РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Раднево, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100017 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3
ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.
146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ
чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24
ЗПК. Ищецът твърди, че на 17.12.2021 г. е сключил с първото ответно
дружество договор за потребителски кредит № 4347019/17.12.2021 г., с който
ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2000 лв., а ищецът се
задължил да върне на ответника сумата от 2294,60 лв. Твърди, че
едновременно с договора за кредит сключил и договор за поръчителство с
втория ответник, за което било уговорено възнаграждение от 1405,40 лв. или
70,27 лв. месечно с всяка вноска. Твърди, че договорът за кредит е нищожен
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК – заобикаляне на
разпоредбата чрез уговаряне на възнаграждение за поръчителство и без
посочване на същото в ГПР, а двете дружества били свързани лица, чл. 22
1
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсва посочен ГПР, с ясна методика
как се формира. Твърди, че разпоредбата на чл. 4 от договора за кредит е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, нееквивалентност на
престациите и неравноправност на клаузата поради невъзможност за преценка
на икономическите последици и като сключена не индивидуално. Твърди, че
договора за поръчителство също е нищожен и неравноправен. Поради това
иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на
договора за кредит и клаузата на чл. 4 поради противоречие с добрите нрави,
неравноправност на клаузи и заобикаляне на максималния ГПР, както и
нищожност на договора за поръчителство поради противоречие с добрите
нрави и неравноправност и заобикаляне на закона относно максималния ГПР.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, действащо чрез юрисконсулт Н., в който взема становище
за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес и поддържа
тяхната неоснователност. Развива съображения, че чл. 4 от договора за
кредит предвижда обезпечения, които не следва да се калкулират в ГПР.
Развива съображения за оборване на твърденията на ищеца нищожност и
неравноправност на договора за кредит и на договора за поръчителство.
Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Файненшъл
България“ ЕООД, действащо чрез юрисконсулт К., в който взема становище
за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес и поддържа
тяхната неоснователност. Развива съображения, че чл. 4 от договора за
кредит предвижда обезпечения, които не нарушават добрите нрави. Развива
съображения за оборване на твърденията на ищеца нищожност и
неравноправност на договора за кредит и на договора за поръчителство.
Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 27.04.2023 г. е обявен за окончателен
2
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 17.12.2021 г. ищецът А. М. е сключил с ответното
дружество договор за потребителски кредит № 4347019/17.12.2021 г., с който
ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2000 лв., а ищецът се
задължил да върне на ответника сумата от 2294,60 лв.; че ищецът е усвоил
кредита от 2000 лв.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл.
22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр.
чл. 24 ЗПК твърденията си за нарушаване на добрите нрави и
неравноправност на клаузите на договора за кредит и договора за
поръчителство. Ответниците следва да докажат насрещните си твърдения за
валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство,
чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.
С оглед установените безспорни факти е видно, че ответникът е
получил в заем сумата от 2000 лв. От приетия договор за паричен заем №
4347019/17.12.2021 г. /л.8/ е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на
20 вноски по погасителен план и при падеж на първа вноска 31.12.2021 г.
/виж погасителния план на л.8/ и краен срок 23.09.2022 г. Уговорен е
фиксиран лихвен процент в размер на 35 % /чл.1-6 от договора/. В чл.1-8 на
договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е
41,70%.
В чл. 4 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство /гарант/, включително от одобрено от кредитодателя
дружество. В изпълнение на тази клауза е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4347019 /същия номер като договора за кредит/ от дата
17.12.2021 г. /същата дата като на договора за кредит, л.9 от делото/, същият е
сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца А. М. за обезпечаване
на задълженията по договора за кредит, като гарантът се е задължил да
обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е договорена
такса, в размер на 1405,40 лв., разсрочена със същите падежи като месечните
вноски по кредита – 20 броя, дата на първо плащане 31.12.2021 г., краен срок
3
– 23.09.2022 г., посочено в погасителния план към договора за кредит /виж на
л.10/. От това е видно, че възнаграждението по договора за поръчителство е
на стойност малко повече от 70% на отпуснатия кредит от 2000 лв.
Сключеният между страните договор за кредит попада под правната
регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата
на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче
договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата
дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР
в нулев размер. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на
всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите,
които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита. В случая в
договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на
данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихва в размер на 294,60
4
лв., при лихвен процент от 35%, не става ясно как е формиран ГПР от 41,70
%. Това се равнява на липса на посочен ГПР.
Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР,
което възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не
надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата
сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи потребителя във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е
и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е
въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент". Тази разпоредба е транспонирана и
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в
чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че
ако в ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство /което е в
размер повече от половината от стойността на кредита или в процентно
отношение към 70%/, то размерът му неминуемо би надхвърлил максимално
определения праг на ГПР от 50% - посочен в договора ГПР от 41,70% с
прибавени около 70% се явява стойност от около 112%. Подобни такси и
възнаграждения за получен потребителски кредит противоречи не само на
българските закони, в частност чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр.
ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл.
143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, но и на Директива 2008/48/ЕО и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл.
5
26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и не
поражда целените правни последици.
С оглед основателността на главния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, съдът не дължи произнасяне в диспозитива
по тези, предявени при условията на евентуалност, макар да изложи мотиви и
тяхната основателност.
Изцяло в горния смисъл е постановеното решение № 25 от 23.01.2023 г.
на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 462/2022 г., 2 търговски състав.
По идентични на посочените по-горе съображения съдът намира и за
нищожен договора за поръчителство от 17.12.2021 г. на основание чл. 26, ал.
1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като единствената му
цел е заобикаляне на закона и облагодетелстване на свързани помежду си
търговски дружества, за сметка на икономически по-слабата страна в лицето
на потребителя физическо лице, домогващ да получи потребителски кредит.
Този договор противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, тъй като уговорката на възнаграждение в размер на 70% от размера на
кредита е абсолютно неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на
икономически по-слабо друго. Не само европейското законодателство не
допуска при уредбата на потребителските кредити и защитата на
потребителите подобни уговорки, но и българското законодателство също не
допуска подобни уговорки – ЗПК и ЗЗП. Затова съдът намира, че и договора
за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр.
чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 148 лв. внесена
държавна такса. От тях сумата от 91,78 лв. се дължат от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по първия иск, а сумата от 56,22 лв. се дължат от ответника
„Файненшъл България“ ЕООД по втори иск.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. М. М.
от АК-Пловдив за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 636
6
лева с ДДС по иска за нищожност на договора за кредит и в размер на 529,20
лева с ДДС по иска за нищожност на договора за поръчителство, платими от
ответниците, с оглед осъщественото процесуално представителство по
предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и
чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ. Съответно всяко от възнагражденията следва да
се плати от съответния ответник, страна по договора, предмет на иска, по
подобие на разноските на ищеца.
Поради уважаване на искове за нищожност ответниците по тях нямат
право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожен договор за паричен заем №
4347019/17.12.2021 г., сключен между А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, ул. **********, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, офис 40-46, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.
ПРИЗНАВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция №
4347019/17.12.2021 г., сключен между А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Раднево, ул. **********, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, офис 40-46, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
офис 40-46, да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на
91,78 лв. /деветдесет и един лева и 78 ст./.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
офис 40-46, да заплати на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото в размер на
56,22 лв. /петдесет и шест лева и 22 ст./.
7
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
офис 40-46, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр.
Пловдив, бул. **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 636 лв. (шестстотин тридесет и шест лева) за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на адвокат М. В. М.
от АК-Пловдив по чл. 39 ЗАдв. в банка „УниКредит Булбанк“ ЕАД, IBAN:
***********.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
офис 40-46, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр.
Пловдив, бул. **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 529,20 лв. (петстотин двадесет и девет лева и 20 ст.)
за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на адвокат М. В. М.
от АК-Пловдив по чл. 39 ЗАдв. в банка „УниКредит Булбанк“ ЕАД, IBAN:
***************.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8