Решение по дело №372/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 37
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Коста Стоянов Стоянов
Дело: 20215200600372
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Пазарджик , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ивета Б. Парпулова
Членове:Коста Ст. Стоянов

Стела Михайлова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
в присъствието на прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215200600372 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба на служебният защитник на
подс.С.Н. Р. против присъда№25 от 31.05.2021г по НОХД№1798/2020г на РС
Пазарджик .
Във жалбата се твърди се,че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована,че е постановена в нарушение на
материалният закон..Иска се да бъде отменена,като се приложи разпоредбата
на чл.9 ал.2 от НК и оправдае подсъдимия по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
РС с присъда си е признал подс. С.Н. Р. за ВИНОВЕН в това, че на
18.12.2019г. в гр.Пазарджик, без надлежно разрешително, което се изисква по
закон /чл.7 от ЗКНВП/, е държал в себе си високорисково наркотично
вещество – *****************, като деянието представлява маловажен
случай,поради което на основание чл.78а ал.1 от НК го освободил от
наказателна отговорност по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК и му
наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева платими по
бюджета на СВ по сметка на РС Пазарджик .
1
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати
сторените по делото разноски в размер на 102.00 лв. за СХЕ, платими по
сметка на ОДМВР-Пазарджик, а на НБПП-София да заплати разноските за
участието на сл. защитник в ДП в размер на 200.00 лв., които са били платени
от бюрото за правна помощ като адвокатски хонорар на адв.В.Г. с Решение №
ПЗ-20-987/22.01.2021 година.
В съдебно заседание жалбата е подържана,като делото се гледа в
отсъствието на подсъдимият Р..
Прокурор във въззивната инстанция застъпва ,че присъдата е правилна
и законосъобразна, не подкрепя жалбата,против уважаването й е .
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка: Към
инкриминираната дата подсъдимият не притежавал надлежно разрешително
за придобиване и държане на наркотични вещества по смисъла на чл.7 от
ЗКНВП.
С оглед съдебният статус на подсъдимия съдът е приел че към
инкриминираната дата той бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава ХХVІІІ от НПК и осъждан, както следва:
С Решение по АНД № 1634/2008г. на Пловдивския РС, влязло в сила на
06.01.2009г., бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК е
бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева.
Това наказание не било изпълнено. Видно от справката с изх. №
1609/21г. на ДСИ при ПзРС, за събирането на глобата от 500 лева бил издаден
изпълнителен лист, който с възлагателно писмо на РС-Пловдив с изх. №
32748/06.11.2018 година бил изпратен на ДСИ при ПзРС, след което с
постановление от 09.11.2018г. било образувано изп. дело № 1052/2018г. По
изп. дело са били изпращани няколко ПДИ, които не са били връчвани поради
неоткриване на длъжника.
При това положение е несъмнено, че за освобождаването на лицето от
2
наказателна отговорност по горецитираното АНД и наказването му по
административен ред с глоба в размер на 500 лева е настъпила реабилитация
по право. Това е така, защото давността за изпълнението на наказанието глоба
по силата на чл.82 ал.1, т.5 от НК е била двегодишна и е започнала да тече,
считано от влизане на решението в сила - 06.01.2009г., като е изтекла на
06.01.2011 година, защото не е била спирана или прекъсвана по никакъв
начин. Образуването на изпълнителното производство за събирането на
глобата е станало чак през 2018г., т.е. след като вече отдавна давността за
изпълнението на това наказание е изтекла. Очевидно е, че това производство
е било образувано незаконосъобразно и прави неприложима разпоредбата на
чл.82 ал.5 от НК.
След изтичането на давността за изпълнението на наказанието глоба на
06.01.2011 година това наказание е станало неизпълняемо. От този момент е
започнал да тече реабилитационният срок по чл.86 ал.1, т.3 от НК, който е
една година и който е изтекъл на 06.01.2012г., като на тази дата за лицето е
настъпила реабилитация по право, досежно освобождаването от наказателна
отговорност по посоченото по-горе АНД.
Отделно от това, от справката за съдимост на Р. с присъда по НОХД №
2171/2011г. на Пловдивския РС, влязла в сила на 29.04.2011г., лицето е било
осъдено за престъпление по чл.354а ал.3, т.1 от НК и по чл.290 ал.1 от НК,
като на основание чл.23 ал.1 от НК му е определено и наложено едно общо
най-тежко наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване
е било отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.23 ал.3
от НК към наказанието ЛС е било присъединено и наказание глоба в размер
на 1000 лева.
Наказанието ЛС не е била изпълнявано ефективно по реда на чл.68 ал.1
от НК, а наказанието глоба не е било изпълнено.
Видно от справката с изх. № 18604/28.05.21г. на ЧСИ Петко Илиев при
Пловдивски РС, за събирането на глобата от 1000 лева бил издаден
изпълнителен лист на 16.05.2011г., който с възлагателно писмо на РС-
Пловдив бил изпратен на посочения ЧСИ, след което с постановление от
15.05.2018г. било образувано изп. дело № 20188210401034. По изп. дело не са
3
били извършвани никакви действия, след което на 08.03.2021г. то е било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При това положение е несъмнено, че за осъждането на лицето с
наказанието глоба в размер на 1000 лева е настъпила абсолютна
реабилитация, защото веднъж вече е настъпила реабилитация по право и за
втори път това не може да се случи. Това е така, защото давността за
изпълнението на наказанието глоба по силата на чл.82 ал.1, т.5 от НК е била
двегодишна и е започнала да тече, считано от влизане на присъдата в сила -
29.04.2011г., като е изтекла на 29.04.2013 година, защото не е била спирана
или прекъсвана по никакъв начин. Образуването на изпълнителното
производство за събирането на глобата е станало чак през 2018г., т.е. след
като вече отдавна давността за изпълнението на това наказание е изтекла.
Очевидно е, че това производство е било образувано незаконосъобразно и
прави неприложима разпоредбата на чл.82 ал.5 от НК.
След изтичането на давността за изпълнението на наказанието глоба на
29.04.2013 година това наказание е станало неизпълняемо. От този момент е
започнал да тече реабилитационният срок по чл.88а ал.1 от НК във вр. с чл.82
ал.1, т.5 от НК, който е две години и който е изтекъл на 29.03.2015 година.
Както се посочи и по-горе обаче, по НОХД № 2171/2011г., освен на глоба,
лицето е било осъдено и на ЛС – условно. За това осъждане също е настъпила
абсолютната реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с ал.3 от НК и във вр. с чл.82
ал.1, т.4 от НК. Това е така, защото изпитателният срок е изтекъл на е
започнал да тече, считано от влизане на присъдата в сила - 29.04.2011г., като
е изтекъл на 29.04.2014 година. От този момент е започнал да тече
реабилитационният срок по чл.88а ал.1 от НК във вр. с чл.82 ал.1, т.4 от НК,
който е пет години, защото наложеното наказание ЛС е било до три години, и
който е изтекъл на 29.03.2019 година. Именно в този момент за Р. е настъпила
и абсолютна реабилитация за осъждането му по второто цитирано дело, след
като преди това е настъпила реабилитация по право за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
На 17.03.2020г. подс. С.Р. бил в гр.Пазарджик, като държал в себе си
синтетичен наркотик. Около 11:30 часа, св.К.У. - полицай в РУ МВР
4
Пазарджик извършил рутинна проверка на подсъдимия, знаейки че е лице от
криминалния контингент и употребява наркотици. В хода на проверката подс.
Р. заявил че държи в себе си наркотично вещество, което нарекъл „***“ и
което е в джоба на анцуговото му долнище. Изразил желание да предаде
наркотика доброволно. След това бил отведен в ПУ „****“, където предал
наркотичното вещество, а именно ***********
Извършен бил оглед на веществено доказателство, от който станало
ясно, че същото представлява топче, съдържащо суха зелена листна маса,
като при тест веществото реагирало на синтетичен канабиноид, а при
измерване с везна се установило, че е 0.11 грама.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението на приетата химическа експертиза, неоспорено от
страните се установява, че представената за изследване листната маса
представлява растителна маса с нето тегло на обекта /***///*****
Идентифицираното вещество представлява ново психоактивно вещество
/НПВ/ и спада към групата на т.н ***********. Веществото е химичен аналог
на веществото *****, познато под синонима /**/**/, поставено под контрол и
включено в Приложение №1 към чл.3, т.1 Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с
висока степен на риск за общественото здраве.
В хода на разследването в ДП процесното наркотично вещество не било
остойностявано, но всъщност това не е било и задължително, доколкото
конкретната стойност на наркотика не е определяща за обективната
съставомерност, на което и да е деяние от описаните в чл.354а от НК по
принцип.
Въз основа на така приетите за установени факти РС Пазарджик,които
се споделят напълно от настоящата инстанция и не се оспорват от страните и
позовавайки се на гласните и писмени доказателства в тяхната съвкупност
,събрани на досъдебното производство и пред него първоинстанционният съд
е достигнал до извода ,че от обективна и субективна страна че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК
5
за държане на наркотици, представляващо маловажен случай,което
подсъдимият е извършил при пряк умисъл съгласно материално правната
характеристика визирана в разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК.
Неоснователни са доводите на защитата във връзка с искането за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността на деянието, указана в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват
обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало
деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление
признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната
норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от
състава на престъплението, но само привидно-без действително да е
общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при
конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените
отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде
незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НК-не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна.
Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето
значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към едно от
основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и
свързаната с нея противоправност.
Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички
видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на
подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на
престъплението са възведени определени качества на дееца.
От своя страна, характерът на обществената опасност на деянието се определя
от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на
засегнатите от последното обществени отношения. Това определя и
различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е
обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на
6
отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху
което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото
засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните
категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на
отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на
действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение,
особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за
конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на
конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения .
Установените по делото факти, отнесени към гореизложените
разбирания, възприети в доктрината и практиката, сочат, че в случая не сме
изправени пред хипотезата на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от
НК, независимо от количеството на дрогата, върху която акцентира защитата,
тъй като тя не може да е водеща.
Обществената опасност на деянието е тясно свързана и с тази на дееца.
Извън настоящото деяние, са събрани и други доказателства, които не дават
основание за да се приеме, че личната обществена опасност на дееца е ниска с
оглед съдебната му характеристика.
Макар, че не са направени такива оплаквания, с оглед служебната
проверка на присъдата въззивния съд намира, че правилно е приложена
разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК,тъй като са налице предените в закона
предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност по чл.354а
ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК.Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено,като е което е съответно на извършеното и с
което ще се постигнат целите на наказанието.При определянето размерът на
глобата съдът е изходил от степента на вината на подсъдимият и е съобразил
също семейното положение, материално и имотно състояние на извършителя.
Разноските по делото са правилно изчислени.
Досъдебното производство и производството пред първата инстанция са
проведени при спазване на процесуалните правила без да са допуснати
съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за
които въззивната инстанция следи служебно.
7
Поради това жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от тези съображения,ПОС, на основание чл. 338 от НПК,

РЕШИ:
Потвърждава присъда№25 от 31.05.2021г по НОХД№1798/2020г на РС
Пазарджик.
Решението на съда е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8