РЕШЕНИЕ
№1730
гр.
П., 12.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд - гражданска колегия, VII-ми
състав, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
и
при участието на секретаря : Антония Стоева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №02616 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД .
По изложените в исковата молба
обстоятелства и съображения, ищеца И. В. А. с ЕГН: ********** със съдебен адрес;***, Търговски дом, ет. 2, кантора 223, чрез адв. Б.В.,
САК, е
поискала да бъде осъдена Община П., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1,
представлявана от кмета – Вяра Церовска, да и заплати сумата в размер на 12000
/дванадесет хиляди/лв., като обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди - болки, страдания, неудобства и
затруднения, които са в пряка и непосредствена последица от
претърпяната от нея злополука на 12.06.2015г., а именно - падане на необезопасен
и неподдържан участък от тротоара на улица „Р.Д.” № 4, в гр. П., ведно със
законната лихва за забава, върху главница, считано от 12.06.2015 г. датата на
настъпване на увреждането до окончателното изплащане на същата, както и сумата,
в общ размер на 268.40 лв., за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени
от ищцата разноски за лекарства и лечение, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на
задължението, както и заплащане на направените разноски в производството.
Община П., чрез процесуалния си
представител оспорва исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Третото лице помагачи по делото БТК ЕАД – София, ЕИК *********, чрез
процесуалния си представител е оспорило предявените искове от ищеца, по основание и размер, като моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът
като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, намери следното:
Видно от показанията на разпитаните по делото
свидетели А.П.И. и Й.Г.С., последните ценени по реда на чл.172 ГПК, на които
съдът дава вяра се установява, че на 12.06.2015г., ищцата
вървейки по улица „Р.Д.” в гр.П., на № 4, пред входа на бившата служба ПБЗН, се
спънала в необезопасена шахта на тротоара, и паднала по очи, при което получила
травма на дясната длан. При удара изпитала остра и силна болка в ръката и
коленете и въпреки, че случайни минувачи, включително св. Иванов и се притекли
на помощ, така и не могла нито да се повдигне, нито да се изправи. От шока в
следствие на падането й се наложило, въпреки усилията да я изправят на
притеклите й се на помощ минувачи, да остане седнала за няколко минути, докато
се опомни и болката в коленете и ръката поутихнат. Петнадесет минути по-късно
обаче болката не само не утихнала, а вече не можела да си повдигне ръката. По
дланта и цялата дължина на дясната й ръка се появил отток, като китката и петте
пръста останали неподвижни.
В следствие на падането, към
16:00ч., ищцата е посетила СПО при МБАЛ ”Рахила Ангелова” АД - гр. П., където
на място й били направени снимка, изследвания, обстоен преглед и образна
диагностика, от които се установило, че същата има спираловидна фрактура на
третата метакарпална кост на дясната длан, в следствие на което се наложило в
травматологичното отделение на болницата да бъде извършено поставяне на гипсова
имобилизация за срок от 60 /шестдесет/ дни, след екетензия.
От показанията на св. Й.Г.С. се установява, че ищцата живее сама и за окол 2-3 месеца, както
свидетелката , така също и семейството и, като съседи са помагали на ищцата в битово
отношение, като пазаруване, почистване, изхвърляне на боклук и пр., тъй като
същата имала много силни болки в дясната ръка и не можела да се обслужва сама.
Видно от приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото
лице д-р М.П.М., което съдът възприема, се установява, че от
направените рентгенографии се установила фрактура на трета дланна кост, като
фрактурната линия е била спираловидна, със скъсяване и разместване на костните
фрагменти. Това е коста в областта на дланта, чието продължение е трети пръст
на ръката. Пострадалата е изпитала силни болки в момента на травмата с
невъзможност да движи пръстите на ръката, заради болковия синдром. Лекувана е
консервативно с наместване на счупването под местна упойка и поставяне на
гипсова имобилизация обхващаща целия трети пръст, дланта и гривнената става. Носила
е гипсовата имобилизация за срок от 62 дни ( обикновено срока е за около 35-45
дни), заради забавено зарастване на счупването. Процеса на зарастване е проконтролиран
с извършените рентгенографии - 7 броя за периода на лечението . За забавената
консолидация има отношение, както възрастта на пациента поради остеопорозата
характерна за възрастта, както и настъпващата такава при жени след менопаузата
свързано с хормонални причини, така и вида на фрактурата (коса със спираловиден ход, разместване и
леко скъсяване на костните фрагменти). Постепенно с времето след имобилизацията
болките са намалели . По време на носенето на гипсовата имобилизация е търпят
неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение .В последствие, видно от
медицинската документация, продължително време е провеждала рехабилитация и
физиопроцедури за раздвижване на ставите на пръста и ръката, заради болки и
контрактури в ставите. Извършени са 9 контролни прегледи при травматолог, както
и 5 пъти провеждане на физиопроцедури и рехабилитации по 10 дни всяка от тях. Провела
е курс балнеолечение и в СБР-С.Б., както и за 9 дни санаториално лечение в с. С.
общ. П.Б.. През м. септември 2015 г.( 3 месеца ) от рентгенографията се
установява че фракткурата е в напреднал стадий на консолидация . Налице е бил
екстензионен дефицит на пръстите с ограничен юмручен захват , както и лекостепенна хипотрофия на мускулите на дланта. През м. февруари
2016 г. е завършил лечебния процес — 8 месеца от злополуката . В последствие ищцата е провела санаториално
лечение в с. С. общ. П.Б.- 9 процедури с ползване на басейн, видно от
представените фактури ,но няма представена медицинска документация за какво и
от кого е насочена там . На 16.08.2016 г. е прегледана отново от травматолог
д-р Аврамов заради последици от травмата — тогава е установено при прегледа :,,
без оток и болка, непълна активна флексия и екстензия на пръстите с ограничен
юмручен захват а20 от 07.10.2016 г. е провела отново лфк и физиопроцедури,
заради горните оплаквания . Вещото лице
при извършения преглед установило че фрактурата е зарастнала напълно с леко
скъсяване на костта спрямо здравата с около 4 мм. видно от рентгенографиите .
От рентгенографиите / както и от последната на 03.10.2019 г., се установява,
като странична находка ( имайки в предвид възрастта на пострадалата )
съществуването на полиартрит на малките ставички на пръстите на ръцете, както и
дифузна остеопороза на костите. Счупването, носенето на гипсовата имобилизация
за 62 дни е причина за допълнително усложняване на клиничната картина на тези
страдания ( полиартрит и остеопороза ). А пък те са причина продължително време
да е усещала болки с отоци и ограничаване на движенията, особено в травмираните стави на трети пръст
на дясна ръка - порочен кръг. Доказателство за съществуването на заболяване на
ставите на ръцете е и направеното измерване за обема на движения на пръстите на
двете ръце от 07.10.2019 г. , където се установява че има ограничение в обема
на движения в МКФ-стави на пръстите и на лява ръка (неотносима към злополуката)
, от около 10 гр. при изправянето им и
от около 10 гр. в ДИФ-стави при свиването им. Нормалния обем движения е (МКФ
- става е 30-0-90 гр.; ДИФ-става е
0-0-90 гр. ). Обема на движения в ставите на 3-ти пръст на дясна ръка е: в
МКФ-става 10-0-80 гр. т.е. ограничение при изправянето от около 20 гр. ,а при
свиването от около 10 гр. В ДИФ- става е 0-0-50 гр. т.е.около 40 гр. при
свиването на пръста. Вещото лице сочи, че ограниченията в обема на движения на
3-ти пръст са с траен характер и трудно биха се подобрили при продължаваща
рехабилитация и физиотерапия / доказателство многократно проведените досега
такива процедури /. Загубата на трудоспособност при такова ограничение е около
5 % . Тъй като основна роля за юмручния захват на ръката играят палеца и
показалеца, то ищцата ще има
леко ограничение, но без съществен функционален дефицит при захват .
Представените фактури са във връзка с лечението на фрактурата получена от
12.06.2015г.
Видно от заключенията на
съдебно-техническите експертизи на вещо лице Е.В.А., при огледа,
който извършило на място, установило наличие на кабелна шахта, находяща се на
южния ъгъл на триетажна, обществена сграда с идентификатор *****.***.***.* по
КККР на гр. П., одобрена със Заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с административен адрес на сградата, гр. П., ул. „Р.Д.“ № 4.
На капака на шахтата установих, че има надпис - VIVACOM. При посещението си в отдел „ИПКС“
на община П. вещото лице установило, че с писмо вх. № 19/слу - 1854/06.03.2019
г., мениджър „Планиране на пренос/Фиксиран достъп“ на VIVACOM уведомява, че на основание чл. 72, ал. 2 от ЗУТ във
връзка с внезапно възникнали повреди, които трябва да бъдат отстранени
незабавно, уведомява Община П., че периода 06.03.2019 г. - 28.03.2019 г. ще
бъдат извършени строително- монтажни работи. Налично било и възлагателно писмо,
с което съгласно подписан договор между БТК ЕАД. гр. София и „ЗУУМ“ АД се
възлага изпълнение на строително-монтажни работи по ремонт на шахта на ул. „Р.Д.“
в гр. П.. В заключение вещото лице сочи, че в посочения в исковата молба участък
в гр. П., ул. „Р.Д.“ № 4. са разположени подземни комуникации на БТК ЕАД. в
това число и посочената в исковата молба шахта, вероятно това са кабели на
електронни съобщителни мрежи. С Разрешение за строеж № 377/16.08.1999 г. е
разрешено на БТК ЕАД инвеститор (възложител по ЗУТ) да извърши
строително-монтажни работи, съгласно. утвърден работен проект на обект „СТМ-П. - център - участък № 7 и директен
район ЦГЧ - П.“, в които влиза и ул. „Р.Д.“. Задължение на експлоатационните
дружества т. е. възложителя (чл. 64, ал. 3 от ЗУТ) да изгражда, стопанисва и
поддържа елементите на техническата инфраструктура.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът намира следното :
Според ППВС №
7/1958 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1975 г. когато при ползване на дадена
вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на
вредите е по чл. 45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД,
а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Когато вредите са резултат от виновното поведение
на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа,
отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД.
Не се
спори по делото, като от събраните писмени доказателства и от заключението на
вещото лице се установява, че процесното неизправно съоражение, в което е
пропаднала ищцата е собственост на трето за производството лице - БТК ЕАД, което има задължението на
експлоатационните дружества т. е. възложителя (чл. 64, ал. 3 от ЗУТ) да
изгражда, стопанисва и поддържа елементите на техническата инфраструктура.
Установява се
също така, че то е изградено на тротоар по см.
на § 6, т. 6 от
ПЗР към ЗДвП, част от път/улица - общинска собственост
съобразно § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 80, ал. 3 ЗУТ и чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1 вр. § 1, т. 2 от
ДР на Закона за пътищата. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС и чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
тротоарите се осъществяват от общините. Следователно Общината, като собственик
на този тротоар, следва да осъществява надзор и върху съставящите го
строително-конструктивни елементи изградени с нейно съгласие /или разрешение/,
включително ако те са собственост на трети лица – пр. покривната плоча на
процесната шахта попадаща в обхвата на чл. 238, ал.
1 ЗЕС (отм.); , сега чл. 58 ЗЕСМФИ,
и при възникване на вреди от тези конструктивни елменти/вещи – да носи
отговорност за тях. В случая именно от повредена неизвестно кога вещ - плоча
покриваща шахтата, са причинени вредите. Ето защо районният съд приема, че
телекомуникацинната компания като собственик на съоражението и Общината като
собственик на тротоара, на който е изградена, респ. надзорник по
отношение на всички вещи, които е допуснал да се разположат под и над този
тротоар отговарят солидарно за вредите – чл. 53 ЗЗД. Същевременно житейски и правно е необосновано
Общината да се освободи от отговорност за вреди причинени от каквито и да било
вещи разположени на път или улица нейна собственост/особено при наличие
съобразно ЗУТ на разрешителен режим за поставянето им/. Приемането на
противното в хипотеза на неизвестен собственик на тези вещи, би лишило
пострадалите лица от репариране на претърпените от тях щети вкл. и от общините
или държавата, комуто нормативната уредба е възложила осигуряване на безопасно
и безпрепятствено използване на пътната инфраструктура, като съответно общината може да върне заплатеното с обратен иск срещу
задълженото лице за поддръжка на инфраструктурното съоръжение.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от
Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени
на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за
местното самоуправление и местната администрация с влизане в сила на ЗМСМА
преминават в собственост на общините следните държавни имоти – общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване. От изложеното следва, че тротоара на който е станала
злполуката е общинска собственост, който
факт е и безспорен в отношенията между страните по делото въпрос. Както бе
посочено в случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не
от присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на
нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на нейния
собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно по
чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване
на типичното състояние на вещта, както и бе посочено по-горе. В качеството на собственик на вещта Община П. е
длъжна да поддържа в изправно състояние тротоарана който е станала злополуката . Понятието изправно състояние
означава, че тротоара следва да се поддържат в състояние годно за обикновеното
си предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци. Ирелевантно за
предявения първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
дали Община П. ще изпълнява задължението си като собственик да поддържа
нормалното състояние на вещта чрез свои служители или работници, или чрез лице,
на което изрично е възложено поддържането на уличното платно и пешеходния участък, тъй като отговорността на
възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция.
Предвид
ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът не е изпълнил
законовото си задължение да поддържа тротоара в
безопасно за придвижване на пешеходци състояние. Предвид обстоятелството, че
ответникът като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия,
чрез натоварени от него лица, същият отговаря за причинените от тези лица вреди
при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените
лица не са извършили необходимите действия за обезопасяване
на шахтата която е била с увреден капак и от това тяхно
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е
породена деликтната отговорност –
Община П. за обезщетяване на причинените на ищеца вреди. Бездействието на
натоварените от ответника лица по аргумент на чл. 45, ал.2 ЗЗД се презюмира да
е виновно.
Причинно –
следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно
задължение от страна на Община П. и претърпените от ищцата
вреди, се установява от приетото и неоспорено заключение по допуснатету
съдебно – медицински експертизи и
показанията на цитираните по –горе свидетели.
Разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.
От приетата
и неоспорена от страните съдебно – медицинска
експертиза се установява, че ищцата
е изпитвала
много силни болки в първите дни след
инцидента, и в първите дни след наложилата
се имобилизация на дясната ръка . Възстановителният
период е с продължителност по голяма от
обичайната.
Установява се, че страданията на пострадалата са
отшумели за продължителен период от 2-3 месеца. В
периода на възстановяване ищица е изпитвал битови и санитарни неудобства
свързани с имобилизация на дясната ръка. Изводите на
вещите лица
относно състоянието на ищеца непосредствено след инцидента и във възстановителния период се подкрепят от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Болките и преживените неудобства, зависимостта от други хора са я
притеснявали и пречели в ежедневието от травмата до настоящия момент, като захвата на ръката до
момента не е напълно отстранен. При определяне на
обезщетението съдът взема предвид и болките и страданията които ищцата е
търпяла по време на рехабилитация и физиотерапия. Също така съдът при определяне на
обезщетението не взема предвид установените съпътстващи заболявания (
полиартрит и остеопороза ) но отчита допълнителното
усложняването на клиничната картина на тези страдания при сложената гипсовата
имобилизация за 62 дни. Също така съдът
не взема предвид, че е налице ограничение
в обема на движения в МКФ-стави на пръстите на дясната ръка под влияние на съпътстващите заболявания,
доколкото такива са установени в подобен размер и на лявата ръка, която не е
пострадала при падането на ищцата.
Съдът като
съобрази характера и интензитета на претърпените от ищцата
болки, периодът на възстановяване и времето
необходимо за отшумяване на страданията, възрастта и, както
липсата на трайни увреждания в причинно следственавръзка от злополуката намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от И. В. А. негативни
изживявания възлиза на 4 000.00
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 12 000.00
лева, иска ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска за
имуществени вреди, съдът намира, че в случая е налице безспорно доказателство
за извършен разход във връзка с лечението на ищеца /представени фотокопия от фактури и касови бонове /, както и заключението
на вещото лице в размер на 268.40 лв.,
която сума тя е заплатила
за закупуване на консумативи, които са били използвани при лечението и.
Предвид на това и тази вреда се явява в пряка и непосредствена връзка с
настъпилото увреждане, поради което и ответника следва да обезщети и нея.
Вземането за
законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е
делинквентът, тъй като вредите са причинени от негово виновно и противоправно
поведение. Задължението е изискуемо веднага /от момента на настъпването на
вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за
забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима –
длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение
/чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение,
което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл.
86, ал.1 ЗЗД, до окончателно изплащане на вземането.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи законна лихва за забава
върху главницата от 12.06.2015г.
до окончателно изплащане на вземанията за
неимищусмени вреди. На същото правно
основание следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху
имуществените вреди считано от датата на предявяване на иска – 15.04.2019г.
до окончотелното им изплащане.
По делото не са събрани доказателства, че ищците с поведението си са съпричинили вредата си. Съгласно трайната съдебна практика, (пр. решения на ВКС № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г.; № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.; № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г., № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г., № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. и др.), при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. По делото не бяха установени такива действия или бездействия от страна на ищците. Предвид изложеното, съдът намира, че предявения от ищцата иск за неимуществени вреди е доказан по основание и частично по размер, поради което следва да се уважи частично, а предявения от ищцата иск за имуществени вреди, като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските :
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Видно от
приложените доказателства ищеца е сторил разноски в размер на
1680.77 лева
– депозити за приетите по делото съдебни
експертизи, заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Изчислени
съобразно уважената част на исковите претенции в полза на ищцата следва да се
присъдят 584.77 лева.
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответната община 200.00 лева юристконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община П. с ЕИК
*********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A,
да заплати на И. В. А. с ЕГН: **********,***, сумата 4 000.00
лв. (четири хиляди лева) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, получени
в резултат на претърпяната злополука, станала на 12.06.2015г., а именно -
падане на необезопасен и неподдържан участък от тротоара на улица „Р.Д.” № 4, в
гр. П., ведно със законната лихва за забава, върху главница, считано от
12.06.2015 г. датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на
същата, както и сумата, в общ размер на 268.40 лв., за претърпени имуществени
вреди, представляващи заплатени от ищцата разноски за лекарства и лечение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба –
15.04.2019г., до окончателно погасяване на задължението, като и 584.77 лева направени разноски по делото, като за разликата до пълния
предявен размер за неимуществени вреди от 12 000.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. В. А. с ЕГН: **********,***, да
заплати на Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П.,
пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A , сумата от 200.00 лева
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО по исковете с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК е постановено при участието на БТК ЕАД – София, ЕИК *********, трето
лице-помагач на
страната на ответника Община П. .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: РАЙОНЕН СЪДИЯ: