№ 138
гр. Пловдив , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330208052 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно постановление № 546267-F549028 от
05.11.2020г. издадено от М.К.Л. на длъжност Директор на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив с което на „МАРТ КРАФТ“ ООД,
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Белград“ № 2, ет.1, ап.офис 103, представлявано от И. Г. И. с ЕГН
********** и И.Д.К. с ЕГН *** на основание чл.53, вр. с чл.27/чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1739, 66 лева за нарушение по чл.180, ал.2,
вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от
ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото Наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Представят се доводи
по същество на искането. Представят се доводи и за наличие на основание за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за присъждане
на разноски.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание
не се представлява. Преди даване ход на делото с молба от процесуален
1
представител се прави искане за отмяна на атакуваното НП, представят се
доводи по същество на искането. Не прави доказателствени искания. Прави
се искане за присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно
заседания се явява юрк.Р.Е. която оспорва основателността на жалбата. В
пледоарията си представя аргументи по същество на искането си към съда за
потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател, чрез представляващ подало в ТД на НАП
Пловдив на 06.03.2020г. заявление за регистрация по ЗДДС, което било
входирано с № 163912001065573 от 06.03.2020г. Дружеството като ДЗЛ е
било регистрирано по ЗДДС считано от 17.03.2020г. – дата на връчване с Акт
за регистрация № 160422001187596/17.03.2020г.
Предвид подаденото заявление е било възложено на свидетел С.К. –
**** в дирекцията да извърши проверка на дружеството за установяване на
факти и обстоятелства от значение за регистрацията му по ЗДДС. При
извършената проверка в ТД на НАП-Пловдив, документирана с Протокол №
**********/20.05.2020г. е установено, че за периода от 01.02.2020г. до
24.02.2020г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на
чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. / 52 061,12 лв./ формиран от
търговия на дребно с хоби и крафт материали, и за ЗЛ са били налице
основания за задължителна регистрация по ЗДДС по чл.96 от ЗДДС. От
проверяващите било прието че съгласно действащият чл.96, ал.1, изречение
второ от ЗДДС (изм.ДВ бр.97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) „ когато
оборотът е достигнат за период не по – дълъг от два последователни месеца,
включително и текущия, лицето е длъжно да подаде заявление в 7-дневен
срок от датата, на която е достигнат оборотът“, поради което и ЗЛ е следвало
да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 02.03.2020г. В хода на
проверката било установено, че дружеството като ЗЛ не е начислило ДДС в
размер на 1739,66 лева по облагаеми доставки на обща стойност 10437,99
лева, извършени в период 24.02.2020г.-29.02.2020г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно. Ако дружеството е било регистрирано по ЗДДС е
2
следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки в
посочения период, като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет
за извършените продажби, да отрази отчета за продажби в дневника за
продажби за месец 02.2020г. и включи размера на данъка в справка –
декларация за данъчен период месец 02.2020г., като справката-декларация и
дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП в срок до 14-то
число на месеца, следващ съответния данъчен период а именно до
16.03.2020г. / 14.03. и 15.03. са почивни дни/. Нарушението е извършено на
17.03.2020г. и установено на 20.05.2020г. Размерът на неначисления в срок
ДДС е бил определен с Протокол № **********/20.05.2020г. При
възникване на данъчното задължение, данъкът става изискуем и е налице
задължение да бъде начислен от доставчика. Когато за извършената доставка
не е издаден данъчен документ, данъкът е дължим за данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем.
За така констатираното нарушение против дружеството на
27.05.2020г. е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № F549028 за извършено нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДДС, вр. чл.102, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1
от ППЗДДС. Актът е бил съставен в присъствието на представляващ
дружеството, който след запознаване с неговото съдържание го е подписал,
без вписване на обяснения или възражения относно посоченото в акта
нарушение. Актът е подписан и от другите посочените в него лица. На датата
на неговото съставяне е връчен препис от акта на представляващия
дружеството, надлежно удостоверено с разписка неразделна част от акта. В
срока по чл.44 от ЗАНН, няма постъпили възражения пред контролните
органи и АНО относно съставеният акт от представляващ дружеството.
Наказателното постановление е издадено на основание на констатациите в
акта за установяване на административно нарушение и приложените към него
писмени доказателства и е ангажирана административно - наказателната
отговорност на дружеството, като му е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1739,66 лева.
Издаденото НП е било връчено на едноличния търговец на
25.11.2020г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП, както и
другите издадени такива против ЕТ.
Разпитана в хода на производството актосъставителят С.К.
3
потвърждава описаното в акта и посочва че го е съставил, като данъчен
инспектор, след направена служебна проверка.
Гореизложената фактическа обстановка се прие за доказана в резултат
на гласните доказателства каквито са показанията на свидетел К. и
писмените такива, съдържащи се в преписката АУАН, НП, известие за
доставяне, оправомощителна заповед, уведомително писмо, акт за
регистрация по ЗДДС, заявление за регистрация по ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
4
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към
субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по
обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв,
до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно
съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът
следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на
НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
5
наказателната отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна
следното:
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
функциите им. Спазени са и сроковете съгласно разпоредбата на чл.34 от
ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в срок. При извършената служебна
проверка съдът не установи при издаването на акта и наказателното
постановление да са били допуснати съществени по своя характер нарушения
на процесуалните правила. По отношение на самата процедура по издаване и
връчване на АУАН, същата е проведена при спазване на ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в ТД на НАП в
присъствието на представляващ дружеството, който е запознат със
съдържанието му. Няма постъпили и обяснения, няма спор, че саморъчно е
подписал и акта и е получил препис от акта. В срока, с който е запознат,
съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН, няма постъпили възражения
относно съставеният акт от страна на жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено на основание на
констатациите в акта за установяване на административно нарушение и
приложените към него писмени доказателства. При така установената
фактическа обстановка съдът намира,че административно-наказващият орган
е приел, че е нарушен чл.180, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.104,
ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и на основание чл.180, ал.2
във вр. ал.1 от ЗДДС е е наложил имуществена санкция на дружеството в
размер на 1739,66 лева. Съдът приема, че административно-наказващият
орган правилно и незаконосъобразно е приложил материалният закон.
Безспорно установено е че дружеството жалбоподател през периода от
01.02.2020г. до 24.02.2020г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот
по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. / 52 061,12 лв./,
което като обстоятелство не се и оспорва. Налице са били основанията за
задължителна регистрация по ЗДДС, като заявлението е следвало да се
подаде в срок до 02.03.2020г., тъй като облагаемия оборот в размер над 50
000 лева е бил достигнат в два последователни месеца, включително и
6
текущия.
В съответствие с чл.96, ал.1 от ЗДДС и чл.102, ал.3 от ЗДДС лицето е
следвало да се регистрира по ЗДДС и да начислява дължимият ДДС. За
данъчен период 24.02.2020г.-29.02.2020г. дружеството не е начислило ДДС в
размер на 1739,66 лева по облагаеми доставки на обща стойност 10437,99
лева, когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало
заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. В случая в срок
до 16.03.2020г. лицето е биро длъжно да състави отчет за продажбите
съгласно чл.112, ал.1 от ППЗДС, да отрази отчета в дневника, да изготви
справка декларация и да подаде справката декларация и дневника за
продажбите в ТД на НАП Пловдив. Дружеството-жалбоподател не е
извършило тази поредица от дължими активни действия и на следващият ден
– 17.03.2020г. поради бездействие е осъществило състава на
административното нарушение по чл.180, ал.2, във вр. с ал.1, вр. чл.102, ал.4,
във вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от от ЗДДС и на основание чл.180, ал.2 във вр. ал.1
ЗДДС му е наложена имуществената санкция в размера на неначисления
данък, като наложената такава от 1739,66 лева е в размера на точно
фиксирания от законодателя размер, с оглед на това, че дължимият данък за
настоящия случай на неначисления ДДС за данъчен период е в размер на
1739,66 лева.
При така установеното съдът счита, че правилно наказващият орган
не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не би могло да се
приеме, че е налице маловажен случай на извършеното нарушение. Не може
да се говори за липса или незначителност на вредните последици, доколкото с
извършеното нарушение се засягат интересите на фиска и на обществото като
цяло, на обществените отношения, пряко свързани със задълженията към
бюджета и фискалната дисциплина. Обществената опасност на нарушението
не разкрива признаци, които да го отличават с по – ниска степен на
обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия
вид. Тъкмо обратното, в случая обществената опасност на нарушението е
значително по-висока с оглед не малкия размер на неначисленото ДДС.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
7
Предвид изложените съображения атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. С оглед посоченото по – горе съдът счита че
следва на ТД на НАП Пловдив да бъдат присъдена сумата от 120 лева
юристконсулско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът, на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 546267-F549028 от
05.11.2020г. издадено от М.К.Л. на длъжност Директор на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив с което на „МАРТ КРАФТ“ ООД,
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Белград“ № 2, ет.1, ап.офис 103, представлявано от И. Г. И. с ЕГН
********** и И.Д.К. с ЕГН *** на основание чл.53, вр. с чл.27/чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН и чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1739, 66 лева за нарушение по чл.180, ал.2,
вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА МАРТ КРАФТ“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Белград“ № 2, ет.1, ап.офис
103, представлявано от И. Г. И. с ЕГН ********** и И.Д.К. с ЕГН *** ДА
ЗАПЛАТИ на ТД на НАП Пловдив сумата от 120 /сто и двадесет/ лева
юристконсулско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14 - дневен срок
от получава съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8