С тъжба от 19.10.2017г. частният
тъжител А.А.Р. *** е обвинил Т.М.О. ЕГН ********** *** в това,че на 25.09.2017г. в с. Семерджиево, обл. Русе причинил на А.А.Р. *** лека телесна повреда,, изразяваща се в разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Частният тъжител поддържа
обвинението.
Подс.Т.О. дава обяснения,в които
твърди,че не е нанасял удар на тъжителя.
От събраните по делото
доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.О. е осъждан. Не е
семеен. Полуграмотен е и може да упражнява само ниско квалифициран труд.Работи
като пастир в с. Семерджиево, обл. Русе при свид. С.Н.,който
го е приютил и го ползва и като общ работник.
Известно време преди около година
заедно с кравите на свид. Н., О. пасе и тези на бащата на тъжителя. Тъй като тъжителят
не прибира животните си след паша,а държи да бъдат доведени до дома му,
отношенията между семейството на Р. и подсъдимия в това число и неговия
работодател – свид.Н. се влошават и няколко пъти се е стигало до размяна на
заплахи между по-младите – подсъдимия,пострадалия и неговия брат. Срещайки се по
пасищата между тях винаги възникват вербални конфликти.След един от конфликтите
О. се оплаква на работодателя си и се налага свид. М. в качеството си на
полицейски служител да състави на свид. А., тъжителя и неговия брат протоколи за
предупреждение.
На 25.09.2017 г. сутринта О. излиза отново на
паша с животните, но минава през терен, собственост на свид. А., който през
това време се намира заедно със свид. С. в дома му. От обора, който е нависоко,
А. вижда, че в необраната му от реколтата нива има животни. Решават да отидат и
да проверят на кого са и да ги изгонят за да не създадат поражения на реколтата
от царевица. Тъжителят, заедно със свид. А. и С. потеглят с автомобил,
управляван от Р. и се насочват към нивата. Р. слиза от автомобила и се насочва
към О., а А. остават в колата, тъй като не иска да се
кара с подсъдимия заради съставения му вече протокол за предупреждение. С. също
остава в автомобила. Тъжителят се приближава до подсъдимия и му казва да изкара
кравите от имота, за да не ядат от необраната царевица. Провокиран от
предишните конфликти и подразнен от това,че му правят забележка, подсъдимият му
отговаря “Ти на мъж ли се правиш” и нанася удар с юмрук в областта на лицето на
тъжителя, от който последният пада на земята. О. подкарва животните и се отдалечава. А. и С. излизат от
автомобила и вдигат тъжителя от земята и тръгват като по пътя се обаждат на
полицията.
На същия ден тъжителят
посещава съдебен медик и при прегледа му са констатирани следните наранявания –
счупване на ІІІ зъб в горен десен квадрант, повърхностни наранявания по
лигавицата на горна устна и оток на горна устна.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена, като в тази насока взема предвид
показанията на свид.Х.С., А.А., С.Н., С.С., М.М., Р.Х., както и писмените
доказателства – свидетелства за съдимост и съдебномедицинско
освидетелстване.Факти от предмета на доказване се установяват и от заключението
на съдебно-медицинската експертиза.
При установяване на фактите съдът
не цени обясненията на подсъдимия,тъй като разглежда обясненията като защитна
теза.Освен това ниския интелект и недоброто владеене на български език пречат
на подсъдимия да изложи логична версия изградена от взаимносвързани
факти.
При установяване на фактите съдът
цени показанията на свидетелите очевидци – С. и А.. И двамата са имали
възможност от непосредствена близост да възприемат действията на
подсъдимия.Показанията им са взаимно свързани и непротиворечиви.Независимо от
обстоятелството,че А. е роднина на частния тъжител,съдът кредитира показанията
му,тъй като те се подкрепят от показанията на свид.С. и от заключението на
съдебния медик относно твърденията на свидетелите за един нанесен удар.
Изследвайки доказателствата,съдът
намира,че приетата за установена фактическа обстановка се установява от
следните доказателствени средства:
От свидетелството за съдимост се
установява съдебното минало на подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия и свид.Н.
дават основание да се направи извода за причината,поради която подсъдимият и
тъжителят са започнали конфликта.
От показанията на свид.С. и А. се
установява точното място и действията, които е извършил подсъдимия срещу
тъжителя.
Съдебномедицинското
освидетелстване дава отговор на въпроса относно получените от тъжителя
увреждания,а заключението на съдебномедицинската експертиза за медикобиологичния признак на телесната повреда.
Приетото за установено налага
единствените и категорични изводи относно деяние и вина:
С действия подс.Т.О.
е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.130 ал.1
от НК,тъй като на 25.09.2017г. в с. Семерджиево, обл.
Русе причинил на А.А.Р. от с.с. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън тези по чл.128 и чл.129
от НК.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие.Подсъдимият е ударил тъжителя с юмрук в областта на
лицето, от който последният е паднал на земята.Интензитетът на действията му е
бил достатъчен по сила за да причини нарушаване на равновесието и събаряне на
земята по лице,което от своя страна е достатъчно за да се причини на
пострадалия натъртване на втори горен десен зъб , повърхностни наранявания по
лигавицата на горната устна и оток в същата област.Тези медикобиологични
признаци съответстват на разстройство на здравето необхванато от случаите по
чл.128 и чл.129 от НК .
Деянието е осъществено при пряк
умисъл.С оглед възрастта и интелектуалното си ниво Т.О. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието.Съзнавал е че по този начин ще причини
на тъжителя увреждания в областта на устните и зъбите и е искал настъпването точно
на тази общественоопасна
последица. Насочил е удара си с юмрук в уязвима част от човешкото тяло –
лицето,като е вложил в него достатъчно сила,която дори е нарушила равновесието
на пострадалия.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. Т.О.,съдът на първо място отчете, че санкцията на
разпоредбата на чл.130 ал.1 от НК предвижда наказания лишаване от свобода за
срок до две години или пробация. Предвид обстоятелството,че О. е осъждан за
престъпление от общ характер, не са налице предпоставките за приложението на
чл.78а от НК.
При определяне на вида на
наказанието от алтернативните,съдът намери,че за превъзпитанието на подсъдимия
не е необходимо да бъде лишаван от свобода. По благоприятен за постигане на
целите на наказанието би се оказал контрол върху бъдещото поведение на
подсъдимия с оглед на съблюдаване на обществените порядки. С тези съображения
съдът определи наказание – пробация. Този вид наказание ще даде
възможност на подсъдимия да не бъде изолиран от обществото и да полага труд
При определяне на размера на
наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха
провокацията изведена от предишни действия на насилие от пострадалия и неговото
семейство към подсъдимия и полагането на общественополезен труд. Отегчаващи –
наличието на минали осъждания. При определяне на пробационните мерки съдът
определи двете предвидените като задължителни като определи едногодишен срок за
изтърпяването им.Изпълнението на пробационната мярка задължителна регистрация
по настоящ адрес следва да е два пъти седмично.Наред с двете задължителни
пробационни мерки, съдът определи и 100 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото за срок от една година.
Чрез
налагане на тази алтернативна санкция и индивидуализирането им по този начин
подсъдимият ще има възможност да осмисли поведението си и едновременно с това
ще бъде контролирано от пробационен служител
Подсъдимият следва да заплати
направените разноските на тъжителя по делото в хода на съдебното производство и
адвокатски хонорар.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: