18.05.22г.
поискал от същия публичен изпълнител и по същото изп.дело в същия размер да му
бъде възстановена като платена без основание,тъй като вещта липсвала,/ т.е на
същото основание на което е разпоредено връщането й/, но пък ще ползва всички
установявания и правни изводи, които го ползвали като извънсъдебно признание на
друг ТО при ответника за твърдяните бездействия на публ.изпълнител.
Тук е мястото да се отговори
на множеството становища на ищеца относно връщането на сумата по главницата,
която е била приведена именно по сметката на публ.изпълнител. По аргумент
от чл. 73 ЗЗД може да се изпълни против
волята на кредитора, дори и от трето лице. Кредиторът не можа да бъде принуден
да приеме изпълнение, само ако се изпълнява с нещо различно от дължимото или се
престира на части – чл. 65, ал.1 и чл. 66 ЗЗД. Все пак разпореждането не е било
оспорено, не е оспорено и решението, на което се основава връщането на сумата и
е налице редовно плащане по сметката на ищеца на 04.04.23г.
Но с оглед на поддържаното основание
по иска по ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразно бездействие, въпреки дадената
възможност за навеждане и на ново или друго основание преди първото с.з. , съдът не дължи повече коментар на становището
на ищеца относно посоченото решение, най- малкото поради нееднозначността на
заетата позиция, и защото с решение 36/31.01.23г. са обявени като нищожни
посочените актове на публичния изпълнител, от което ищецът може да черпи само
права,и което напълно е съответствало на искането му до НАП/инспекторат/ и до
публ.изпълнител.
След връщане на сумата по разпореждане №
С230005-026-0017387/03.04.23г., е последвало по самоинициатива с резолюция
за извършване на проверка
№ П-03001823106203-0ПР-001/06.06.2023 г. на Началник на сектор при ТД на
НАП-Варна - орган по приходите от
компетентната териториална структура на НАП, предвид седалището на
дружеството в гр.Русе и правилото по чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, като било
установено , че в данъчно-осигурителната сметка на „ВИП AЛ 07"
ЕООД към 28.06.2023 г.
няма задължения от публичен характер, респ. такива към НАП. Обосновавайки се с тези
обстоятелства, органът по приходите при ТД на НАП-Варна е издал АПВ №
П-03001823106203-004-001/28.06.2023 г., потвърден с Решение № 182 от 11.09.2023
г. на директора на Дирекция ОДОП-Варна, с който на „ВИП АЛ
07" ЕООД, по
реда на чл. 128 - чл. 129 от ДОПК
е възстановена сумата от 15760 лв. Тази сума отново е върната от ищеца, с
мотива че не била поискана и е възстановена без основание , а следва съгласно
чл.129 ал.6 ДОПК да бъде възстановена сумата от 16 106,72лв. вкл. главница
и лихви и разноски.
Посочените адм.актове
безспорно съдържат инкорпорирано признание относно важен факт, че вещта- специализирана машина марка MAН, модел 24.463ФНЛ, рег. № ********,
за която е платена от ищеца тръжната цена в общ размер на 15 760лв. и е
внесен данък към Община Русе е липсвала към 16/25.02.2022г., т.е налице е
извършена публична продажба с невъзможен предмет, поради и което на общо
приложимите основания ЗЗД тя е нищожна.
Тези факти съдът е обявил за безспорни, те се
потвърждават и от всички приложени от страните
писмени доказателства, вкл. по
изисканото изп.дело и постановлението на РП-В. и докладната справка по
предв.проверка на ОДМВР-В. и Хасково, платежни нареждания.
Спорно е дали невъзможността предмета
на публичната продан да бъде предаден във владение на купувача-собственик, поради
неустановеното й местонахождение/ липсата й се дължи на претендираните
незаконосъобразни бездействия на публичния изпълнител при ответника.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
На
първо място неоснователно са възраженията на ищеца за липса на надлежно и
валидно извършени процесуални действия
от ответника НАП, тъй като процесуалния представител подавал молби в качеството
на упълномощен представител на изп.директор на НАП. Възражението не се основава
на приложените доказателства и е спекулативно. Приложено е пълномощно на л.76 от
делото, с което старши юрисконсулт С.Ц.С. в отдел „ Обжалване“ при ТД на НАП
В.Търново е упълномощен от изпълнителния директор на НАП да представлява
Националната агенция по приходите/НАП/ и изпълнителния директор на НАП пред
всички съдилища. НАП е ЮЛ и се представлява от изпълнителния директор-чл.12
ал.1 ЗНАП, който е и упълномощил лице,
отговарящо на изискването по чл.32 т.3 ГПК. Пълномощникът е депозирал отговор
на исковата молба, подавал е молби и
представял доказателства не от името на изп.директор на НАП , а като „ упълномощен
от изпълнителния директор процесуален представител на национална агенция по
приходите „ ,какъвто в действителност е и всички извършени действия са
действителни и надлежно извършени от името на ответника. Представените
документи -изп.дело са в резултат на определение на съда за представяне на
документи от трето неучастващо лице ТД на НАП В.Търново.
Съдът
приема, че иска е допустим, противно на наведените доводи на ответната страна
за неяснота на твърдените бездействия, което принципно се отнася към
нередовност на ИМ, каквато с оглед множеството уточнения не е констатирана, и като
съвкупно възраженията биха се отнесли като такива по основателност и доказаност на
иска, още повече, че ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния
предмет, страните и обема на търсената защита. В хипотезата на чл.204 ал.4 АПК приложими
с оглед на твърденията на ищеца не
се поставя като условие за допустимост на иска предявяване на самостоятелно
искане за установяване незаконосъобразността на действията/бездействията на
администрацията или твърдяната от ответната страна неяснота на фактическите
твърдение не е основание за недопустимост.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне
отговорност за дейност на приходната администрация, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 17, ал. 6 ДОПК вр. чл.19 ал.1 и ал.2 ЗНАП , следва да са налице трите елемента от
правопораждащия я фактически състав: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие; 2. имуществени или неимуществени вреди и 3. пряка причинна връзка
между тях. Отговорността е безвиновна - съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Преки са вредите, които се намират в причинна
връзка с противоправното поведение, а непосредствени – следващите по време и
място неправомерния резултат.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗНАП Националната агенция за
приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от
незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или
по повод изпълнение на дейността им, като обезщетения за вреди от незаконни
актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се иска след тяхната отмяна,
а в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ЗНАП незаконосъобразността на
действието и бездействието или нищожността на акта се установява от съда пред
който е предявен иска по ЗОДОВ, подобно на чл.204 ал.4 АПК. В чл. 19, ал. 3 от ЗНАП е предвидено, че
отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и
пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Към реда на ЗОДОВ препраща и чл.17
ал.6 ДОПК.
Съгл. ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, т. 4 4. „При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата
и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им“.
От така очертаната правна
рамка е видно, че искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето,
претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и
бездействия. В случая с оглед на наведените
от ищеца твърдения, същият следва да докаже наличието на незаконосъобразно
бездействие на административен орган или длъжностно лице от структурата на
ответника- публичен изпълнител, извършено при или по повод изпълнение на
административна дейност/чл.204 ал.4 АПК/, претърпяна реална пряка и непосредствена
вреда от това незаконосъобразно бездействие, както и причинната връзка между
претърпяната вреда и незаконосъобразното бездействие. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общината по посочения ред и обуславя неоснователност на иска. С
аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в тежест на ищеца е
указано задължението да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения от него иск, а на съда - да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.
Иска е заведен срещу пасивно легитимирана страна -надлежен ответник- НАП, която съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНАП е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София.
По силата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на
действията следва да бъде преценявана в производството по обезщетяване. Съгласно
константната съдебна практика, нормата обхваща незаконосъобразните фактически
действия/бездействия на административен орган или длъжностно лице, с оглед на
това, че правните действия на административните органи представляват
административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и за тях важи правилото
на чл. 204, ал. 1 от АПК. Съдебната практика
многократно е подчертавала, че действието или бездействието са
незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато
не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Незаконосъобразното
действие, респ., незаконосъобразното бездействие на административен орган или
на длъжностно лице могат да бъдат само – фактическо или материално действие,
което се предприема без правно основание - нормативен или административен акт,
бездействие, изразяващо се в неизвършване на фактическо действие, което органът
или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон или
бездействие на административен орган или длъжностно лице по негово задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт. За да е
налице незаконосъобразно действие/бездействие
на администрацията, е необходимо наличие на такова административно
правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право,
което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез
съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е
необходимо издаване на индивидуален административен акт.
Претенцията в случая касае
единствено вреди следствие от незаконосъобразни фактически административни бездействия на орган при ответника,
а не правни и/ или процесуални такива.
В чл.7 ал.1 ЗНАП е
посочено кои са „ органи по приходите“, а в чл. 7, ал. 2 от ЗНАП е посочено, че органи на
агенцията са и служителите, заемащи длъжност "държавен публичен
изпълнител", "главен публичен изпълнител", "старши публичен
изпълнител" и "публичен изпълнител".Т.е е налице разграничение
между „ органи по приходите“ и „ органи на агенцията“, поради разликата в
правомощията по ДОПК.
Съгласно чл.7 ДОПК актовете по кодекса се издават от
орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната
териториална дирекция. От своя страна, съгласно чл. 167, ал. 1 ДОПК, публичният изпълнител е
орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и
принудително изпълнение на публичните вземания по реда на кодекса, което е
осъществяване на административна дейност.
Актовете, издавани от публичния изпълнител са
посочени в чл. 226, ал. 1 от ДОПК-в изпълнение на
правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания, а
съгласно чл.226 ал.2 -за всяко предприето и извършено действие от публичния
изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на
съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и
направените разноски. Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички
протоколи за предприетите от органа действия, както и издадените постановления
и разпореждания, другите документи, удостоверяващи изпълнението, и извлечения
от данъчноосигурителната сметка.
Публичния изпълнител
издава актове, начиная от съобщението за доброволно изпълнение.
Съгласно чл.50 ДОПК протоколът, съставен по установения
ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията
му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и
установените факти и обстоятелства. Така протоколите по чл.226 ал.2 ДОПК са
писмено доказателство-документиране на извършеното процесуално действие по
принудителното изпълнение, като някои като правни актове с оглед на
съдържанието им подлежат и на оспорване.
Буквалното тълкуване на разпоредбата
на чл.266, ал.1 от ДОПК навежда на извод, че всяко действие на публичния
изпълнител подлежи на обжалване от кръга лица посочени в чл.261,чл.210,чл.256,чл.211.
Купувачът по публична продан не е страна по административнотопровоотношение, а
е участник в последната фаза на принудителното изпълнение и е адресат на постановлението
за обяваване на купувач и възлагане, което действие е правен акт, подлежащ на
оспорване.Постановленията и разпорежданията в хода на изпълнителното
производство с оглед на съдържанието и разпоредените последици за правни актове с белезите на индивидуални
адм.актове и подлежат на обжалване
Визираната уредба сочи,
че всяко действие на публичния изпълнител при и по повод
изпълнение на неговата функция има характера на правно действие.
Общо казано всяко действие
дори оставянето на отговорно пазене на описана вещ, вкл.определяне на пазач,изземването
на вещ, назначаване на нов пазач, има правно/административно и процесуално действие/ при осъществяване на
административна дейност и съгласно чл.26 ДОПК полежи на оспорване.
В производството по
обезпечаване и принудително изпълнение ищецът няма никакво участие, не е страна
във възникналото административно правоотношение- чл.210 ДОПК ,може да обжалва
само актовете които го засягат /чл.256 / или финализиращия – за възлагане при
удостоверен правен интерес, както е в случая.
Публичната
продажба е уредена в чл. 238 и
сл. ДОПК, като съгласно чл. 238,
ал. 1 от ДОПК продажбата на движими вещи се извършва
чрез публична продажба на постоянно определени места или чрез търг. Начинът на
продажба се определя от публичния изпълнител. По аргумент от чл. 239,
ал. 1 ДОПК купувачът става собственик на продадената движима
вещ дори и длъжникът да не е бил собственик/ същото е разрешението и в чл.482
ал.2 ГПК/.Нещо повече съгласно чл.241 ал.2 ДОПК вещта се продава във вид
какъвто е към момента на продажбата и купувачът не може да претендира
недостатъци. Собствеността преминава върху купувача от датата на
постановлението за възлагане - чл.246 ал.9 ДОПК,съответно и риска, като
купувачът е длъжен незабавно да вдигне
веща. Постановлението за възлагане на специализираната машина МАН има вещно-прехвърлителен ефект независимо от
обстоятелството, дали вземанията на държавата по публичните задължения на
длъжника са били напълно погасени, като разноските по прехвърлянето са изцяло
за купувача/чл.240 ал.3 ДОПК/.
Ищецът свързва
претенцията си към ответника
с констатацията, че закупеното и
възложено му МПС не може да му бъде
предадено, тъй като липсва, не му е възстановена платената по търга сума, като
този резултат е вследствие бездействие на публичния изпълнител за опазване на
вещта с грижата на добър стопанин по чл.234 ДОПК, липса на
адекватни, навременни и в съответствие на служебните му задължения и предприети
мерки за опазване на имуществото на длъжника, от неосъществен контрол както спрямо вещта, така и
спрямо пазача с оглед запазване интереса на Държавата и купувачите с грижата на
добър стопанин,не следвало да оставя вещта на длъжника, а да я премести на
охраняем паркинг, като е следвало във
всеки един момент да се убеди, че вещта е налична и със запазено качество, в
състоянието в което е била обявена за продажба,описана и оценена. Ищецът твърди
незаконосъобразно
бездействие на орган на НАП – публ.изпълнител в периода от налагането на запора
и описа 19.07.2018г. до 02.03.2022г. ,
т.е ,че не е извършил фактическия действия, които е бил длъжен да извърши по
силата на закон.
Твърдяното бездействие не е
фактическо и не може да бъде, защото мерките по обезпечение и по съхранение/тези
почл.197 , чл.234 ал.2, ал.3 вр.ал.1 ДОПК/ са правни актове, в това число
назначаването на пазач, оставянето на вещта на съхранение на определеното от
публ.изпълнител място и подлежат на обжалване.
Неоснователно е твърдението, че не
съответства на предвидено по кодекса правомощие на органите по принудителното
изпълнение, оставянето на иззетата вещта на отговорно пазене на длъжника.
Посоченото е принципно положение, предвидено по чл. 234, ал.1 ДОПК и държи сметка на баланса на интересите на държавата и
длъжника.
Публичният
изпълнител няма задължение да се грижи за качеството на запорираната вещ-
липсва норма в ДОПК, която да му вменява такова задължение, аргумент от текста
на чл.241 ал.2 ДОПК ,че купувачът няма право на претенции за качеството на
вещта или за нейни недостатъци.
Използваният в чл.234, ал.2 от ДОПК
глагол „прецени“ е указание за упражняване на правомощия на публ.изпълнител в
условия на дискреция, т.е. нормата не съдържа императив, който да вменява
конкретно поведение, респ. неизпълнението й да представлява бездействие по
смисъла на чл.256 от АПК. От друга страна, евентуален акт/действие на публичния
изпълнител по назначаване на пазач по чл.234, ал.3 и ал.4 от ДОПК подлежи на
обжалване по чл.267-268 от ДОПК, тъй като засяга имуществени права на длъжника
и интересите на кредиторите.Назначаването на пазач, замяната му не са
фактически ,а правни действия-актове, с които се разпореждат права и се създава
задължение за пазача. Идентично на всички останали негови правомощия по чл.234
ал.4 изр.2 ДОПК- замяна на пазачи.Видно от разпоредбата на чл. 234 ал.1 и ал. 2 ДОПК предоставянето
на пазенето на описаната вещ е по преценка на публ.изпълнител по отношение на
вещта/ а не на длъжника/.
Оставянето на отговорно
пазене на запорирана вещ, предмет на принудително изпълнение, изземването на
оставена за пазене вещ , е правен акт, който поражда задължения за длъжника-пазач,
или за определения пазач по чл.234 ал.2 и сл.вр.чл.257 ДОПК и е част от
действията на публичния изпълнител по чл.167 ДОПК за обезпечаване
принудителното изпълнение
С
оглед и на това законодателят
в 234 ал.
4 на ДОПК разписва
каква е отговорността на пазача при пазенето
на вещта, съответно на длъжника при пазенето на недвижимия имот- те трябва да
пазят вещта с "грижата на добрия стопанин“, докато ищецът твърди, че тази грижа е дължима от
публ.изпълнител и не е положена.
Липсва норма в закона, която да свързва публичния изпълнител със задължението лично
да пази вещите предмет на обезпечение и на принудително изпълнение с „ грижата
на добрия стопанин“, от която директно да възниква задължение за извършване на
фактическо действие. В ДОПК не се съдържат разпоредби, които да предписват
определено поведение, изразяващо се в предприемането на определени действия от
органите по принудителното
изпълнение , които същите следва да осъществяват спрямо лицето,
на което е поверено отговорното пазене на вещите.
Разпореждането
на публичния изпълнител за оставяне на вещта на отговорно пазене на длъжника по
чл.234 ал.1 ДОПК има своите правни последици само по отношение на него като
пазач на вещта с оглед на неговата лична наказателна и гражданскоправна
отговорност, то не подлежи на оспорване като
акт и е резултат на оперативната самостоятелност в случая на публичния
изпълнител как да организира пазенето на обезпечена вещ, и респ.подлежаща на
принудително изпълнение.
Съдът е
категоричен, че по вид на действие на публичния изпълнител това по чл.234 ал.1 ДОПК е фактическо оставяне във владение на длъжника на запорирана вещ да я пази с грижата на добър
стопанин, но е вследствие на
разпореждането, който е правен акт по своя характер, т.е действието не е
фактическо. Отговорен за
пазенето на вещите е длъжника, техен собственик, комуто са оставени за пазене и
неговото задължение произтича пряко от закона.
Правният
субект, който отговаря за опазването на вещта следва да полага за нея грижата
на добрия стопанин което осигурява това да я върне във вида, при която е
получена,т.е в случая субекта е длъжника, комуто още на 19.07.2018г. е оставена
веща, което като действие е повторено и на 14.10.2021г., а състоянието на вещта
е проверено през 20.01.2020г. Посочените и често цитирани в съдебната практика
две хипотези на ЗЗД(чл.83 ал.2 , чл.244 ЗЗД) - заем за послужване и
неизпълнение поради обстоятелства,които кредиторът би могъл да избегне ,ако
положи грижите на добър стопанин са неотносими съм действията на публичния
изпълнител, но са относими към пазача.
Ищецът
цитира избирателно и фрагментарно практика на ВАС, но не държи напълно сметка
на фактологията по казусите.
Няма
спор, че дейността, свързана с осигуряване на "грижите на добрия
стопанин" и недопускане от погиване, увреждане и разпиляване на вещите е свързана с преценката на
публ.изпълнител по чл.234 ал.2 и сл ДОПК ,но тя не е фактическа. Няма спор, че
задължение на публ.изпълнител е да контролира изпълнението на задълженията на
пазача/длъжника комуто са оставени описани, запорирани и предмет на
принудително изпълнение вещи, аргумент от чл.234 ал.4 изр.2 ДОПК, но законът не
сочи и не изисква периодичност на проверките, а промяната на мерките е
поставена в зависимост на данни, които да ги обосноват.Все пак публ.изпълнител
не работи само то това конкретно дело. По делото липсват данни и доказателства
публичният изпълнител да е узнал до датата на продажбата факти, свързани с
обезпеченото имущество.
Касателно
твърдението на ищеца, че публичният изпълнител не е контролирал пазача- следва
да се има предвид именно гореизложеното, че контрола при пазенето се свежда
единствено и само до възможността при констатирани неизпълнение на задължения
на пазача с грижата на добрия стопанин – да бъде заменен, но това не е фактическо бездействие/действие.
Приложимите правни норми от ДОПК не
предвиждат никакво задължение от страна на публичния изпълнител за предаване и
пазене на движимата вещ. За публичния
изпълнител е налице задължение в хипотезата на чл.257 ал.2 и ал.3 ДОПК,респ.
234 ал.2 ДОПК за принудително изземване на продадената веща,само ако
длъжника-пазач пречи или откаже предаването на съществуваща вещ или за
назначаването на пазач в хипотезата на чл.234 ал.3вр.ал.2 ДОПК и то в
предвидените условия , на самостоятелната преценка на публ.изпълнител да не
оставя вещта на отговорно пазене на длъжника, но при положение ,че разполага с
данни в тази насока.
Протокола за опис от 19.07.2018г. е
по реда на чл.226 ал.2вр.чл.233 вр.чл.50 ДОПК и
отразява действия на публ.изпълнител извършени в с.Новоселци-базата на
длъжника както по опис, т.е фактическо и обективно възприемане и оглед на
вещите, така и по временна оценка и по предоставянето на отговорно пазене.
Същият в частта по чл.234 ДОПК не съдържа реквизит относно мястото, където
следва да се съхранява и пази вещта,но с оглед извършените зачерквания на
хипотезите на чл.234 ал.2,ал.3 и ал.4 ДОПК , е ясно ,че вещта е оставена на
отговорно пазене на длъжника „ Енерджи Трейд 2009“ ООД с управител Л.Ц., който
е представляван от упълномощен счетоводител на мястото, където е огледана и
описана.
Т.е противно на твърденията на ищеца
липсват каквито и да са доказателства, че действията на 19.07.2018г,
инкорпорирани в съответния протокол- опис и оставяне на отговорно пазене на
длъжника не са извършени.
Липсват каквито и да са доказателства
оспорващи отразеното в протокола за проверка състоянието на описаните през
2018г. вещи и оставени на отговорно пазене от 20.01.2020г., да когато длъжника
е бил предварително поканен за проверката в гр.В.. ,т.е. неоснователни са
твърденията му в обратната насока и те са резултат на съждения, но не и на
доказателства или на надлежно опровергани такива.
Наличните по изп.дело документи,
вкл.кореспонденция между ПИ и длъжника, приложените от страните доказателства,
събраните в хода на досъд.производство и възложената по искане на ПИ проверка
сочат, че до 14.10.2021г. и до провеждането на търга и обяваването на купувача
и възлагането на вещта- 16-25.02.2022г. / в този период е и обявлението за
търга и посочените дати за оглед на вещите на посоченото място/липсват каквито
и да са данни за увреждане или липсва на
вещта.
Протокол №
С210005-028-0002696/14.10.2021г. е от особено значение по делото, касателно
описаното в него действие -опис на 4бр.вещи и оставянето им на отговорно пазене
на длъжника в негова база в с.Новоселци,обл.В., с оглед отразеното в протокола
от 02.03.2022г.- съобщеното от длъжника за наличието на предварителен договор
от 15.08..2019г. , установен и от
полицейската проверка и досъд.производство такъв предварителен договор от
15.08.2019г. и данните за предоставеното ползване на специализираната машина
и ремърке на третото лице. В случая е без значение наличието на
предварителен договор за продажбата на специализирана машина марка MAН, модел 24.463ФНЛ, рег. № ******** от
15.08.2019г., тъй като длъжника не е изгубил правото на собственост по силата
на този облигационен договор без прехвърлително действие поради неспазена форма.
Длъжникът -пазач има само задължение да пази вещта с грижата на добър стопанин,но
няма пречка да я използва по предназначението и да събира доходи.
Нещо
повече, дори този договор да е произвел правните си последици в частта на
предоставяне на владението на вещта-такава кауза в договора липсва, в
каквато насока са приетите за установени факти в постановлението на РП-В.,това
не означава, че вещта е продадена, тъй като не е спазена формата.
Ищецът
твърди с оглед на предварителния договор с нот.заверка на подписите / частен
документ/ от 15.08.2019г. процесната и друга вещ е продадена /предадена за
ползване / на купувача Р.-трето лице и с оглед на негови обяснения и свидетелски
показания по досъд.производство и постановлението на РП-В. тази вещ реално е
била в негово владение не е била предмет
на оглед и оценка на 14.10.2021г., т.е за това е налице фактическо бездействие
от публичния изпълнител, въпреки съставения протокол по чл.226 ал.2 вр.чл.50
ал.1 ДОПК, който според него не отразява верни обстоятелства.
Няма спор
,че този документ не е оспорен по реда на
ГПК в производството пред адм.съд. Нещо
повече, актовете на публичния изпълнител, свързани с описа, оценката,
обявяването на публичната продан, назначаването на пазача, респ.възлагането на
процесните движими вещи, са влезли в законна сила, като необжалвани от длъжника
по реда на чл. 266 ДОПК,
като самия длъжник не е оспорил положения подпис върху протокола от 14.10.21г.
По никакъв начин изходът от
твърдяното бездействие на публичния изпълнител, не може да се отрази в правната
сфера на длъжника , още повече и върху купувача, след като може да придобие и
от несобственик, т.е е без значение приложения предв.договор за продажба на
вещта, още повече че не е породил вещноправен ефект.
Неоснователното бездействие на
административен орган е неизпълнението на фактически действия, произтичащи от
нормативен акт,в случая чл.233 ал.1 ДОПК.
Все пак се поставя под съмнение
реалността на действията от 14.10.2021г. За извършването на опис длъжникът два
пъти е бил уведомяван и датата е определена от публ.изпълнител.Протоколът е
надлежно подписан от присъствалите на описа, който включва и нови вещи, като е
удостоверено и промяната на състоянието на описаните през 2018г.вещи.
Все пак твърдяното от ищеца
бездействие в случая се свързва въобще с липса на извършено действие,
документирано в официален документ , т.е с престъпно поведение, осъществено от
публ.изпълнител в съучастние с негов колега, длъжника и упълномощения
счетоводител, което не е основание по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Описа на вещта както вече се посочи включва
физическото й възприемане, оглед на състоянието й, изрично съставяне на протокол за опис с
конкретно съдържание по чл.233 ал.2 ДОПК.
Само от наличието на предварителен
договор с облигационен характер и позовавайки се на обяснения и показания на „купувача“
по него,че специализираната машина била в негово владение от сключването до
повредата й през лятото на 2021г., игнорирайки другите събрани в хода на
полицейската проверка сведения и доказателства в ДП, отразени в съответните
приложени актове, при положение че става въпрос за подвижна вещ, не може
еднозначно да се приеме ,че действията на 14.10.2021г. не са реално извършени.
При установената по делото фактическа
обстановка неправилен и недоказан е доводът , че е налице фактическо
бездействие на орган на ответника, изразяващо се в неизпълнение на вменено от
закона задължение по чл.234 ДОПК. В случая не е налице задължение за извършване на
определени фактически действия, произтичащи по силата на закона, които е
следвало да извърши публичния изпълнител, нито пък е налице бездействие на
административния орган по задължение, което произтича за него пряко от
нормативен акт, което същият не е изпълнил.
Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото
фактическо действие не е опосредена от властническо волеизявление.
В случая се касае за
действия с правен характер , които са извън приложното поле на чл.204 ал.4 АПК
вр.чл.1 вр.чл.4 ЗОДОВ. Следователно, от събраните по делото доказателства
не се доказа бездействие на
административния орган, причина за претърпените от ищеца вреди
Вредите, които се
претендират не са резултат от твърдяните и неосъществени фактически бездействия
на публичния изпълнител, а на длъжника-пазач.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На
обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна
връзка с незаконосъобразното
бездействие и са пряка и непосредствена последица от него, което
следва безспорно да е установено по делото.
Непосредствени
вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващи противоправното
бездействие. Действително, от събраните по делото доказателства се доказва
липсата на продадената
на търга вещ - самоходна машина, собственост на ищеца след постановлението за
възлагане. До този момент ищецът не е бил участник и страна на изпълнителното
производство, не се е интересувал от състоянието на вещта, за него е било
достатъчно обявлението и цената, но така причинената на ищеца
щета е в резултат на определени действия на лицето, на което е възложено
отговорното пазене на вещта-т.е
длъжника. На него принадлежи отговорността в тази насока.
Посоченото лице, обаче не е административен орган, не е служител на
администрацията на държавата или общината и в тази връзка държавата не би могла
да носи отговорност за причинените от него вреди. Стигнало се е до извод, че
извършената продажба е в невъзможен предмет и обявяването на търга за тази вещ
за нищожен.
Предвид
изложеното следва извода, че от събраните по делото доказателства не се
установяват две от предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ -
не се доказват незаконосъобразни бездействия от страна на органи на ответника
по спора, не се доказва и наличието на пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между твърдяните
и неосъществени бездействия
и причинените вреди на ищеца. Вредите
са в резултат на нищожни актове на органи при ответника, а не на бездействия. С
оглед на изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски по делото.
От страна на
ответника е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде
уважено с оглед изхода на спора, като на същия се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200
на основание чл.24 от Наредбата за правна помощ.
Мотивиран така , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „ВИП АЛ 07“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Й. Х. срещу НАП-София за
обезщетение на имуществени вреди
претендирани като настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на
публичен изпълнител офис В. при ТД на НАП В.Търново по изп. дело №
*********/2017 г. ,изразяващи се неопазване на вещта, липса на адекватни, навременни и в съответствие на служебните му
задължения предприети мерки, от неосъществен контрол както спрямо вещта, така и спрямо пазача с оглед
запазване интереса на Държавата и купувачите с грижата на добър стопанин, в размер на 16 106,72 лв./главница/, от
които 15 760 лв. платена цена при търг по изп. дело за продажба за МПС -
Специализирана машина марка MAN модел 24.463ФНЛ, рег. № ********, по който търг ищецът е обявен за
купувач с Протокол № С220005-102-0000295/16.02.2022г. и постановление за
възлагане изх. №
С2220005-091-0000173/25.02.2022 г. и заплатен данък за придобиването в размер
на 346,72 лв. по сметка на Община Русе, лихва за забава от 02.03.2022 г.
-датата на преустановено твърдяно бездействие до датата на завеждане на иска в
размер на 1279,58 лв. и законна лихва върху главницата от завеждането на иска
12.12.2022г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА „ВИП АЛ 07“ ЕООД да заплати в
полза на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му,
пред Върховния административен съд, с връчване на преписи за страните по чл.
138 от АПК.
СЪДИЯ: