Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 114 14.04.2020 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 712 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 219, ал.1 във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на И.С.П.
***, против Заповед № 1259 от 09.08.2019г., издадена от Кмета на Община
Казанлък, с която заповед на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2,
т.2 и т.3 от ЗУТ, е разпоредено да бъдат премахнати следните обекти: част от
строеж - „два прозореца“ на приземния етаж на северната фасадна стена на
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 27499.501.107.1 в поземлен
имот с идентификатор 27499.501.107, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана
на с. Енина, общ. Казанлък и „постройка от допълващо застрояване /навес/”,
разположена на северна странична регулация с имот с идентификатор
27499.501.2173, представляващ УПИ XII-108, кв. 30 по плана на с. Енина.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за
постановяването й при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че неправилно и незаконосъобразно
административният орган е приел, че разпоредените за премахване част от строеж
и постройка /навес/ представляват незаконни строежи, като поддържа, че строежите
са изпълнени при наличието на изискуемите се одобрени строителни книжа и при
спазване на действащите по време на изграждането им строителни норми и правила.
Оспорват се обективираните в съставения констативен акт и в издадената въз
основа на него заповед фактически констатации, като се поддържа, че невярно
установената фактическа обстановка е довела до неправилни правни изводи за
наличието на подлежащи на премахване незаконни строежи. Направено е искане за
отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед е постановена в
съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ
и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални
изисквания.
Заинтересованата страна – Е.И.П.,
редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не се явява, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 02.07.2019г. работна група от
служители на общинска администрация – Казанлък, осъществяващи контрол по
строителството, е извършила проверка на строежи с административен адрес с.
Енина, ***- „еднофамилна двуетажна жилищна сграда“ с идентификатор 27499.501.107.1
в поземлен имот с идентификатор 27499.501.107, представляващ УПИ II-107, кв. 30
по плана на село Енина, общ. Казанлък и „постройка от допълващо застрояване
/навес/”, находяща се в поземлен имот с идентификатор 27499.501.107,
разположена на северната странична регулационна линия с имот с идентификатор
27499.501.2173, представляващ УПИ XII-108, кв. 30 по плана на с. Енина.
Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт
№ 53 от 02.07.2019г. /л.13 и л.14 по делото/, съдържащ и окомерна скица на
строежите. Съгласно констативната част на акта при проверката е установено, че
строежите са собственост на Е.И.П., съгласно нотариален акт № 45, том II, рег.
№ 2256, дело № 238/2012г., вписан при Служба по вписванията гр. Казанлък под № 59,
том IX, рег. № 2831, дело №1747 от 16.05.2012г., а ползватели на имота съгласно
същия нотариален акт са И.С.П. и А.Ж.П.. Установено е и че възложител на строежите
е жалбоподателят И.С.П., като посоченото лице е и извършител на изпълнените по
стопански начин строежи. Сочи се за констатирано, че за изпълненото
строителство има съгласуван и одобрен проект в част архитектура и СК, като няма
данни за издадено разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна
площадка и за определяне на строителна линия. При проверката е установено е, че
в поземлен имот с идентификатор 27499.501.107 по КККР на с. Енина има 5 сгради,
като самостоятелно стояща постройка от допълващо застрояване – навес, е разположена
на северната странична регулационна линия с имот с идентификатор 27499.501.2173
и стрехата на този навес попада в съседния имот. Констатираните нарушения при
изпълненото строителство са следните: оформени са два прозореца на приземния
етаж на северната фасадна стена на двуетажната жилищна сграда с идентификатор
27499.501107.1 в УПИ II-107, кв. 30 по плана на село Енина, разположена на
страничната регулационна линия със съседния имот с идентификатор 27499.501.2173
/УПИ XII-108, кв. 30/, за които прозорци се твърди, че са били премахнати от одобряващия
орган при съгласуването и одобряването на строителните книжа. По отношение на
самостоятелно стоящата постройка от допълващото застрояване – навес, е
установено, че постройката не е отразена в кадастралната карта на с. Енина и
няма одобрени инвестиционни проекти и строителни книжа. В заключение е прието,
че са допуснати нарушения на чл.154, ал.2, т.1 и чл.148 от ЗУТ, като съставеният
констативен акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежите.
Съставеният Констативен акт № 53 от
02.07.2019г. е съобщен чрез залепване на входната врата на имот с
административен адрес с. Енина, ***и поставяне на таблото за обяви в сградата
на община Казанлък.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед № 1259 от 09.08.2019г., издадена от Кмета на Община Казанлък, на
основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗУТ, е
разпоредено да се премахне част от строеж - „два прозореца“, на приземния етаж
на северната фасадна стена на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 27499.501.107.1 в поземлен имот с идентификатор 27499.501.107,
представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина и „постройка от допълващо
застрояване /навес/”, находяща се в поземлен имот с идентификатор
27499.501.107, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина,
разположена на северната странична регулация с имот с идентификатор
27499.501.2173, представляващ УПИ XII-108, кв. 30 по плана на с. Енина. От
фактическа страна обжалваният административен акт се основава на установеното
при осъществената проверка и съставения Констативен акт № 53/ 02.07.2019г.
наличие на изпълнени незаконни строежи, без необходимите строителни книжа, в нарушение
на разпоредбите на чл. 137, ал. 3, чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл.
83, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделни
видове територии и устройствени зони. В мотивите на заповедта е посочено, че
строежите не са търпими, тъй като не са били допустими по разпоредбите,
действали по времето на извършването им, както и по сега действащите
разпоредби.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 1259 от
09.08.2019г. Като доказателства са приети и представените от
жалбоподателя строителни книжа за жилищната сграда /одобрен архитектурен проект, финансова
сметка, конструктивни чертежи, строително разрешение от 17.05.1979г., протокол
за дадена строителна линия и определено ниво/, както и Протокол за оценка на
предаваеми се по регулации недвижими имоти и др.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо. Процесуалната легитимация на
жалбоподателя И.С.П. произтича от факта, че същият в оспорената заповед е посочен
като възложител на разпоредените за премахване строежи, а от доказателствата по
делото по несъмнен начин се установява и че лицето е извършител на
строителството /в какъвто смисъл е и обективираната констатация в съставения
констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ/. Тези му качества определят И.П. като
адресат на заповедта по чл.225а, ал.1 от ЗУТ /по аргумент от чл.225а, ал.6 от ЗУТ и §1, т. 3 от Наредба №16 за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях на територията на община Казанлък/ като лице, за което
административният акт би породил задължения респ. отговорност за премахването
на незаконно изпълненото строителство. Именно тази обвързаност на И.П. с
действието на заповедта от гл.т на задължението за премахване на незаконните
строежи, обуславя извод, че жалбоподателят попада в кръга на процесуално
легитимираните лица с правен интерес по см. на чл.147, ал.1 от АПК, с право да оспорва по съдебен ред издадената от Кмета
на Община Казанлък заповед по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Заповед № 1259 от 09.08.2019г., с която е разпоредено премахването като незаконни по см. на чл.225, ал.2,
т.2 и т.3 от ЗУТ на строежи пета и шеста категория, е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Казанлък,
съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във връзка
с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал. 2 от АПК в т.ч. фактическите и правни основания за неговото издаване. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване като незаконни строежи по см. на чл.225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ на двата прозореца, разположени на северната фасада на жилищната сграда и на изградената постройка на допълващото застрояване, – навес, находящи се в поземлен имот с идентификатор 27499.501.107, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина, общ. Казанлък. Дали правилно строежите са квалифицирани като подлежащи на премахване незаконни такива и доколко посоченото като материалноправно основание за упражненото от Кмета на Община Казанлък правомощие е съответно на законово регламентираното, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспорената заповед.
Обжалваната заповед е издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката дали са
налице установените от решаващия орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с
акта правни последици. Съгласно посочената като правно основание за издаването
на обжалваната заповед разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1.
Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв
по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на
строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в
сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение
на изискванията за строителство в територии с особена териториално-устройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
По отношение на разпоредения за премахване с обжалваната заповед като незаконен строеж - част от строеж - „два прозореца“ на приземния етаж на северната фасадна стена на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 27499.501.107.1 в поземлен имот с идентификатор 27499.501.107, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина, община Казанлък: Видно от съдържанието на оспорения административен акт, този строеж /част от строеж/ е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ, като извършен „без необходимите строителни книжа”, в нарушение на чл.137, ал.3, чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.83, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на Констативен акт № 53/ 02.07.2019г. и на обжалваната заповед, еднофамилната жилищна сграда е разположена на северната странична регулационна линия с имот с идентификатор 27499.501.2173, като на фасадната стена към съседния имот са оформени два прозореца на приземния етаж. При представените строителни книжа, одобрени на 16.05.1979г., се установило, че прозорците на северната фасада са премахнати от одобряващия орган. Безспорно масивната двуетажна жилищна сграда, представлява „строеж“, както по смисъла на действалата към момента на строителството /1979г./ нормативна регламентация - §1 от ДР на ППЗТСУ /отм./, така и по сега действащата разпоредба на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. От представените и приети като доказателства по делото - одобрен проект /част СК и архитектурна/, финансова сметка, протокол за дадена строителна линия и определено ниво и строително разрешение от 17.05.1979г., по несъмнен начин се установява, че строителството на двуетажната еднофамилна жилищна сграда е изпълнено въз основа на изискуемите се надлежно издадени, съгласувани и одобрени строителни книжа. Фактически и доказателствено необоснован е обективирания и в съставения Констативен акт № 53/ 02.07.2019г., и в обжалваната заповед извод, че изпълнените „два прозореца“ на приземния етаж на северната фасадна стена на жилищната сграда, са били премахнати от одобряващия орган. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 29.01.2020г., ответникът беше задължен да представи по делото заверено копие на одобрения архитектурен проект от 16.05.1979г. за процесната сграда ведно с издадените във връзка с този проект строителни книжа, като е изискано и да бъде удостоверено към кой момент, по какъв начин и от кой орган проектираните на северната фасада прозорци са били премахнати от проекта. В отговор, с писмо вх. № 1180 от 21.02.2020г. от Главния архитект на Община Казанлък е удостоверено, че в архива на общинска администрация – Казанлък не се пази екземпляр от одобрения архитектурен проект за жилищната сграда в УПИ II-107, кв. 30 по плана на село Енина. В този смисъл не е ясно въз основа на какви проверени строителни книжа са приети за установени фактическите обстоятелства за направения извод, че „два прозореца“ на приземния етаж на северната фасадна стена на жилищната сграда представляват незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ. Действително от представения от жалбоподателя одобрен проект – част архитектурна, е видно, че е налице удебеляване /запълване/ на очертаващите линии на контурите на прозорците, извършено на ръка. Това обаче не може да се приеме като надлежно извършено от одобряващия орган „премахване на прозорците на приземния етаж на северната фасадна стена на жилищната сграда” и съотв. че изграждането на тези прозорци е без необходимите строителни книжа, което да обуслови извод за незаконност на тази част от строежа в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. От една страна направеното удебеляване /запълване/ на очертаващите линии на контурите на прозорците, не представлява надлежно отразяване на извършена корекция в графичната част на проекта, а от друга страна от формална гледна точка нанасянето на изменение в графичната част изисква и съответното текстово отразяване на извършената корекция с удостоверяване на датата, на която е направена и нейното авторство. Доколкото именно на „премахването” от одобряващия орган на проектираните на северната фасадна стена прозорци, се основава от фактическа страна приетото в обжалваната заповед незаконно изграждане на прозорците, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи и да докаже към кой момент, по какъв начин и от кой орган е било извършено изменението на проекта и отпадането на предвидените на северната фасада прозорци. Въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест и изричното изискване за удостоверяване на посочените обстоятелства, от страна на административния орган не бяха представени доказателства за „премахването” на проектираните прозорци към момента на първоначалното одобряване на проекта или чрез последващото му надлежно изменение по съответния ред от одобряващия орган. В този смисъл не е доказано, че изпълнените „два прозореца“ на приземния етаж на северната фасадна стена на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 27499.501.107.1, представляват незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – изградени без одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж.
Дори
да се приеме, че прозорците на приземния етаж на северната фасадна стена на
жилищната сграда са били изградени в отклонение от одобрения инвестиционен
проект, то противно на приетото от решаващия административен орган,
строителството им не може да бъде квалифицирано като незаконно такова по см. на
чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба незаконни са строежите
извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ. В
случая нито е обоснована, още по – малко доказана която и да е било от
хипотезите на чл.154, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗУТ /съществени отклонения
от одобрения инвестиционен проект, нарушаващи предвижданията на действащия
подробен устройствен план; нарушаващи изискванията за строителство в територии
с особена териториално-устройствена защита или в територии с режим на
превантивна устройствена защита; несъвместими с предназначението на територията
или нарушаващи строителните правила и нормативи, техническите, технологичните,
санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания/. Абсолютно
необосновано, недоказано и несъстоятелно е приетото в съставения Констативен
акт № 53/ 02.07.2019г. и в обжалваната заповед, че със строеж на „два
прозореца“ на приземния етаж на северната фасадна стена на еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 27499.501.107.1, е нарушен чл. 154,
ал.2, т.1 от ЗУТ и съотв. че с изпълненото строителство на двата прозореца е
налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, нарушаващо предвижданията на
действащия ПУП. Доколкото няма данни, още по-малко доказателства дори и като
индиция, а и не се твърди от административния орган, че изграждането на
процесните прозорци е извършено в по-късен момент т.е след построяването през
1979г. на жилищната сграда, очевидно няма как да е допуснато нарушение на чл.
83, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделни
видове територии и устройствени зони – посочената Наредба е обнародвана и съотв.
влязла в сила през 2004г. Отделно от това представените от жалбоподателя
доказателства - Протокол за оценка на предаваеми се по регулация недвижими
имоти съгласно Закона и Правилника за изграждане на населените места от
31.05.1995г. и техническа експертиза /за придаване по регулация на част от
парцел II-107, кв. 30 по плана на с. Енина, собственост на И.П., към съседния,
отстоящ на север парцел XII-108, кв. 30 по плана на с. Енина/, са индиция, че
към момента на издаването на строителното разрешение, одобряването на проектите
и извършването на строителството, жилищната сграда не е била построена като
разположена на северната регулационна линия на имота, поради което не е
съществувало нормативно предвидено ограничение от гл.т на изискванията за
разстоянията, които следва да се спазват при изграждането на прозорци на
северната фасадна стена.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че фактически, правно и доказателствено необоснован е обективираният в обжалваната заповед извод, че разпореденият за премахване част от строеж - „два прозореца“ на приземния етаж на северната фасадна стена на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 27499.501.107.1 в УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина, е незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ. Не е установено и доказано нито че строителство е извършено без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа; нито че строежът на прозорците е изпълнен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ, нито че същият не е съобразен с действащите към момента на изграждането му изисквания, правила и нормативи или че са допуснати нарушения на приложимото законодателство. Следователно незаконно строителство по см. на чл.225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ, като материалноправна предпоставка за разпореденото премахване на определената като незаконен строеж част от строеж - „два прозореца“ на приземния етаж на северната фасадна стена на жилищната сграда, не е налице. Отделен е въпросът, че в обжалваната заповед липсват мотиви за търпимостта на строежа. Бланкетно и формално е посочено, че строежът не е търпим нито по действащото при извършването му, нито по сега действащото законодателство, която констатация освен че е необоснована, е и неправилна от гл.т на закона, доколкото несъмнено се установява кумулативното наличие на нормативно регламентираните материалноправни условия за определянето на строежа като търпим в хипотезата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и съответно неподлежащ на премахване /строежът е изграден до 7 април 1987г.; бил е допустим по действащите подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му/.
По отношение на разпоредения за премахване с обжалваната
заповед като незаконен строеж - „постройка от
допълващо застрояване /навес/”, находяща се в поземлен имот с идентификатор
27499.501.107, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина, общ.
Казанлък, разположена на северната странична регулация с имот с идентификатор
27499.501.2173, представляващ УПИ XII-108, кв. 30 по плана на с. Енина:
Видно от съдържанието на
оспорения административен акт, този строеж е квалифициран като незаконен по см.
на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен „без необходимите строителни
книжа”, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ. Съгласно
изложеното в обстоятелствената част на Констативен акт № 53/ 02.07.2019г. и в
обжалваната заповед, разпоредената за премахване сграда представлява
самостоятелно стояща постройка от допълващото застрояване, разположена на
северната странична регулационна линия с имот с идентификатор 27499.501.2173,
като стрехата на навеса попада в съседния имот. Постройката не е отразена в
кадастралната карта на с. Енина и за нея няма одобрен инвестиционен проект и
строителни книжа.
На първо място следва да
се отбележи, че съгласно обективираната в Констативен акт № 53/ 02.07.2019г.
окомерна скица на разположението на строежа, процесната постройка не е
самостоятелно стояща, а допряна до друга постройка на допълващото застояване в
имота /сграда с идентификатор 27499.501.107.5/. На следващо място и в
констативния акт, и в издадената въз основа на него заповед липсва описание на функционални
и технически параметри и характеристики на разпоредения за премахване навес и начинът
на неговото изграждане, което възпрепятства извършването на преценка дали същият
представлява строеж. Липсват и събрани в хода на проведеното административно
производство данни и доказателства за времето на изграждане на постройката, поради
което съдът възприема като достоверна посочената от жалбоподателя информация,
че строителството в имота е извършено през 1979г. Дори и да се приеме, че
разпореденият за премахване обект – навес, с оглед определянето му като
постройка на допълващото застрояване, представлява строеж по см. на §1 от ДР на
ППЗТСУ /отм./, съотв. по сега действащата разпоредба на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
абсолютно необосновано и неправилно /по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ/
решаващият административен орган е приел, че за тази постройка е било
необходимо одобряването на инвестиционен проект. За законността на постройката
е ирелевантно дали същата е отразена /нанесена/ в кадастралната карта на с.
Енина. По никакъв начин не е обосновано, още по-малко доказано, че с
изграждането на тази постройка на допълващото застрояване „са нарушени
разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.154, ал.2, т.1 от ЗУТ”, а и такова нарушение
обективно не би могло да съществува, предвид липсата на изискване за одобряване
на инвестиционни проекти за постройките на допълващото застрояване.
Действително като постройка на допълващото застрояване процесният строеж попада в кръга на обектите, за които е необходимо разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба /чл. 55 от ЗТСУ и чл.224 от ППЗТСУ, респ. чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ/. Липсата на строително разрешение за процесната постройка на допълващо застрояване /навес/, обосновава квалифицирането й като незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Законосъобразното издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в хипотезата на изпълнен незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, обаче е обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим по см. на §16, ал.1 – ал.3 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, „търпимостта” на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж. В случая в обжалваната заповед липсват мотиви за търпимостта и на този строеж. Бланкетно и формално е посочено, че строежът не е търпим нито по действащото при извършването му, нито по сега действащото законодателство, която констатация е необоснована. Доколкото изграждането на стопански постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение в селата е допустимо съгласно ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм. - чл.121, ал.1/, респ. съгласно ЗУТ /чл.44, ал.1 /, не е мотивирано кое от материалноправните условия по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ за определянето на строежа като търпим и неподлежащ на премахване не е изпълнено. Липсата на посочени конкретни технически параметри и характеристики на разпоредената за премахване постройка на допълващото застрояване, възпрепятстват изследването на търпимостта на строежа в съдебната фаза на производството от гл.т спазване на регламентираните правила и нормативи, действали към момента на извършването на строителството, респ. към настоящия момент.
В този смисъл оспорената заповед се явява постановена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което представлява самостоятелно отменително основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч. дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. Издаването на заповед при упражняване на правомощието по чл.225а от ЗУТ, е изисквало не само установяване наличието на незаконен по см. на чл.225, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ строеж, но и установяване на техническите характеристики и параметрите на изпълненото строителство; начина на изпълнение на строителството, статута на строежа и периода на неговото изграждане, както и извършването на преценка дали същият не представлява „търпим” строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Допуснати са нарушения на основни принципи на административния процес - принципът на истинност, установен в чл.7 от АПК и принципът на служебното начало, регламентиран в чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Прилагането на посочените принципи изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая, като административният орган е задължен да събира всички необходими доказателства, относими към правилното решаване на поставения пред него въпрос. В случая оспорената заповед е постановена без да са установени относими към законността и търпимостта на строежите факти и обстоятелства, като не е изследвано характеристиките /технически и функционални/ на строежите; кога е изпълнено строителството; какво е било устройственото планиране за територията към момента на извършените строителни дейности и как изпълненото строителство се съотнася към нормативните изисквания и към действалите към този момент строителни правила и нормативи и дали строежите, в частност постройката от допълващото застрояване /навес/, са били допустими по ПУП. Както беше посочено, търпимостта на строежа, като предвидено в закона обстоятелство, изключващо премахването на изграден без строителни книжа строеж, е от съществено значение за законосъобразното упражняване на правомощието по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Търпимостта на строежа представлява квалификация и правен извод въз основа на правоприлагащата дейност на решаващия административен орган, част от която правоприлагаща дейност е и събирането на доказателства за времето на извършване на строежа; видът на строежа, издирването на относимите строителни правила и нормативи; съотнасянето на фактически установеното с приложимите нормативни изисквания и преценката налице ли са предвидените в §16 от ПР на ЗУТ или в §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ условия и предпоставки за квалифицирането на строежа като „търпим строеж”, с оглед правилното прилагане на регламентираните правни последици, с които законът свързва търпимостта на строежа. В случая административният орган преди издаването на оспорената заповед нито е събрал доказателства, нито е извършил посочените по-горе фактически установявания, още по-малко е направил преценка дали изпълнените строежи не представляват неподлежащи на премахване търпими такива. Събраните по делото доказателства са индиция за непълнота на установената в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка, довела до неправилност на обоснования правен извод и на възприетото административно решение. Доколкото допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваната заповед, същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.
Извършването на незаконно строителство е тежко нарушение, като премахването му е една от целите на ЗУТ. Издаването обаче на заповед за премахване на строежи при липса на служебно установяване на релевантните за законността и търпимостта на строежа факти и обстоятелства, което има за последица неправилен краен извод, че са налице подлежащи на премахване незаконни строежи, се явява в противоречие и с целта на закона.
Фактическата, правна и доказателствена необоснованост на Заповед
№ 1259 от 09.08.2019г. на Кмета на Община Казанлък и на разпореденото със заповедта на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2,
т.2 и т.3 от ЗУТ премахване като незаконни строежи на част от строеж - „два
прозореца“ на приземния етаж на северната фасадна стена на еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 27499.501107.1 и на „постройка от
допълващо застрояване /навес/”, находящи се в поземлен имот с идентификатор
27499.501.107, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на село Енина, Община
Казанлък, обуславя извод за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената Заповед №1259 от 09.08.2019г. на Кмета на Община Казанлък, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като Община Казанлък бъде осъдена да заплати на И.С.П. сумата от 10.00лв. - внесена държавна такса.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.С.П. ***,
Заповед № 1259 от 09.08.2019г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която
на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ е
разпоредено да бъдат премахнати част от строеж - „два прозореца“ на приземния
етаж на северната фасадна стена на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 27499.501.107.1 в поземлен имот с идентификатор 27499.501.107,
представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина и „постройка от допълващо
застрояване /навес/”, разположен на северната странична регулация с имот с
идентификатор 27499.501.2173, представляващ УПИ XII-108, кв. 30 по плана на с.
Енина, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на И.С.П. ***, ЕГН **********, сумата
от 10.00 лв. /десет лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: