№ 385
гр. Разград, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330100080 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК – иск за
установяване на право на собственост.
Депозирана е искова молба от Т. К. А.., с която е предявен иск срещу Община
Разград за установяване, че Община Разград не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 61385.12.155 по КККР на с. Р., с площ от 500 кв.м.,
трайно предназначение на територията - „Земеделска“ и начин на трайно
ползване - „Застроен имот в земеделска територия“, с граници на имота:
поземлен имот с идентификатор 61385.12.53 и поземлен имот с
идентификатор 61385.12.156 и съответно за установяване, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор 61385.12.155 по КККР на с. Р.,
с площ от 500 кв.м., трайно предназначение на територията - „Земеделска“ и
начин на трайно ползване - , Застроен имот в земеделска територия“, с
граници на имота: поземлен имот с идентификатор 61385.12.53 и поземлен
имот с идентифакор 61385.12.156, както и построената в него жилищна
сграда с идентификатор 61385.12.155.1., с площ от 107 кв.м., брой етажи - 1 ,
с предназначение -,Жилищна сграда - еднофамилна“, въз основа на
придобивно основание - осъществено давностно владение в периода от 1981
г. до 2022 г. Ищецът твърди, че с Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 21 от 02.10.1958 г., том Ш, дело 967/1958 г. К.И.К. е
придобил собствеността върху недвижим имот - нива от 500 кв.м. с
построената в нея къща, състояща се от три стаи, находящ се в землището на
с. Р., община Разград, местност „Лозята“, като при съставянето на
нотариалния акт е представен Нотариален акт за собственост № 189 от 1958 г.
от продавача С.М.С.. На 14.03.1981 г. К.И.К. продава собствения си недвижим
имот, състоящ се от дворно място от 500 кв.м. и построените в него къща,
лятна кухня и сайвант, находящ се в с. Р., община Разград, местност „Лозята“
на Т. К. А.., съгласно Договор за покупко - продажба на недвижим имот от
14.03.1981 г. Със Заявление вх. № Р30313/14.05.1998 г. земята и сградата са
декларирани в Отдел „Местни данъци и такси“ в Община Разград, заведени в
1
системата под партиден № 4504185124001 на името на брата на ищеца, От
1998 г. до настоящият момент Т.А. заплаща както данък върху недвижимия
имот, така и такса битови отпадъци. Сочи, че Съгласно Удостоверение №
51/29.04.2021 г., издадено от кмета на кметство с. Р., в населеното място няма
такъв административен адрес, че Началникът на СГКК - гр. Разград със своя
Заповед № 18-1655- 11.02.2021 г. на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал.
1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър е одобрил
изменението на КККР на с. Р., състоящо се в отстраняване на явна фактическа
грешка, като нанася нови обекти в КККР, че процесният имот винаги е бил
частна собственост, като през годините не е променял нито границите, нито
площта си, че няма данни същият да е отчуждаван, както и да е бил включван
в Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). Също така сочи, че
не е налице и придобиване на имота от страна на Община Разград на
основание чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ), тъй като тфпр имот винаги е принадлежал на
граждани. Правният си интерес обосновава с това, че с Акт за частна
общинска собственост № 3185/19.03.2021 г., Община Разград е актувала
поземлен имот с идентификатор 61385.12.155.
Ответникът Община Разград оспорва иска. Твърди, че за поземлен имот с
идентификатор 61385.12.23 , номер по предходен план 012023, находящ се в
с. Р., общ. Разград, местността „ДЮСТАРЛА“ е съставен Акт за публична
общинска собственост № 356 от 16.07.2019 г. на основание разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
/ЗСПЗЗ/, че в последствие със Заповед № 18-1655- 11.02.2021 г. на началника
на СГКК - гр. Разград, във връзка с отстраняване на явна фактическа грешка е
одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р.,
общ. Разград, в резултат на което е заличен поземлен имот с идентификатор
61385.12.23, като от същият са образувани два нови имота: поземлен имот с
идентификатор 61385.12.155 и поземлен имот с идентификатор 61385.12.156
и за новообразувания поземлен имот с идентификатор 61385.12.155 е
съставен Акт за частна общинска собственост № 3185 от 19.03.2021 г. Счита
че със своите действия, свързани с актуването на поземлен имот с
идентификатор 61385.12.155 Община Разград е положила грижата на добрия
стопанин при управлението на своите имоти като е реализирала
предоставената от закона възможност за защита на своята собственост, с
което е заявила своите права върху посочения имот и се противопоставя на
всяко действие по засягане неприкосновеността на своятачастна собственост.
Сочи, че по отношение на изградената в поземлен имот с идентификатор
61385.12.155 сграда с идентификатор 61385.12.155.1, със застроена площ 107
/сто и седем/ кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение - „Жилищна сграда
- еднофамилна“ Община Разград никога не е заявявала претенции, че е
собственик на същата. Също така сочи ,че договора за покупко-продажба на
недвижим имот от 14 март 1981 г., на който ищецът основава своята
претенция, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 61385.12.155,
не отговаря на нормативните изисквания за форма на договорите за
прехвърляне на вещни права върху недвижим имот - съгласно императивната
норма на чл. 18 от Закона за задълженията и договорите, както и че не може
да бъде установена идентичност между имота предмет на представените
договор, съответно нотариален акт и процесният имот, както и между този,
посочен в квитанциите за платена такса битови отпадъци.
Ответникът прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско
2
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства:
С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 21 от
02.10.1958 г., том Ш, дело 967/1958 г. К.И.К. е придобил собствеността върху
недвижим имот - нива от 500 кв.м. с построената в нея къща, състояща се от
три стаи, находящ се в землището на с. Р., община Разград, местност
„Лозята“, като при съставянето на нотариалния акт е представен Нотариален
акт за собственост № 189 от 1958 г. от продавача С.М.С. /л.10/.
С договор от 14.03.1981 г. К.И.К. се е задължил да продаде на ищеца Т. К. А..
жилищен имот, състоящ се от къща, лятна кухня и сайвант, а също така и
дворно място с площ 500 кв.м. срещу заплащането на сумата 3500 лв. и с този
договор е уговорено предаването на владението върху имота/л.9/.
Имот с административен адрес с.Р., ***** е деклариран като собствен по реда
на ЗМДТ от М.К. А. /л.12/. Последният е бил брат на ищеца и е починал на
01.05.2020 г.
Същевременно в удостоверение №51/29.04.2021 г- ., издадено от кметство
с.Р. е посочено, че на ул.***** адресите са до 3.
Според ищеца към настоящия момент имотът, предмет на горепосочените
сделки е с идентификатор 61385.12.155 в м.”Дюстарла”. Същият според
удостоверението за идентичност, приложено към делото /№50/29.04.2921 г./
се намира на административен адрес с.Р., ул.”*****
На 19.03.2021 г. ответникът Община Разград е съставила акт за общинска
собственост №3185, вписан в Служба по вписванията за поземлен имот с
идентификатор 61385.12.155. Като основание за това сочи чл.59, ал.2 от ЗОС.
Преди това е съставен акт за общинска собственост №356/16.07.2019 г. за
целия имот с идентификатор 61385.12.23 с площ 95 755 кв.м. Като правно
основание за съставяне на този акт е посочен чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС. Този
имот 95 755 кв.м. е възстановен на Община Разград като кметски земи с
решение №161/26.05.1995 г.
В издаденото удостоверение №ОС-36/22.03.2021 г. изрично е посочено, че
сградата в имота не е общинска собственост.
Представени са платежни документи за платен данък по ЗМДТ за земя и
сграда.
Със заповед №18-1655-11.02.2021 г. на началника на СГКК – Разград към
АГКК е изменена кадастралната карта и кадастралните регистри, като са
нанесени нови обекти, а именно процесния имот с идентификатор
61385.12.155, като е посочено, че това е застроен имот в земеделска
територия. Това изменение е направено по инициатива на ищеца.
Според назначената по делото съдебно-техническа експертиза процесният
имот с идентификатор № 61385.12.155 по КККР с. Р. е извън границите на
урбанизираната територия на населеното място. Същият имот както и
съседните му такива разположени от източната и от северната му страни
винаги са били извън населеното място съгласно действащия и в настоящия
момент план за регулация на с. Р. одобрен със заповед № 283 от
24.04.1940г.;Процесннят имот е „ъглов имот“ разположен от източната страна
на кръстовището между улиците „*****“ и „*****“; Съществуващия вход на
имота е към улица „*****“; Във връзка с изготвянето на картите на
възстановената собственост за всяко землище е извършена генерализация на
местностите с цел избягване на повтаряемостта и намаляване на броя им и
всички съществували преди земеразделянето местности в землище с. Р. са
3
обединени в 6 (шест) броя местности. Според заключението между
одобрените шест местности не съществува м. „Лозята“, а процесният имот с
идентификатор № 61385.12.155 по КККР с. Р. с площ от 500.00 кв.м е
идентичен с имотите, описани в Договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 14.03.1981г. и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 21 от 02.10.1958г. дело 967/1955г. В о.с.з. в отговор на зададените му
въпроси вещото лице е пояснило, че генерализациятае направена с
изготвянето на плановете за земеразделяне през 90-те години. Пояснява, че
административния адрес е функционирал, имало е партида във ВиК, енерго,
живеели са хора, плащали са данъци и са получавали поща, получили са
административен адрес, а съответно мястото е през улицата, а не в нивите,
улицата дели имотите в и извън регулация. Според него това, че има
административен адрес не променя статута на земята, територията, а това е
едно кварталче от три, четири имота, един от тях е този процесния имот.
Идентичността на имота установил по описанието в данните към общината,
действително посетил обекта, имота и място установил, че се припокриват
съществуващия имот на място и съществуващия в кадастралната карта.
Във връзка с установяването на факта на владението върху имота са
разпитани свидетелите М. и Р.. Първата е дъщеря на С.М.С., което е
установено с представено удостоверение за наледници. Тя си спомня, че
къщата е била на родителите й и семейството живяло в нея до 50-те години на
20 в. Този имот родителите й получили от родителите на майката на
свидетелката и в него построили къща. След това семейството се преместило
в гр.Разград, а в къщата се настанили други хора. Тази къща била в края на
селото, а от другата страна на къщата било ТКЗС. По-късно свидетелката
отново се установила в с. Р., установила, че къщата още е там и в нея живее
брата на ищеца М., който по-късно починал. Категорична е, че къщата не се е
ползвала от ТКЗС и не е одържавявала. Границите на имота и оградата били
същите, като в детството на свидетелката. И свид.Р. помни тази къща като
къщата на дядо К., чието семейство живяло там до 80-те години. Знае, че след
това ищецът купил тази къща за родителите си, те живяли в този имот, а след
смъртта им в кащата живял М. - братът на ищеца, последният също
посещавал имота. И според тази свидетелка границите на къщата и двора
останали непроменени, но къщата била модернизирана /баня, тоалетна/. И на
нея не й е известно къщата да е отнемана в полза на държавата ири
общината, а същата била обитавана от частни лица – собственици. В имота не
е имало наематели и не е ползвана за друго, освен за живеене.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Първият от обективно съединените искове е отрицателен установителен – за
установяване, че ответника Община Разград не е собственик на процесния
недвижим имот с идентификатор 61385.12.155 по КККР на с. Р., с площ от
500 кв.м., трайно предназначение на територията - „Земеделска“ и начин на
трайно ползване - „Застроен имот в земеделска територия“, с граници на
имота: поземлен имот с идентификатор 61385.12.53 и поземлен имот с
идентификатор 61385.12.156. Придобивното основание, което същата
претендира е по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, който сочи, че земеделската земя, която
не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска
собственост. Следователно Община Разград претендира за право на
собственост поради това, че тази земя няма друг собственик.
Ето защо първоначалният иск следва да бъде разгледан едновременно с иска
4
за установяване, че ищецът е собственик на тази земя, тъй като и по двата
иска ищецът следва да докаже, че той е собственик на процесния имот, тъй
като именно това обстоятелство би изключило възможността Община Разград
да го придобие на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Ищецът Т. К. А.. твърди и по
делото се установява, че неговия частен праводател, а след това и самият той
упражняват фактическата власт върху имота много преди 1990 г., като най-
ранните данни са от 1958 г., когато имотът е предмет на договор за покупко-
продажба, сключен в необходимата за действителност форма - нотариална.
Именно от приобретателя по тази сделка ищецът е получил владението на
имота през 1981 г. и е владял този имот, като фактическата власт в
определени периоди е упражнявал чрез своите близки.
Така по отношение на ищеца е завършен фактическия състав на чл.79 от ЗС и
същият е придобил право на собственост върху имота и построените в него
сгради.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи
подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са
кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им,
тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или
правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на
членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той
не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите
разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС, в т.ч. и
наследяване, давност и покупко-продажба. Не се твърди имотът да е заявяван
от ищеца или негов праводател за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Настоящият имот се установи, че не е кооперирана земеделска земя, отнета от
собствениците - имотът е бил застроен и обитаван от и неговото семейство и
именно къщата с част от имота той и съпругата му прехвърлили на втория
ищец/, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по
ЗСПЗЗ.
На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не
означава автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл
практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д.
№144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о.,
р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по
гр. д. №1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е владян от праводателя на ищеца,
владението е предадено на ищеца през 1981 г- и след това е владян от същия
и неговото семейство до настоящия момент, липсват доказателства същият
да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. липсват основания да се приеме, че
се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. Освен това се установи, че спорният
имот е извън регулация, но липсват твърдения, респ. и доказателства за това
същият да е бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС, а напротив - в
този имот от повече от пет десетилетия е изградена жилищна сграда и същата
се ползва по предназначение. Следователно този имот е бил част от
гражданския оборот и по отношение на него придобивната давност е била
един от възможните способи за придобиване на право на собственост.
Ето защо Съдът счита, че по делото е установено, че към 26.05.1995 г.
процесният имот не е имал характиристиката на зем. земя за възстановяване
по ЗСПЗЗ, поради което не е подлежал на възстановяване по реда на този
закон, следователно ответникът Община Разград не е станала собственик на
5
процесния имот с постановяване на решение на ПК- Разград.
Същевременно по делото бе установено, че ищецът е придобил владението
върху имота, упражнявал го е главно чрез свои близки, плащал е данъци за
този имот, поради което Съдът намира, че по този начин същият е
осъществил фактическия състав, регламентиран в чл.79 и сл. от Закона за
собствеността – упражнявал явно, несъмнено и непрекъснато фактическа
власт по отношение на имота с намерение да счита имота за свой в
продължение на повече от 10 години и е придобил правото на собственост
върху имота по давност.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски. За определяне на размера на същите Съдът
следва първо да разгледа направеното от ответника възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, чиято правна
квалификация е по чл.78, ал.5 от ГПК. Предвиденото минимално адвокатско
възнаграждение по дела, образувани по искове с правно основание по чл.108
от ЗС с предмет недвижим имот според чл.7, ал.5 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 600 лв., като
конкретния размер се определя от цената на иска. В настоящия случай цената
на иска е под 1000 лв. и същата не определя по-високо възнаграждение по
правилата на чл.7, ал.2 от същата наредба. Предвид невисоката сравнителна и
правна сложност в сравнение с обичайните искове за установяване на
собственост, съдът счита, че адвокатско възнаграждение над 800 лв. е
прекомерно, поради което следва да осъди ответника да заплати на ищеца
платеното такова само до този размер. Останалите, направени по делото
разноски /за д.т. и депозит за в.л./ следва да бъдат възстановени изцяло от
ответника. Същите са в размер на 390 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК
********* с адрес гр.Разград, бул.“Бели лом“, №37 и Т. К. АЛ., ЕГН
********** с адрес гр.*****, че Община Разград, ЕИК ********* не е
собственик на поземлен имот с идентификатор 61385.12.155 /шестдесет и
една хиляди триста осемдесет и пет, точка, дванадесет, точка, сто петдесет и
пет/ по КККР на с. Р., с площ от 500 кв.м. /петстотин квадратни метра/,
трайно предназначение на територията - „Земеделска“ и начин на трайно
ползване - „Застроен имот в земеделска територия“, с граници на имота:
поземлен имот с идентификатор 61385.12.53 и поземлен имот с
идентификатор 61385.12.156.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК
********* с адрес гр.Разград, бул.“Бели лом“, №37, че Т. К. АЛ., ЕГН
********** с адрес гр.***** е собственик на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 61385.12.155 /шестдесет и една хиляди
триста осемдесет и пет, точка, дванадесет, точка, сто петдесет и пет/ по КККР
на с. Р., с площ от 500 кв.м. /петстотин квадратни метра/, трайно
предназначение на територията - „Земеделска“ и начин на трайно ползване -
„Застроен имот в земеделска територия“, с граници на имота: поземлен имот с
идентификатор 61385.12.53 и поземлен имот с идентификатор 61385.12.156,
както и на построената в него жилищна сграда с идентификатор
6
61385.12.155.1., с площ от 107 кв.м., брой етажи - 1 (един), с предназначение -
,Жилищна сграда - еднофамилна“ въз основа на придобивно основание –
осъществено давностно владение в периода 1981 – 2022 г.
ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК ********* с адрес гр.Разград, бул.“Бели
лом“, №37 ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. АЛ., ЕГН ********** с адрес гр.*****, че
Община Разград, ЕИК ********* сумата 390 лв. / триста и деветдесет лева/ за
направените по делото разноски и сумата 800 лв. /осемстотин лева/,
представляващи част от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, а в
останалата част отхвърля искането за присъждане на разноски на осн. чл.78,
ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7