Определение по дело №2689/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3303
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Анелия Маркова
Дело: 20221100502689
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3303
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско
дело № 20221100502689 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК вр. с чл. 32 а, ал.4 от
Правилника за вписванията /ПВ/.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Р. ЦВ. срещу
определение № 274 от 23. 02.2022 г., постановено от съдия по вписванията
при Служба по вписванията, гр.София- Д.К., с което е отказано заличаване на
законна ипотека, вписана под акт 140, том 47/1990 г. на основание чл.22 ПВ
по заявление вх.№ 10506/23.02.2022 г.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на така
постановеното определение, с което се отказва заличаване на вписана законна
ипотека. Твърди, че от представеното от него удостоверение изх.№
78815/2021 г. било видно, че вписаната законна ипотека не била подновена в
срока по чл.172, ал.1 ЗЗД. Това означавало, че считано от 07.11.2000 г. било
преустановено действието на вписаната законна ипотека. Твърди, че в тази
връзка на основание чл.22 ПВ подал заявление вх.№ 10506/23.02.2022 г. с
което бил поискал заличаване на законната ипотека, учредена на 06.11.1990 г.
Към заявлението бил приложил необходимите документи за заличаването.
Твърди да е налице правен интерес от исканото заличаване, тъй като бил
закупил самостоятелен обект с идентификатор 68134.401.19.1.16 по КККР на
гр.София и се легитимирал като собственик на основание нот.акт от
17.12.2021 г.,дело № 76004/2021 г. Счита, че мотивите на съдията по
вписванията да откаже заличаването са извън изискванията на чл.22 ПВ.
1
Съгласно последната разпоредба не било необходимо представяне на
доказателства в случаите, когато са изминали повече от 10 години от датата
на вписване на законната ипотека. В чл.22 ПВ не съществувало изискване за
описване на страните и недвижимия имот по ипотеката, подлежаща на
заличаване, респ. заявлението да бъде извършено по нот.ред или в нот.заверен
препис. Цитираната от съдията по вписванията разпоредба на чл.3, ал.1 ПВ не
касаела процесния случай. Твърди, че по идентичен случай ВКС се бил
произнесъл с определение № 82/14.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1503 по описа за
2018 г. на ВКС, Първо ГО като отказът на съдията по вписванията бил
отменен.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и
да укаже на съдията по вписванията да извърши исканото заличаване на
договорната ипотека, съобразно заявление с вх.№ 10506/23. 02.2022 г.
Разноски не се претендират.
По допустимостта на частната жалба:
За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на 04.
03.2022 г.
Частната жалба е подадена на 04. 03.2022 г., т.е. в срока по чл.32 а, ал.4
ПВ. Същата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт и от надлежна страна.
Следователно частната жалба е допустима.
За да постанови определение в обжалвания смисъл, съдията по
вписванията е констатирал, че в заявлението с искане за заличаване на
законната ипотека не са описани страните по ипотеката и недвижимия имот,
предмет на ипотеката, за да може съдията по вписванията да нанесен
заличаване, съответно по партидата на имота и лицата, което съставлявало
пречка от страна на съдията по вписванията да извърши заличаване на
ипотеката по реда на чл.22 ПВ. Освен това представеното и входирано
заявление под № 10506 от 23.02.2022 г с искане за заличаване на законната
ипотека следвало да се подреди в книга „заличавания“ от съдията по
вписванията като същото не отговаряло на изискванията на чл.3, ал.1 от ПВ,
като подлежащите на вписвания, отбелязвания и заличавания актове,
следвало да са извършени по нот.ред или да са с нот.заверен подпис. В случая
2
заявлението за заличаване на законна ипотека било акт, подлежащ на
отбелязване и следвало подписа на молителя да бъде заверен нот. на
основание чл.3 ПВ.
По основателността на частната жалба:
Вписана ипотека може да бъде заличена в три хипотези: по съгласие на
кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз
основа на влязло в законна сила съдебно решение - арг. чл. 179, ал. 1 ЗЗД; по
искане на купувач на ипотекирания имот, който е придобил същия въз основа
на публична продан - арг. чл. 175, ал. 1 ЗЗД или по искане на всяко
заинтересовано лице, когато са изтекли десет години от датата на вписването
на ипотеката, без последното да е било подновено - арг. чл. 172, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 от Правилника за вписванията.
В настоящият случай молителя в подаденото от него заявление, вх.№
10506 от 23.02.2022 г. не е посочил основанието на което се иска
заличаването на законната ипотека.
Ако приемем, че с оглед направеното уточнение в жалбата с която сме
сезирани /макар съдебната практика изрично да приема, че не е допустимо
отстраняване на недостатъци на подадено заявление за вписване в
производството по съдебен контрол на постановения отказ на съдията по
вписванията/ се касае до заявлението по чл.22 ПВ, то индивидуализирането
на недвижимия имот в заявлението се явява от значение за установяване
материалната легитимация на молителия, като заинтересовано лице,
доколкото същият /пак в съдебното производство/ твърди да се легитимира
като приобретател на ипотекирания недвижим имот, виж в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 210 ОТ 03.05.2019 Г. ПО Ч. Т. Д. № 400/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
Следва да отбележим, че жалбоподателят идентифицира недвижимия
имот по отношение на който се иска да бъде заличена законната ипотека
съгласно КККР едва с жалбата с която сме сезирани.
В т. 1 на ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че при нередовност
на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ
без да дава указания по чл. 129, ал. 2 ГПК. Допускането на съответно
приложение на чл. 129, ал. 2 ГПК в производството по вписване би довело до
невъзможност вписването да осъществи присъщата си защитна функция, така
и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11 ОТ 13.01.2022 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4379/2021 Г., Г.
3
К., ІІ Г. О. НА ВКС.
Действително, нормата на чл.3 от ЗП на която се е позовал съдията по
вписванията, е неотносима в хипотезата на подадено заявление за заличаване
на ипотека. Изискванията по отношение на молбите за вписване, респ.
заличаване на ипотека са уредени в раздел IV. ВПИСВАНЕ НА ИПОТЕКИ.
ВПИСВАНЕ НА ЗАЛОЗИ ПО ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ (ЗОЗ)
(ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 86 ОТ 1997 Г.) на ПВ.
Настоящата инстанция по арг. от чл. 16, ал.1 ПВ, уреждащ изискванията
за вписване на законната ипотека намира, че молбата за заличаването трябва
да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2 ЗЗД, вкл. и
индивидуализация на имота.
Правилен е извода на съдията по вписванията, че в заявлението не са
описани страните по ипотеката за да бъде извършено отбелязване на
заличаването. Още повече, че в удостоверението, изх.№ 78815/2021 г. на
което се позовава жалбоподателят и което е представено в заявлението от
23.02.2022 г. са посочени други лица различни от праводателите на заявителя,
във връзка с недвижимия имот с идентификатор 68134.401.19.1.16 по КККР
на гр.София.
Производството за вписване е строго формално и се извършва по
императивните правила на Правилника по вписванията. Нашето право е
възприело и все още действа персоналната система - вписването на
подлежащите на вписване правни действия се извършва по партидата на
отчуждителя, респективно на собственика, който ипотекира имота си.
Ипотеката се вписва, като нотариалния акт за договорна ипотека, или
молбата за вписване на законна ипотека се подреждат в актовите книги
съответно по чл. 33, б. "в" /първите/ и чл. 33 б. "г" ПВ /вторите/. Тъй като
вписването се извършва по персоналната система, за всяко лице е открита
партида с отделен номер в партидната книга по чл. 36 ПВ. По партидата на
всеки се записват извършените вписвания, отбелязвания и заличавания за
него и томът и страницата, в който е подреден вписаният акт.
Налага се извод, че обжалвания отказ на съдията по вписванията е
правилен, поради което частната жалба ще следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното определение-потвърдено.
4
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски не се следват, а и такива не са
претендирани.
Водим от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 274 от 23. 02.2022 г., постановено от
съдия по вписванията при Служба по вписванията, гр.София- Д.К., с което е
отказано заличаване на законна ипотека, вписана под акт 140, том 47/1990 г.
на основание чл.22 ПВ по заявление вх.№ 10506/23.02.2022 г., подадено от Т.
Р. ЦВ..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-седмичен срок
от съобщаването на същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5