№ 247
гр. К., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100598 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано от “**” ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. С., ****************, представлявано от
Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт Н.Г.П.А. срещу: И. Т. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. С.З., общ. М., с. Д., ул. ********* с
правно основание: чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и цена на иска:
808.87лева
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на **
г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от дата ** г. между „********“ ООД, ЕИК ** и „**“ ЕАД,
ЕИК **, по силата на което вземанията на „********“ ООД срещу И. Т. Н.,
произтичащи от Договор за паричен заем № ** от дата ** г. били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по
договора за заем съдържали изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил
уведомен за станалата продажба на вземането от името на „********“ ООД,
чрез пълномощника „**“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-
СТК/** от дата ** г., изпратено с известие за доставяне.
Сочи, че на ** г. „********“ ООД, като Заемодател и И. Т. Н. като
Заемател бил сключен договор за паричен заем с № **, при спазване
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем,
Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя под формата на заем
парична сума в размер на 500 лв., представляваща главница и чиста стойност
на заема, отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С
подписването на договора за кредит страните декларирали, че същият е
сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито
1
параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на
Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за
заем, с които Заемателят се запознал подробно и с които се съгласил изрично
и безусловно.
С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят
удостоверил, че получил заемната сума в брой от представител на
Заемодателя. Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да
изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният
процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на Договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можело да
бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните постигнали
съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 51.64 лв. Така,
страните договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в
размер на 551.64 лв., платима на 5 броя месечни погасителни вноски,
първата била в размер на 14.6 лв. и още 4 в размер на 134.26 лв., при първа
погасителна вноска 15.11.2021 г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 15.03.2022 г.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на
Договора, в случайу че Заемателят забави плащането на дължима погасителна
вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната
лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано
от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. На основание цитираните по- горе разпоредби
на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 257.23 лв. за
периода от 16.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
„**“ ЕАД входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника И. Т. Н.. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното
ч.гр.д. № **/2024 г. по описа на Районен съд - К. била издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено по отношение на И. Т. Н., че дължи на „**“ ЕАД ЕИК ** следните
суми: 500,00 лв. (петстотин лева) - представляващи главница; 51.64 лв.
(петдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) - представляващи
договорна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 15.03.2022 г.; 257.23 лв.
(двеста петдесет и седем лева и 23 стотинки) - представляващи лихва за
забава за периода от 16.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; законната лихва от подаване на заявлението в районен съд до
окончателно изплащане на задължението.
Посочена е банкова сметка на „**“ ЕАД, по която ответникът може да
заплати дължимите суми: IBAN: *************; BIC: **; ** АД
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Същият заявява, че дължи пари по кредита, но нямал средства, с които
да го погаси. Пенсията му била 700,00 лева, имал кредит и към „**“ АД,
където обслужвал редовно кредит и кредитна карта.
Твърди, че имал ТЕЛК, сърдечна недостатъчност и инфаркт,
2
лекарствата му били скъпи и не му оставали средства за преживяване. Това
били причините, заради които не плащал кредита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
изразеното становище на ответника в отговора на исковата молба, както
и допълнителната молба на ищцовото дружество с вх. № **2024 г. по
описа на РС К. счита, че следва да приложи разпоредбата на чл. 237 от
ГПК и да основе решението си на признанието на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба
ответникът е признал предявения от ищеца иск.
По делото са приети като писмени доказателства: Пълномощно рег.№**
год.; Договор за паричен заем № ** към искане № ** от ** г., ведно с
погасителен план и СЕФ; Извлечение от Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от ** г., сключен между „********“ ООД и „**“ ЕАД;
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
Извлечение от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен между „********“ ООД и „**“ ЕАД, с данните на
ответника; Пълномощно от „********“ ООД, с което „**” ЕАД е
упълномощено да уведомява длъжници от името на „********“ ООД за
извършената цесия; Уведомително писмо за извършената цесия.
Към кориците на делото е приложено ч.гр.д. № **/2024 г. по описа на
Районен съд К..
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск
за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения
установителен иск, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца сторените в
производството по ч.гр.д. № **/2024 г. по описа на РС К. съдебни и деловодни
разноски в размер на 75,00 лв., от които 25,00 лв.за държавна такса и 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право
3
и на направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски,
които са в размер на 125,00 лева, от които: 25,00 лева държавна такса; 100,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение „**“ ЕАД, с ЕИК **, с
адрес гр. С., бул. „Д-р **** *********“ **, ** - сграда ** ** ** 4,
представлявано от Ю.Ю. - изпълнителен директор, че И. Т. Н. , ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. Д., общ. М., обл. С.З., ул.
„******** дължи по ****** за изпълнените на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. **/2024 по описа на РС К. сумите: 500,00 лева (петстотин
лева) – главница; 51,64 лева – договорна лихва за периода от 15.11.2021 г. до
15.03.2022 г.; 257,23 лева – обезщетение за забава за периода от 16.11.2021 г.
до 25.01.2024 г.; законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2024 г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. Т. Н. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.
Д., общ. М., обл. С.З., ул. „******** да заплати на „**“ ЕАД, с ЕИК **, с
адрес гр.С., бул. „Д-р **** *********“ **, **- сграда ** ** ** 4,
представлявано от Ю.Ю. - изпълнителен директор, направените по
настоящото и заповедното производство съдебни разноски в размер на 200,00
лева /двеста лева и нула стотинки/.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № **/2024 г. по описа на
РС-К..
Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4