Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2150 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени
искове, както следва: главни искове с
правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ и акцесорни искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Е.ф.т.” ЕООД,
твърди, че на 29.01.2018 г. и на 08.02.2018 г., след проведена обществена
поръчка, сключил с ответника -
С.У.„Св. К.О.”, пет
договорa за продажба за периодични доставки на храни и хранителни продукти,
както следва : 1) договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни
продукти по позиция „доставка на месо и продукти от месо, колбаси, субпродукти”.;
2) договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по
позиция „доставка на тестени и сладкарски изделия”; 3) договор от 29.01.2018 г.
за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на зеленчукови
и плодови консерви”; 4) договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и
хранителни продукти по позиция „доставка на други храни”; 5) договор от 08.02.2018
г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на риба”.
Посочва, че в изпълнение на тези договори в периода от 01.02.2018 г. до
13.09.2018 г. е доставял на ответника уговореното като вид, количество и
качество стоки, като за всяка доставка е издал фактури, които е предал на
ответника, заедно с предвидените в договорите съпътстващи документи, поради
което за последния е възникнало задължение да заплати уговорената покупна цена,
което той не е направил в предвидените в договорите срокове за това. Ответникът
е погасил част от възникналите в негова тежест задължения след техния падеж с
извършени плащания на сума в размер на 35 461, 62 лв. на 14.09.2018 г. и на
сума в размер на 16 557, 18 лв. на 28.09.2018 г. Към момента на
предявяване на иска неплатената част от задълженията на ответника за покупна
цена по отделните договори е както следва: - неплатената част от задължението
по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по
позиция „доставка на месо и продукти от месо, колбаси, субпродукти” е в размер
на 36 843, 62 лв., - неплатената част от задължението по договор от 29.01.2018
г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на тестени и
сладкарски изделия” е в размер на 49 696, 03 лв., - неплатената част от
задължението по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти
по позиция „доставка на зеленчукови и плодови консерви” е в размер на 8 462, 05
лв., - неплатената част от задължението по договор от 29.01.2018 г. за доставки
на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на други храни” е в размер
на 15 545, 67 лв., - неплатената част от задължението по договор от 08.02.2018
г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на риба” е в
размер на 2 391, 75 лв. С чл. 12, ал. 2 от съдържанието на всеки един от петте
договора страните са уговорили, че при забава на купувача за изпълнението на
задълженията му за плащане на цената, той дължи на продавача неустойка в размер
на 0, 2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от
размера на забавеното плащане. Ето защо и предвид допуснатата забава ищецът
счита, че за ответника е възникнало задължение да му заплати неустойка за
забава, което е: - в размер на 2 427, 95 лв. по договор от 29.01.2018 г.
за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на месо и
продукти от месо, колбаси, субпродукти”; - в размер на 2 649, 42 лв. по
договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция
„доставка на тестени и сладкарски изделия”; - в размер на 532, 68 лв. по
договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция
„доставка на зеленчукови и плодови консерви”; - в размер на 1 091, 98 лв.
по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по
позиция „доставка на други храни”; - в размер на 163, 20 лв. по договор от
08.02.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка
на риба”. Ищецът заявява, че след завеждане на делото ответникът е заплатил
част от задълженията за покупна цена, които са предмет на предявените главни
искове, поради което моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати следните
суми: - сума в размер от 12 222, 89 лв., представляваща неплатената част от
задължението по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни
продукти по позиция „доставка на месо и продукти от месо, колбаси,
субпродукти”; - сума в размер от 11 410, 27 лв., представляваща неплатената
част от задължението по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и
хранителни продукти по позиция „доставка на тестени и сладкарски изделия”; -
сума в размер от 2 232, 62 лв., представляваща неплатената част от задължението
по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по
позиция „доставка на зеленчукови и плодови консерви”; - сума в размер от 4 198,
02 лв., представляваща неплатената част от задължението по договор от
29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка
на други храни”; - сума в размер от 590, 16 лв., представляваща неплатената
част от задължението по договор от 08.02.2018 г. за доставки на храни и
хранителни продукти по позиция „доставка на риба”. Ищецът моли съдът да осъди
ответника да му заплати и начислените неустойки за забавено плащане на покупната
цена по петте договора за продажба. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – С.У.„Св. К.О.”, твърди, че е погасил вземанията,
предмет на главните искове за присъждане на покупна цена по договорите за
продажба, тъй като след завеждане на делото е платил на ищеца дължимата сума от
общо 112 939, 12 лв. Посочва, че
размерът на претендираната неустойка за забава е неправилно изчислен.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството са главните претенции на ищеца за заплащане на цена, дължима от ответника по сключени между тях пет договора за продажба на стоки.
По делото не е спорно, че между „Е.ф.т.” ЕООД, като продавач, и С.У.„Св. К.О.”, като купувач, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключени пет договорa за продажба за периодични доставки на храни и хранителни продукти, както следва : 1) договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на месо и продукти от месо, колбаси, субпродукти”.; 2) договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на тестени и сладкарски изделия”; 3) договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на зеленчукови и плодови консерви”; 4) договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на други храни”; 5) договор от 08.02.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на риба”. Настъпването на тези факти се твърди от ищеца и не се оспорва от ответника в подадения от него писмен отговор, както и в хода на производството.
Между страните не се спори и по обстоятелството, че в изпълнение на тези договори в периода от 01.02.2018 г. до 13.09.2018 г. продавачът е доставил на купувача уговореното като вид, количество и качество стоки, както и че в тежест на купувача е възникнало насрещно задължение да заплати уговорената покупна цена за тях. Безспорно е и това, че към момента на сезиране на съда купувачът не е изпълнил част от задължението си за заплащане на покупна цена по тези договори, което е в следните размери: в размер на 36 843, 62 лв. по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на месо и продукти от месо, колбаси, субпродукти”; - в размер на 49 696, 03 лв. по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на тестени и сладкарски изделия”; - в размер на 8 462, 05 лв. по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на зеленчукови и плодови консерви”; - в размер на 15 545, 67 лв. по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на други храни”; - в размер на 2 391, 75 лв. по договор от 08.02.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на риба”. Осъществяването на тези обстоятелства се твърди от ищеца, като съдът намира, че то се признава от ответника, който след завеждане на делото е погасил изцяло задълженията си за заплащане на покупна цена за продадените стоки, представляващи хранителни продукти до размера, до който те се претендират, че са възникнали в настоящия процес. Извършването на плащане на дължимите суми от ответника към ищеца по своята същност представлява конклудентно действие по признание на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на покупната цена, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е доставил уговорения вид и количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на цена.
Поради изложеното, трябва да се заключи, че по делото са установени като безспорни между страните всички факти, при настъпване на които за купувача С.У.„Св. К.О.” възниква задължението по чл. 327 ТЗ да заплати на продавача „Е.ф.т.” ЕООД уговорената покупна цена за доставените стоки и по петте договора за продажба на храни и хранителни продукти.
Между страните в производството не е спорно и това, че след предявяване
на иска ответникът е погасил изцяло задълженията си за заплащане на покупна
цена по процесните сделки като е престирал парична сума в общ размер на 82
285,16 лв. и след това е престирал парична сума в размер на 30 653, 96 лв.,
която представлява общия размер на главните задължения за цена, които са
останали предмет на разглеждане по предявените осъдителни искове след тяхното
частично оттегляне. Обстоятелството по заплащане на сума в размер на 30 653, 96
лв. се твърди от ответника и се признава от процесуалния представител на ищеца
в молба от 25.09.2019 г. Плащането от купувача С.У.„Св. К.О.” на посочената парична сума за погасяване на
паричните задължения за покупна цена, които са предмет на предявените в процеса
главни искове, е факт, който е настъпил
след тяхното предявяване, като той е от значение за съществуването на спорното
право към момента на приключване на устните състезания, поради което и съдът
следва да го съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Така платените
суми са достатъчни за пълното погасяване на възникналите в тежест на ответника
главни задължения по чл. 327 ТЗ, което означава, че към момента на постановяване
на съдебното решение претендираните от „Е.ф.т.” ЕООД вземания за покупна цена
са изцяло погасени чрез доброволно изпълнение. Това прави предявените главни искове неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са и претенциите на ищеца за присъждане в негова полза на неустойка за забавено изпълнение от страна на ответника на възникналите в негова тежест парични задължения по договорите за продажба за заплащане на покупната цена.
От съдържанието на петте договора за доставка на храни и хранителни продукти – договор от 29.01.2018 г. за доставка на месо и продукти от месо, колбаси, субпродукти, договор от 29.01.2018 г. за доставка на тестени и сладкарски изделия, договора от 29.01.2018 г. за доставка на зеленчукови и плодови консерви, договор от 29.01.2018 г. за доставка на други храни и договора от 08.02.2018 г. за доставка на риба, се установява, че във всеки от тях е включена една и съща клауза за дължимост на неустойка, която е тази на чл.12, ал. 2 от договорите. С нея страните са уговорили неустойка, която се дължи от купувача в полза на продавача при забава плащането на паричното задължение, което е възникнало в негова тежест, като, въпреки че не е посочено кое е това задължение, трябва да се приеме, че то е това за дължимост на покупна цена за доставените хранителни продукти по чл. 2 от договорите, тъй като това е единственото парично задължение, което възниква в тежест на купувача по силата на сключените сделки. С тази клауза от всеки един от договорите страните са постигнали и съгласие за размера на неустойката, която купувачът ще дължи при неточно във времево отношение изпълнение на своето задължение, като са предвидили, че тя ще е в размер на 0, 2 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от размера на забавената сума.
За да се отговори на въпроса дали в тежест на ответника е възникнало
задължение за заплащане на неустойка по чл. 12, ал. 2 от всеки един от сключените
договори, следва на първо място да се определи кога е падежът на поетото от
него задължение за заплащане на покупна цена и с оглед на това дали то е
изпълнено в срок или е налице забава.
С чл. 3, ал. 2 от всеки един от сключените договори страните са уговорили момента, в който трябва да бъде изпълнено задължението на купувача за заплащане на покупна цена на доставените стоки. В тази клауза е предвидено, че това трябва да стане в срок до 30 дни след получаване от ответника на следните документи: - документ, удостоверяващ приемането на стоките, подписан от оправомощени представители на стряните и съдържащ видовете, количеството, партидните номера на доставените продукти, тяхната единична и обща цена; - фактура, съдържаща данни за доставката, както и всички необходими законови реквизити. Следователно задължението за заплащане на покупната цена на доставените стоки по процесните договори за продажба е срочно.
По делото от ищеца са представени придружителни писма, от които се установява, че документите, които са изискуеми съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от всеки от договорите и които са съставени за всяка отделна доставка на хранителни продукти, са получени от ответника, като това е станало на датата, на която всяко едно от тези писма е заведено в деловодството на С.У.„Св. К.О.”, като му е поставен входящ номер. Тези дати са съобразени от вещото лице, изготвило заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, при определяне на падежа на задълженията за заплащане на покупна цена, за които са издадени представените по делото фактури. Съдът кредитира изцяло това експертно заключение, защото е съставено в рамките на компетентността на вещото лице и съдържа обосновани изводи, направени след анализ на всички относими към спора документи и въз основа на него приема за установено, че падежът на всяко отделно задължение за заплащане на покупна цена е на датата, посочена в колона 5 от таблицата в приложение 1 към заключението.
В чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД е предвидено, че при срочните задължения, като процесното, длъжникът изпада в забава с настъпването на падежа и непрестиране на дължимия резултат на него. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
Между страните по делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил задълженията
си за заплащане на покупна цена по описаните в исковата молба фактури на падежа
на всяко едно от тях, както и че той го е направил впоследсствие след предявяване
на иска. Ето защо, съдът приема, че по делото се доказа, че е налице неточно
във времеви аспект изпълнение от ответника на задължението му за заплащане на
покупната цена на доставените стоки, възникнало по силата на чл. 2 от процесните
пет договора. С.У.„Св. К.О.” е в
забава от деня, следващ падежа на задължението до датата на направеното
плащане, като съдът приема, че всяка от тези дати е тази, посочена в колона
7 и 8 от таблицата в приложение 1 към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
При съобразяване на изчисленията, направени от вещото лице в заключението на изготвената съдебно-счетводна експертиза, се налага изводът, че размерът на дължимата неустойка по чл. 12, ал. 2 от договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на месо и продукти от месо, колбаси, субпродукти”, изчислена за периода на забава, посочен в исковата молба, възлиза на сумата от 2 428, 08 лв. /ищецът претендира неустойка по този договор в размер, който е по-нисък от дължимия – от 2 427, 95 лв./, размерът на дължимата неустойка по чл. 12, ал. 2 от договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на тестени и сладкарски изделия”, изчислена за периода на забава, посочен в исковата молба, възлиза на сумата от 2 649, 42 лв., размерът на дължимата неустойка по чл. 12, ал. 2 от договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на тестени и сладкарски изделия”, изчислена за периода на забава, посочен в исковата молба, възлиза на сумата от 532, 68 лв., размерът на дължимата неустойка по чл. 12, ал. 2 от договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на други храни”, изчислена за периода на забава, посочен в исковата молба, възлиза на сумата от 1 091, 98 лв., размерът на дължимата неустойка по чл. 12, ал. 2 от договор от 08.02.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на риба”, изчислена за периода на забава, посочен в исковата молба, възлиза на сумата от 163, 20 лв. Това прави предявените искове за присъждане на неустойка основателни за пълния заявен размер и за целия претендиран период.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват.
В случаите, като настоящия, когато искът е отхвърлен поради изпълнение на ответника в хода на съдебното производство по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските, които е направил ищеца следва да бъдат възложени в тежест на ответника, освен ако последният е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Последните две предпоставки, при наличие на които разноските остават в тежест на ищеца, са предвидени в закона кумулативно.
По настоящото дело се установява, че ответникът със своето поведение е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е заплатил дължимите суми на уговорения със сключените пет договора за продажба падеж, който е настъпил преди завеждане на настоящото дело. Ответникът не е заплатил претендираните суми и в периода от падежа на всяко едно задължение до момент преди предявяване на иска, с което си поведение е дал повод за това ищецът да предприеме действия за събирането им изцяло по съдебен ред и да направи разноски за това. Ето защо и ответникът следва да понесе изцяло отговорността за разноските, направени от насрещната страна по водене на делото, въпреки че предявените срещу него главни искове са отхвърлени.
По делото се доказаха реално заплатени от ищеца разноски в размер на 4 793 лв. – държавна такса за разглеждане на иска, на 550 лв. – депозит за заплащане на възнаграждение на вещо лице и на 7 080 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът счита за
основателно. Налице са основанията на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като заплатеното
възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност
на делото, по което са проведени само три открити съдебни заседания, като не е
имало никакви усложнения в процеса на събиране на доказателства, доколкото
съществуването на вземанията, които са предмет на главните искове са признати
от ответника с извършеното от него плащане на дължимите суми. Ето защо съдът
намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер по - нисък от заплатения. Той не може да бъде намален
под минимално определения размер съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/. В
случая това означава, че в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да
присъжда адвокатско възнаграждение под размера, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., т.е. под 3 926, 09 лв. без ДДС съовтетно под 4
711, 31 лв. с ДДС. При съобразяване на това ограничение, както и на вида на
извършената защита в производството от упълномощения от ответника адвокат,
съдът счита, че в полза на „Е.ф.т.” ЕООД следва да се присъдят разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 4 720 лв. съответно разноски, направени
в производството, в общ размер от 10 063 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.ф.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.У.„Св. К.О.”, с БУЛСТАТ:********, с адрес: гр. София, бул. „********, искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за присъждане на сума в размер на 12 222, 89 лв. /дванадесет хиляди двеста двадесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща неплатената част от задължението за заплащане на покупна цена по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на месо и продукти от месо, колбаси, субпродукти”, на сума в размер от 11 410, 27 лв. /единадесет хиляди четиристотин и десет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща неплатената част от задължението за заплащане на покупна цена по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на тестени и сладкарски изделия”, на сума в размер от 2 232, 62 лв. /две хиляди двеста тридесет и два лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща неплатената част от задължението за заплащане на покупна цена по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на зеленчукови и плодови консерви”, на сума в размер от 4 198, 02 лв. /четири хиляди сто деветдесет и осем лева и две стотинки/, представляваща неплатената част от задължението за заплащане на покупна цена по договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на други храни”, на сума в размер от 590, 16 лв. /петстотин и деветдесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща неплатената част от задължението за заплащане на покупна цена по договор от 08.02.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на риба”, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА С.У.„Св. К.О.”, с БУЛСТАТ:********, с адрес: гр. София, бул. „********, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.ф.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1) сума в размер на 2 427, 95 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка по чл. 12, ал. 2 от договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на месо и продукти от месо, колбаси, субпродукти”, дължима поради забавено изпълнение от С.У.„Св. К.О.” на задължението му за заплащане на покупната цена на доставените стоки, която неустойка е начислена за периода от 09.06.2018 г. до 18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане; 2) сума в размер на 2 649, 42 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща неустойка по чл. 12, ал. 2 от договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на тестени и сладкарски изделия”, дължима поради забавено изпълнение от С.У.„Св. К.О.” на задължението му за заплащане на покупната цена на доставените стоки, която неустойка е начислена за периода от 09.06.2018 г. до 18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане; 3) сума в размер на 532, 68 лв. /петстотин тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка по чл. 12, ал. 2 от договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на зеленчукови и плодови консерви”, дължима поради забавено изпълнение от С.У.„Св. К.О.” на задължението му за заплащане на покупната цена на доставените стоки, която неустойка е начислена за периода от 09.06.2018 г. до 18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане; 4) сума в размер на 1 091, 98 лв. /хиляда и деветдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка по чл. 12, ал. 2 от договор от 29.01.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на други храни”, дължима поради забавено изпълнение от С.У.„Св. К.О.” на задължението му за заплащане на покупната цена на доставените стоки, която неустойка е начислена за периода от 09.06.2018 г. до 18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане; 5) сума в размер на 163, 20 лв. /сто шестдесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща неустойка по чл. 12, ал. 2 от договор от 08.02.2018 г. за доставки на храни и хранителни продукти по позиция „доставка на риба”, дължима поради забавено изпълнение от С.У.„Св. К.О.” на задължението му за заплащане на покупната цена на доставените стоки, която неустойка е начислена за периода от 09.06.2018 г. до 18.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 15.10.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.У.„Св. К.О.” да заплати на „Е.ф.т.” ЕООД сума в размер на 10 063 лв. /десет хиляди шестдесет и три лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: