Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...04.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на десети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 1193/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
5077072/07.05.2019 г. на „Б.Е.” ЕООД – ответник по гр. дело № 62536/2018 г.,
Софийки районен съд, 153 състав срещу постановеното по него Решение №
93487/15.04.2019 г., с което частично е признато за установено по иск на „Т.С.”
ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответното
дружество дължи на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 637 лв. – доставена до
топлофициран имот с абон. № 376656, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.02.2015 г. – 14.09.2015 г., ведно със законна лихва от 2.03.2018 г. до
окончателното плащане. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 238, 94 лв. – разноски в заповедното и исковото производства.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно.
Поддържа се несъответствие между приетата за дължима сума от 637 лв. и
заключението на в.л. В мотивите не ставало ясно как съдът изчислил задължението
към 14.04.2015 г. при положение, че в експертизата се боравело с цели месеци.
Счита се, че има разминаване между доказаното в процеса, че в имота има
узаконен водомер и приетото, че в.л., което не го е посетило, че нямало такъв.
Твърди се, че използваната от в.л. методика не съответствала на Наредба №
16-344/16.04.2007 г. Поддържа се неправилност на съдебното решение и по
отношение на присъденото мораторно обезщетение за м. 09.2015 г., тъй като за
този месец има влязло в сила съдебно решение срещу друг ответник. Отделно от
това съдът не се е произнесъл по останалата част от иска, което създавало
правна несигурност.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на
процесното решение като недопустимо и прекратяване на производството или
отмяната му като неправилно и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД редовно уведомен на
13.02.2020 г. не взема становище в законоустановения срок.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 62536/2018 г., Софийски районен съд, 153
състав е
образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД след проведено заповедно производство
и постъпило по него възражение, срещу ответника с твърдението, че същият е
ползвал в периода 02.2015 г. – 08.2016 г. топлинна енергия в топлоснабден имот
с абон. № 376656 без между страните да е имало сключен договор. Съгласно чл.
40, ал. 1 от ОУ на дружеството купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните си задължения до 20-то число на месеца следващ този на
потреблението. Задълженията не били платени въпреки отправената от дружеството
покана. Въз основа на това с иковата молба се претендира да бъде установено
спрямо длъжника дължимостта от последния на следните суми: 1 066, 37 лв.
(845 лв. – главница за периода 02.2015 г. – 08.2016 г.); 199, 55 лв. законна
лихва за забава за периода 31.03.2015 г. – 12.03.2018 г.; 17, 25 лв. – такса за
дялово разпределение за периода 02.2015 г. – 08.2016 г. и законна лихва за
периода 31.03.2015 г. – 12.03.2018 г.
По делото е конституирано и „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
По делото са представени: извлечение от счетоводството на ищеца за
процесния период; Договор № 972/22.11.2002 г. между „В.Е.С.” ЕООД и Етажна
собственост с адрес: гр. София, ******за извършване услугата дялово
разпределение; протокол от ОС на съсобствениците на ЕС от 19.11.2002 г. за
избора на фирма за дялово разпределение; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 116, том първи, рег. № 2179 по нот. дело № 108/2010 г., с които
„М.П.К.” ЕООД продава на „Врати” ЕООД процесния имот; Нотариален акт за
продажба на имот № 147, том седми, рег. № 9406 по н.дело №1196/2015 г., с който
„Б.Е.” ЕООД продава на „Енергийни обследвания” ЕООД топлоснабдения имот; Договор
№ 118-04/07.06.2005 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно
наддаване; Общи условия на „Т.С.” ЕАД за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София;
Общи условия на „Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди;
Решение № 545262/26.11.2018 г. по гр. дело № 45703/2018 г., СРС, 74 състав;
Дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.; Дялово
разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г.; протокол за неосигурен
достъп при главен отчет за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.; протокол за
неосигурен достъп при главен отчет за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г.; протокол
за неосигурен достъп при главен отчет за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
и Удостоверение с изх. № 1/03.04.2018 г. от ЕТ „А.Б.-Т.В.”, че през м. 01.2015
г. служител на търговеца е узаконил водомер в процесния имот.
В своя отговор „Б.Е.” ЕООД е оспорило допустимостта на исковете след
14.09.2015 г., тъй като тогава е продало имота на друго дружество. По същество
е оспорил исковете по основание и размер.
По делото е изслушана и приета СТЕ, според която дяловото разпределение
за процесния имот е извършено от „Д.” ЕООД. Не е начислявана топлинна енергия
за отопление на имота от радиатори, тъй като отклонението от сградната
инсталация било затапено. За отоплителните сезони 2014/2015 и 2015/2016 поради
липсата на узаконен водомер за топла вода и съобразно чл. 69, ал. 4 от Наредба
№ 16-334/2007 г. начисляването е било на база за един човек. Вещото лице е
приело, че разпределението е извършено в съответствие с нормативните
разпоредби. Количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната
станция са отчислени за сметка на „Т.С.” ЕАД. Общият топломер на абонатната
станция е преминал метрологична проверка на: 29.05.2013 г., 15.07.2015 г. и на
16.06.2017 г. В о.с.з. вещото лице е заявило, че няма информация за узаконен
водомер.
В своето решение съдът е приел за безспорно обстоятелството за липсата на
договор между страните. Приел е, че ответникът не е собственик на процесния
имот след 14.09.2015 г. В мотивите е прието, че липсва доказателство за
поставен водомер за топла вода, но дори и да е било обратното, начислените от
ищцовото дружество суми са съобразени с методологията на наредбата.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество
жалбата е частично основателна.
Заключението
на в.л. в експертизата, че липсва узаконен водомер се базира на липсата на
представен документ в тази насока и непосредственият оглед не би променил този
извод, тъй като същият ще констатира състоянието към датата на извършването му,
а не в процесния период. Правилно съдът не е възприел Удостоверение
с изх. № 1/03.02018 г. от ЕТ „А.Б.-Т.В.”. В същото не се посочва точната дата
на поставянето на водомера, както и номера на уреда.
Правилно съдът не е уважил възражението
за присъдено нещо, тъй като в Решение № 545262/26.11.2018 г. по гр. дело №
45703/2018 г., СРС, 74 състав не е посочено спрямо кой имот и спрямо кой
абонатен номер е постановен актът.
Неправилно съдът, позовавайки се, че
общата дължима сума е 1 639, 13 лв. я е разделил на броя от процесните
месеци и я умножил по тези за които претенцията се уважава. Действително ответникът
отговаря за осем месеца и четиринадесет дена. Съобразно изложеното в таблицата
на в.л. (л. 90) общата дължима сума за БГВ за периода 02. – 14.09.2015 г. е
419, 26 лв. За същия период дължимото за сградна инсталация е 31, 98 лв. Общата
сума по изравнителни сметки е 210, 34 лв. Или решението в обжалваната част
следва да бъде отменено за разликата от 629, 60 до приетия размер от 637 лв.
При този изход на делото следва да се
редуцират и разноските в първоинстанционното производство. Ответникът следва да
заплати на ищеца 105, 63 лв. – разноски в първоинстанционния съд и 28, 81 лв.
разноски в заповедното производство. Ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 115, 23 лв. разноски пред СРС.
Въззиваемата страна е направила
възражение за прекомерност срещу адвокатското възнаграждение от 300 лв., което
съдът на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1/2004 г. счита за
неоснователно. Дължимите от въззиваемото дружество разноски са в размер на 115,
23 лв. На въззивника се дължи сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
настоящето производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
като неправилно Решение № 93487/15.04.2019 г. по гр. дело №
62536/2018 г., Софийки районен съд, 153 състав в частта, с която е признато за
установено, че ответникът „Б.Е.” ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:***, офис 1 дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 629, 60 лв. до пълния уважен размер от 637 лв. –
доставена до топлофициран имот с абон. № 376656, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.02.2015 г. – 14.09.2015 г., ведно със законна лихва от 02.03.2018
г. до окончателното плащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за
сумата от 7,40 лв. доставена до топлофициран имот с абон. № 376656, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2015 г. – 14.09.2015 г.
ОСЪЖДА
„Б.Е.” ЕООД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, офис 1 да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите: 105, 63 лв. –
разноски в първоинстанционния съд и 28, 81 лв. разноски в заповедното
производство и 100 лв. разноски в въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Б.Е.”
ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, офис 1 на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 230,46 лв. – адвокатско възнаграждение в размер в
първоинстанционото и въззивно производства.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./