Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.02.2016 г.

     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание, проведено на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

               ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 491 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

            С решение № 53 от 24.04.2015 г., постановено по гр. д. № 480/2013 г., Пирдопският районен съд е отхвърлил предявеният от Т.Г.Е. срещу И.Г.Е., Т.И.Е., М.Г.Г., С.С.К., В.С.К., Н.Н.М., В.Ю.М., М.Н.М., Ц.Н.Е., Г.Н.Е. и Д. Н. В., иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „Д. В. В.” № 41, представляващ  УПИ ХІІІ-285 в кв. 11 по плА. на гр. К., с площ 285 кв.м., при граници: север – изток УПИ ХІV-285 на Т.Е., запад – имот С., юг – улица, а по скица № 4961/23.09.2013 г., на СГКК-Софийска област, представляващ имот с идентификатор № 38558.3.135 с площ 273 кв.м., с построените в имота двуетажна жилищна сграда с площ 100 кв.м. и стопанска постройка с площ 35 кв.м.

            Решението е обжалвано от ищеца в първоинстационното производство с доводи, че същото е нищожно, недопустимо и неправилно с искане за неговата отмяна и допускане на съдена делба между Т.Г. и Т.И. съгласно притежаваните от тях законови квоти. Жалбоподателят сочи, че в доклада по делото районният съд не е включил предявените от него в първото съдебно заседание установителни искове, във връзка с което в жалбата е отправено искане въззивният съд да се произнесе по искането за определяне на привременни мерки по чл. 344 от ГПК като осъди ответника Т.И. да му предаде владението върху половината от дворното място и двете входни стаи и килера между тях, които могат да се обособят като самостоятелен обект; отмени констативен нотариален акт № 84, т. 1, д. № 171/1980 г., както и отказ от наследство, вписан по гр.д. № 38/1980 г. ан ПРС – като недействителни; да установи на основание чл. 76 от ЗН нищожността на дарението, извършено с нотариален акт № 181, т. 2, д. № 1264/1997 г.; да обяви на основание чл. 26 от ЗЗД нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот за гледане, сключен с нотариален акт № 84, т., д. № 171/1980 г. поради  това, че прехвърлителят Г.Е. не бил собственик на този имот.

            Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответника Т.И.Е., в който  излага подробни съображения за неоснователност на наведените в нея възражения, с искане за потвърждаване на обжалваното решение.

            ОстА.лите ответници по жалбата не представят писмен отговор.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Пирдопският районен съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Т.И.Е. срещу И.Г.Е. и Т.И.Е., в която ищецът е отправил искане за допускане на седебна делба на съсобствения им наследствен имот, находящ се в гр. К., ул. „Д. В. В.” № 41, представляващ УПИ ХІІІ-285 от кв. 11 по плА. на града, при граници: от север-изток имот на ищеца УПИ ХІV-285, от запад – имот С., от юг – улица, при квоти по 6/16 ид.части за ищеца и И.Е., и 4/16 ид. части за Т.И.. С исковата молба е направено искане на ищеца да бъде възложен първия етаж от къщата или да му бъде присъдена парична сума за приноса му в построяването на къщата, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН.         Твърди се също, че процесният наследствен имот се владее от ищеца, първия ответник и приобретателя на част от него – втрория ответник Т.И., като последният не  е наследник, а е съсобственик. Същевременно излага и твърдение, че е придобил част от правата на другите наследници въз основа на упражнявано от него владение до 21.06.2013 г.. Твърди също, че е построил сградата в процесния имот.

            С разпореждане на съда от 24.10.2013 г. като огветници по делото наред с първоначалните такива са констиуирани М.Г.Г., С.С.К., В.С.К., Н.Н.М., Л. Н. М., М.Н.М., Ц.Н.Е., Г.Н.Е. и Д. Н. В. – наследници на Г. Т. Е..

            С определение от 09.02.2014 г. на районния съд като ответница по делото е конституирА. В.Ю.М. – наследница на починалия ответник Л. Н. М. Същата е редовно призовА. в процеса по реда на чл. 48, ал. 1 от ГПК, като на основание чл. 48, ал. 2 от ГПК й е назначен особен представител.

            Всички ответници са депозирали писмени отговори в срока по чл. 131 от ГПК, в които излагат идентични становища за неоснователност на предявения иск за делба поради това, че имотът, чиято делба се иска, не е съсобствен между страните, а е изключителна собственост на ответника Т.И.Е. на основание договор за дарение, сключен с родителите му на 15.10.1997 г.             В отговора на ответника Т.Е. същият възразява срещу твърдението в исковата молба за придобиване на каквото и да е част от ищеца по давност, както и становище за недопустимост на претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Особеният представител на ответницата В.Ю.М. – адв. Ц. З., в съдебно заседание настоява са отхвърляне  на иска за делба.

            С писмена молба от 27.05.2014 г. пред районния съд ищецът е заявил, че предявява насрещни установителни искове, както следва: по чл. 76 от ЗН- за прогласяване на недействителност  на договор за дарение, сключен с нот. акт № 181, т. ІІ, д. № 1264/1997 г.; по чл. 537, ал. 2 от ГПК – за прогласяване на недействителност на констативен нот. акт № 48, т. І, д. № 115/1980 г.; за отмяна на отказа от наследство, вписан по гр.д. № 38/1980 г. на ПРС като недействителен – поради липса на изискуемата форма и липса на съгласие, като във връзка с последното е направено възражение,че ищецът не е подавал молба за вписване на отказ от наследство и че подписът в представената молба не е положен от него; по чл. 26 от ЗЗД – за обявяване на нищожността на договор за гледане, сключен с нот. акт № 84, т. І, д. № 171/1980 г. като противоречащ на добрите нрави  и закона, тъй като прехвърлителят не е бил собственик на монолитната жилищна сграда. Посочената молба е докладвА. от първоинстанционния съд в съдебно заседание на същата дата, в което е извършен доклад на делото.

            В съдебно заседание на 22.07.2014 г. първоинстанционният съд с оглед твърденията на ищеца в гореописА.та молба, че не е положил подпис на молбата за отказ от наследство, служебно е допуснал изслушване на съдебно-графическа експертиза за установяване на авторството на подписа, като е възложил на ищеца разноските по извършване на експертизата. Пълномощникът на ищеца е възразил срещу така назначената експертиза, като е заявил, че се позовава на недействителността на колективния отказ от наследство.

            Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа стрА.:

            Видно е от представените удостоверения за наследници, че страните по делото /с изключение на ответника Т.И.Е./ за законни наследници на Д. Н.Е. /починала през 1979 г./ и Г. Т. Е. /починал през 1984 г./. След смъртта си Д. Н.Е. през 1979 г. същата е оставила за свои наследници съпруга си Г. Т. Е. и шестте си деца – Т.Г.Е., И.Г.Е., М.Г.Г., А. Г. К., Л.Г. М. и Н. Г.Е..  След смъртта си през 1984 т. съпругът на Д. Е. – Г. Т. Е., е оставил за наследници същите шест деца. А. К. е починала през 2008 г. и нейни наследници са децата й – ответниците С.К. и В.К.. Л. М. е починала през 2011 г. и нейни наследници са децата й – ответниците Н.М. и М.М., и ответницата В.М. – дъщеря на починалия през 2012 г.  нейн син Л. М. Н. Е. е починал през 2007 г. и негови наследници са съпругата му е двете му деца – ответниците Ц.Е., Г.Е. и Д.В..

            С нот. акт № 5, т. ІІ, д. № 466/1970 г. на Пирдопски народен съдия, Г. Т. Е. е признат за собственик по давностно владение на паянтова жилищна сграда, паянтов обор и дворно място от 920 кв.м. застроено и незастроено пространство, съставляващо парцел V-255 в кв. 13 по плА. на гр. К..

            С нот. акт № 61, т. ІІ, д. № 490/1970 г. на Пирдопски народен съдия, Г. Т. Е. е продал на Т.Г.Е. и Н. Г.Е. 2/3 идеални части само от дворно място без постройките, цялото от 920 кв.м., съставляващо парцел V-225 в кв. 13 по регулационния план на гр. К., като продавачът е отстъпил на Т       одор Г.Е. и Н. Г.Е. правото на строеж на двамата поотделно върху собственото му дворно място от 920 кв.м. на по една жилищна сграда съгласно утвърдени архитектурни планове и строителни линии, които ще им се дадат от ГНС-К..

            С влязло в сила решение от 21.09.1973 г. по гр.д. № 395/1973 г. на Пирдопски РС, в дял на Г. Т. Е. е възложен парцел ХVІІІ-255 от кв. 13 по плА. на гр. К. с площ 228 кв.м., в дял на Н. Г.Е. е възложен парцел ХVІІ- 255 от кв. 13 с площ 366 кв.м. , а в дял на Т.Г.Е. е възложен парцел ХХVІІ-255 от кв. 13 по плА. на гр. К. с площ 401 кв.м.. Определени са суми за уравнение на дяловете.

            С нот. акт № 48, т. І, д. № 115/1980 г. на Средногорски РС, Г. Т. Е. е прехвърлил на сина си И.Г.Е. и съпругата му А. Т.Е. ½ ид. част от масивна жилищна сграда и обор с дворно място, цялото от 228 кв.м. застроено и незастроено, съставляващо парцел ХVІІІ-255 в кв. 13 по плА. на гр. К., срещу задължение за издръжка и гледане.

            С нот. акт № 84, т. І, д. № 171/1980 г. на Средногорски РС, И.Г.Е. е признат за собственик на основание наследство от Д. Н.Е. и отказ от наследство на остА.лите й наследници, на недвижим имот, придобит от Г. Т. Е. през време на брака му с Д. Е. на ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда и обор с дворно място, цялото с площ 228 кв.м. застроено и незастроено, съставляващо парцел ХVІІІ-255 в кв. 13 по плА. на гр. К..

            С нот. акт № 181, т. ІІ, д. № 1264/1997 г. на нотариус Е. П. при Пирдопски РС, И.Г.Е. и А. Т.Е. са дарили на сина си Т.И.Е. собственият им недвижим имот, придобит по време на брака, съставляващ парцел ХІІІ-285, в кв. 11 по плА. на гр. К., заедно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 85 кв.м., и полумасивна плевня –обор, със застроена площ 22 кв.м..

            Представено е удостоверение на Средногорски РС, съгласно което, в съда е постъпила молба от А. Г.К., Т.Г.Е., Н. Г.Е. и М.Г. ***, заведена под № 38/08.06.1980 г., с която се отказват от наследството, остА.ло от покойната им  майка Д. Н. Е.,***, починала на 08.01.1979 г., като отказът е вписан в специалната книга под № 12/1980 г.

Представено е удостоверение на Средногорски РС, съгласно което, в съда е постъпила молба от Л. Г. ***, заведена под № 38/08.06.1980 г., с която се отказва от наследството, остА.ло от покойната й майка Д. Н. Е.,***, починала на 08.01.1979 г., като отказът е вписан в специалната книга под №  /не се чете/ от 1980 г.

Представена е молба-декларация от 29.07.2002 г. до кмета на община К., подадена от Т.И.Е. – собственик на УПИ ХІІІ-285 и Т.Г.Е. – собственик на УПИ ХІV-285, с която същите изразяват съгласието си да бъде извършена промяна на регулационната линия между УПИ ХІІІ и УПИ ХІV от плА. от 1987 г. и се върне старата регулационна линия, която е по плА. от 1972 г., по който план са извършили делбата на имота в кв. 11.

Със заповед № 110/10.05.2003 г. на кмета на община К., е одобрено изменението на дворищно-регулационната линия между УПИ ХІV и УПИ ХІІІ В КВ. 11.

Представена е скица на парцели ХІІІ-285 и ХІV-285 по регулационния план на гр. К., одобрен със заповед № РД-02-14/14.12.1987 г. и изменение на плА., одобрено със заповед № РД-11/10.05.2003 г., с подписи на собствениците Т.Г.Е. и Т.И.Е..

