О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 968
гр. Нови пазар, 06.11.2019 г.
Районен съд – Нови пазар в закрито
заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙНОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
като
съобрази данните по докладваното гражданско дело №1442 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод подадена искова молба с правно основание по чл.45 от ЗЗД от страна на ищцата С.Г.В. *** против ответницата К.Н.Б. ***.
В
исковата молба се твърди, че в Районен съд – Ш. е образувано и се води
наказателно дело от общ характер №1000/2017 г. по внесен обвинителен акт срещу
ищцата. В съдебния състав разглеждащ делото участвала и ответницата в
качеството на съдебен заседател. Ищцата твърди, че ответницата Б., именно като
съдебен заседател, не изпълнила задълженията си, регламентирани в Наредба №7 от 28.09.2017 г. за съдебните заседатели, подробно
описани в исковата молба, като по този начин било нарушено правото на ищцата да
се гледа наказателното дело от подготвен, обективен е безпристрастен съд.
Поради това ищцата изпитвала интензивен стрес, страх и несигурност, загуба на
доверието в правосъдието, които били в пряка причинно-следствена връзка с
деянието на ответницата. Затова ищцата моли съда да осъди ответницата да
ѝ заплати обезщетение в размер на 24 500 лв. (частична претенция от
иск с обща цена от 100 000 лв.), за причинени морални вреди.
Предвид изложените
обстоятелства в исковата молба съдът счита, че същата е недопустима и следва да
се върне, а производството следва
да се прекрати. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от Закона за
съдебната власт, в случаите,
определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа
инстанция, участват и съдебни заседатели. Следователно съдебният заседател е част от съдебния състав, а съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, чиито норми имат пряко действие, при осъществяване на съдебната власт
съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Предвид това,
доколкото съдебният заседател е част от съдебния състав, то претенции за
реализиране на имуществена отговорност на съдебния заседател за вреди от
действия в това му качество са недопустими, ако не е налице влязла в сила
присъда при умишлено престъпление от общ характер, а подобни обстоятелства в
исковата молба не са изложени. В този смисъл е и трайната съдебна практика
(напр. Определение № 232 от 27.06.2017 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2059/2017 г., III г. о., ГК; Определение № 137 от 15.03.2017 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 709/2017 г., IV г. о., ГК). Ето защо предявената от ищцата искова молба се явява
недопустима.
Предвид
гореизложеното съдът намира,
че на основание чл.130 от ГПК подадената искова молба следва да
се върне, а производството по
делото следва да се прекрати.
Ето защо и на
горепосоченото основание съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА подадената искова молба от С.Г.В.,***
против ответницата К.Н.Б., с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.45 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско
дело №1442 по описа за 2019 година на Новопазарския районен съд.
Определението
подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на ищцата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: