РЕШЕНИЕ
№ 706
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120105816 по описа за 2021 година
Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от „ГЛОБАЛ
ПОЛИМЕРС“ ЕООД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С******,
***************, представлявано от управителя С. А. Л. против „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АВ“
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б*****, *******, ул.
**************, представлявано от управителя А. А. З. – Г., за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата 10 976, 02 лева, представляваща възнаграждение по договор за
покупко – продажба и монтаж на подова настилка № 181 от 30.04.2020 година, сумата 489,
41 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 19.05.2020 година до
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото. Исковата молба е основана на
следните фактически твърдения: Между ищеца, от една страна, чрез представляващ, като
изпълнител, и ответника от друга – като възложител, е сключен договор за покупко –
продажба и монтаж на подава настилка. Услугата е била извършена качествено и приета от
ответника, за което е съставен акт обр. 19 № * от ******** година. След подписване на
протокола е издадена фактура № ********* със сума за плащане в размер от 10 486, 61 лева.
До датата на подаване на исковата молба задължението не е заплатено, включително след
опити от страна на ищеца за извънсъдебно уреждане на отношенията. Поради изложеното
ищецът предявява исковете си. В исковата молба са посочени доказателства.
Първоначално искът е предявен пред Софийски районен съд, където е образувано
1
производството по гражданско дело № 62 471 по описа на СРС за 2020 година. 1 В постъпил
писмен отговор от името на ответника е направено възражение за неспазена местна
подсъдност поради това, че седалището и адресът на управление на дружеството с в град
Варна.
С определение от 06.07.2021 година съдът е прекратил образуваното пред него
производство поради неспазена местна подсъдност, но е изпратил делото по правилата на
тази подсъдност на Бургаски районен съд, тъй като към датата на подаване на исковата
молба ответникът е бил със седалище и адрес на управление в град Бургас. Определението
не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Поради изложеното настоящият състав
приема, че делото е местноподсъдно на Бургаски районен съд. В случая не е налице
основание за повдигане на спор за подсъдност.
В писмения отговор ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди,
че от името на ищеца не са изпълнени посочените в договора дейности, не е доставил и
монтирал описаната в договора подова настилка. Заявява, че протокола не е подписан от
управителя на дружеството, както и от лице, което е упълномощено да го подпише.
Поискала е ищецът да бъде задължен да представи оригинала на документа. От името на
ответника е оспорено получаването на фактурата, както и получаването на нотариална
покана за плащане от упълномощено от дружеството лице. Поради изложеното ответникът е
поискал предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Л.
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни доводи за основателност на претенциите.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмени бележки от негово
име са изложени подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения
иск.
По приложимия закон настоящият състав приема следното:
Предявения са искове е с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД вр чл. 258 от
ЗЗД вр. чл. 286 от ТЗ в чл. 288 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
се установява следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства в официално заверени преписи са представени договор
за покупко - продажба и монтаж на подова настилка № 181 от 30.04.2020 година, протокол
обр.19 № * от ***** година, количествено стойностна сметка към обр.19 № * от ******
година и фактура № *** от ***** година, съгласно дадени указания, предвид оспорването
от ответника на основание чл.183 от ГПК. От тези доказателства се установява, че между
страните по спора е постигнато съгласие за сключване на договора, посочен в исковата
молба, както и че са извършени описаните в протокола СМР. Фактура № **** от ******
година е издадена за сумата 10 486, 61 лева, след като са отразени доставка и монтаж по
протокол от ******* година и са отчетени две авансови плащания.
2
От заключението на вещото лице, което е изслушано и за втори път относно и
експертът посочва, че в заключението е допусната техническа грешка при изписване на
номера на фактурата и експертизата се отнася за фактурата, описана в исковата молба № ***
от ******** година, се установява, че фактурата е включена в дневника за покупки на
ответника през месец май 2020 година и ползваният данъчен кредит по фактурата е в размер
от 1 774, 25 лева. В счетоводството на ищеца фактурата е описана в дневника за
продажбите за през месеца, през който е издадена – месец май 2020 година. Посочено е още
в заключението, че задължението е в размер от 10 486, 61 лева.
От посоченото осчетоводяване на издадената фактура в счетоводствата на двете
дружества и с оглед нормите на чл. 55 от ТЗ и чл.183 от ГПК настоящият състав приема, че
задълженията по договора са изпълнени и приети от ответното дружество, заедно с
конкретния размер на възнаграждение, съобразно протокол обр. 19 № *. При това
положение за ответната страна е възникнало задължението да плати уговореното
възнаграждение. От негово име не са въведени твърдения за изпълнение на това
задължение, по делото не са събрани доказателства в тази насока. Поради изложеното
настоящият състав приема, че исковете за осъждане на ответника да плати на ищеца цената
са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. При формиране на изводите си
настоящият състав взе предвид и разпоредбата на чл.301 от ТЗ, съгласно която когато едно
лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая
ответникът е осчетоводил посочените фактури, с което е потвърдил действията по
изпълнение на доставките по договора, за които са издадени двете фактури.
По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
От посочените фактури, които са осчетоводени са установява изпълнение на
задължението за предаване на купувача на животните, предмет на договора, поради което
купувачът, ответник по иска, е в забава от деня следващ датата на подаване на исковата
молба.
Задължението за лихва за забава за периода, посочен в исковата молба – от 19.05.2020
година до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба – 14.12.2020 година са в
размер надвишаващ сумата, посочена като цена на този иск в исковата молба, поради което
искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер.
По разноските, направени по водене на делото:
По правилото на чл. 78 от ГПК и предвид основателността на иска в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото,
които са в общ размер от 1 734, 04 лева, от които сумата 1 104 лева представляваща
платено адвокатско възнаграждение, сумата 150 лева, представляваща депозит за вещо лице
и сумата 489, 04 лева, представляваща платена държавна такса.
3
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА„ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АВ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Б****** ул. *********, представлявано от управителя А. А. З. – Г., да
плати на ГЛОБАЛ ПОЛИМЕРС“ ЕООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
град С***** ************, представлявано от управителя С. А. Л., сумата 10 976, 02 лева
/десет хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и две стотинки/, представляваща
възнаграждение по договор за покупко – продажба и монтаж на подова настилка № 181 от
30.04.2020 година, сумата 489, 41 лева /четиристотин осемдесет и девет лева, четиридесет и
една стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 19.05.2020 година
до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 14.1.2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 10 976, 02 лева /десет хиляди деветстотин седемдесет и
шест лева и две стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 15.12.2020
година до окончателното й плащане, както и сумата 1 734, 04 лева /хиляда седемстотин
тридесет и четири лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4