Решение по дело №1740/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 7
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20204110201740
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Велико Търново , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
Секретар:МАРИЯ Й. РАНКОВА
Прокурор:Цонко Николов Кръстев (РП-

Велико Търново)
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20204110201740 по описа за 2020 година
След проведеното тайно съвещание, съдът с оглед събраните доказателства
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Ц. С. А. – роден на 15.04.1977 год. в гр. Велико Търново, с
постоянен и настоящ адрес: ******, неженен, с основно образование, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 09.01.2019 год. в гр. Велико Търново
при условията на продължавано престъпление потвърдил неистина в писмена
декларация съгласно приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, по силата на чл. 160, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата и писмена декларация приложение 1 по
чл. 151 ал. 7 от Закона за движението по пътищата, които се дават пред орган
на властта - служител на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
МВР град Велико за удостоверяване на обстоятелства за издаване на дубликат
на свидетелство за управление на моторно превозно средство, като:
- потвърдил неистина в писмена декларация по образец вх. №
127500/384 от 09.01.2019 год. съгласно приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от
1
Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на
закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган
на властта - служител на Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на
МВР град Велико Търново за удостоверяване истинността на причината за
липсата на свидетелство за управление на моторно превозно средство с №
*********, издадено на 23.12.2011 год. от Областна дирекция на МВР град
Велико Търново, което подменил с британско свидетелство за управление на
моторно превозно средство издадено на 14.12.2018 год. от компетентния за
това орган в Обединено Кралство Великобритания, като декларирал, че
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е изгубено в
гр.Велико Търново;
- потвърдил неистина в писмена декларация Приложение 1, която по
силата на чл.151, ал.7 от Закона за движението по пътищата, се дава пред
орган на власт - служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Велико Търново за удостоверяване истинността на някои обстоятелства в
която декларирал, че не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство издадено от държава - членка на Европейският съюз, след
като на 14.12.2018 год. му било издадено британско свидетелство за
управление на моторно превозно средство от компетентния за това орган на
Обединеното Кралство Великобритания - престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.78 „а” от НК обвиняемия Ц. С. А. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 313, ал.
1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като МУ НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 1 000
(ХИЛЯДА ЛЕВА).
ОСЪЖДА Ц. С. А., със снета по делото самоличност, на основание чл.
189, ал. 3 НПК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 206.60 лева
(двеста и шест лева и шестдесет стотинки), както и сумата от 5 лева (пет
лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВТОС в 15-дневен
срок считано от днес, като е обявено на страните в съдебно заседание.
2


Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 12.11.2020 год. на
ВТРП по ДП № ЗМ-99/2020 год. по описа на ОД на МВР - В. Търново
(преписка № 1053/2020 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна
отговорност на Ц. С. А. - роден на ****** год. в гр. Велико Търново, с
постоянен и настоящ адрес: *****, неженен, с основно образование, с ЕГН
********** - за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от
НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно
призована, се представлява от прокурор Цонко Кръстев. Същия счита, че от
събраните в хода на ДП доказателства безспорно се доказва извършеното от
А. престъпление както от обективна, така и от субективна страна. Моли
същия да бъде признат за виновен, като счита, че са налице предпоставките за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. При определянето на
размера на глобата прокурора сочи, че следва да се имат предвид добрите
характеристични данни на А., а от друга страна обстоятелството, че същият е
извършил престъплението, като продължавано с две деяния, поради което
счита, че справедливо наказание би било глоба в размер между 1 500 и 2 000
лева.
В съдебно заседание привлечения – редовно призован, се явява лично и с
адв. И.Б. от ВТАК - редовно упълномощен. Привлечения лично дава кратки
обяснения по обвинението, в които сочи, че не счита да е извършил
престъпленията, за които е обвинен. Заявява, че когато си е загубил
шофьорската книжка и се е наложило да си извади нова, е попълнил в
декларацията това, което е разбрал, не е излъгал, че има книжка.Твърди, че
когато е подавал декларацията де факто не е имал шофьорска книжка, в
декларацията е писал, че е загубена книжката.
Процесуалния представител на привлечения - адв. Б., счита, че
обвинението срещу подзащитния му не е доказано нито от обективна, нито от
субективна страна. Излага подробни доводи в тази насока. Моли привлечения
да бъде признат за невинен в извършването на престъпление по чл. 313 от НК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е образувано на 17.06.2020 г. и е водено за
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. С постановление от 14.09.2020 г. в
процесуалното качество на обвиняем е привлечен Ц. С. А. с ЕГН **********,
за престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
След приключване на разследването, делото е изпратено във ВТРП,
1
като представителя на прокуратурата е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Привлеченият Ц. С. А. е пълнолетен български гражданин. С основно
образование, месторабота - „Ником ЛТ“ ЕООД гр. Велико Търново, неженен,
неосъждан, живущ в *******.
Прокурора е приел, че в хода на досъдебното производство е
установено, че на 09.01.2019 г. обвиняемият Ц. С. А. се явил в сградата на
„ПП“ при ОД на МВР - Велико Търново и заявил, че е изгубил своето
свидетелство за управление на МПС на 02.01.2019 г. в гр. Велико Търново. На
същата дата обв. Ц. А. попълнил декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД за
това, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, както и
декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, че е установил обичайното си
пребиваване на територията на Р. България в гр. В. Търново, ****** и че не
притежава свидетелство за управление на МПС, издадено в друга държава -
членка от ЕС. Поради обстоятелството, че Ц. А. декларирал, че си бил
изгубил свидетелството за управление на МПС, му бил съставен АУАН, с бл.
№ 501444 за констатираното нарушение по чл. 7, ал. 1, пр. 3 от ЗБЛД от дата
09.01.2019 г. Въз основа на деклариране на обстоятелството, че обв. А. си е
загубил СУМПС с № ********* от 23.12.2011 г. и че не притежава
свидетелство за управление на МПС, издадено от друга държава - членка на
ЕС, му бил издаден дубликат на свидетелство за управление МПС №
********* от 05.02.2019 г., който А. получил на 06.02.2019 година.
На 02.12.2019 г. с писмо на ГДНП с рег. № 3286р-52729/2019 г. в сектор
„ПП“ при ОД на МВР - Велико Търново били получени 11 броя български
свидетелства за управление на МПС, които са подменени със свидетелства в
държави членки на ЕС. Сред получените български свидетелства за
управление на МПС е било и свидетелство за управление на МПС №
*********, издадено на 23.12.2011 г. на името на Ц. С. А. . Подмяната на
български свидетелства за управление на МПС е извършена в съответствие с
Директива 2006/126/ЕО на Европейският парламент и на Съвета. Съгласно чл.
11 от Директива 2006/126/ЕО на Европейският парламент и на Съвета
притежател на валидно национално свидетелство за управление, издадено от
държава-членка, когато установи обичайното си пребиваване в друга
държава-членка, то може да поиска замяна на неговото свидетелство за
управление на моторно превозно средство с еквивалентно свидетелство.
Извършващата замяната държава-членка връща старото свидетелство на
органите на държава-членка, която го е издала, като посочва причините за
това.
По досъдебното производство е изискана справка от Дирекция „МОС“
относно установяване на обстоятелствата свързани с подмяната на българско
свидетелство за управление на МПС с № *********, издадено на 23.12.2011 г.
и обичайното пребиваване на А.. От полученият отговор било установено, че
2
на Ц. А. му е издадено свидетелство за управление на МПС във
Великобритания, което е придобил посредством подмяна на документ, който
е валиден от 14.12.2018 г. до 13.12.2023 г., както и че А. имал адресна
регистрация в Обединеното кралство. От възложените ОИМ относно
установяване обичайното пребиваване на А. е установено, че към настоящият
момент А. живее със семейството си в гр. В. Търново, ул. „Ангел Кънчев“ №
12 и няма трайно пребиваване във Великобритания. От извършената проверка
в АИС „Граничен контрол“ е установено, че в периода 01.01.2015 г. до
настоящият момент А. е излязъл от страната на 12.11.2018 г. и е влязъл
обратно на 09.12.2018 г., като не са регистрирани други влизания и излизания
от и в страната. От ТД на НАП Велико Търново е изискана справка за
регистрираните трудови договори на Ц. А. от която е установено, че в
периода 31.05.2017 г. до 22.11.2018 г. за А. има регистриран трудов договор
от „Екокраф -ВТ“ ЕООД , в периода 25.03.2019 г. до 21.05.2019 г. е
регистриран трудов договор в „Маркони Груп Лес“ ЕООД и от 28.05.2019
год. е регистриран трудов договор в „Ником ЛТ“ АД.
От назначената в хода на ДП графическа експертиза се установява, че
обв. А. е попълнил и подписал декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи и декларация по чл. 151 ал. 5 и ал.
7 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства
обв. Ц. С. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него
престъпление по чл. 313, ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК. При
предявяване на постановлението за привличане Ц. А. в присъствие на
упълномощеният от него защитник адв. Б. е дал обяснения относно
повдигнато му обвинение, като не се признава за виновен и заявява, че е
декларирал за изгубено свидетелство за управление на МПС от
Великобритания и същевременно декларирал, че не притежава свидетелство
за управление, издадено от друга държава - членка на ЕС, тъй като бил
изгубил, издаденото СУМПС от Великобритания и вече нямал.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
безспорно установено и доказано по делото от обективна страна, че Ц. С. А.
на 09.01.2019 год. в гр. Велико Търново при условията на продължавано
престъпление потвърдил неистина в писмена декларация съгласно
приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
лични документи, по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата и писмена декларация приложение 1 по чл. 151 ал. 7 от Закона за
движението по пътищата, които се дават пред орган на властта - служител на
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР град Велико за
удостоверяване на обстоятелства за издаване на дубликат на свидетелство за
управление на моторно превозно средство, като:
- потвърдил неистина в писмена декларация по образец вх. №
3
127500/384 от 09.01.2019 год. съгласно приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на
закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган
на властта - служител на Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на
МВР град Велико Търново за удостоверяване истинността на причината за
липсата на свидетелство за управление на моторно превозно средство с №
*********, издадено на 23.12.2011 год. от Областна дирекция на МВР град
Велико Търново, което подменил с британско свидетелство за управление на
моторно превозно средство издадено на 14.12.2018 год. от компетентния за
това орган в Обединено Кралство Великобритания, като декларирал, че
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е изгубено в
гр.Велико Търново;
- потвърдил неистина в писмена декларация Приложение 1, която по
силата на чл.151, ал.7 от Закона за движението по пътищата, се дава пред
орган на власт - служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Велико Търново за удостоверяване истинността на някои обстоятелства в
която декларирал, че не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство издадено от държава - членка на Европейският съюз, след
като на 14.12.2018 год. му било издадено британско свидетелство за
управление на моторно превозно средство от компетентния за това орган на
Обединеното Кралство Великобритания.
Съдът намира за неоснователни и недоказани изложените от защитника
на А. доводи, че същия не е осъществил деянията умишлено. От субективна
страна е той е действал виновно при форма на вината пряк умисъл.
Обстоятелствата, които А. е декларирал, ги е попълнил в декларацията, по
която държавният орган е следвало да се произнесе и която да кредитира
обстоятелствата декларирани в нея и изискуеми от закона за издаване на
книжка. Видно е от доказателствата по делото, че с подаденото заявление за
издаване на СУМПС обвиняемият е поискал и нова категория, което
противоречи с неговите твърдения, че искал да си смени СУМПС издадено
във Великобритания, че той го е изгубил и същевременно твърди, че се е бил
заблудил с това, че той е нямал СУМПС защото същото било изгубено към
онзи момент. Доколкото тези твърдения по същество представляват
изявление, че същият не познава закона и непознаването на закона не би
следвало да изключва умисъла за извършеното деяние, то съдът намира, че
деянието е доказано от субективна страна.
Съдът намира за неоснователни и доводите на защитата, че на
обвиняемия бил предоставен бланков образец, който той да попълни и това за
него изключвало субективната страна, поради факта, че това трябва да
попълни, за да получи книжка. Действително на А. са били предоставени за
попълване бланкови образци от двата вида декларации, но именно в тях е
посочено и указано от служителя, че трябва да декларира определени
обстоятелства и в самия образец е посочена и предвидената наказателна
4
отговорност за деклариране на неистина. Неоснователни са твърденията, че
А. не е съзнавал какви обстоятелства декларира и се е объркал, тъй като всеки
човек със средно интелектуално ниво, имащ било то и основно образование,
следва да бъде запознат с това и именно да съзнава какво обстоятелство
декларира. Двете декларации сами по себе си доказват, че същият е действал
с умисъл, тъй като в декларацията по чл. 151 ал. 7 от ЗДВП обвиняемия е
декларирал, че не притежава СУМПС от държава членка на ЕС, а такова му е
било издадено. Обстоятелството, че същото е изгубено, не означава, че той по
принцип няма такова и не е осъществил съвкупността от изискване да
притежава такова свидетелство в друга държава в ЕС. Освен това А. е бил
наясно, че пред надлежния орган (в случая ОД на МВР - Велико Търново),
той би могъл да изиска издаване на българско свидетелство, а не на
изгубеното си британско свидетелство, при което защитната теза, че е
изгубил британското си свидетелство и е искал същото да бъде възстановено,
противоречи на формалната логика. Чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД касае единствено
случаите на изгубен български личен документ. В ЗДвП и в ЗБЛД не е
регламентирано заявяване пред органите на МВР на изгубена шофьорска
книжка, издадена от друга държава членка на Европейския съюз, тъй като при
заявяване на такова обстоятелство българската държава няма как да смени
статуса на чуждо СУМПС от валидно в изгубено или откраднато. За това
обстоятелството за изгубването или откраднато СУМПС се заявява пред
държавата издала съответното СУМПС. Декларацията, която попълва едно
лице по чл.17, ал. 1 от ПИБЛД касае единствено установяване на факти и
обстоятелства по изгубването, открадването, повреждането или
унищожаването на български личен документ. Въз основа на тази декларация,
която е попълнил и обв. Ц. А. му е съставен АУАН за неопазването на
български личен документ, който АУАН Ц. А. не е обжалвал и е подписал без
възражения. Узнаването от страна на българската държава, че на Ц. А. му е
била издадено английско СУМПС е станало едва когато в България е било
получено българското СУМПС, което А. е върнал при издаването на
английско СУМПС, за да може в Република България да се смени статуса на
СУМПС. Също така с подаденото заявление за издаване на дубликат на
българско СУМПС, Ц. А. е поискал и придобиване на нова категория, което
противоречи с неговите твърдения, че е искал да си смени свидетелството за
управление на МПС, издадено от Великобритания. Неоснователни са и
твърденията на адв. Б., че в свидетелските показания на служителите, които
са били на смяна, същите говорели в минало историческо време и за това
какви точни указания са дали нямало доказателства. От показанията на св.
Емил Демирев (л. 10 от том І на ДП) е видно, че същия твърди, че обвиняемия
А. се е явил на 09.01.2019 год. в сектор "ПП", където лично пред него е
заявил, че е изгубил последното издадено му българско СУМПС, при което
пред него е попълнил декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД за това
обстоятелство, в която потвърдил обстоятелството, че е изгубил шофьорската
си книжка на 02.01.2019 год. в гр. В. Търново, за което св. Демирев му
5
съставил АУАН В този смисъл са и показанията на св. Петя Георгиева (л. 11
от том І на ДП), която също твърди, че на посочената дата А. е представил
пред нея попълнена от него декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, в която е
посочил, че е изгубил СУМПС на 02.01.2019 год. в гр. В. Търново, както и
представил съставения му от св. Демирев АУАН. Въз основа на тези данни св.
Георгиева е отпечатала заявление за издаване на дубликат на СУМПС с
искане за придобиване на нова категория.
Предвид тези факти и обстоятелства, съдът намира, че от субективна
страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл. А. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, не
притежава българско СУМПС, но въпреки това е попълнил декларации, в
които е заявил, че е изгубил такова, както и че не притежава издадено
СУМПС от друга държава-членка на ЕС. Вече бе споменато, че
обстоятелството, че А. е изгубил СУМПС издадено от във Великобритания,
което е придобил посредством подмяна на документ, който е валиден от
14.12.2018 г. до 13.12.2023 г., не означава, че той по принцип няма такова и не
е осъществил съвкупността от изискване да притежава такова свидетелство в
друга държава в ЕС.
Настоящия съдебен състав намира, че обвинението срещу Ц. С. А. се
доказва от показанията на свидетелите Росица Стефанова Иванова, Пламен
Тодоров Демирев и Петя Стефанова Георгиева, извършената в хода на ДП
графическа експертиза, събраните в хода на ДП справки, доказателства и
доказателствени средства, приети и приложени по делото по реда на НПК.
За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до три години или с глоба. Видно от приетите по делото
доказателства Ц. А. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер, не представлява лице с висока обществена опасност, не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не
са причинени съставомерни имуществени вреди.
Изложеното обоснова извод, че са налице основанията на чл. 78а от НК
за освобождаване на Ц. С. А. от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, с налагане на
административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно
разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало
на А., ниската степен на неговата обществена опасност като личност.
Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата
6
превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца и
обстоятелството, че същия не притежава собствено недвижимо имущество,
както и обстоятелството, че две деца, за които се грижи, съдът прие, че за
извършеното деяние на Ц. А. следва да бъде наложено наказание – глоба към
предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.
При този изход на делото съдът счете, че са налице предпоставките
визирани в разпоредбата на чл. 189 от НПК и А. следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 206.60 лева, както и
сумата от 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горните мотиви, съдът постанови своето решение.
7
Съобщи за изтекли лични данни