РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Варна , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500103 по описа за 2021 година
Подадена е въззивна жалба от “ДЗИ Общо застраховане” ЕАД чрез Адв.дружество
„Д.И. и съдружници”, представлявано от адв. Д.М. И. срещу решение № 260 048/30.12.2020
год по т.д. № 14/2020 год на Окръжен съд Силистра само в частта, с която е уважен искът на
В. Д. М. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв до 50 000 лв, както и
пропорционално присъдената лихва за периода 24.07.2016 год – 05.02.2017 год и съответно
от 19.09.2016 год до 05.02.2017 год по отношение на имуществените и неимуществените
вреди.
Въззивникът е изразил несъгласие с мотивите на съда относно справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като в недостатъчна степен е съобразил
съпричиняването от пострадалия. Поради това присъденият размер от 50 000 лв се явява
прекомерен.
По отношение на законната лихва въззивникът поддържа направеното с отговора на
исковата молба възражение за погасяване по давност на осн. чл. 111 от ЗЗД.
По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на решението в осъдителната
му част над 35 000 лв до присъдените 50 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, с
начален момент на законната лихва 05.02.2017 год – три години преди завеждането на иска.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебното заседание, проведено на
14.04.2021 год процесуалният представител на въззиваемата страна – адв. Р.Н. е изразил
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
1
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 226 ал.1 от КЗ (отм), приложим на осн.
§ 22 от ПЗРКЗ.
От фактическа страна по делото е установено следното:
На 24.07.2016 год в с.Голеш, обл. Силистра, възникнало пререкание, прерастнало във
физическа саморазправа между пострадалия В. Д. М., Д.С.А. и Ж.Д.М. от една страна, и
Г.М.(с турско име Г.) и негови роднини – от друга. Г.М. пристигнал на мястото на
инцидента с лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ СС 9570 СК. Конфликтът между
двете групи бил по повод лични отношения между Д.А.и А.М. – племенник на Г.М.. В
разгара на свадата от близкото училище пристигнал А.Е. – син на Г. След намесата на
свидетеля Ж.Д. – брат на пострадалия, побоят бил преустановен. Тогава непълнолетният
А.Е. се качил в лекия автомобил, който бил оставен с работещ двигател и потеглил, при
което ударил пострадалия и брат му. При удара и двамата мъже се оказали върху капака на
автомобила, който вместо да спре продължил да се движи, а те паднали върху пътното
платно. Водачът напуснал местопроизшествието, а лекият автомобил по-късно бил намерен
изоставен извън населеното място.
Тези обстоятелства са изяснени в хода на проведеното досъдебно производство № 6518
ЗМ-75/2016 год и от показанията на свидетеля Ж.Д.М., разпитан при първоинстанционното
разглеждане на делото.
За изясняване механизма на произшествието по делото е прието заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява следното:
Първоначалният контакт между тялото на пострадалия и лекия автомобил в момента
на удара е бил в предната броня на автомобила. В този момент ищецът е бил обърнат леко
странично към идващия насреща му автомобил с цел да го спре. По същото време братът на
пострадалия е бил с гръб и също е бил ударен, като и двамата са се оказали върху предния
капак на автомобила. Вместо да спре, водачът продължил напред и последвало известно
„носене” в разстояние на около 40-45 м, при което тялото на пострадалия се е наклонило и
плъзгайки се по предния капак главата му се е ударила в предното стъкло. Изпадането на
пострадалия от автомобила е станало най-вероятно в момента на навлизане в десен завой и
от центробежната сила тялото е паднало в посока на ляво.
Към момента на ПТП извършителят е бил непълнолетен и неправоспособен водач.
Автомобилът, с който е предизвикано произшествието е бил технически неизправен.
Установените неизправности засягат ходовата част на превозното средство – грайферите на
двете предни гуми са с дълбочина 1,0 мм и 0,8 мм и не отговарят на изискванията на ЗДвП.
Разликата в спирачните усилия на блокирали колела на задния мост е над допустимата.
Скоростта на движение на автомобила в момента на удара с тялото на пострадалия е била
около 40 км/ч, а опасната зона при така определената скорост е 27 м. Липсват следи от
спирачен път, което означава, че водачът не е направил опит да спре превозното средство.
По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, от която е
установено следното:
В резултат от инцидента пострадалият е получил следните травматични увреждания:
контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата в дясно
слепоочие, многофрагментно дислоцирано счупване на костите на дясна подбедрица.
2
Проведено е оперативно лечение на фрактурата с поставяне на метална плака и множество
винтове на горната част на голямата пищялна кост. Пострадалият е бил продължително
време с гипсова имобилизация на увредения крайник. От представената по делото
рентгенография вещото лице е дало заключение, че въпреки извършената операция и до
сега, почти две години след счупването, не е настъпило правилно консолидиране на костта,
което води до недобро функционално възстановяване на крайника. Тази последица се дължи
на характера на самото счупване, което е с множество дребни парчета и тяхното наместване
е изключително трудно. Независимо от старанието и уменията на хирурзите,
възстановяването на предишното състояние на костта е невъзможно. Операцията е била
извършена във ВМА Варна от едни от най-добрите лекари в областта. Премахването на
металните импланти не е препоръчително в случая, тъй като без тях крайникът ще стане
изключително уязвим. Възстановяването му е абсолютно изключено. Това означава, че и в
бъдеще пострадалият ще търпи силни болки и страдания.
По отношение вида и размера на претърпените неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателства. От разпита на свидетелите С.К.А. (живееща на семейни
начала с пострадалия), М.С.А. (дъщеря) и Д.С.А. (син) се установява, че пострадалият в
продължение на година и шест месеца е бил в инвалидна количка, нуждаел се е от
непрекъснати грижи за обслужване на ежедневните му нужди, претърпял е две операции на
крака. През цялото време, а и до днес, изпитва силни болки, придвижва се с патерици. Това
обстоятелство се потвърждава и от свидетелите А.Г.М.и Г.А.М.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
Няма спор между страните, че към датата на деликта по отношение на лек автомобил
„Фолксваген Голф” с рег.№ СС 9570 СК е имало валидно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста” по застрахователна полица №
BG/06/115002354282 със срок на действие от 17.09.2015 до 18.09.2016 год.
Това обстоятелство обуславя приложението на чл. 226 от КЗ (отм) по силата на
изричната разпоредба на § 22 от ПЗРКЗ.
Разпоредбата на чл. 257 от КЗ (отм) установява задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС.
По силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят
покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
Пострадалият в резултат от застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховката „Гражданска отговорност, разполага с пряк иск срещу застрахователя за
причинените му имуществени и неимуществени вреди.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226 ал.1 от КЗ (отм) е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.
В случая наказателното производство срещу непълнолетния извършител е било
прекратено с прилагане на мерки по ЗБППМН. Обстоятелствата, изяснени в хода на
досъдебното производство, касаещи факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и вината, макар да не се ползват със силата по чл. 300 от ГПК, са
установени от първоинстанционния съд от събраните доказателства. Намесвайки се в
конфликта между родителите си и пострадалия, деликвентът е предприел неправомерни
действия, привеждайки в движение лекия автомобил на своя баща, в резултат от което е
причинил описаните по-горе вреди. Макар и непълнолетен, той е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, а досъдебното производство
3
срещу него е било прекратено единствено по преценка на разследващия орган, че деянието е
извършено поради лекомислие и увлечение, характерни за възрастта му.
Възражението за съпричиняване, поддържано от въззивника, е неоснователно. Както е
установено от доказателствата по делото, пътно-транспортното произшествие е било
предшестване от физическа саморазправа между две враждуващи фамилии. Въпреки, че е
непълнолетен и без правоспособност като водач, деликвентът без да се съобразява с
присъствието на други лица на пътното платно, привел в движение лекия автомобил на своя
баща, и с доста висока скорост го насочил към пострадалия. Дори след последвалия удар,
той не направил опит да спре, а продължил напред още около 40-45 метра, при което тялото
на ищеца изпаднало от предния капак на автомобила, а водачът напуснал
местопроизшествието. Вината му е категорично доказана, а поведението му дава основание
да се подозира дори умисъл, поради което за съпричиняване не може да се говори в случая.
При преценката на размера на дължимвото обезщетение съдът съобрази вида и
тежестта на причинените вреди, изразяващи се в болки и страдания, търпяни от пострадалия
продължителен период от време. Характерът на травмата обуславя невъзможност за
възстановяване функциите на засегнатия крайник, въпреки оперативното лечение, проведено
от водещи специалисти от ВМА Варна. Пострадалият е бил прикован в инвалидна количка
за една година и половина, а в настоящия момент може да се придвижва само с патерици.
Претърпял е изключително силни болки и страдания, както и значителни неудобства в
ежедневието си, които ще трябва да търпи и в бъдеще. Следва да се отчете и
обстоятелството, че той все още е в трудоспособна възраст, а получените травми ще
възпрепятстват, или сериозно ще затруднят способността му да работи.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 50 000 лв в достатъчна степен
удовлетворява критериите за справедливост.
По отношение законната лихва съдът намира следното:
В правилото на чл. 223 ал.2 от КЗ (отм) е предвидено, че застрахователят заплаща
обезщетение, включително пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице.
Началният момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на
дължимото от застрахователя обезщетение за вреди на увреденото трето лице, е датата на
настъпване на деликта, от който момент вземането става изискуемо.
Това се обуславя от обстоятелството, че договорът за застраховка „Гражданска
отговорност” покрива отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
вреди, като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят се задължава да
заплати застрахователно обезщетение.
Застрахователното правоотношение възниква въз основа на договор, но
застрахователното събитие е юридическият факт, който поражда задължението
застрахователят да плати, като е налице идентичност на застрахователното събитие и
непозволеното увреждане. Следователно един и същ е юридическият факт, който поражда
задължението на застрахования да заплати обезщетение за непозволеното увреждане, и
договорното задължение на застрахователя да заплати същото, като изпълни своето
собствено задължение по договора за застраховка. Това е причината, поради която двете
задължения възникват в един и същ момент, те имат едно и също съдържание, свързано със
заплащането на определена парична сума на увреденото лице. Затова и законната лихва се
дължи от застрахователя от момента на настъпване на вредите. (р.№ 100/13.11.2009 год на
4
ВКС по т.д. № 92/2009 год на I т.о.
От момента на изискуемостта започва да тече погасителна давност, съгласно чл. 114 от
ЗЗД. Срокът на погасителната давност за вземанията оп лихви е тригодишен – чл. 111 б.”в”
от ЗЗД.
По изложените мотиви съдът намира, че са погасени вземанията за законна лихва
върху главниците за периода от датата на деликта до 05.02.2017 год – три години преди
предявяването на иска.
По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Решението
следва да бъде отменено само в частта относно началния момент на законната лихва върху
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за периода от 24.07.2016
до 05.02.2017 год – по иска за неимуществени вреди и за периода от 19.09.2016 до
05.02.2017 год – по иска за имуществени вреди.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски за настоящата инстанция и не е
представила доказателства за заплащането им, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 048/30.12.2020 год по т.д. № 14/2020 год на Окръжен
съд Силистра, г.о. в частта, с която “ДЗИ Общо застраховане” ЕАД ЕИК ********* е
осъдено да заплати на В. Д. М. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв, със законна лихва върху главницата за периода от 05.02.2017 год до
окончателното изплащане, както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди в размер на 2314,42 лв за периода от 05.02.2017 год до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която са присъдени законна лихва върху главницата от
50 000 лв за периода от 24.07.2016 год до 05.02.2017 год и законна лихва върху главницата
от 2314,42 лв за периода от 19.09.2016 год до 05.02.2017 год, като погасени по давност.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5