№ 89463
гр. София, 19.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20211110150938 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за неизплатени цедирани вземания срещу А. М. К..
Заявителят твърди, че на 28.12.2019 г. между А. М. К. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № 3724803, по
силата на който бил отпуснат кредит от 6000,00 лв., който следвало да бъде
върнат ведно с договорна лихва в размер на 661,80 лв. на 36 седмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 301,00 лв. Съгласно клаузите
в договора – заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване да
предостави обезпечения, сред които и одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В тази връзка и на
28.12.2019 г. бил сключен между А. М. К. и „Файненшъл България“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство № 3724803, по силата на който
потребителят възложил, а поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя, в който случай потребителят дължал
възнаграждение в размер на 4174,20 лв., платимо разсрочено на вноски на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.
Отделно от това в договора за заем, препращащ към Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в случай на забавян плащането на падежите се дължали
такси за извънсъдебно събиране, на което основание били начислени разходи
и такси в размер на 45,00 лв.
Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията на длъжника, на
04.01.2021 г. заемодателят отправил искане до поръчителя за изпълнение на
дълга, като поръчителят заплатил сумата от 4962,52 лв. на 04.01.2021 г., с
което поръчителят встъпил в правата срещу длъжника. На 02.03.2020 г. бил
сключен Рамков договор за цесия и приложение № 1 към него от 04.01.2021 г.
между „Файненшъл България“ ЕООД – като цедент и „Агенция за контрол на
1
просрочени задължения“ ЕООД – като цесионер, по силата на който били
прехвърлени вземанията в полза на цесионера. Длъжникът е извършил
плащания в размер на 3216,00 лв. преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Предвид изложеното от длъжника се претендират:
4391,62 лв. – главница, 329,63 лв. – договорна лихва, 2898,75 лв. –
възнаграждение по гаранционна сделка, 45,00 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 426,47 лв. – мораторна лихва.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна нищожност на клаузи от
договора за кредит, а именно: чл. 2, т. 6, чл. 4, чл. 16 вр. с Тарифа за таксите
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съответно клаузите от договора за
поръчителство, с което се предвижда „възнаграждение“.
Клаузата в чл. 4 от договора за кредит е нищожна на основание чл. 19,
ал. 5 от ЗПК, защото предвижда скрито допълнително възнаграждение. Съдът
приема също, че договорът за поръчителство № 3724803 е сключен в
изпълнение на неравноправна клауза, а предвиденото възнаграждението е
основано на неравноправна клауза по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т.
15 и т. 19 от ЗЗП (така и определение № 263372/19.02.2021 по в. ч. гр. д. №
2048/2021 г. на СГС, ТО, 6-6 състав). Налице хипотезата на чл. 19, ал. 5 от
ЗПК по отношение на договора за поръчителство, защото същият цели
допълнително възнаграждение за заемодателя в нарушение на чл. 19 от ЗПК,
защото е включено в погасителния план на самия кредитодател, т. е.
уговорено е заплащане на същото в полза не на поръчителя, а на заемодателя,
а освен това се установява от справка в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик
на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
т. е. заемодателят и поръчителят са свързани лица.
Клаузата по чл. 16, която препращат към Тарифата, е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно
начислените „такси“ и „разходи“ са въз основа на нищожна клауза.
Следователно, дължими по договора за паричен заем са вземанията за
главница, договорна лихва и мораторна лихва. За останалите суми следва да
се отхвърли заявлението.
При издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, на заявителя следва да се
присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането,
или сумата от 102,95 лв. за държавна такса и 31,81 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК ***** срещу А. М. К., ЕГН ********** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска
заплащане на сумата от 2898,75 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка,
45,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3