Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………/07.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми
април през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2472 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 282066 от 21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 7188/2019 г. на СРС,
72 състав, е признато
за установено по предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че Й.М.Х. дължи на ищеца сумата от
2790.08 лв., главница по договор за потребителски кредит № PLUS 13321014,
сключен на 11.05.2016 г. е "БНП П.П.Ф."
ЕАД, вземанията, който са прехвърлени в полза на ищеца, ведно със законна лихва
от 02.10.2018 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 124.09
лв. за периода от 29.08.2017 г. до 05.03.2018 г., обезщетение за забава в
размер на 258.49 лв. за периода от 30.08.2017 г. до 02.10.2018 г., присъдени
със заповед от 23.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 63890/17 г. на СРС, като на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, е осъден ответника Й.М.Х.
да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД 404.45 лв. разноски в исковото
производство и 63.45 лв. разноски в заповедното производство. Решението е
обжалвано от ответника Й.М.Х. с искане за отмяната му и отхвърляне на исковете.
Излага се оплакване, че ищецът не е
доказал качеството си кредитор на процесните
вземания, и конкретното оплакване е свързано с процесуални нарушения от първоинстанционния съд по обсъждане на рамковия договор за
цесия и Приложение № 1 къв него в нарушение на
заявеното от ответника тяхно оспорване, и с подписване на Приложение № 1 от
лица които не е ясно кои са и дали имат представителна власт спрямо дружеството-прехвърлител на вземанията към момента на
подписването му.
Въззиваемата
страна – ищец „А.з.с.н.в.“ ЕАД чрез пълномощник юрк.И.К.,
оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението е правилно и исковете
–доказани. Претендира разноски зазащита от
юрисконсулт.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните своевременно с въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При преценка правилността на първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, след преценка на събраните по делото
доказателства, въз основа на които е приел исковете са доказани и основателен и ги е уважил изцяло, с
обусловената от това отговорност на ответника за разноски, вкл. и тези в
заповедното производство съгласно т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС по
т.д.№ 4/2013 г., които изводи въззивният съд споделя
изцяло и на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Не са допуснати от първоинстанционния съд нарушенията, сочени във въззивната жалба.
Искът е за вземане, произтичащо
от търговска сделка, с цена на иска под 20 000лв., при което решението няма да
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ
от ГПК.
Ищецът твърди, че има вземане
срещу ответника като цесионер на кредитодателя
„Централна кооперативна банка“ АД за сумата от 14861 лева представляваща
предсрочно изискуема и просрочена главница по договор за кредит № 031
ООКР-АА-0749 от 18.07.2008 г. между ЦКБ и
ответника, за отпуснат кредит от 20000 лева. Твърди, че длъжникът не е
погасявал месечните вноски съгласно договора, при което е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като главницата-дължима и
предсрочно изискуема възлизала на исковата сума преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК. Поради направено възражение то длъжника по чл.414 от ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ПК, предявява иска за
установяване на вземането.
Ответникът оспорва иска с
отговора на исковата молба, като възразява само относно настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита. Не оспорва наличието на договор за кредит,
цесията между ЦКБ като кредитодател и ищеца,
уведомяването на длъжника за цесията, неплащане на задължението по кредита.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е изложил фактически и правни
изводи за наличието на договорни отношения
между ответника и Й.Х. по сключен договор за
паричен заем с № PLUS 13321014 от 11.05.2016 г. между "БНП П.П.Ф." ЕАД, валидно сключен договор за потребителски
кредит за паричен заем в размер на 7000 лв. срещу
задължението му да ги върне, ведно с начислената договорна лихва, на 21 месечни
вноски, всяка по 421.91 лв., с крайна падежна дата 05.03.2018 г., както и
застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“ в размер 823.20
лв., платима по месеци, включена в размера на месечната погасителна вноска и
обща стойност на кредита от 8860.11 лв., с включена договорна лихва и
застрахователна премия, че парите са получени от ответника, че е настъпила изискуемостта
на вземанията по договора за неплатени месечни погасителни вноски, че
вземанията са придобити от ищеца по договор за цесия от 27.07.2017 г. и
приложение № 1 от 13.02.2018 г., и че уведомяване на ответника за цесията, и за
непогасения остатък от дълга по погасителния план в размер на исковите суми за
това, и за задължението на ответника за обезщетение за забава върху главницата,
в изчисления от вещото лице по приетата ССчЕ размер.
Въззивният съд споделя изцяло и изложените
в мотивите на първоинстанционното решение фактически
констатации и правни изводи въззивният съд и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях, без да е нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд отбелязва следното:
С отговора на исковата молба
ответникът е заявил оспорване автентичността на представените с исковата молба
заверени преписи от рамковия договор за цесия и приложенията към него, с искане
по чл.183 от ГПК ищецът да представи оригиналите на същите. Искането е уважено
от съда с определението по чл.140 от ГПК и ищецът задължен да представи
оригиналите или официално заверени преписи от тях съгласно чл.183 от ГПК. Това
е сторело в първото и единствено открито съдебно заседание пред СРС на
13.11.2019 г., в което пълномощникът на ищеца е представил, и съда приел,
нотариално заверени копия на рамковия договор и на приложение № 1 към него от
13.02.2018 г.- част от него, съдържащо информация за предмета на данните/първа
и последна страници/ и тези, отнасящи се
до задължението на ответника по договора за кредит. Ответникът не е присъствал,
нито е бил представляван на това съдебно заседание, при което съдът
законосъобразно е приел нотариално заверените копия от документи при липсата на
друго тяхно оспорване в това съдебно заседание. Приетите нотариално заверени
копия от документи имат същата доказателствена
стойност като оригинала, и въз основа на тях съдът може да приема за установени
правно значимите за делото факти, като сключването на рамковия договор за
прехвърляне на вземане/цесия/ от 27.07.2017 г.
между началния кредитор и ищеца по делото, вида и размера на прехвърлените
вземания касаещи договора за кредит с ответника-посочени в месечното Приложение
№ 1/13.02.2018 г., представляващо част от рамковия договор съгласно пар. 1 от същия и в
посочената форма. Едва с въззивната жалба за първи
път ответникът прави възражения, касаещи се до неяснота относно кои лица са
подписали приложение № 1, които възражения са преклудирани
като заявени извън преклузивните срокове по чл.146 от ГПК, респ. чл.193 от ГПК, и не следва да се обсъждат от въззивния
съд. А и дали лицата, подписали приложение № 1 са с представителна власт спрямо
дружеството е възражение, което ответникът като трето лице за договора, не може
да прави.
С въззивната
жалба не са изложени други оплаквания относно фактите, при което въззивният съд, съгласно ограниченията за проверка по
правилността на решението съгласно чл.269 от ГПК, приема, че ответникът дължи
на ищеца посочените в исковата молба суми, като ищецът се легитимира като
лице-кредитор на тези вземания. При извършената служебна проверка не се
установи нарушение на императивни материално правни норми, приложими към спора.
Поради съвпадане на
крайния извод на двете инстанции решението подлежи на потвърждаване изцяло,
вкл. и относно разноските, определени според изхода на спора.
По разноските пред въззивния съд: Жалбоподателя- ответник няма искане за
разноски. Ищецът-въззиваема страна е направил такова
искане и има право на разноски за защита от юрисконсулт в размер обаче на на
100 лв. по чл.78, ал.5 от ГПК, вр.чл.25, ал.1 от
Наредбата за правната помощ, при определянето на който размер съдът съобрази
липсата на фактическа и правна сложност на спора пред въззивния
съд, и факта, размерът на възнаграждението за защита от юрисконсулт по чл.78,
а.8 от ГПК се определя от съда, а не от страната, и наличието или липса на
възражение от насрещната страна по делото по чл.78, ал.5 от ГПК не влияе върху
размера, който се определя от съда.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282066 от 21.11.2019 г., постановено
по гр.д. № 7188/2019 г. на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА Й.М.Х.,
ЕГН **********, е адрес ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, сграда
*****, сумата 100 /сто/ лева разноски за за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.