№ 34
гр. К., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200201 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Д. П. Д., от гр. С. срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-0286-000222/05.06.23 от 03.10.2023г., издадено от
Началник Група към ОДМВР С., РУ- К., с което на жалбоподателя на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 500 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалвания
акт, както и неправилно установена фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят р.пр., не се взема участие.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител.
В писмено становище, въззиваемата страна излага доводи за
законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените
доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
прие от фактическа страна следното:
На 22.05.23г., около 13,37 ч., свидетелят Б. Д. – младши инспектор в
1
РУ- К., заедно с колегата си С. С. изпълнявали служебните си задължения в
гр. К..
В посочения час в гр. К., на ул. „Л.Ш.“, същите спрели за проверка
жалбоподателят, който управлявал МПС, марка „С.“, модел „В.“, с рег.
№******, като автомобилът се движел в посока от гр. С. към гр. М..
Полицейските служители установили самоличността на водача и извършили
проба за алкохол на водача чрез техническо средство “Алкотест – Дрегер”
7510 № ARNA 0159 –като пробата дала положителен резултат за съдържание
на алкохол в издишания въздух на водача – 0,73 промила.
На жалбоподателя бил издаден медицински талон за кръвна проба, като
от получения протокол за химическо изследване за определяне на
концетрацияата на алкохол с №2023/ХИ-124/26.05.23г. на сектор БНТЛ при
ОДМВР- С., се установило, че наличието на етилов алкохол във взетата проба
от кръвта на жалбоподателя е 0, 52 промила.
Свид. Б. Д. съставил срещу водача АУАН бл. № 882917 от 22.05.2013г.
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като актът бил предявен на
нарушителя и подписан от него без възражения.
Въз основа на АУАН на 05.06.23 г. е било издадено атакуваното НП.
Съгласно заключението на приетата по делото КСМХЕ – вещите лица са дали
заключение, че дори и да е имало консумация на „Ехинацея форте“ от страна
на жалбоподателя преди да управлява процесното МПС, то употребата на
посочената хранителна добавка не може да окаже съществено значение върху
резултата от техническото средство.щ
Съдът кредитира изцяло заключението на експертизата, като съобрази,
че вещите лица са отговорили в пълнота на поставените въпроси.
Видно от протокола за премината периодична проверка на техническо
средство се установява, че Алкотест – Дрегер” 7510 № ARNA 0159, е бил
пременил успешно технически преглед на 21.02.23 г., а от извадката от
дневника за отразяване на резултатите от ползване на ТС се установява, че
проверката на жалбоподателят е бил надлежно отразена в дневника.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи установеното чрез
показанията на свидетеля Б. Д. – актосъставител и очевидец на извършеното
нарушение. Свидетелят е бил част от полицейски екип, който е спрял за
проверка жалбоподателя, като действително, свидетелят не успя да си спомни
конкретния случай, което е житейски оправдано предвид изминалия период
от време от датата на нарушението до разпита на свидетеля пред съда и
естеството на служебните му задължения, свързани с множество проверки по
пътищата.
Същият, обаче, потвърди изложеното в акта, което мотивира съда да
приеме за установена по безспорен начин горната фактическа обстановка.
Показанията на свидетеля С. С., които описва подробно случая около
това какво са установили, както и съставянето на акта, намират подкрепа в
2
приобщения талон за изследване, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби; протокол за химическо изследване.
В подкрепа на показанията на свидетеля е и заключението на КСМХЕ,
която съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи/видно от приобщените
по делото длъжностни характеристики на актосъставителя и АНО/, в рамките
на техните правомощия, касаещи заеманата от тях длъжност към момента на
издаване на НП и съставянето на АУАН.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички
реквизити, посочени във визираната норма.
Спазени са сроковете предвидени в закона, както и процедурата по
издаване на НП.
НП е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН и съдържа
реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани
елементите от обективната страна на административното нарушение,
извършено от жалбоподателя, като словесното описание на нарушението в
АУАН и в НП съответства на посочената правна
квалификация в последните. Фактите по нарушението, описани в АУАН,
съответстват на тези, описани в НП, поради което съдът намира, че
отправеното възражение с жалбата в тази насока не намира опора и следва да
се остави без уважение.
По съществото на спора съдът намира следното:
По делото е безспорно, че на процесната дата, час и място,
жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол – при
концентрация на алкохол над 0,5 промила, а именно 0, 52 промила.
Жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Съгласно последната разпоредба – на водач на ППС е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Последното обстоятелство е безспорно установено, доколкото
при така получения резултат от пробата от техническо средство,
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е над допустимата от 0,5
промила.
Нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол, знаел е
забраната за закона, да не управлява МПС след употреба на алкохол, но
3
въпреки това го е сторил, нарушавайки
закона.
Законосъобразно за така извършеното нарушение административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.
174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като съдът намира, че правилно е била приложена
същата, както и определените наказания на жалбоподателя. Така
определените наказания са фиксирани в посочената разпоредба, поради което
обсъждането на въпроса за тяхното намаляване е безпредметно.
Съдът счита, че нарушението не би могло да бъде определено деянието
на жалбоподателя като маловажно, тъй като управлението на автомобил след
употреба на алкохол, винаги застрашава живота и здравето както на самия
водач, така и на останалите участници в движението, тъй като неизбежно
влияние върху физическите и психични годности на водача, имащи значение
за своевременна реакция при управление на автомобила.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съдът следва да
се произнесе по извършените от страните разноски, но доколкото такива не се
претендират от въззиваемата страна, то съдът не следва да се произнесе по
този въпрос.
Направените от бюджета на съда разноски в размер на 600 лева за
заплащане на възнаграждение за вещите лица, изготвили КСМХЕ, следва да
бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-0286-
000222/05.06.23 г., издадено от Началник Група към ОДМВР С., РУ- К., с
което на Д. П. Д., ЕГН********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е
наложена „глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН********** да заплати по сметка на Районен
съд- К. сумата от 600 лева - разноски, сторени в производството пред СРС по
допуснатата експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С.
област, в 14- дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4
5