Решение по дело №1923/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 599
Дата: 28 март 2023 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20227180701923
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 599

 

гр. Пловдив, 28.03.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, XXV състав, в публично съдебно заседание на четиридесети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

 

при секретаря С.Ж., като разгледа докладваното от съдия Златанова адм. дело № 1923 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във връзка с чл. 145 и следв. от АПК.

Административното дело е образувано срещу Заповед № 22РД09-275 от 24.06.2022 г.***, с която е наредено да се премахне незаконен стоеж “Стълбищна клетка в сграда от етаж 3 до плосък покрив тип капандура с две врати” намиращ се в административно-търговска сграда с идентификатор № 56784.504.656, с административен адрес гр.Пловдив, ул “Брезовско шосе” № 145. 

Жалбоподателят “П. И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от П.Д.П., навежда доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност  на оспорения административен акт. Оспорва да е извършител на строежа. Представя гласни и писмени доказателствени средства. Претендира разноски.

Жалбоподателят “А.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Т.А.П., оспорва процесната заповед като необоснована, неоснователна и незаконосъобразна. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на производството по констатация на незаконния строеж, като твърди, че за строежа са налице строителни книжа и същия не е незаконен. Излага съображения по отношение на това, че строителството е извършено въз основа на одобрени екзекутиви. Представя гласни и писмени доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Кмет на район "Северен", Община Пловдив, редовно призован, не се явява и не дава становище по жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбоподателите са адресати на оспорваната заповед, поради което разполагат с право на жалба. Жалбите им са подадени на 07.07.2022г. и на 20.07.2022г., съответно заповедта е връчена на 30.06.2022г. и на 08.07.2022г., като е спазен законоустановения 14-дневен срок. Ето защо и двете жалби са ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, жалбите са ОСНОВАТЕЛНИ.

Видно от представената административна преписка е, че на 11.03.2022 г. е извършена проверка от работна група от служители в район "Северен", Община Пловдив на строеж “Складово-търговски комплекс”, подобект: “Сграда А-VIII, Административно-търговска сграда” с идентификатор 56784.504.656.6  в ПИ с идентификатор № 56784.504.656 по КК и КР на гр. Пловдив, находящ се на ул. “Брезовско шосе”№ 145, гр. Пловдив. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен акт № 1 от 11.03.2022 г. В акта е отразено, че имотът е в съсобственост между “П. И.” ЕООД и “А.” ООД, всеки с 1/2 идеална част. Последното не е спорно,а се установява и представените НА № 26, том VI, дело 867/2015 г. и НА № 64, том 14, дело № 3187/2003.

Строежът е изпълнен от “А.” ООД като възложител и строител. Представени били одобрен проект от 04.07.2002 г., разрешение за строеж, № 282/22.07.2002 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация. В описанието, направено в КА, става ясно, че в обекта е установено, че стълбищна клетка около 18 кв.м - от етаж 3 е продължена с две рамена h=2.80 м. и площадката до плоския покрив като там е обособен иззидан отвор - тип капандура - с две врати за излизане на покрива. На място работната група е установила, че на покрива е изграден борд по средата разделящ покрива на две части изток-запад, височина около 0.50 см и дължина 12.60 м. Констатирано е, че стълбището е изградено в отклонение на одобрените проекти на сградата. Приложени са снимка и схема на обекта. Констатираното било отнесено като извършено при съществени отклонения от одобрен И.иционен проект /чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 154, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗУТ/ и прието като основание за започване на административно производство по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ за премахване на незаконни строежи във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ.

По повод на констативния акт, е депозирано възражение от страна на “А.” ООД с вх. № 3-7000-8228-27/21.03.2022 г. и  заявление с вх. № 3-7000-8228/29/23.03.2022 г. от „П. И.“ ЕООД.

Последвало е издаване на оспорената Заповед № 22РД09-275 от 24.06.2022 г.***, с която е наредено да се премахне незаконен строеж “стълбища клетка в сграда от етаж 3 до плосък покрив тип капандура с две врати” намиращ се в административно-търговска сграда с идентификатор 56784.504.656.6, ситуирана в ПИ с идентификатор 56784.504.656, с административен адрес ул. “Брезовско шосе” № 145. Органът се е позовал на установеното в КА № 1 от 11.03.2022 г. и счел, че строежът е незаконен като изпълнен в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 154, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗУТ и на основание чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е издал акта.

В подкрепа на тезата си, че строежът не е незаконен, жалбоподателите представят Разрешение за строеж № 388/22.07.2002г., Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линя и ниво от 2002г., Констативен акт образец 15/10.05.2004г., Удостоверение № 63/13.10.2005г. за въвеждане в експлоатация, Писмо изх. № 22П-2682/1/ от 15.03.2022г.***, нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 23, дело № 5223/23.03.2007г., Възражение вх. № 3-7000-8228/27/ от 21.03.2022г., ведно с Констативен акт № 1 от 11.03.2022г., сателитна цветна снимка от софтуеърна програма „Google earth“ от м. февруари 2004г, скица на поземлен имот от 2017г. и извадка от сайта на АГКК на Схеми – 3 бр. на СОС на обектите, собственост на „А.“ ООД и П. И. ЕООД.

От събраните гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите В.Г.П.(възложител на строеж „A VIII – Административно-търговска сграда Брезовско шосе № 145“) и Даниела Маринова Цонкова-Събчева (архитект на проекта), се установява, че строеж е започнат през 2003г. и е завършил през 2005г. По време на строителството се наложило да се направят екзекутиви по отношение на стълбището, което е от третия етаж към таванския етаж. Това се наложило, тъй като в началото не е обърнато внимание, че е само за капандура и в последствие е изградена врата отгоре и с навес, за да може да си излиза отгоре. Изготвянето на екзекутиви било именно с цел изграждане капандурата и изход на покрива. При проектирането на основния проект всичките покриви са били плоски и на тази сграда не е имало изход със стълбище, но И.иторите са поискали такъв. Екзекутивите били реализирани по време на строителство. В Акт № 15 били отразени тези екзекутиви.

За установяване на спорните обстоятелства, по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза с оглед изследване на изображенията на покрива на сградата. Видно от заключението на вещото лице д-р. инж. Б.Х.М., което не е оспорено от страните, по време на периода на изследване, на сателитните снимки (м. февруари 2004г. до въвеждане на сградата в експлоатация с Удостоверение 63/13.10.2005) на покрива на постройката има изградена капандура с врата. Тоест, въпросният строеж е бил такъв към момента на изграждането на сградата,а не е извършван допълнително.

Видно от заключението на вещо лице инж. К.М., което също като компетентно изготвено и неоспорено от страните,съдът кредитира, в Сграда А-VIII-административно търговска сграда в УПИ VIIII-Сирма АД, кв. 2, не се установява да са извършвани изменения или промени след въвеждането ѝ в експлоатация. Сградата е въведена в експлоатация след като стълбищната клетка е била изпълнена да достига до плоския порив на сградата и да излиза като капандура над него. Екзекутивна документация не се съхранява в общинската администрация, но акт образец 15 удостоверява, че строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти и без съществени изменения.

При така събраните доказателства се налага извод за необоснованост на констатациите на администрацията. Несъмнено е,че спорният строеж е изпълнен към момента на цялостното изграждане на сградата, като промени не са правени по-късно. Тоест, ако е налице незаконно строителство то не е поради липсата на строителни книжа,а поради отклонение от одобрените проекти. Така се твърди и от самия орган в мотивите на оспорваната заповед. Но това отклонение така и не се установява, защото необосновано проектите, от които се твърди да има отклонение не са запазени,а косвени доказателства за обратното са събрани достатъчно,а именно посочените свидетелски показания, както и самите актове за въвеждане на сградата в експлоатация, част от която е бил и твърдяния незаконен строеж, който след като е съществувал и към онзи момент очевидно е прието от самата администрация,че е изпълнен според одобрените строителни книжа. Да се приеме обратното би означавало да се стигне до извод,че поради липсата на запазени одобрени проекти цялата сграда е незаконна, което не се и твърди от ответната администрация.

Същевременно, в заповедта се приема,че се издава на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Административният орган е квалифицирал извършеният строеж като незаконен поради липса на издадено разрешение за строеж, одобрени проекти и допуснати съществени отклонения от одобрения И.иционен проект в нарушение на чл.  137, ал. 3,  чл. 148, ал. 1 и чл. 154, ал. 2, т.1 до т. 5 от ЗУТ. Но след като несъмнено въпросната клетка е съществувала от самото начало на изпълненото строителство на сградата, то строителни книжа има. „Стълбищна клетка в сграда от етаж 3 до плосък покрив тип капандура с две врати“ е част от сграда с идентификатор 56784.504.656.6, изградена въз основа на разрешение за строеж № 288/22.07.2002 г. С Констативен акт (образец 15) от 10.05.2004г. въз основа на представените проекти, екзекутивна документация, актове и протоколи съставени по време на строителството, е прието, че строежът е изпълнен съгласно одобрените И.иционни проекти, съставените екзекутиви(без съществени изменения). По изпълнението на строежа е посочено, че „На покрива ще се достига чрез стълбищна настройка с наклонена плоча……..“ Т.е. наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство(включая процесния обект), като не са констатирани отклонения от представените строителни книжа и предвидените норми за строеж от посочената категория. Въведена в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 63/13.10.2005 г.  след като е констатирано, че за строежа е представена необходимата документация и са спазени гаранционните срокове за изпълнение на СМР.

Нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е основание да бъде наредено премахване на незаконен строеж само и единствено при пълна липса на строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж. А в случая от доказателствата по делото не се установява наличието на това основание за премахване на строежа, тъй като е установено, че има строителни книжа.

Ето защо съдът намира,че с оспорваната заповед неправилно се разпорежда премахването на строежа в нарушение на материалния закон. Поради това и същата следва да се отмени.

При този изход на спора и на основание чл. – 143, ал. 1 АПК, своевременно заявеното /до приключване на устните състезания по делото/ искане за присъждане на разноски от жалбоподателите е основателно. Доказаните им разноски възлизат за „А.“ ООД  общо в размер на 4 650 лева, а за „П. И.“ общо в размер на 650 лева и се присъждат изцяло.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 22РД9-275/24.06.2022 г.***, с която на „П. и.“ ЕООД и „А.“ ООД е наредено да премахнат незаконен стоеж “Стълбищна клетка в сграда от етаж 3 до плосък покрив тип капандура с две врати” намиращ се в административно-търговска сграда с идентификатор № 56784.504.656, с административен адрес гр.Пловдив, ул “Брезовско шосе” № 145.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „П. И.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева разноски.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „А.“ ООД, ЕИК *** сумата от 4 650 (четири хиляди шестстотин и петдесет) лева, разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: