№ 12403
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110102782 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени осъдителни искове от Д. М. М. и М. И. М. срещу ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса на застраховането (КЗ) за
заплащане на сумата от 10 368.78 лева, от които 7 776.58 лева за Д. М. и 2 592.20 лева за М.
М. съгласно дяловете им в съсобствеността, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди следствие на ПТП, случило се на 14.09.2022г., причинено от водача на
товарен автомобил „Волво Ф11“ с рег. № СВ 3309 РР, застрахован при ответното дружество
със застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на инцидента, ведно със
законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 14.09.2022г., до пълното
погасяване на вземането.
Ищците твърдят, че на 14.09.2022г. следствие на ПТП, причинено от водач на т.а.
„Волво Ф11“ с рег. № СВ 3309 РР, който при извършване на неподсигурена маневра
„движение назад“ удря фасадата на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Проф. д-
р Иван Странски“ №7, са настъпили имуществени щети по апартамента им – ап. 16,
находящ се на първи жилищен етаж в жилищна сграда – блок А, вх. Б в гр. София, ул.
„Проф. д-р Иван Странски“ № 7. Щетите били установени в производство по обезпечаване
на доказателствата, за което било образувано гр.д. №51390/2022г. по описа на СРС, ГО,82 с-
в и възлизали в размер на 9 727,20 лева. В исковата молба подробно са описани вредите по
апартамента. Твърдят, че ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/23/122001229968, сключена
между него и водачът на т.а. „Волво Ф11“ с рег. № СВ 3309 РР, валидна към датата на ПТП.
1
Заявяват, че на 14.09.2020г. са поканили ответното дружество да определи и изплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Въз основа на депозираното уведомление
била образувана преписка по щета № 0410-200-0150/2022г., по която застрахователят
заплатил на ищците сума в общ размер на 551,22 лева, както следва - на Д. М. – 413,41лева и
на М. М. – 137,81 лева. Считат обаче, че заплатеното им обезщетение е недостатъчно, за да
покрие вредите от инцидента. Обосновават, че стойността /цената/ на СМР-тата, необходими
за пълното отстраняване на щетите, възлиза на 8106.00 лева без ДДС и 9272.20 лева с ДДС,
според заключението на експерта, изслушано в обезпечителното производство. Твърдят, че
след приключване на обезпечителното производство и с оглед жилищната нужда, са
изискали оферти от две дружества за извършване на нужните СМР, след получаването на
които са избрали да сключат договор с дружеството, предложило по-ниска оферента цена –
10920.00 лева с ДДС. Договор сключили на 07.12.2022г. с „Ради 2007“ ЕООД, който бил със
срок на изпълнение до 28.02.2023г. и по който превели авансово сумата от 1092.00 лева, за
което била издадена фактура № 530/07.12.2022г. Релевират, че разликата в стойността на
СМР-тата, дадени от експерта, и тази по офертата идва от обстоятелството, че експертът
пропуснал да остойности в заключението си СМР по т. 9 – „циментова замазка по под и
възстановяване на подова настилка“. С оглед на изложените факти предявяват иск за сумата
от 10 368,78 лева, от които 7 776,58 лева за Д. М. и 2 592.20 лева за М. М. съгласно дяловете
им в съсобствеността, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя на дружеството –
14.09. 2022г., до пълното погасяване на вземането. Представят доказателства и правят
доказателствени искания. Претендират разноски.
Ответникът в срок подава писмен отговор, с който оспорва размера на предявения иск.
Признава обаче, настъпването на ПТП по описания начин, дата и място, както и причинната
връзка между него и настъпилите вреди, че т.а. „Волво“ с рег. № СВ 3309 РР е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество, че ищците са заплатили авансово на „Ради 2007“ ЕООД сума в размер на 1092.00
лева за ремонта, че е получил покана за доброволно изпълнение. По отношение оспорването
на размера на иска твърди, че същият е завишен и не отговаря на действителната стойност
на единица труд за ремонтиране на увредените детайли към датата на ПТП-то. Заявява, че
предложените по офертите цени са завишени, включително над определените в
заключението стойности. По тази причина счита, че е изпълнил задължението си да
обезщети ищците. Оспорва иска за присъждане на законната лихва поради неоснователност
на главния иск. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Не
възразява по направените доказателствени искания.
В о.с.з. представителят на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски, включително направените в обезпечителното производство. В срок
депозира писмена защита по спора. В нея твърди, че е доказал предпоставките за уважаване
на иска. Оспорва заключението, изслушано и прието в настоящото производство по
отношение на количествата СМР, необходими за възстановява на щетите и цените на
2
дейностите, с изключение на тези, които съответстват на заключението, прието в хода на
обезпечителното производство. Заключението се оспорва с доводите, че вещото лице е
нямало за задача да определи стойността на СМР, че вещото лице не може адекватно да
определи количествата СМР, тъй като някои работи са били скрити, че не е подкрепено с
доказателства – пазарни аналози.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
За доказване на предявената претенция, основана на разпоредбата на чл.432 КЗ, ищецът
е следвало да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка ГО между собственика на лекия автомобил, управляван от
деликвента, и ответника, валидна към датата на събитието, и осъществяването на
фактическия състав на непозволено увреждане: противоправно деяние, извършено виновно,
претърпени имуществени вреди и причинно – следствена връзка между противоправното
деяние и вредите. В тежест на ответника е било да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД за вината на водача, застрахован при него, както и да докаже направените от него
възражения, включително плащане. По този начин е разпределена доказателствената тежест.
Предпоставка за допустимост на иска е отправянето на извънсъдебна претенция до
застрахователя по договора ГО и липса на произнасяне по образуваната преписка в
тримесечен срок от представяне на необходимите документи от правоимащия, респ.
произнасяне, което не удовлетворява молителя. Тази предпоставка е изпълнена –
обстоятелството е обявено за безспорно между страните, поради което исковата претенция
се явява допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна.
Обявено е за безспорно между страните, че ответното дружество е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на т.а. „Волво“ с рег. № СВ 3309 РР,
валидна към датата на ПТП.
Доказва се по делото от представения протокол за ПТП и не е спорно между страните,
че на 14.09.2022г. е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на т.а. „Волво Ф11“ с рег.
№ СВ 3309 РР, който при извършване на неподсигурена маневра „движение назад“ удря
фасадата на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Проф. д-р Иван Странски“ №7.
Установява се и страните не спорят, че жилището – апартамент № 16, находящ се в гр.
София, ул. „Проф. Д-р Иван Странски“ № 7, ет. 1, в жилищна сграда – блок А, вход Б, е
собственост на Д. М. М. и М. И. М. при права ¾ ид.ч. за първата и ¼ ид.ч. за втората.
Признава се, че ищците са поканили ответникът да плати застрахователно обезщетение,
в отговор на която покана застрахователят-ответник заплатил на ищците сума в общ размер
на 551,22 лева, както следва - на Д. М. – 413,41лева и на М. М. – 137,81 лева.
Прието е за безспорно, че в резултат на това ПТП са настъпили имуществени щети по
апартамента на ищците – ап. 16, находящ се на първи жилищен етаж в жилищна сграда –
блок А, вх. Б в гр. София, ул. „Проф. д-р Иван Странски“ № 7, и изразяващи се в нарушена
3
цялост на фасадна стена, като е образуван отвор в тухлената зидария на стената; нарушена
цялост и здравина на тухления зид; разрушена външна и вътрешна мазилка на фасадната
стена; прекъсната цялост на подпрозоречния плот на фасадната стена; повредена ПВЦ
дограма, монтираната на фасадната стена; напукани подови плочки в помещението зад
повредената фасадна стена; разширени фуги в двете ограждащи стени на помещението;
напукана мазилка на тавана на помещението.
Спорен е размера на вредите, доколкото е релевирано възражение за завишен размер,
без да се оспорва степента на увреда на имота, включително по вид причинените вреди, на
ищците от това произшествие.
В подкрепа на твърдяната стойност на СМР по делото са представени два броя оферти
/л.21-22/, които дават стойност за възстановяване на вредите чрез извършване на
предвидените в експертното заключение по ч.гр.д. №51390/2022г. дейности, а именно
14770.00 лева без ДДС и 10920.00 лева с ДДС. Представен по делото е също договор за
извършване на ремонт от 07.12.2022г., по силата на който ищците са възложи на фирма
„Ради 2007“ ЕООД извършването на ремонт на посоченото по-горе жилище съгласно
приложената оферта /на стойност 10920.00 лева с ДДС/. Установява се по делото, че част от
сумата под формата на авансово плащане е платена на изпълнителя на 07.12.2022г. и е в
размер от 1092.00 лева.
За изясняване на спорния въпрос относно размера на дължимо обезщетение към
настоящото производство е приобщено ч.гр.д. №51390/2022г. по описа на СРС, в рамките на
което е приета съдебно-техническа оценителна експертиза, както и в настоящото
производство е прието заключение по съдебно-техническа експертиза. Според първото
заключение пораженията върху имота се свеждат до нарушена цялост на фасадна стена,
като е образуван отвор в тухлената зидария на стената; нарушена цялост и здравина на
тухления зид; разрушена външна и вътрешна мазилка на фасадната стена; прекъсната цялост
на подпрозоречния плот на фасадната стена; повредена ПВЦ дограма, монтираната на
фасадната стена; напукани подови плочки в помещението зад повредената фасадна стена;
разширени фуги в двете ограждащи стени на помещението; напукана мазилка на тавана на
помещението; стойността на причинените щети. В отговора на втори въпрос са описани
необходимите СМР, като е заключено, че тяхната стойност възлиза на 8106.00 лева. В
заключение е отговорено, че това състояние на имота крие известна опасност за ищците.
Изслушаното и прието в настоящото производство заключение по СТЕ дава отговор, че
възнаграждението по договор за извършване на ремонт от 07.12.2022г. в някои пунктове,
описани по-горе в констативната част на заключението, не отговарят на пазарните цени.
Посочено е, че общата стойност на дейностите, необходими за възстановяване на щетите е в
размер на 6634.00 лева, като пазарните цени и количества на отделните видове дейности са
описани в констативната част на заключението стр. 5. При изслушване вещото лице поясни,
че при изготвяне на заключението си се е запознал с количествата по предишната
експертиза, които е отразил в заключението, както и че е извършил измервания на място,
съобразно които измервания е записал като стойностно изражение. Според вещото лице
4
посочените в предишната експертиза ремонтни дейности е следвало да се направят, но не са
направени и няма как да се направят вече. Заявява, че към момента на огледа на имота е
имало започнат ремонт, имало е вече извършени скрити ремонтни работи, сред които отвор
в зидарията на парапета на балкона. Според вещото лице, макар скрита, тази работа е
отчетена от него, тъй като направата е била видна от външната страна– „тази дупка е
изчукана, оформена и от външната страна е направен един правоъгълник и се вижда колко е
отвора“. На конкретно зададените въпроси вещото лице е отговорило, че на стр.4, т.1 от
заключението е приел 3 квадрата, а не 16, защото толкова е видял, че са направени.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят – в случая ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 от КЗ). Размерът на имуществените
вреди в случаи като настоящия се определя в съответствие с приложимата правна уредба –
чл. 499, ал. 2 във връзка с чл. 386, ал. 2 и чл. 400, ал. 1 – ал. 3 КЗ. Казано по друг начин, при
частична повреда на имущественото се дължи стойността на разходите за възстановяване на
имуществото - действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Тоест, обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането
За определяне на действително претърпените вреди съдът се ползва и от двете
заключения, защото в тази част разминавания между тях няма, още повече, че заключението,
изслушано и прието в рамките на обезпечително производство, се ползва именно с тази цел.
От заключенията, а е обявено и за безспорно, че пораженията върху имота се свеждат до
нарушена цялост на фасадна стена, като е образуван отвор в тухлената зидария на стената;
нарушена цялост и здравина на тухления зид; разрушена външна и вътрешна мазилка на
фасадната стена; прекъсната цялост на подпрозоречния плот на фасадната стена; повредена
ПВЦ дограма, монтираната на фасадната стена; напукани подови плочки в помещението зад
повредената фасадна стена; разширени фуги в двете ограждащи стени на помещението;
напукана мазилка на тавана на помещението; стойността на причинените щети.
При доказани по вид вреди обезщетението се свежда до преценка на вида и размера на
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка, за възстановяване на повреденото имущество. За определяне на тази стойност
5
двете заключения по делото се различават, като този състав се позовава на изслушаното и
прието от него заключение по СТЕ. Различието в заключенията се свежда до
необходимостта на СМР за възстановяване на вещта, респ. за действително извършените
такива и тяхната стойност. По този въпрос съдът дава вяра на заключението, прието и
изслушано в настоящото производство. Вярно е, че заключението, изслушано в
обезпечителното производство, е било непосредствено след инцидента и целта му е била да
се обезпечат доказателствата, като се даде заключение за вида и размера на щетите. Както се
посочи, в тази част и двете заключения съвпадат. Какво в действителност е изпълнено и е
било необходимо да се изпълни с оглед вече констатираните вреди вещото лице по
обезпечителното производство не би могло в пълнота да отговори. Това е един от доводите
съдът да се позове именно на заключението, изслушано пред него. Заключението,
изслушано в това производство, се ползва с доверие в частта, която се оспорва – тази за
необходимите СМР, и защото вещото лице е посетило имота на място, направило е нужните
измервания, а в съдебно заседание обяснява отговорите си. Освен това, при съпоставка на
двете заключения в частта на количествата ремонтни дейности, необходими за
възстановяване на вещта, се вижда, че в повечето точки /видове дейности/ те съвпадат по
количество. Разликите са в точка 2 и точка 5, като вещото лице дава обяснение от къде тя
произтича – че определената по-голяма стойност не е изпълнена, не може да бъде изпълнена
към момента, а и не е необходима. Освен това, в някои от точките вещото лице дава
количество СМР, което е с по-голям обем и стойност от посоченото е първото заключение,
което свидетелства за обективността на експерта. Остават несподелени възраженията и че
вещото лице е нямало такава задача. Поставените към вещото лице задачи са били
възнаграждението по договор за извършване на ремонт от 07.12.2022г. за дейностите, които
следва да се извършат за възстановяване на щетите, установени със заключение по гр.д. №
51390/2022г. по описа на СРС, отговаря на пазарните цени; както и на поставени под
евентулалност въпрос – в случай, че възнаграждението не отговаря – вещото лице да посочи
каква е пазарната цена за извършване на дейностите, необходими за възстановяване на
щетите. Видно от заключението, вещото лице е отговорило последователно и на двата
въпроса, защото е констатирало, че възнаграждението по договора не съответства на
пазарните цени. Ето защо, вещото лице е изследвало въпроса за необходимите дейности по
ремонт на щетите, след което е дало техния стойностен еквивалент. Не се споделя и
възражението за необективност на заключението, тъй като няма представени оферти, които
са ползвани при определянето на средната пазарна цена за възстановяване на конкретните
СРМ. В о.с.з. вещото лице поясни използваните от него фирми, има опит в областта и
липсата на представени оферти не дава основание заключението да бъде изключено от
доказателствата. Противно на твърденията на ищеца, в заключението, изслушано по гр.д. №
51390/2022г. по описа на СРС, също не се съдържа посочване на ползваните оферти и
фирми, а вещото лице не е посочило при изслушването си такива, за разлика от
изслушването на другото вещо лице пред този състав. За цените на пазара не може да
служат и представените от ищците оферти и договор. Видно от офертите, цената между тях
също е различна и то в значителна степен. Ето защо, за определяне на средната пазарна цена
6
служат заключението, което дори различаващо се в тази част със заключението по
обезпечителното производство, дава израз на средната пазарна цена с оглед използваните
оферти/фирми. За доказване на необходимите СМР и тяхната стойност не може да служи
предтавения договор. Последният е израз на свободата на договаряне и по него има данни
само за платено авансово плащане, т.е. няма доказателства дори, че договореното в цялост
възнаграждение е платено.
В заключение, съдът се ползва от изслушаното и прието пред него заключение. От него,
в съответствие с изискването на закона, се установява действително извършените и
необходими за възстановяване на реално причинените щети по жилището СМР-та, както и
техният стойностен еквивалент по средни пазарни цени към датата на произшествието.
Определената стойност възлиза на 6634.00 лева. Именно тази стойност се дължи на ищците,
като при съобразяване на дяловото им участие в съсобствеността и вече платеното от
ответника, предявените искове следва да бъдат уважени, както следва:
за Д. М. М. – сума в размер на 4562.09 лева, а за разликата над тази сума до пълния
искан размер от 7776.58 лева предявеният иск подлежи на отхвърляне и
за М. И. М. - сума в размер на 1520.69 лева, а за разликата над тази сума до пълния
искан размер от 2592.20 лева предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Сумите се присъждат ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищците своевременно са претенцирали разноски, които възлизат в общ размер на
2968.75 лева, от които 820.00 лева по ч.гр.д. 51390/2022г. по описа на СРС, и 2148.75 лева –
разноски в настоящото производство. В исковото производство се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 1334.00 лева, което не се намалява по релевираното възражение
за прекомерност, тъй като отговаря на минималния праг по чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ. С оглед
размер на уважената част от иска, в полза на ищците следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1741.59 лева.
Право на разноски има също ответника. Претендирано е юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100.00 лева съгласно чл. 24 НЗПП.
От тях, съобразно отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 41.33 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********,
7
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на
Д. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Проф. д-р Иван Странски“ №
7, вх. Б, ет. 1, ап. 16, сумата 4562.09 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди
на собствения на ищеца при права ¾ ид.ч. апартамент № 16, находящ се в гр. София, ул.
„Проф. Д-р Иван Странски“ № 7, ет. 1, в жилищна сграда – блок А, вход Б от ПТП, случило
се на 14.09.2022г., причинено от водача на товарен автомобил „Волво Ф11“ с рег. № СВ
3309 РР, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна към датата на инцидента, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
застрахователя – 14.09.2022г., до пълното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над тази сума до пълния искан размер от 7776.58 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на
М. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Проф. д-р Иван Странски“ №
7, вх. Б, ет. 1, ап. 16, сумата 1520.69 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди
на собствения на ищеца при права ¼ ид.ч. апартамент № 16, находящ се в гр. София, ул.
„Проф. Д-р Иван Странски“ № 7, ет. 1, в жилищна сграда – блок А, вход Б от ПТП, случило
се на 14.09.2022г., причинено от водача на товарен автомобил „Волво Ф11“ с рег. № СВ
3309 РР, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна към датата на инцидента, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
застрахователя – 14.09.2022г., до пълното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над тази сума до пълния искан размер от 2592.20 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, да заплати на Д. М. М., ЕГН **********, сумата 1306.20 лева– разноски по
делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, да заплати на М. И. М., ЕГН **********, сумата 435.39 лева– разноски по
делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. М. М., ЕГН **********, да заплати на
„ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата 31.00 лева– разноски по делото
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. И. М., ЕГН **********, да заплати на
„ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата 10.33 лева– разноски по делото
съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8