Съгласно представеното удостоверение № АБ-ПЦ-9/02.04.2014 г. на кмета на община К., парцел ХVІІІ-255 в кв. 13 по плА. на гр. К. от 1972 г. е идентичен с УПИ ХІІІ-285 в кв. 11 по плА. от 1987 г. и с поземлен имот с идентификатор № 38558.3.135 по КККР на гр. К. от 2007 г.

Представена е молба вх. № 38/08.04.1980 г. до Средногорски РС, от А. Г.К., Т.Г.Е., Н. Г.Е. и М.Г.Е., с нотариално заверени подписи, с която молителите заявяват, че се отказват от наследството, остА.ло им от майка им Д. Н.Е., починала на 08.01.1979 г., с искане отказът им да се впише в съответната книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН.

В показанията си свидетелката Ц. Е. /съпруга на ищеца/ твърди, че къщата била построена през 1958-1959 г., а през 1961 г. тя платила 300 лева данък за къщата, половината от която фигурирала на съпруга й, както и че тя и съпругът й владеели две стаи и едно антре от къщата до 1973 г., когато си построили новата къща. През 1970 г. трите имота били разделени като всеки си знаел какво получава. Свидетелката сочи, че със съпруга й ползвали мястото до 06.06.2013 г., когато извикали геодезист, който разделил мястото и оттогава отношенията им с ответниците се влошили.

Според показанията на св. К. Д., дворното място се ползвало общо, като дворът бил много широка а сега дори и пеша на можело да се влезе в него.

Съгласно показанията на св. С. Е. /съпруга на ответника Т.Е./, къщата била строена от свекър и свекърва й, а впоследствие била прехвърлена на съпруга й. Дворното място било общо, но всеки си ползвал частта. Преди една година заградили собствения им имот, а имотът на Н. бил заграден преди няколко години. 

Съгласно показанията на св. А. Е. /майка на ответника Т.Е./, в началото м имота имало стара къща, която била съборена и свекърът построил нова къща, в която живеели четири семейства, като впоследствие същият разделил двора между синовете му, за да си направят нови къщи за семействата си, от когато всеки си ползвал своето място без спорове между тях, като споровете им с ищеца възникнали след заграждането от тях на мястото на 06.06.2013 г.

            При така установеното от фактическа стрА., съдът намира от правна стрА. следното:

            Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 34 от ЗС – за делба на недвижим имот, представляващ УПИ ХІІІ-285 от кв.11 по плА. на гр. К. и построените в него жилищна сграда и стопанска постройка.

            Исковете са неоснователни.

            Не е спорно по делото, а се установява и от представения нот. акт № 5, т. ІІ, д. № 466/1970 г. на Пирдопски народен съдия, че общите на страните /с изключение на ответника Т.И.Е./ наследодатели, а именно Г. Т. Е. и Д. Н.Е., по време на брака си са придобили по давностно владение дворно място от 920 кв.м., съставляващо парцел V-255 в кв. 13 по плА. на гр. К., ведно с паянтова жилищна сграда и паянтов обор, а впоследствие с нот. акт № 61, т. ІІ, д. № 490/1970 г. на Пирдопски народен съдия, Г. Т. Е. е прехвърлил на двамата си синове - Т.Г.Е. и Н. Г.Е. 2/3 идеални части от същото дворно място, като на всеки от тях е учредено право да построи жилищна сграда в този имот, с което дворното място е стА.ло съсобствено между Г.Е., Т. Е.  Н. Е.. Впоследствие Т.Е. и Н. Е. чрез реализиране на отстъпеното им право на строеж, са придобили правото на собственост върху построените от тях жилищни сгради. Съсобствеността им върху дворното място е била прекратена със съдебна делба по гр.д. № 395/1973 г. на Пирдопски районен съд, с решението по което всеки от тях е получил реален дял от делбения имот чрез обособяване от него на самостоятелни урегулирани поземлени имоти, като общият наследодател Г. Т. Е. е получил в дял парцел ХVІІІ – 255 от кв. 13 / по плА. от 1972 г./, който имот, видно от представеното удостоверение № АБ-ПЦ-9/02.04.2014 г. на кмета на община К., е идентичен с процесния имот, чиято делба се иска - УПИ ХІІІ-285 в кв. 11 по  плА. от 1987 г. Така по силата на съдебната делба процесният имот е стА.л собственост на наследодателите Г. Т. Е. и съпругата му Д. Н.Е. в режим на съпружеска имуществена общност при условията на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. /отм./. Със смъртта на съпругата Д. Е. през 1979 г., имуществената общност е прекратена, в резултат на което преживелият съпруг Г.Е. е стА. собственик на половината от процесния имот на основание чл. 14, ал.3 от СК от 1968 г. /отм./, а другата половина от него е наследена само от шестте й деца с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от същия СК. В резултат на извършените през 1980 г. от низходящите на Д. Е. /А. Г.К., Т.Г.Е., Н. Г.Е.,  М.Г.Е. и Л. Г. М./ откази от наследството на Д. Е., частта им от нейното наследство е уголемила дела на неотказалия се наследник И.Г.Е. по силата на чл. 53 от ЗН, с което той е стА.л собственик на ½ ид. част от имота.  Възраженията на ищеца за недействителност на направения отказ от наследство поради липса на изискуема форма и липса на съгласие, са неоснователни. Възраженията му в тази насока са основани на твърдение, че не е подписал и подавал молба за отказ от наследство, както и че отказът от наследство е недопустим, тъй като е направен с колективна молба. Твърдението на ищеца, че не е подписал представената молба за отказ от наследство, не е доказано от него, а  същият носи тежестта за доказване на неистинността й, съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 1 от ГПК. Първоинстанционният съд служебно /без да има такова задължение/ е назначил съдебно-графическа експертиза за установяване на авторството на подписа, положен на представената молба за отказ от наследство, но пълномощникът на ищеца изрично се е противопоставил на събирането на такава експертиза, като е заявил, че се позовава на „недействителността на колективния отказ от наследство”. Поради недоказване на твърдяната от ищеца неистинност на молбата за отказ от наследство в частта й относно положения от него подпис, то формалната доказателствена сила на документа не е опровергА., поради което следва да се приеме, че молбата за отказ от наследство е подписА. от ищеца. С оглед на това напълно неоснователно е направеното във въззивната жалба възражение на ищеца срещу извода на първоинстанционния съд, че молбата е подписА. от него, а и с въззивната жалба същият не е направил допустими доказателствени искания  във връзка с установяване на твърдяната неистинност на молбата.  Неоснователни са и остА.лите възражения на ищеца за недействителност на отказа от наследство поради неспазване на предвидената за това форма, основани на доводи, че вписаният отказ  бил изготвен като колективен отказ, което било недопустимо, както и че на молбата за отказ има само една нотариална заверка, а същата била от четирима души. Отказът от наследство е едностранен писмен формален акт, с който призованият наследник изявява волята си да не приеме наследството. Съгласно чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН, отказът от наследство трябва да бъде направен с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и се вписва в предназначената за това книга за приеманията и отказите от наследство, която се води в районния съд. Едностранният и формален характер на отказа от наследство като сделка е свързан с изискването за наличие на  изразено в писмена форма волеизявление само на едната стрА. по правоотношението, за да възникнат правните й последици, като обективирането  на волята на няколко наследници в една писмена молба не противоречи на установените формални изисквания при положение, че същата е подписА. от всеки от наследниците.

            С оглед на горните съображения въззивният съд намира, че направените от А. Г.К., Т.Г.Е., Н. Г.Е.,  М.Г.Е. и Л. Г. М. откази от наследството на наследодателката им Д. Е. са породили действие, в резултат на което неотказалият се наследник И.Г.Е. е стА.л собственик на собствената на Д. Е. ½ ид.ч. от процесния имот. Отказите от наследство на низходящите не се отразяват на квотата на преживелия съпруг Г. Т. Е., тъй като същият не получава дял от частта на починалата си съпруга от общото имущество / чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г./

            След смъртта на Д. Е., съпругът й Г. Т. Е. валидно се е разпоредил с притежавА.та от него ½ ид.ч. от имота, придобита в резултат на прекратената съпружеска имуществена общност, в полза на сина си И.Г.Е. и съпругата му А. Т.Е., чрез договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 48, т. І, д. № 115/1980 г. на Средногорски РС. С така сключения договор, И.Г.Е., заедно със съпругата си са стА.ли съсобственици н1/2 ид. част от имота в режим на СИО, а остА.лата ½ ид.ч. е била собственост на И.Е. на основание наследяване, което право  му е признато с  нот. акт № 84, т. І, д. № 171/1980 г. на Средногорски РС, И.Г.Е.. В последствие, двамата валидно са се разпоредили със съсобствения им имот в полза на сина си - ответника Т.И.Е. чрез договор за дарение, сключен с нот. акт № 181, т. ІІ, д. № 1264/1997 г. на нотариус Е. П. при Пирдопски РС.

            С оглед на горното съдът намира, че процесният недвижим имот не е съсобствен между страните на основание наследяване от общите им наследодатели.

            По отношение на въведеното от ищеца с исковата молба евентуално основание за съсобственост – придобивна давност, което е твърде неясно, непрецизно формулирано и изпълнено с противоречиви и взаимно изключващи се твърдения, следва само да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да  е упражнявал фактическата власт върху каквато и да била част от процесния имот изключително за себе си в какъвто и да било период до посочения от него краен момент 21.06.2013 г. От показанията на всички разпитани по делото свидетели е видно, че след реалното поделяне на притежавания от общия наследодател Г.Е. имот , неговите синове Т. и Н. са владяли частите от него съобразно определените такива при делбата му. В тази връзка следва да се има предвид и приетата по делото и неоспорена от ищеца молба – декларация от 29.07.2002 г., с която ищецът Т.Г.Е. и ответникът Т.И.Е. са изразили съгласие за промяна на регулационната линия между посочените в молбата собствени им имоти, която с оглед нейното съдържание, следва да се цени като признание на ищеца за правата на този ответник върху процесния имот към този момент, и опровергаваща твърденията на ищеца, че е владял като свой части от този имот. Обстоятелството, сочено в показанията единствено на св. Ц. Е. /съпруга на ищеца/, че  ищецът е продължил да ползва определени помещения от намиращата се в процесния имот жилищна сграда, не налага извод същият да е придобил по давност каквато и да било част от нея.

  Въведените от ищеца твърдения за негов принос в построяването на жилищната сграда в имота и направеното въз основа на това искане, квалифицирано от него като такова по чл. 12, ал. 2 от ЗН  с искане за възлагане на част от къщата или на парична сума, са ирелевантни, тъй като претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН за увеличение на наследството, предявена в делбения процес,  е допустима за разглеждане едва във втората фаза на делбата.        Независимо от възможното влизане в сила на решението        , с което искът за делба е отхвърлен, доколкото горепосочената претенция касае ликвидиране на отношения от неоснователно обогатяване, ищецът не се лишава от възможността си да ги предяви в друго производство. Що се отнася до възражението на ищеца, направено с въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в невключване в доклада по делото на предявените от него установителни искове, следва да се посочи следното:  Действително, с писмена молба по делото от 27.05.2014 г., ищецът е заявил, че предявява искове по чл. 76 от ЗН, по чл. 537, ал. 2 от ГПК и по чл. 26 от ЗЗД, излагайки конкретни твърдения. Така заявените претенции съставляват възражения срещу действителността на правните сделки, на които ответниците основават твърденията си за липса на съсобственост между страните и респ. възраженията си срещу основателността на исковете за делба. Претенции по чл. 76 от ЗН и по чл. 26 от ЗЗД са  допустими за разглеждане в първата фаза на делбата било чрез иск, било чрез възражение. След като така заявените от ищеца претенции не са докладвани и не са разгледани от първоинстанционния съд като обективно съединени искове в делбата  и при положение, че ищецът – жалбоподател отправя възражения за това във въззивната си жалба, няма пречка въззивният съд при упражняване на правомощията си по контрола за правилност на обжалваното решение с оглед наведените в жалбата основания, да ги разгледа като възражения срещу наведените такива от ответниците – съделители, които възражения имат отношение към предмета на делото, свързан с установяване на съсобствеността между страните. С оглед на това, разглеждайки така направените възражения, въззивният съд намира следното: 

Възражението на ищеца за недействителност на договора за дарение, сключен с нот. акт № 181, т. ІІ, д. № 1264/1997 г., по чл. 76 от ЗН, е неоснователно, тъй като тази разпоредба, установяваща относителна недействителност на акт на разпореждане на сънаследник с отделна наследствена вещ, касае само и единствено разпореждане, извършено от сънаследник, т.е. когато съсобствеността е възникнала по наследяване. В настоящия случай процесният имот, предмет на договора за дарение, чиято недействителност се претендира, при сключването му не е бил сънаследствен между прехвърлителите И.Г.Е. и А.Т.Е. и други лица, а същият е бил тяхна собственост на основание договор за издръжка и гледане, сключен нот. акт № 48, т. І, д. № 115/1980 г. /за ½ ид.ч./, а другата ½ ид.част е била еднолична собственост на И.Е. на основание наследяването й от Д. Е. в резултат на извършените откази от нейното наследство от остА.лите й наследници по закон.  Поради това разпоредбата на чл. 76 от ЗН е неприложима.

Възражението за нищожност на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка  и гледане / посочен в молбата на ищеца като нот. акт № 84, т.1, д. № 171/1980 г., вероятно се има предвид нот. акт № 48, т. І, д. № 115/1980 г./ - като противоречащ на добрите нрави и закона, е основано на твърдение, че прехвърлителят Г.Е. не е бил изключителен собственик на прехвърлената жилищна сграда, е изначално неоснователно, тъй като разпореждането с вещ, която не принадлежи изцяло или отчасти на прехвърлителя, не води до нищожност на сделката на което е да било от посочените в чл. 26 от ЗЗД основания за нищожност. Правната последица от установяването, че прехвърлителят не е бил собственик на вещта или част от нея е липсата на вещно-прехвърлително действие на сделката, т.е. невъзникване на права в патримониума на приобретателя. В случая от направения по-горе правен А.лиз на събраните доказателства, е установено, че прехвърлителят по договора за издръжка и гледане е бил собственик на прехвърлената ½ ид.ч. от дворното място и построените в него сгради, на основание прекратената със смъртта на съпругата му съпружеска имуществена общност, поради което същият валидно се е разпоредил с тази част в полза на приобретателите по договора.

 Възражението на ищеца за недействителност на констативен нот. акт № 48, т. І, д. № 116/1980 г. /вероятно се има предвид нот. акт № 84, т. І, д. № 171/1980 г./ , което следва да се квалифицира като искане за отмяна на този нотариален акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК, също е неоснователно, тъй като отмяната е законна последица от опровергаването на констатациите относно правото на собственост в нотариалния акт, чиято отмяна се иска, а в настоящия случай удостовереното с акта право на собственост на легитимиращото се лице И.Г.Е. е доказано от събраните по делото доказателства.

 Що се отнася до възражението за недействителност на отказа от наследство, съображения за неговата неоснователност бяха изложени по-горе.

            С оглед на всички изложени съображения въззивният съд намира, че имотът, предмет на предявените искове за делба, не е съсобствен между страните, поради което исковете са неоснователни.

            Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на делото и направеното от ответникът по жалба Т.И.Е. искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника му адв. Д. за настоящата инстанция в размер на 600 лв.

 

            Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53 от 24.04.2015 г., постановено по гр. д. № 480/2013 г. по описа на Пирдопския  районен съд.

ОСЪЖДА Т.Г.Е. да заплати на Т.И.Е. сумата 600 лв. за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                 2.