№ 486
гр. гр.Несебър, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100754 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - етажната собственост на комплекс „*******, представляващ сграда с
идентификатор № *********, са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът Ю.А.Н. да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
сумата от 3217,63 лв. – дължими вноски към ЕС за 2022г. и 2023г., от които 810,18 лв. за 2022г. и
2407,45 лв. – за 2023г., включващи 2142,17 лв. – разходи по чл. 50 ЗУЕС и 265,28 лв. – разходи по
чл. 51 от ЗУЕС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, както
и за присъждане на сумата от 182,61 лв. – обезщетение за забавено плащане, от които 147,98 лв.,
начислени върху главницата за 2022г. (в общ посочен размер от 1785,68 лв.) за периода
02.07.2022г. – 11.04.2023г. (датата на частичното плащане), 24,10 лв. – върху главницата за 2022г.
от 810,18 лв. за периода 12.04.2023г. – 12.07.2023г. и 10,53 лв. върху главницата за 2023г. за
периода 01.07.2023.г – 12.07.2023г. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в комплекс „*********“: с идентификатор *********.32, представляващ апартамент № 14,
находящ се в гр. Несебър, комплекс „*********“, вх. ********** с идентификатор *********, с
площ от 56 кв. м., ведно с 2,079 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж,
равняващи се на 8,54 кв. м. Излага, че на 23.07.2018г. било проведено ОС на ЕС, на което (с влезли
в сила решения) за управител на ЕС бил избран В. Л.. Сочи, че на 01.06.2022г. и 02.06.2022г. било
проведено ОС на ЕС, на което (по т. 5, т. 6 и т. 7) били взети решения за определяне на бюджет за
2022/2023г., начин на разпределяне на видовете разходи, начало и край на финансовата година,
срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и
обитателите в ЕС. Обръща внимание, че на 22.05.2023г. и на 23.05.2023г., при условията на
„спадащ кворум“, било проведено общо събрание на етажната собственост, на което (по т. 5, т. 6 и
т. 7) били взети решения за приемане на бюджет на ЕС за 2023/2024, начин на разпределяне на
видовете разходи/суми, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане.
1
Развива съображения, че всички посочени решения са влезли в сила и ответникът е уведомен за
тях. Посочва банкова сметка, по която следвало да се заплатят сумите. Навежда, че за 2022г. били
начислени 1785,68 лв., от които 1661,52 лв. – разходи по чл. 50 от ЗУЕС (получени от общия
определен размер от 168 000 лв., умножен по 0,989 % идеални части) и 124,16 лв. – разходи по чл.
51 от ЗУЕС (получени от общия размер от 18 500 лв., разделен на 149 собственика). Твърди, че на
11.04.2023г. ответникът заплатил 500 евро, поради което за този период останали за плащане
810,18 лв. Излага, че за 2023г. ответникът не е платил сумата от 2142,17 лв. – разходи по чл. 50 от
ЗУЕС (0,989 % от 216 600 лв.) и 265,28 лв. – разходи по чл. 51 от ЗУЕС (чрез разпределяне на
сумата от 38 200 лв. на 144 собственика). Уточнява, че сумата от 810,18 лв. за 2022г. се претендира
като разходи по чл. 50 от ЗУЕС. Излага, че поради неплащането им в предвидените срокове били
начислени и лихви за забава. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Ю.А.Н., чрез особен представител, е подаден отговор
на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Излагат се съображения, че
претенцията за 2022г. е неясна и необоснована. Относно вноските за 2023г. се акцентира, че с
решението по т. 6 от дневния ред не е определена конкретна ежемесечна вноска по чл. 50 от ЗУЕС.
Акцентира се, че по никакъв начин не става ясно как и от кого е определен процентът идеални
части от общите части на сградата, които се причисляват към имота на ответника. Развиват се
съображения в тази насока. Излагат се подробни доводи в насока, че направеното
„площообразуване“ не е годно. Относно разходите по чл. 51 от ЗУЕС се сочи, че не е прието
решение разходите да се разпределят между 144 собственика. Акцентира се, че разходите следва
да се разпределят и между ползвателите и обитателите, а не само между собствениците. Излага се,
че липсват доказателства за реално извършена поддръжка за 2022/2023г. въпреки претенцията за
авансово събиране на сумите. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
комплекс „*********“: идентификатор *********.32, представляващ апартамент № 14, находящ се
в гр. Несебър, комплекс „*********“, вх. ********** с идентификатор *********, който се намира
в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание
в етажната собственост от 01.06.2022г. - 02.06.2022г. и 22.05.2023г. - 23.05.2023г. са определени
разходи по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си,
включително, че ответникът притежава 0,989 % ид. ч. от общите части в сградата и че разходите
по чл. 51 от ЗУЕС следва да се разделят между 149 лица за 2022г. и 144 лица за 2023г., както и, че
е настъпила изискуемостта на вземанията. При доказването на тези факти в доказателствена
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответника е докаже възражението си, че не дължи плащане на
основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни
годишно.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том ***, рег. № ****, дело
№ ****/2010г., съставен на 04.11.2010г. от нотариус Мария Бакърджиева с район на действия –
района на Несебърски районен съд, рег. № 110 по регистъра на Нотариалната камара (на л. 6 – л. 8
2
от делото) се установява, че Ю.А.Н. е собственик на самостоятелен обект в комплекс „*********“:
с идентификатор *********.32, представляващ апартамент № 14, находящ се в к.к. Слънчев бряг,
комплекс „*********“, вх. *****, със застроена площ от 55,85 кв.м., ведно с 2,079 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 8,54 кв. м. и 2,079 % от правото на строеж
върху терена.
На датите 01.06.2022г.-02.06.2022г. се провело общо събрание на етажната собственост в
сградата (видно от протокол на л. 26 – л. 33 от делото). Съдът намира, че от посочения протокол се
доказва провеждане на събрание на тази дата, като същото не е оспорено от ответника. Няма данни
и твърдения решенията на общото събрание да са атакувани по надлежния ред, поради което съдът
приема, че са влезли в сила.
По т. 5 от дневния ред на събранието бил приет предложеният проектобюджет на етажната
собственост за сезон 2022/2023г. Самият бюджет е инкорпориран в протокола и видно от него
(раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: за фонд „Ремонт и обновяване“ общо
168 000 лв. и за разходи по чл. 51 от ЗУЕС – общо 18 500 лв. По т. 6 от дневния ред от същото
събрание се взело решение разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните
части, а тези по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. По т. 7 от
дневния ред за началото на финансовата година се приела дата 01.06.2022г., а за край – дата
31.05.2023г. Бил определен и срок за плащане на таксите – 01.07.2022г.
От представения протокол от общо събрание (на л. 36 – л. 44 от делото) е видно, че
събрание на етажната собственост било проведено и на 22.05 – 23.05.2023г. По т. 5 от дневния ред
на събранието бил приет предложеният проектобюджет на етажната собственост за сезон
2023/2024г. Самият бюджет е инкорпориран в протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били
приети разходи по следните пера: за фонд „Ремонт и обновяване“ общо 216 600 лв. и за разходи по
чл. 51 от ЗУЕС – общо 38 200 лв. По т. 6 от дневния ред от същото събрание се взело решение
разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните части, а тези по чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. По т. 7 от дневния ред за началото на
финансовата година се приела дата 01.06.2023г., а за край – дата 31.05.2024г. Бил определен и срок
за плащане на таксите – 30.06.2023г.
Видно от протокол от проведено общо събрание на етажната собственост от 23.07.2018г.,
ведно с приложена таблица за площообразуване (на л. 9 – л. 25) идеалните части от общите части
на собствения на ответника обект били преизчислени на 0,989 %. Съдът кредитира посочената
таблица, тъй като същата отразява взето решение по т. 1 от протокола от събранието от
23.07.2018г. Не се приемат за основателни възраженията срещу посочената таблица, наведени от
особения представител на ответника, тъй като е налице решение по т. 1 от протокола от
събранието от 23.07.2018г., което решение е в рамките на компетентността на общото събрание и с
него площообразуването е прието. Решението е влязло в сила (няма данни да е обжалвано или
отменено с влязъл в сила съдебен акт), поради което следва да се кредитира и доводите срещу
начина на площообразуване не могат да бъдат обсъждани в рамките на настоящия процес (биха
могли да се наведат в евентуално производство по чл. 40 от ЗУЕС, касаещо решението от
23.07.2018г., за каквото няма доказателства).
От управителя на етажната собственост са изготвени 2 бр. уведомления до ответника (на л.
3
34 и л. 46 от делото) за определяне на дължимите от него суми по двете пера, приети от общите
събрания, като за разходите по чл. 51 от ЗУЕС е вписано разпределение съобразно броя на
собствениците – 149 за 2022г. и 144 за 2023г. Уведомленията са връчени на ответника с исковата
молба – чрез особения представител. В случая такса по чл. 51 от ЗУЕС се претендира единствено
за 2023г, а посоченият брой на собствениците в сградата се потвърждава от приета като
доказателство таблица за броя на собствениците на обекти към 25.05.2023г. в сграда с
идентификатор ********* (на л. 54 от делото), като от ответника не са ангажирани доказателства
за различен брой на собственици, ползватели и обитатели в сградата. Съставянето на посочената
таблица и изготвяне на уведомлението, представляват действия, които са от компетентността на
управителя на ЕС по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗУЕС. Видно е, че именно управителят
има достъп до книгата на етажната собственост, която съдържа необходимите данни за
разпределяне на разходите по чл. 51 от ЗУЕС. Ето защо посочената таблица е годно доказателство
по смисъла на чл. 7 вр. чл. 23, ал. 1, т. 6 от ЗУЕС, което да установи броя на лицата, между които
да се разпределят тези разходи. При възражение срещу това доказателство ответната страна е
следвало да докаже положителният факт, че става въпрос за различен брой лица, което в случая не
е сторено по делото.
Налага се извод, че с решенията на общото събрание от 2022г. и 2023г. разходите не са
определени поименно и поотделно за всеки собственик, но същите са напълно определяеми,
доколкото в инкорпорирания в протокола проект за бюджет (приет от общото събрание) се
съдържат цялостните суми по отделните пера, а в чл. 50 – чл. 51 от ЗУЕС са посочени правилата за
разпределение на разходите (които са спазени при вземане на решението за разпределянето им).
Очевидно е, че единствено разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС следва да се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите (каквото е изискването на чл. 51, ал. 1
от ЗУЕС), а разходите по останалите пера – съразмерно, съобразно притежаваните от
собствениците идеални части (според изискването на чл. 50 от ЗУЕС). Ето защо с приемането на
бюджета дължимите суми са приети по определяем начин и в съответствие с изискванията на
ЗУЕС. На ответника са начислени суми по посочените правила, като за всеки собственик е
начислена такса по чл. 51 от ЗУЕС за 2022г. по 124,16 лв. (чрез разделяне на цялата сума от 18 500
лв. на 149 обекта), а вноската по чл. 50 от ЗУЕС за 2022г. е определена за ответника като
съотношение на преизчислените му идеални части от общите части (касаещи процесния обект –
0,989 %) към общата сума от 168 000 лв. По същия начин за 2023г. таксата по чл. 51 от ЗУЕС е
определена чрез разделяне на общата сума от 38 200 лв. на 144 обекта, а вноската по чл. 50 от
ЗУЕС – чрез съотношение на 0,989 % към сумата от 216 600 лв. Посочените в уведомленията до
ответника суми за плащане отговарят на така определените (при спазване на т. 5 и т. 6 от
протоколите от общите събрания и правилата на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС) суми, като съдът вече
посочи, че приема за доказан брой на собствениците, върху които да се разпределят разходите по
чл. 51 ЗУЕС, а именно: 144.
Сумите, които начислени за плащане от ответника за процесните периоди, са както следва:
1661,52 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022г., сумата от 124,16 лв. – вноска по чл.
51 от ЗУЕС за 2022г., сумата от 2142,17 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023г. и
сумата от 256,28 лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за 2023г. Както се посочи таксите по отделните
пера за процесните периоди са определяеми и претенциите на ищеца отговарят на квотата на
ответника в рамките на цялостно приетите бюджети. Самият ищец е конкретизирал, че ответникът
е заплатил на 11.04.2023г. сума, дължима за 2022г. в размер на 975,50 лв., с която е погасено
4
изцяло задължението за сумата от 124,16 лв. – по чл. 51 от ЗУЕС и частично задължението за фонд
„Ремонт и обновяване“ (претендира се останала за плащане сума от 810,18 лв.).
Спорен по делото е въпросът дали посочените суми се дължат от ответника. В тази връзка
на първо място следва да се посочи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. Няма
твърдения и данни да са обжалвани, поради което следва да се зачетат от настоящия съдебен
състав. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. №
657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС и Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по
описа на II гр.о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се
управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото
събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им
и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски
съобразно гласуваното от общите събрания. Изводът от приложените по делото доказателства е, че
решенията на общите събрания са влезли в сила (няма твърдения и ангажирани доказателства за
обратното). Следва да се има предвид, че общото събрание няма за задължение да приема решения
за дължимите от всеки един собственик суми, като е достатъчно да се приемат глобални решения
за разходите в етажната собственост. Управителният съвет е този, който организира изпълнението
на решенията на общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). Ето защо с формиране на
волеизявлението си за определяне на конкретните задължения за процесния апартамент (чрез
изготвяне на уведомления до ответника и чрез подаване на исковата молба) управителният съвет е
предприел действия по изпълнение решенията на ОС.
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите
за 2022г.: 01.07.2022г. и за тези за 2023г. – 30.06.2023г. Следователно задълженията са били
определени като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС).
С оглед горното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск.
Не следва да се обсъжда правоизключващото възражение на ответника, касаещо
поддръжката през 2022г., тъй като (с оглед уточнението на ищеца) такса поддръжка за 2022г.
изобщо не се претендира, а определената с решението от 23.05.2023г. финансова година –
01.06.2023г. – 31.05.2024г., все още не е изтекла, поради което няма как да се обсъжда извършената
в този период поддръжка.
По възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, съдът е указал на ответника да
докаже, че пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни годишно. Както е прието в
Решение № 93 от 06.10.2022г. по гр.д.№ 395 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение, при
направено по гражданско дело възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС за недължимост на разходи за
управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният
собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година,
доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за
5
страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с
доказването на факта, на който то се основава- че етажният собственик е пребивавал в имота си 30
или по-малко от 30 дни за една календарна година. Доказателствената тежест по делото е
разпределна при спазване на тези правила. Както вече се посочи – такса по чл. 51 от ЗУЕС се
претендира само по решението от 2023г. – т.е. за периода 01.06.2023г. – 31.05.2024г., който все
още не е изтекъл. От друга страна е логично таксата поддръжка да се събира за бъдещ период, тъй
като поддръжката на общите части зависи от предварително събиране на съответните суми за
целта. Ето защо няма как да се приеме за доказано възражението на ответника с правно основание
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС (към момента периодът, за който се събира сумата не е изтекъл и не може да
бъде обективно преценено дали ответникът е пребивавал по-малко от 30 дни в имота). Освен това
приетото удостоверение от сектор „Миграция“ към ОД на МВР Бургас установява единствено, че
за периода 01.01.2022г. – 10.10.2023г. не са регистрирани преминавания на границата от страна на
ответника, но това не доказва при условията на пълно и главно доказване, че в апартамента не се е
пребивавало в процесния период, а чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС в действалата към приемане на решението
редакция борави с термина „пребиваване“. Още повече, че считано от 31.12.2023г. ще е налице
нова редакция на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, която ще е приложима, тъй като финансова година е
определена до 31.05.2024г. и според която за самостоятелен обект, в който се пребивава не повече
от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите
за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател (в случая
с цитираната по-горе таблица на л. 54 от делото е процедирано именно по този начин, тъй като за
апартамента на ответника е определено плащане на такса като за един собственик).
Както съдът е посочил при разпределение на доказателствената тежест при доказването
елементите от фактическия състав на предявения иск в доказателствена тежест на ответника е било
да докаже погасяване на вземането. Такова доказване не е направено, поради което искът по чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС следва да бъде уважен изцяло за предявената сума от общо 3217,63 лв., от които:
810,18 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022г. за обект с идентификатор
*********.32, 2142,17 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023г. за обект с
идентификатор *********.32 и 265,28 лв. – разходи по чл. 51 от ЗУЕС за 2023г. за обект с
идентификатор *********.32.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава в периода 02.07.2022г. – 12.07.2023г. Както се посочи задължението на
ответника е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 01.07.2022г., респ. 30.06.2023г. Ето защо следващия ден ответникът е
изпаднал в забава и не е било необходимо да му бъдат изпращани допълнителни покани за
заплащане на дължимите суми. При наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава
за периода 02.07.2022г. – 11.07.2023г. и за периода 01.07.2023г. – 11.07.2023г. (върху главниците
от 2142,17 лв. и 265,28 лв.) претенцията за лихва е доказана по основание. Същата е доказана и по
размер, тъй като при преценка по чл. 162 ГПК съдът достигна до извод, че претендирания размер
от 182,61 лв. попада в рамките на дължимото обезщетение за забава върху главницата (вкл. с
отчитане на плащането на част от дължимата главница на 11.04.2023г.).
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат направените по делото разноски: 196,30 лв. за
6
платена държавна такса, 700 лв. – платено възнаграждение за адвокат и 640 лв. – внесен депозит за
особен представител на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю.А.Н., дата на раждане *******г., гражданин на ******** с постоянен адрес в
******, вх. *****, БУЛСТАТ: **********, да заплати на Етажна собственост в комплекс
„*********“, представляваща сграда с идентификатор № *********, на основание чл. 38, ал. 1
ЗУЕС сумата от 3217,63 лв. – сбор от дължими вноски към ЕС за 2022г. и 2023г., от които 810,18
лв. за 2022г. – частично неплатена вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор
*********.32, определена с решение на общо събрание на етажната собственост от 01 -
02.06.2022г., 2142,17 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор
*********.32 и 265,28 лв. – разходи по чл. 51 от ЗУЕС за същия обект, определени с решение на
общо събрание на етажната собственост от 22 – 23.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 12.07.2023г., до окончателното плащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 182,61 лв., представляваща лихва за забава върху
главниците, от които 147,98 лв., начислени върху главницата за 2022г. (в общ размер от 1785,68
лв.) за периода 02.07.2022г. – 11.04.2023г., 24,10 лв. – върху главницата за 2022г. от 810,18 лв. за
периода 12.04.2023г. – 12.07.2023г. и 10,53 лв. върху главницата за 2023г. за периода 01.07.2023.г –
12.07.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1536,30 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 196,30 лв. – за платена държавна такса, 700 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат и 640 лв. – депозит за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7