Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1286
гр. Пловдив, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV
н.с., в публичното заседание на пети август през две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 506/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-010657 от 14.11.2019 г. на Д.Г.В.– Началник Група към
ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Р.С.Д.,
ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание
чл.178е от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.94, ал.3
от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че нарушението не е
извършено, сочи се че актосъставителят не е свидетел по акта, а със свидетелката
по акта са във влошени отношения.
Жалбоподателят Р.Д., редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание, не се представлява.
Въззиваемата страна – Сектор
„Пътна полиция“ РУ Пловдив при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
На 13.09.2019 г. жалбоподателят Р.Д.
управлявал лек автомобил „Ауди А3” с рег. № ***. Около 17.59 часа същият
паркирал автомобила си на ул. „Стадион” до № 4 върху тротоара. Местоположението
на автомобила било възприето от св.Д.Х., която подала сигнал за това в
полицията, тъй като жалбоподателят редовно паркирал автомобила си върху
тротоара на посоченото място. На 17.10.2019 г. полицейския служител при сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив – св.Г.Т. съставил АУАН за нарушение на
чл.94, ал.3 от ЗДвП спрямо собственикът на автомобила Р.С.Д.. Свидетел по
съставения АУАН станала Д.Х.. Р.С.Д. подписал съставения АУАН, като отбелязал в
графата за възражение, че няма такива. В законоустановения срок било подадено
възражение, в което Д. посочил, че с Д.Х. са в конфликтни отношения и не е
извършил нарушението. Подаденото възражение било оставено без уважение. Въз основа на съставения АУАН било издадено
процесното НП.
В хода на съдебното следствие,
разпитан като свидетел, ** Г.Т. сочи какви действия е извършил при съставянето
на АУАН, както и въз основа на какви доказателства е направил това.
Свидетелката Х. сочи какво е
възприела на датата 13.09.2019 г. и каква е била причината да подаде сигнал за
случилото се.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителна
заповед, както и от показанията на св. П.Д. и св.Д.Х., които съдът кредитира
като логични, обективни и непротиворечиви и същите не се оборват от други
доказателства по делото.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е
безспорно доказано осъществяването на визираните в НП нарушения по чл.94 ал.3 от ЗДвП доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на 13.09.2019
г., около 17.59 часа жалбоподателят е паркирал лек автомобил „Ауди А3” с рег. №
*** в гр.Пловдив на ул.“Стадион“ до № 4 на тротоара. За да приеме, че
автомобилът е бил паркиран съдът отчита показанията на свидетелката Х., която
сочи, че е била с нейна приятелка, като се е наложило да слязат с детските
колички на пътното платно, тъй като върху тротоара е бил паркиран сочения лек
автомобил.
Не може да се счита, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото АУАН е съставен в законоустановения срок, в него и в НП са дадени
подробни описания на извършените нарушения и липсват основания да се приеме, че
правото на защита на жалбоподателя е било нарушено.
По отношение на обстоятелството,
че актосъставителят не е очевидец на нарушението действително следва да се
приеме това за доказано. Това обаче не е пречка за съставянето на АУАН от
страна на св.Т. в случай, че е доказано осъществяване на административно
нарушение и не е изтекъл срокът за съставяне на АУАН по чл.34 от ЗАНН. В
конкретния случай се констатира, че свидетел по съставения АУАН е именно
очевидец на случая – св.Д.Х., която е подала и сигнал за нарушението.
Що се касае до това, че между св.Х.
и жалбоподателят Д. са налични конфликтни междусъседски отношения, то това
обстоятелство също следва да се счита за установено по делото с оглед и на
наличните докладни записки по преписката. Това от своя страна обаче не
означава, че показанията на св.Х. следва да бъдат игнорирани без да има
конкретни доказателства, че същите не отразяват действително случили се
събития. Доколкото по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства,
че св. Х. лъжесвидетелства по отношение на това, че на 13.09.2019 г. около
17.59 часа е възприела паркиран лекия автомобил „Ауди А3” с рег. № *** в
гр.Пловдив на ул.“Стадион“ до № 4 на тротоара. От друга страна същата сочи в
показанията си, именно че е възприела паркирания автомобил, а не че е възприела
момента на паркирането му. В този смисъл и същата не сочи кой е паркирал
автомобила. С оглед на това и доколкото не са ангажирани доказателства, които
да оборват тези твърдения на св. Х. показанията и се кредитират с доверие.
По отношение на това дали
правилно е реализирана отговорност спрямо жалбоподателят следва да се посочи,
че именно той е собственик на автомобила и не е подал декларация, че на
сочената дата не е управлявал същия. С оглед на това и съдът приема за
безспорно доказано осъществяването на нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП и че
правилно е реализирана административно наказателна отговорност спрямо
жалбоподателят.
Що се касае до наложената санкция съдът счита, че следва да посочи, че за
нарушението по чл.94 ал.3 от ЗДвП
санкцията е определена в твърд размер, поради което и наказващия орган не е
имал възможност за индивидуализация.
Следва да се посочи, че
нарушението не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото
обществената му опасност не се отличава
с по-ниска степен в сравнение с останалите нарушения от същия вид. От
друга страна се констатира от доказателства по делото, че поведението на
жалбоподателят е системно и че спрямо него са подавани и други сигнали за
идентични нарушения.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-010657 от 14.11.2019 г. на Д.Г.В.– Началник Група към
ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Р.С.Д.,
ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание
чл.178е от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.94, ал.3
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.