Р Е Ш Е Н И Е
№.........
гр. Пазарджик, 29.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на двадесет
и седми май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 137/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.В.А., ЕГН- **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 19-1006-004672 от 03.12.2019 г. издадено от
Началник група в ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.1,2
от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150
лева.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява, поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага становище за незаконосъобразност на
НП, като пледира за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител. Не депозира и писмено становище относно основателността на
жалбата.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
въззивника и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 22.11.2019 г., в 16,16
часа, в община Пазарджик, на път втори клас № 37, е управлявал товарен
автомобил „*** 1.9 Д“ с рег. № ***, собственост на „Ф.“, като извършил
изпреварване при наличието на пътна маркировка М-1 и създал реална опасност за
останалите участници в движението.
За случая бил подаден сигнал в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, на който се
отзовал св. С.В.- мл. автоконтрольор. След като изслушал лицето подало сигнала-
свидетеля-очевидец, посочен в АУАН С.П.и жалбоподателя А., св. В. съставил
против жалбоподателя АУАН с бл.№ 385590/22.11.2019 г. за нарушение на чл.6 т.1
от ЗДвП, който му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. Жалбоподателят
заявил при предявяването на акта, че нямал възражения.
Впоследствие в законоустановения срок жалбоподателят А. подал писмени
възражения срещу съставения му АУАН. Те не били възприети от АНО, който издал
на 03.12.2019 г. въз основа на съставения АУАН обжалваното НП. То било връчено
лично на жалбоподателя на 12.12.2019 г., видно от разпи ската към НП. Жалбата
против последното било подадена от санкционираното лице чрез АНО до съда на
19.12.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства- показанията на актосъставителя св. В.
и св. И.Д..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице до степен на невъзможност за неговото адекватно
упражняване.
Това е така, защото в атакуваното НП липсва точно и
ясно описание на нарушението, с което е нарушена императивната разпоредба на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
На първо място, нито в АУАН, нито в издаденото въз
основа на него НП е било посочено ясно и недвусмислено мястото на извършване на
нарушението. В началото на обстоятелствената част на АУАН мястото на
нарушението е описано така: „на път (Ябланица-Ботевград)
Джурово-Етрополе-Панагюрище-Пазарджик-Батак-Доспат-Барутин“, като е
посочено „в Община Пазарджик“. В НП
за място на нарушението е посочено „път
втори клас № 37“ и е конкретизирано отново „в Община Пазарджик“. От така направеното описание е невъзможно да
бъде установено, кое всъщност е мястото на нарушението, като жалбоподателя, а и
съдът са принудени да гадаят къде точно на посочения път е осъществено
административното нарушение, посочено като неправилно изпреварване. В
описанието не е посочено нито конкретния участък от пътя, нито посоката на
движение на МПС- изпреварващото и изпреварваното. Това, че е казано, че било
извършено в община Пазарджик, също не може да внесе яснота, тъй като в обхвата
на Общината попада един голям участък от посочения републикански път. Едва в
съдебно заседание от разпита на свидетелите В. и Д. стана ясно, че автомобилът
на жалбоподателя се е движел в посока от гр. Панагюрище за гр. Пазарджик, като
отново мястото на нарушението не става ясно, тъй като според св. Д. са били
спрени от полицейски автомобил в с. Г., а според св. В. нарушението- неправилно
изпреварване било реализирано по думите
на очевидеца П.в района на кръстовището при с. С., след което е автомобилът на
жалбоподателя е бил последван и спрян. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че мястото на нарушението било на кръстовището на
с. С..
Актосъставителят и АНО е следвало да установят, макар
и приблизително къде по пътя е станало твърдяното изпреварване. Това е
необходимо, тъй като ако бе посочено в АУАН и НП мястото на извършване на
нарушението, то жалбоподателят щеше да организира адекватно своята защита, като
например оспорва факта на изпреварване в този участък, твърдението че там е
имало пътна маркировка М-1 и др. под.
Недопустимо е едва в съдебно заседание да се
установяват съставомерни обстоятелства- елементи от фактическия състав на
нарушението и едва пред въззивната инстанция жалбоподателят да узнава тези
обстоятелства. По този начин драстично е засегнато неговото право на защита, с
оглед на това, че е поставен в невъзможност да разбере какво точно
административно обвинение му е повдигнато.
Освен това мястото на извършването на всяко
административно нарушение освен, че е основен обективен елемент, се явява и
задължителен реквизит на АУАН (чл.42 т.3 предл.2 от ЗАНН) и на НП (чл.57 ал.1
т.5 предл.3 от ЗАНН), защото то има значение и за определяне на териториалната
компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. В случая за съда е известно,
че една част от пътя гр. Панагюрище- гр. Пазарджик попада в административното
райониране на общ. Панагюрище, а така както е посочен пътя в АУАН и в доста
други общини. При това положение една част от пътя попада под юрисдикцията на
РУ- Панагюрище, а друга – на РУ- Пазарджик. Вярно е, че структурното звено
Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик покрива по-голяма територия, но отново при
определени нормативни изисквания. При това положение се поставя въпроса дали
актосъставителят е бил териториално компетентен да състави АУАН, респ.
съставителят на НП- да го издаде.
Порокът в НП се задълбочава, тъй като е налице неточно
и непълно описание на нарушението. На жалбоподателя е вменено административно
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, като му е наложена санкция по чл.179 ал.1 т.5
пр.1,2 от ЗДвП. Първата правна норма е обща и тя въвежда задължения за
участника в движението да съобразява своето поведение с определени правила-
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В случая в описанието на нарушението е посочено, че е „извършено
изпреварване при наличие на пътна маркировка М-1“. От същото би следвало по
пътя на тълкуването да се извлече, че поведението на жалбоподателя е било
„несъобразяване с пътната маркировка“. Специалните разпоредби обаче уреждащи задълженията
на участниците с движението да съобразяват поведението си с пътната маркировка
и по-конкретно с М-1“ е уредено в разпоредбите на Глава Х от ППЗДвП, а
правилата във връзка с маневра „изпреварване“- чл.41-43а от ЗДвП и чл.87-90 от
ППЗДвП. При това положение е неясно какво точно нарушение е приел за
осъществено и актосъставителя и наказващия орган. Неправилното приложение на материално – правната
норма, уреждаща състава на приетото за извършено нарушение, също представлява
нарушение от категорията на съществените.
По-нататък приложената от АНО санкционна норма допълва
състава на нарушението, тъй като изисква освен неспазване на правилата за
движение, които са изброени, но и в резултат на това да е създадена
непосредствена опасност за движението. В АУАН и НП е посочено в описанието, че
с изпреварването при непрекъсната маркировка М-1, жалбоподателят е създал
реална опасност за останалите участници в движението. Не е посочено обаче в
какво се изразява тази опасност, нито кои са другите участници в движението.
Прави впечатление също, че с дадената правна квалификация се обвинява водача,
че не е спазил и предписанието на пътните знаци, като в обстоятелствената част
на акта и НП липсват обстоятелства относно това кои пътни знаци не са били
съобразени. С посочването, че е създадена „реална“ опасност не може да бъде
направен извода в какво се изразява създадената „непосредствена опасност“ за
другите участници в движението. Неясно е какво е имал предвид актосъставителя,
а и АНО с това, че опасността е била „реална“- създадени са предпоставки за възникване
на ПТП и др. под., защото не е налице пълно ясно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, защото отново не е
посочено в какво се е изразила тази реална опасност, за да се прецени дали тя
действително е била такава, непосредствена и т.н.
Всичко изложено съставлява нарушение на разпоредбите
на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено тъй като накърнява
правото на привлечения към административнонаказателна отговорност да разбере
какво точно нарушение му се вменява и да може ефективно да се брани срещу него.
Всякога съществените процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на НП и
обуславят тяхната отмяна. Поради това и съдът намира, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като не счита за нужно да обсъжда и други доводи по същество.
Така мотивиран и и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Районен съд- Пазарджик, в настоящия състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1006-004672 от 03.12.2019 г. издадено от Началник група в ОДМВР- Пазарджик, с което на М.В.А., ЕГН- **********,
с адрес ***, на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: