Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.08.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на 21 юли 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Г.
гражданско дело номер 6249 по описа за 2019 година,
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.415 вр. чл.422 ГПК.
Делото е
образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане на
ищеца „Агенция за събиране на вземания”ООД-Стара Загора, против Г.Д.Г., за
признаване за установено вземането за 1793,16лева, главница по договор за заем
от 05.01.2017г. до 05.01.2020г., обезщетение за забава от 463,18лева – от
06.03.2017г. и законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, с която са се снабдили по ч.гр.д.№ 2401/2019г. на Старозагорски
районен съд, като търсят и направените разноски в настоящото производство. При
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за сумите по така
посочените претенции.
В срока по чл.131 ГПК не е представен писмен
отговор.
В
исковата си молба „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
гр. София твърдят, че на 27.07.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14412341
от 18.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Г.Д.Г.,
било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за, , прехвърляне на вземания, е
представено само с данните на длъжника Г.Д.Г., тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2,
т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и
книжата по делото не се представят само на съда.Съгласно договора за цесия от
27.07.2017г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България" в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД.В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/CREX-14412341
от 01.08.2017г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, като
същото се върна в цялост като неполучено. Ищцовото дружество изпрати повторно
уведомително писмо за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост на кредита с изх. №
УПЦ/УПИ-С-БНП/CREX-14412341 от 11.11.2019 г., като обратна разписка с резултат от уведомяването все
още не се е върнала към момента на подаване на настоящата.И към настоящата
искова молба представяме и молим да връчите на ответника, ведно с исковата
молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия и за
обявената предсрочна изискуемост от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/CREX-14412341 от 11.11.2019 г. Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14
г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК
и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моля
да приемете, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът
назначи на основание чл. 47, ал. б ГПК на ответника особен представител и
последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия с
връчването на препис от исковата молба, моля да имате предвид следното:
установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът
не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което
е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема връчването за
редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приема, че
длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за
цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представително за
назначения адвокат и до назначаването му се стига след като съдът приеме, че
връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и
книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и
последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения
представител не засягат редовността на връчването на ответника. В подкрепа на
гореизложеното са Решение № 2887 от 30.10.2018
г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от
08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна. С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5
от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и
постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и
изтичането на срока по ал.2 и тя предхожда назначаването на особен представител
на ответника, съобразно ал. 6 на чл.47, поради което и получаването на книжата
от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е Решение № 4480 от 08.11.2018г. по гр.д. № 5274/2018г. на Районен съд - Варна.На 18.01.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Г.Д.Г. като Кредитополучател е
сключен Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-14412341, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги. Размерът на предоставения стози договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Размер на кредита", който представлява сбор от следните
компоненти: обща цена на стоките: 1789,00 лв. и застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията":257,62лв. Страните са постигнали
съгласие, размерът на кредита за, покупка
на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната
премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски
в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска". Така, общият размер
на кредита е 2046,62 лв., който включва в себе си обща цена на стоките и
размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията",
която сума Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 36 броя
равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна
вноска..С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява
предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя. Така, извършването на плащането
по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да
предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ
плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в
поле „брой погасителни вноски". В настоящия случай със сумата, предмет на
договора, кредитополучателят е закупил смартфон Apple 7
plus 32GB Rose
Gold.Погасителните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока
на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 2783,16лв. Така, договорната лихва по кредита
е уговорена от страните в размер на 736,54лв.На основание сключения между страните
договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
5.01.2020г., на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
77,31лв., при първа погасителна вноска 5.02.2017г., съгласно погасителен план
посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
е 5.01.2020г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за
кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради
допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от
5.03.2017 г., която дата представлява падежът на втора погасителна вноска.Въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по
отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. В
подкрепа на гореизложеното, моля да имате предвид следното: видно
от представените по делото доказателства, към момента на сключване на процесния
договор за кредит, „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е небанкова финансова
институция и като такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно който
небанкова финансова институция е лице, различно от кредитна институция /банка/
и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова
дейност, съставлява основния предмет на дейност на Банките по силата на чл. 2
ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност финансовата институция следва да е
получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че
финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското
кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата
институция и ответниците договор за кредит няма характера на договор за банков
кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а
именно Решение № 99/01.02.2013 г.
по т.д. № 610/2011 г., / т.о., ТК.Освен липсата на законово или
договорно задължение за кредитора по процесния договор за кредит да уведоми
длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задължението, даденото
задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, също не намира приложение към настоящия случай. Аргументите в тази насока
са следните: ВКС
приема, че договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции
настъпва по право с изтичане на определения от съконтрахентите в договора срок
за заплащане на вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или
уведомление от кредитора до длъжника за това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е
приложима договорната свобода при определяне настъпване на предсрочна
изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Настоящият съд счита, че след като
самият Закон за кредитните институции разграничава финансовите институции (като
кредитодателя на ответника) от кредитните (банките), след като разпоредбата на
чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно банките, наименувана „Отношения между
банките и между банките и обслужваните от тях лица", правоприлагането по
аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална
разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други
правни субекти. По същите съображения е неприложимо към небанковите финансови
институции приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла на
гореизложеното е практиката и на други съдилища по отношение на небанкови
финансови институции, а именно: Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС-
Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. N° 824/2015 г.
на ОС- Благоевград, Решение № 21 от 11.01.2018 г. по гр.д № 2711/2017 на PC -
Ямбол).Нещо повече - клаузата за
предсрочна изискуемост, включена в договор за заем за потребление, при
настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за
връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД
и последицата от това е, че длъжникът изгубва преимуществото на срока.
Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването , на преимуществото на
срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във
вида и размера, който то би имало, ако срокът не бе изтекъл. Освобождаването на
длъжника от отговорност за лихвите за периода от настъпването на предсрочната
изискуемост поради неизпълнение на разсроченото задължение на падежа би
представлявало предоставяне на преимущество, с което той разполага само при
предсрочно погасяване на задължението. Упражняване на предоставеното от
договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения,
както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска
изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало и при
добросъвестност на длъжника. В смисъла на гореизложеното е Решение № 99 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 610/2011,/ т.о.Предвид изложените по-горе аргументи, както и поради
извършеното разграничение между кредитните институции и небанковите финансови
институции и неприложимостта на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014 на ОСГТК
на ВКС по отношение на последните (небанковите финансови институции), със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с настоящата искова молба
претендираме пълния размер на възнаградителната лихва, независимо от
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на процесното
вземане.Кредитополучателят е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, с
Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.Съгласно условия към
договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 6.03.2017 г. /денят следващ
датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 463,18 лева.Длъжникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 990,00лв., с която са погасени, както следва:договорна
лихва:736,54лв., главница: 253,46лв.Предвид изложеното за «Агенция за събиране
на вземания» ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен
ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.Д.Г. в
деловодството на Районен съд - Стара Загора. Съдът е образувал ч.гр.д. № 2401/2019
г., 12 с-в, издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника,
съгласно разпоредбите на ГПК. Длъжникът не е намерен на заявените от него
адреси, което обуславя прания ни интерес от подаване на настоящата искова
молба. Молят съдът да приложи разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК в съответствие с
дадените указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под внимание
всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на
които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право
съгласно разпоредбата на 'чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от
4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение №
15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Молим, да ни призовете на съд и след
като се запознаете с всички доказателства по делото и приложите разпоредбите на
чл. 235 от ГПК, да постановите съдебен акт, по силата на който да се признае за
установено, че ответникът Г.Д.Г., с ЕГН ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2401/2019 г., 12 с-в на Районен съд - Стара Загора, а именно:
1 793.16 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и три лева и
шестнадесет стотинки/ - главница за периода от 05.02.2017 г. до 05.01.2020 г., по
отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от 05.03.2017 г.; 463.18 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и осемнадесет
стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.03.2017
г.; законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист до окончателното погасяване на дълга, както
и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д.
№ 2401/2019 г., 12 с-в на Районен съд - Стара Загора;
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или отчасти
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове
срещу Г.Д.Г., с ЕГН **********, молим съда, след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови
Решение, с което да осъди Г.Д.Г., с ЕГН ********** да плати на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по
процесния договор суми, а именно: 1 793.16 лв.
/хиляда седемстотин деветдесет и три лева и шестнадесет стотинки/ - главница за периода от 05.02.2017 г. до
05.01.2020 г.; 554.02 лв.
/петстотин петдесет и четири лева и две стотинки/ -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.03.2017
г. до датата на подаване на исковата молба в съда; законна лихва върху
главницата считано от датата на , подаване на исковата молба в съда до
окончателно погасяване на дълга. В съответствие с трайната практика на
съдилищата, с настоящата искова молба, относно предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове, уведомяваме ответника за предсрочната
изискуемост. Ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова
сметка ***: IBAN:
***: UBBSBGSF Обединена Българска Банка
АД. Молим, също така да ни бъдат присъдени и направените съдебно деловодни
разноски и в настоящото производство. Молим, в случай че представител на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД не се яви на първото по делото
заседание, същото да се гледа в наше отсъствие. Молим, в случай че ответникът
представи писмени доказателства и/или направи доказателствени искания да ни
предоставите възможност да се запознаем с тях и да вземем становище, както и да
ангажираме допълнителни доказателства. Молим, в случай че ответникът по делото
в законоустановения срок не депозира отговор на исковата молба, не вземе
становище и не оспори приложените доказателства по делото или претендираните
към него суми, нито ангажирал доказателства, с който да докаже, че са изплатени
претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е
установено вземането на Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу ответника по
делото. Включително, в случай че ответникът не се яви в първото заседание по
делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, молим
съдът да постанови неприсъствено решение. Молим, в случай че съда констатира,
че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище и
не е оспорил приложените доказателства по делото, нито е ангажирал
доказателства, с който да докаже, че са изплатени претендираните към него суми,
поради особени непредвидени обстоятелства и даде възможност на ответника да
вземе становище по исковата молба и доказателствата по нея, както и да
представи доказателства, съдът да ни даде възможност да се запознаем със същите
и да дадем становище по тях. Молим, в случай че ответникът признае иска в
цялост, съдът да постанови решение, съгласно което е установено вземането на
Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу ответника по делото. В случай че
съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ответника в настоящето
дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, правим възражение на осн. чл. 78,
ал. 5 от ГПК и молим съдът да намали същия до
размера на нормативно установения минимален размер на адвокатския хонорар. В
случай че съдът осъди Агенция за събиране на вземания ЕАД да заплати разноски
на ответника по делото, в съответствие с принципите на добросъвестност,
равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, за
да бъдем равнопоставени в съдебното производство, молим съда да даде указания
на ответника да посочи банкова сметка, ***е разноски по делото.
Ищцовото
дружество в съдебно заседание не изпращат представител като поддържат исковата
молба чрез пълномощника си юриск.И.Н., който претендира заплащане на
направените по делото разноски и моли за постановяване на неприсъствено
решение.
Ответникът
Г.Д.Г., редовно призован, не представя писмен отговор на исковата молба, не се
явява в съдебното заседание и не изпраща свой представител.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност намира, че са налице основанията по ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, което съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не
следва да се мотивира по същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно: ответника не е представил
в срок отговор на исковата молба; редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в първото заседание по делото;
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Указани са му
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването в
съдебно заседание, съобразно изискването на чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. Искът се
явява вероятно основателен съгласно изискването на чл.239, ал.1, предл.1 от ГПК
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, представените и приети
като писмени доказателства по делото материали, не са ангажирани доказателства
за извършени плащания на уговорените заемни вноски за посочения от ищеца период.
Предвид горните съображения и на
основание чл. 239 от ГПК, съдът счита, че следва да се постанови неприсъствено
решение, с което да бъде призната за установена по отношение на ответника дължимостта
на търсеното вземане, за което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение №
1348/13.05.2019г. по ч.гр.д. № 2401/2019г. по описа на Старозагорския районен
съд, за сумата от 1793,16лева главница неизпълнено задължение по Договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX -14412341/18.01.2017г., с 463,18 лева обезщетение за забава от 06.03.2017г. до 07.05.2019г., и законна
лихва от 07.05.2019г. до изплащане на вземането.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати
и направените по делото разноски в размер на 45,13лева държавна такса и
75лева юрисконуслтско възнаграждение по заповедното производство, както и 60,86лева
за държавна такса и 75лева за юрисконсултско възнаграждение по това дело – общо
255,99лева, по банкова сметка *** – IBAN ***гарска банка АД.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.Д.Г. ЕГН ********** ***, дължимостта на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес град София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представляван
от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез юрисконсулт И.Н. за сумата от 1793,16лева
главница, неизпълнено задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или
слуги №
CREX-14412341 от 18.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 07.05.2019г. до
изплащане на сумата, както и 463,18лева обезщетение за забава от 06.03.2017г. до 07.05.2019г., за което са се
снабдили със заповед за изпълнение № 1348/13.05.2019г. по ч.гр.д.№ 2401/2019г.
по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, адрес град София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представляван
от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез юрисконсулт И.Н., сумите от общо
255,99лева разноски в заповедното и в настоящото дело, по банкова сметка *** – IBAN ***гарска банка АД.
Решението
не подлежи на обжалване, като преписи от него се изпратят от страните на
основание 240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: