Номер 47321.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Мария И. Христова Въззивно частно
търговско дело № 20203001000425 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба от А. Г. Ч. , чрез адв.М., срещу
разпореждане №260353/09.07.2020г. по в.т.д.№1448/2019г. на ВОС, с което е върната като
недопустима касационна жалба вх.№38685/31.12.2019г. от А. Г. Ч. , гражданин на Руска
Федерация, р. на 28.07.1972г., чрез адв.М., срещу постановеното решение
№1166/18.12.2019г. по в.т.д.№1448/2019г. на ВОС.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно съдът е приел, че решението не подлежи на обжалване, тъй като със същото се
прегражда пътя на защита на ищеца и е постановено за първи път от въззивната инстанция.
Сделката не е търговка, в какъвто смисъл са и постановените от ВКС актове. Още повече, че
дружеството е етажен собственик и договорът е между етажни собственици.
Налице е още едно основание, за да се приеме, че сделката няма търговски характер и
това е обстоятелството, че възложителят е физическо лице – потребител. Сделките с
потребители не са търговски, образуваните по тях дела са граждански с праг на
касационното обжалване от 5000лв., какъвто е и процесният спор.
По същество се претендира отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на
делото за администриране на жалбата.
Ответникът по жалбата „МИГ МАРКЕТ“ ООД, гр.Варна, редовно призован, не е
депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК и е допустима.
1
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по в.т.д.
№1448/2019г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба от „МИГ МАРКЕТ“ ООД,
гр.Варна срещу постановеното решение №1798/25.04.2019г. по г.д.№11953/2018г. на ВРС,
поправено с решение №2180/17.05.2019г., с което е прогласен за нищожен, на основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, по иска на А. Г. Ч. срещу „МИГ МАРКЕТ“ ООД индивидуален
договор от 06.12.2012г. за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на
етажна собственост – на апартамент /студиен/ хотел, в който се намира собствения на ищеца
ап.67, както и за осъждане на „МИГ МАРКЕТ“ ООД да върне на ищеца, на основание чл.34
от ЗЗД, сумата от 6 267,60лв., равняваща се на 3 204,30 евро, представляващи платени за
2015г., 2016г. и 2017г. /по 1068 евро/ абонаментни такси по нищожния договор от
06.12.2012г. за управление и поддръжка на етажната собственост на общите части на
сградата, в която се намира апартамента на ищеца, ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Производството е приключило с постановено решение №1166/18.12.2019г.
Срещу решението е постъпила касационна жалба вх.№38685/31.12.2019г. от А. Г. Ч. ,
гражданин на Руска Федерация, р. на 28.07.1972г., чрез адв.М..
С разпореждане №791/21.01.2020г. по в.т.д.№1448/2019г. препис от жалбата е връчен
на насрещната страна, след което същата е изпратена на ВКС по компетентност.
С разпореждане №77/02.07.2020г. на Председателя на ВКС, 2-ро т.о., преписката по
жалбата е върната на ВОС за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната
жалба след съобразяване на обстоятелството, че делото е търговско, по аргумент от чл.286,
ал.1 и ал.3 от ТЗ и разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Въз основа на същото с обжалваното разпореждане №260353/09.07.2020г. съдът е
върнал като недопустима подадената касационна жалба срещу решението по в.т.д.
№1448/2019г. на ВОС.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно
обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до
20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и
други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат
обуславящо значение за иска за собственост.
Съобразно трайно установената практика, определящи за характера на
производството – граждански или търговски спор е качеството на страните и вида на
облигационната връзка, от която произтича претенцията, като търговски са не само делата
2
образувани по търговски спорове по смисъла на чл.365 от ГПК.
В настоящия случай, предмет на предявените искове е прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за поддръжка и управление на общите части на сградата
и комплекса, в който се намира собствения на ищеца апартамент, на основание ч.26, ал.1 от
ЗЗД, както и за връщане на платената по договора сума за периода 2015г., 2016г. и 2017г.
Действително, сключената сделка е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ,
но доколкото една от страните е нетърговец, прагът за достъп до касационно обжалване
следва да бъде определен като за гражданско дело. В този смисъл е и постановеното
разпореждане по г.д.№1213/2020г. на ВКС, с което производството е задържано за
разглеждане пред ВКС, както и определение по г.д.№4342/2017г. на ВКС, 3-то г.о., с което
достъпът до касационен контрол по идентичен казус е разрешен при праг на предявените
искове от 5000лв., независимо, че посочените актове не представляват задължителна
съдебна практика.
Цената на иска за нищожност на договора за поддръжка и управление на общите
части на етажната собственост следва да бъде определена от стойността на договора,
изчислена по реда на чл.69, ал.1, т.6 от ГПК, а именно като сбора от платежите по договора
/5 години х 1068,10 евро годишна такса или 5340,50евро, с левова равностойност 10455,11лв.
– т.1.4 от него/. Искът за връщане на платеното по договора е в размер на 6 267,60лв.,
равняваща се на 3 204,30 евро, абонаментна такса на година, поради което същите са с цена
над 5 000лв.
С оглед на така установеното, съдът намира, че постановеното решение по в.т.д.
№1448/2019г. на ВОС подлежи на обжалване, а подадената срещу него жалба подлежи на
администриране.
Предвид несъвпадане изводите на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато за администриране на подадената
касационна жалба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №260353/09.07.2020г. по в.т.д.№1448/2019г. на ВОС, с което е
върната като недопустима касационна жалба вх.№38685/31.12.2019г. от А. Г. Ч. , гражданин
на Руска Федерация, р. на 28.07.1972г., чрез адв.М., срещу постановеното решение
№1166/18.12.2019г. по в.т.д.№1448/2019г. на ВОС.
ВРЪЩА делото на ВОС за администриране на подадената касационна жалба.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4