МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия Г. ***, Пазарджишка
област, с ЕГН ********** - по чл.343, ал.1, б.„в”, във
връзка с чл. 342, ал.1 от НК във връзка с чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.116 от ЗДвП.Подсъдимият
се обвинява в това,че на 02.04.2015 година, в с.Драгиново, общ.Велинград, на
ул.“Извън Регулацията“, пред частен дом №4, при управление назад на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Форд Транзит, бял на цвят, с
регистрационен № РА **** ВС, собственост на водача, е нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.40 ал.1 от ЗДвП,
а именно, като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е
сторил, преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението; чл.40 ал.2 от ЗДвП, а именно, като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не
го е сторил, по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, е бил длъжен, но не го е
сторил, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности и чл.116 от ЗДвП, а именно, като водач на пътно
превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, като по непредпазливост е причинил смъртта на
пешеходеца А.К.Р., с ЕГН ********** от с.Драгиново.
Подсъдимият Б. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като е дал съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти.
С оглед тези обяснения на подсъдимия и направено от него и
защитниците му искане делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК-по
чл.371,т.2 от НПК във връзка с чл.372,ал.1 и 4 от НПК и във връзка с
чл.373,ал.2 от НПК.
Иска се от подсъдимия и защитата му определяне на
наказание «лишаване от свобода» на подс.Б. при условията на чл.58а,ал.4 от НК
във връзка с чл.55 от НК,като се приложи и разпоредбата на чл.66 от НК.
По делото са конституирани като частни обвинители законните
наследници на починалата А.К.Р.-нейните синове Г.И.Р., М.И.Р. и Д.И.Р..Повереникът
им пледира за налагане на наказание «лишаване от свобода» на подс.Б. над
средния размер, предвиден в закона, като същото се изтърпи ефективно, като му
се наложи и наказание «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 5 години.
Претендират се и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура счита, че
на подс.Б. следва да се наложи наказание «лишаване от свобода» около 3 години
след редукцията на чл.58а, ал.1 от НК, като се приложи и чл.66 от НК, както и
наказание «лишаване от правоуправление» за срок, надвишаващ срока на
наказанието «лишаване от свобода».
Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид направеното от
подс.Б. самопризнание относно фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,събраните на досъдебното производство доказателства и приетите
и прочетени в съдебно заседание гласни и писмени доказателства,както и
предявения албум с фотоснимки и диск от РЦ-112,и като ги обсъди при съобразяване
с разпоредбата на чл.301 от НПК,прие за
установено следното:
Подс.Г.Б.
е правоспособен водач на МПС от 2009 година, категория В АМ. В периода 2004
година – 2014 година многократно е наказван за нарушения по ЗДвП.
На 02.04.2015 година, около 10,00 часа, със
собствения си лек автомобил марка “Форд Транзит“, бял на цвят с регистрационен
номер РА **** ВС, подс.Г. ***. С него в автомобила пътували св.Р.Б.,с която
подсъдимият съжителствал на съпружески начала, и двете им малолетни деца –
9-годишният З. и 4-годишният А.. В с.Драгиново св.Р.Б. трябвало да се срещне с
една жена, която й дължала пари.
Подс.Г.Б. ***, в близост до №4, като всички слезли и
се насочили към заведението на жената. Св.Р.Б. получила парите си, а
подсъдимият си купил чаша кафе от заведението, след което всички се качили
обратно в автомобила, с намерението да отпътуват за град Ракитово.
Св.Р.Б. седнала на предна дясна седалка, децата –
отзад, а подс.Г.Б. – на мястото на водача. Запалил автомобила и потеглил бавно
на заден ход.
По същото време, пострадалата А.Р. вървяла към
обществената баня, която се намира в центъра на с.Драгиново, където имала среща
със съпругата на сина си св.Г.Р.. А.Р. била 76-годишна жена, с ръст около 160
см., в добро здравословно състояние. Единствено имала проблем със слуха на
едното ухо, но виждала добре.
Когато подс.Г.Б. извършвал маневрата движение на
заден ход с автомобила си, за да обърне посоката и да поеме към центъра на
с.Драгиново, пострадалата вървяла по ул.“Извън Регулация“. Подсъдимият не я
видял, блъснал я със задната част на автомобила и я прегазил. Едва когато чул
шум от удар и автомобилът му „подскочил“ отзад, на задните гуми, той разбрал,
че се случва нещо.
Междувременно св.А.К., който се намирал в двора на
къщата на сестра си, чул женски писък откъм улицата и веднага излязъл да види
какво става. Възприел, че автомобилът, управляван от подс.Г.Б. се движи на
заден ход в посока центъра, за да обърне, а пострадалата А.Р. е под автомобила
между предните и задните му гуми, като при движението си назад, автомобилът я
влачил. Св.А.К. незабавно се спуснал и потропал на стъклото на шофьора. Когато подсъдимият
спрял и слязъл от автомобила, свидетелят му казал, че е смачкал жената и
двамата заедно я издърпали изпод автомобила. Пострадалата не дишала.
За кратко време на мястото се събрали множество
хора, в това число и тримата синове на пострадалата – св.Г.Р., св.М.Р. и св.Д.Р..
Св.А.Я. се обадил на телефон 112 и съобщил за случилото се. Сигналът му е
регистриран на 02.04.2015 година в 10:52:42 ч., като незабавно е препратен на
ЦСМП и ОДМВР.
На място пристигнал екип на ФСМП Велинград, който
констатирал смъртта на А.Р.. Автопатрул от РУ Велинград, в състав св.Е.Л. и св.А.У.,
запазил местопроизшествието, като подс.Г.Б. бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ №АRВА 0096 и цифровият индикатор на техническото
средство отчел 0.00 промила.
За времето от 11:41 часа до 13:19 часа е извършен и
оглед на местопроизшествието, което действие е документирано в надлежно
съставен протокол и приложен към него фотоалбум.
Назначената по делото Съдебномедицинска експертиза,
изготвена от д-р А.Т.Ф. – началник Отделение по съдебна медицина при МБАЛ
„Пазарджик“ АД, сочи, че при съдебномедицинското изследване върху трупа на А.Р.
– 76год. от с.Драгиново са установени следните травматични увреждания:
разкъсване на аортата; кръвоизлив в гръдната кухина; анемия на вътрешните
органи; слабо изразени послесмъртни петна; счупване на ребра вляво; охлузване в
лявата половина на гърдите; счупване покрива и основата на черепа напречно;
кръвоизлив под твърдата и мека мозъчни обвивки; контузия и оток на мозъка;
счупване на дясната раменна кост; счупване костите на лицевия череп и носа;
охлузвания в областта на челото и лицето.
Причината за смъртта е остро настъпилата кръвозагуба
в резултат на разкъсване на аортата и перикарда, както и тежката и несъвместима
с живота черепно-мозъчна травма, довела до развитието на мозъчен оток с
притискане на жизнено важни мозъчни центрове.
Описаните травматични увреждания са в резултат на
действието на твърд тъп предмет и добре отговарят според вещото лице д-р Ф. по
време и начин да получени така, както е видно от предварителните сведения, а
именно при станалото ПТП по механизма „Блъскане и прегазване от МПС“.Трупните
изменения отговарят на смърт в първите 24 часа.
Според изготвената Автотехническа експертиза
процесното ПТП е реализирано в светлата част на денонощието, на път без реален
наклон, без асфалтово покритие и маркировка. По време на инцидента видимостта
не е била намалена по метеорологични причини, нито е била ограничена от
определени препятствия, освен конструктивните особености на автомобила. Липсва
техническа причина (повреда) за произшествието. Налична е персонална такава –
поведението на лицето, управлявало автомобила. Произшествието е било
предотвратимо единствено от страна на водача на автомобила – при спазване
изискванията в ЗДвП. ПТП се е реализирало поради неспазването им и е довело до
тежки, несъвместими с живота наранявания на пострадалата Рамаданова, довели до
нейната смърт.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа
направеното самопризнание на подс.Б. и изявлението му,че признава
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се признава
за виновен,както и въз основа на доказателствата от досъдебното
производство,прочетени,съответно предявени и приобщени по предвидения
процесуален ред от съда в хода на съдебното следствие.Тази фактическа
обстановка съдът възприе и въз основа на приетите писмени доказателства,представени
от защитата в хода на съдебното следствие.
С оглед гореизложеното съдът приема,че подс.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл.343, ал.1, б.„в”, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК във връзка с чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.116 от ЗДвП.
От обективна страна се
установява по делото,че на 02.04.2015 година подс.Б. е управлявал на заден
ход в населено място – с.Драгиново, общ.Велинград, на ул.“Извън Регулацията“,
пред частен дом №4, собствения си лек автомобил м. „Форд Транзит“, бял на цвят,
с рег. № РА **** ВС. Преди да започне движението назад подсъдимият не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, в случая за пострадалата
възрастна жена, при което не е изпълнил задължението си по чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Подс.Б.
не е изпълнил и задължението си по чл.40, ал.2 от ЗДвП, доколкото е бил длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а при невъзможност – да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности, но не го е сторил. Управлението на автомобил в населено място, на
улица с частни домове и заведение винаги предполага повишено внимание от страна
на водачите на МПС - предвид очакваното движение на пешеходци.
Подсъдимият
също така не е проявил и дължимото
внимание и предпазливост към пешеходците, в частност към пострадалата
76-годишна възрастна пешеходка А.Р., при което не е изпълнил задължението,
вменено на водачите на МПС с нормата на чл.116 от ЗДвП.
Нарушаването
на горните правила за движение от подс.Б.
е довело в причинноследствена връзка до
вредоносния резултат, като по
непредпазливост е причинил смъртта на А.Р..Настъпилото ПТП се явява
пряка последица от посочените нарушения на правилата за движение, допуснати от
подс.Б. и в резултат на същото на пострадалата А.Р. са причинени травматичните
увреждания, описани в СМЕ,довели до смъртта й.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината непредпазливост.Подс.Б. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици-ПТП и последвалата от
него смърт, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По вида и размера на
наказанието:
При определяне на вида и
размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия Б. за
извършеното от него престъпление, посочено по-горе,съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК-относно целите на наказанието,както и от разпоредбата
на чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а,ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК.
Съдът
счита,че обществената опасност на извършеното от подс.Б.
деяние е висока-резултатът
от деянието му е смъртта на А.Р..Отегчаващо отговорността обстоятелство са
множеството извършени от подс.Б. нарушения на ЗДвП,които са в
причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалата Рамаданова-по чл.40,ал.1
и 2 и по чл.116 от ЗДвП.Отегчаващо отговорността обстоятелство са и множеството
нарушения,извършени от подс.Б. на ЗДвП - видно от приетата по делото Справка за
нарушител/водач/лист 12-15 вкл. от ДП/ е,че подс.Б. е правоспособен водач от
2009 година,като против същия за периода от 28.11.2004 година до 30.06.2014
година има издадени 11 АУАН,въз основа на които има издадени 11 НПостановления.Издадените
против подс.Б. АУАН и НП в последните 5 години са съответно по 6 броя.Видно от
същата Справка е,че в периода 20.09.2009 година-04.03.2014 година подс.Б. е
извършил и други множество нарушения по ЗДвП/извън тези,за които има издадени
АУАН и НП/,за които има издадени против него фишове-общо 25 броя.
С оглед така отразените
нарушения на ЗДвП,извършени от подс.Б. в горепосочените периоди,съдът приема,че
той е системен нарушител на правилата за движение по пътищата,което
обстоятелство освен,че е отегчаващо,характеризира и личността на подсъдимия.
Смекчаващи отговорността му
обстоятелства са : чистото съдебно минало на подсъдимия;добрите му
характеристични данни,липсата на каквито и да било криминални прояви,пълното
съдействие на подс.Б. за разкриване на обективната истина по делото-както в
съдебна,така и в досъдебна фаза;изразеното от него съжаление за извършеното и
настъпилата смърт на пострадалата.Извършеното от подс.Б. престъпление се е
отразило и на неговата психика,като видно от Удостоверение №187/04.05.2015
година той след настъпилото ПТП е получил страхова невроза с психодепресивни
изживявания.Подс.Б. има две малолетни деца и е позитивно охарактеризиран от
работодателите си,като в момента работи по граждански договор като машинен
оператор на банциг в дружество „ТСБ-92“ЕООД-град Сърница.
С оглед
гореизложеното съдът счита,че наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Б.
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
По закон за извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание от 2 до 6 години лишаване от
свобода.При гореприетия превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено в границите от 2 до 4
години/4 години е балансът между 2 и 6 години/.Тъй като наред със смекчаващите
отговорността обстоятелства са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства/множеството
нарушения,извършени от подс.Б. на ЗДвП-както при конкретното престъпление,така
и преди това/,съдът приема,че наказанието лишаване от свобода на подсъдимия не
следва да бъде и минималното,предвидено в закона,а следва да бъде малко над
минималния размер,предвиден в чл.343,ал.1,б.“в“ от НК.С оглед гореизложеното
съдът счита,че на подсъдимия следва да бъде определено едно наказание от 3
години лишаване от свобода.
На основание чл.58а,ал.1 от НК
така определеното наказание от 3 години лишаване от свобода следва да бъде
намалено с една трета-с 1 година, като на подс.Б. следва да се наложи наказание
от 2 години лишаване от свобода.
Съдът счита,че е неоснователно
искането на прокурора да се определи наказанието „лишаване от свобода“ при
баланс,тоест в размер около 4 години/преди редукцията на чл.58а,ал.1 от НК/,тъй
като от посочените по-горе отегчаващи и смекчаващи отговорността на подс.Б.
обстоятелства е видно,че смекчаващите са много повече.
Неоснователно е и искането на защитата
за приложението на чл.58а,ал.4 от НК във връзка с чл.55 от НК.Предвид приетите от съда по-горе смекчаващи и
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства не са налице нито
многобройни,нито изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства.Освен
това,както се отбеляза по-горе,същият се явява системен нарушител на ЗДвП,като
за извършените от него нарушения е санкциониран многократно по административен
ред.Вярно е,че една голяма част от наложените му с НП и фишове глоби са
платени,но очевидно санкционирането на подс.Б. по административен ред не е
довело до промяна в съзнанието му,че следва да спазва правилата,предвидени в
ЗДвП.
В този смисъл налагането на
едно наказание на подс.Б. при условията на чл.55 от НК/които генерално липсват/
би попречило и на постигането на целите по чл.36 от НК-както по отношение на
генералната,така и по отношение на личната превенция.
Неоснователни са и доводите на
защитата,че е налице съпричиняване от страна на пострадалата при настъпване на
процесното ПТП-същата е имала намален слух,което установяват и синовете
й-свидетелите Г. и М. Р.,но това намаление на слуха е било само на едно ухо,а и
пострадалата не е имала никакъв проблем със зрението.Вярно е,че съгласно
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв
и урина А-176 от 16.04.2015 година/лист 92 от ДП/ е видно,че в кръвта на
починалата А.Р. е открито наличие на етилов алкохол/присътвие на летливи
редуцирани вещества,изразени като етилов алкохол/-в количество 0,46 промила.Това
количество обаче съгласно трайната практика на ВС и ВКС не обуславя наличието
на „пияно състояние“,поради което не би могло да бъде отчетено като
съпричиняване от страна на пострадалата.
Съдът счита,че по отношение на подс.Б. следва да се
приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК-наложеното му по-горе наказание
лишаване от свобода е до 3 години; подсъдимият е с чисто съдебно минало и с
много добри характеристични данни.Подсъдимият работи и има две малолетни
деца,за които се грижи.Признава вината си и искрено се разкайва за извършеното
от него престъпление и настъпилата смърт на пострадалата.
При това
положение съдът счита,че целите на наказанието и поправянето на подсъдимия биха
могли да бъдат постигнати и без същият ефективно да търпи наложеното му
наказание лишаване от свобода.По тези съображения съдът отлага изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.Съдът
счита,че този изпитателен срок е достатъчен за постигане в пълна степен на
целите по чл.36 от НК по отношение на подс.Б..
Съдът счита,че искането на
защитата, подс.Б. да изтърпи ефективно наказанието „лишаване от свобода“, е
неоснователно-предвид личността на подс.Б..Вярно,че съдът прие по-горе,че
същият е системен нарушител на ЗДвП,но с оглед изразеното от него съжаление за
извършеното,чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни съдът
счита,че ефектът на превъзпитанието спрямо него би бил постигнат и с
приложението на института на условното осъждане.Едно ефективно изтърпяване на
това наказание с оглед личността на подсъдимия не би било необходимо и би
направило наложеното наказание явно несправедливо и прекомерно.
Съдът
възлага възпитателната работа с подс.Б. на Наблюдателна комисия при
Общината-Ракитово.
Събразявайки посочените
по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,съдът на основание
чл.343Г от НК във връзка с чл.37,ал.1,т.7 от НК лишава подс.Б. от право да
управлява МПС за срок от 2 години и 6
месеца.Този срок надвишава с 6 месеца срока на наказанието „лишаване от
свобода“,като съдът счита,че той е достатъчен,за да се постигнат целите по
чл.36 от НК.
Ще следва с оглед
признаването на подс.Б. за виновен и осъждането му за горното престъпление,да
бъде осъден да заплати на частните обвинители Г.И.Р.,М.И.Р. и Д.И.Р. сторените
от тях разноски по делото за адвокат в размер общо на 4000 лева,като подс.Б.
заплати на всеки един от тримата частни обвинители сумата от 1333,33 лева.
Подс.Б. следва да заплати и сторените
по делото разноски за експертизи-в размер на 203 лева,платими по сметка на
Държавата.
Причина за извършване на
престъплението от подс.Б. е подценяването и неспазването на правилата за
движение по пътищата.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: