Решение по дело №4756/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1645
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120204756
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1645                                     23.12.2019 г                             град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                          V-ти наказателен състав

на двадесет и втори ноември                                през 2019 година

в публично съдебно заседание  в състав:

 

        Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдията СТЕФАНОВА  НАХД № 4756 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „ЕИВ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул.“Т.“ №**, ет.2 чрез управителя М.Г. против наказателно постановление №758 от 22.08.2019 г от зам.директора на ТД на НАП –Бургас, с което на дружеството за нарушение на чл.118 ал.6 от ЗДДС вр чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/2006 г на МФ и на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева. 

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се счита за неправилно и се представят аргументи, че е извън компетентността на дружеството за проверка дали е налице нарушение свързано с предаване на информация към сървърите на НАП. Сочат се евентуални технически причини.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.  Не се представлява. 

За административнонаказващия орган надлежно призован, явява се ЮК. Не се сочат нови доказателства.

По делото са налични писмени доказателства, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 8 и лист 3). Същата изхожда от легитимирано лице и е предявена пред материално и териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите в закона реквизити и производството пред съда е редовно образувано. 

Бургаският районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.06.2019г, при извършена проверка на търговски обект–ведомствена бензиностанция находяща се в гр.Бургас, ул.“И.“ №2 в двора на „Б.б.“ стопанисвана от „ЕИВ“ ЕООД с ЕИК ********* било установено, че инсталираната нивомерна система не подава информация към НАП по изградената дистанционна връзка за наличието на гориво в резервоара. Наличното гориво към 26.06.2019г -4592 литра обем при 15 градуса по Целзий и наличен един резервоар с вместимост от 39 000 литра.

Установено било, че на 15.05.2019г „ЕИВ“ ЕООД получило дизелово гориво от „Н.Т.“ АД с ЕИК 1021**901 -28013 литра обем при 15 градуса по Целзий. Горивото постъпило в резервоар №1. Издаден бил служебен бон от ЕСФП №00008316/15.05.2019г. Информацията за доставката била отразена чрез баркод–четец–АДД №0000000004545633/15.05.2019г.

Нивомерната измервателна система не подала информация по дистанционната връзка към НАП за доставеното дизелово гориво -28013 литра на 15.05.2019г в резервоар №1. Свидетелите Ж.С. и М.П. и двамата инспектори в ТД на НАП съставили за тези констатации протокол №0271703/26.06.2019 г

Свидетелят С. счел, че е нарушена нормата на чл.118 ал.6 от ЗДДС, в която законодателят е посочил, че всяко задължено лице, извършило доставки /продажби на течни горива от търговския обект, с изключение на тези извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка към НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива. Затова съставил на 01.07.2019 г акт за установяване на административно нарушение, в който правната квалификация била по чл.118 ал.6 ЗДДС вр. чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/2006г на МФ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице (пълномощно на лист 10 от делото).

 В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

Като се запознал с акта и приетите в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 758/22.08.2019г. В него при пълна идентичност с текста в описателната част на акта и правната квалификация на нарушението на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от ЗДДС на търговеца била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. 

 Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства доказателства.

При така установените факти съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Актът и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон по аргумента на Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г (лист 15-17 от делото). И двата акта са издадени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. 

При издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон визирани в чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

За да стигне до извод, че фискалното устройство не подава данни до НАП, нито актосъставителят, нито наказващият орган е описал в актовете обстоятелствата, при които са констатирали това.  

 Отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна. Налице е бил технически проблем, вследствие на който подаваните от ФУ данни не постъпват в НАП, за което обаче дружеството е имало как да узнае, тъй като ако е отпечатвало отчет е можело да установи дали съответното количество заредено гориво е отразено в нивомерната система. Задълженото лице е можело да поиска справка в НАП дали нивомерната му система изпраща данни по дистанционната връзка. Тъй като това не било направено е извършена проверката. Според показанията на актосъставителя С. за всяка доставка на гориво се подавала информация по два начина –единият чрез нивомерната система, в която няма намесен субективен елемент, и другият е чрез баркод-четец където служител на фирмата извършва необходимите действия и по този начин се подава информация до НАП. Избраната административнонаказателна разпоредба по чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от ЗДДС, с която АНО е приел, че при това нарушение не е налице неотразяване на приходи е правилна.

Съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено и приема за неоснователни направените в жалбата възражения. 

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав, на основание чл.63 ал.1 предложение първо от ЗАНН  

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №758 от 22.08.2019 г от зам.директора на ТД на НАП –Бургас, с което на „ЕИВ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул.“Т.“ №**, ет.2 чрез управителя М.Г. за нарушение на чл.118 ал.6 от ЗДДС вр чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/2006 г на МФ и на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева. 

 

   Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС