Р
Е Ш Е
Н И Е №
Нова
Загора, 18.10.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд колегия в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана
Дечева и в присъствието на прокурора Христо Христов
като разгледа
докладваното от съдия НЕНОВА Гражданско дело № 38 по описа за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.132 ал.1, т.2 от СК.
Производството е
образувано по предявен П.М.Ж. ЕГН ********* 1, с постоянен адрес:*** N"
84, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. М.П.М. ***, служебен
адрес: гр. Нова Загора, ул."Диньо Нойков" № 39, офис 2 против: Д.А.С.
ЕГН *** 1259124, с постоянен адрес: *** , с адрес за призоваване чрез
работодател: гр. Ямбол, Западна промишлена зона, бул. „Европа" № 43,
„Язаки България" ЕООД с правно основание: чл. 132, ал. 1, т.2 от СК,за
лишаване на ответника от родителски права спрямо детето А.Д.С. ЕГН **********,
род. на ***г., поради трайно неполагане на грижи без основателна причина и
неплащане на издръжка.
В исковата молба
се твърди, че страните по делото са живели на съпружески начала в продължение
на няколко години. От съвместното им съжителство било родено детето А.Д.С. ЕГН **********,
род. на ***г.
Твърди се, че в
началото на месец февруари 2012г., след поредния скандал между страните,
ответникът бил изгонил ищцата от дома си. След раздялата на родителите детето А. било останало да живее при майка си, която
от този момент била поела изцяло грижите за него. През лятото па 2012г.
ответникът бил завел за няколко дни детето А. на почивка на море. По-късно
същата година още веднъж ответникът бил поискал да я види детето, след което
бил преустановил всякакви контакти с детето си А.. Твърди се че ответникът не се интересувал от живота на детето си А. и
не и давал издръжка за него.
В исковата молба
се сочи, че през 2013г. ищцата била сключила граждански брак с Румен Кирилов
Желев, с чиято финансова и емоционална помощ отглеждала дъщеря си А.. Детето А.
възприемало него за баща и по свое желание го наричало „татко". Детето
имало смътен спомен за биологичния си баща.
В исковата молба
се твърди, че ответникът напълно бил забравил за дъщеря си А., като повече от 6
години не я бил търсил изобщо, не бил правил опити да се свърже с нея- по
телефона или с другите средства за комуникация, нито бил участвал със средства
за издръжката й. Детето не познавало баща си, знае само един образ от снимки,
които той публикувал в социалните мрежи.
Твърди се че
ответникът напълно се бил дезинтересирал от детето си А. и бил пренебрегнал
родителския си дълг да полага грижи и да дава издръжка за него и то без никаква
основателна причина. Всъщност той се бил самоосвободил от родителските си
функции и не желаел детето да присъства в живота му. Налице било твърдо
установено пълно дезинтересиране на ответника от детето и формалното притежаване
на родителските функции било неоправдано, безпредметно и нецелесъобразно. Нещо
повече, пълното бездействие и пренебрегване на родителския дълг от страна на
бащата, пречело и на майката да упражнява родителските права върху детето си.
Съпругът на ищцата работел в чужбина и желаел да вземе семейството си там, за
да не продължават да живеят разделени. Той бил осигурил добри битови условия за
съпругата си, двете им общи деца и за детето А.. За да пътува А. в чужбина
обаче, било необходимо съгласието на ответника, поради което ищцата и съпругът
и били направили множество опити да говорят с него за това, но той категорично
отказвал да се срещне е тях, като на тяхна обща позната бил казал да им
предаде, да престанат да го търсят и да го занимават с проблемите на детето А..
Заявил е, че не желае да има нищо общо с детето и дори изявил желание да
подпише документи, че се отказва от дъщеря си.
Ищцата полагала
адекватни грижи за дъщеря си А. и задоволявала всички нейни потребности.
Въпреки това обаче, имало множество житейски ситуации, в които се изисквали
активни действия и от двамата родители, в защита интересите на малолетното
дете, което в настоящия случай не било възможно, поради пълното дезинтересиране
на ответника от детето.
Предвид изложеното
в исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да лиши от
родителски права Д.А.С. ЕГН ********** по отношение па детето А.Д.С. ЕГН **********.
В срока по чл.131 ГПК въпреки че е получил съдебните книжа не е депозиран писмен отговор на
молбата от ответника и не се явява в съдебно заседание.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска си.
Представителят на
Районна прокуратура град Нова Загора, намира иска за основателен и моли съда да
го уважи. Счита че е налице трайно установено поведение от страна на ответника
, който се е дезинтерисирал както от отглеждането на малолетното дете, така и
от предоставянето на издръжка. Счита че подобно поведение от страна на
ответника е видно и по отношение на настоящия съдебен процес, като намира че
съда в защита на интересите на детето следва биологичния баща на детето и
ответник по настоящото дело следва да бъде лишен от родителски прав по
отношение на детето А.Д.С. ЕГН **********.
От събраните по делото
доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане, страните са родители на
детето А.Д.С. ЕГН **********, род. на ***г. в гр.Сливен.
От становището на социалния
работник присъствал по време на съдебното заседание е видно, че грижите за детето
са поети от майката –ищец в настоящото производство и съпруга и Румен и че бащата
Д.А.С. напълно се е дезинтересирал от детето
си А.Д.С. и от години не се интересува
от тях.
В хода на
съдебното следствие се установи, че родителя – ответник по настоящото дело не е
виждал дъщеря си от 2012г., дезинтересирал
се от детето и е неглижирал родителските си функции – не търси детето,
няма отговорност и желание детето да присъства в живота му, не се интересува от
развитието и потребностите на детето, което поведение на дезинтересиране на
бащата от малолетното му дете е категорично трайно установено, а не е изолиран
случай. Установи се че в този период от време ответника не дава и издръжка на
детето. От изслушването на детето в днешното съдебно заседание се установи, че
ответника дори и телефонни разговори не провежда с детето, не е изпращал
подаръци и пари на детето, под никаква форма не е показал изпълнение на
родителският си дълг и задължения. Единствено грижи за детето полага майката
ищца в настоящото производство Установи се че ищцата е създала ново семейство и
нейния съпруг Румен Желев е възприет от детето А. като негов баща. Детето е
отглеждано добре в семейството, то не е
отделено от другите деца на двамата съпрузи, детето е добре интегрирано в
семейната среда. Това семейство желае да живее постоянно в чужбина, където
работи бащата и реализира доходи за цялото семейство, но заминаването на детето
А. е обвързано с декларация - съгласие което трябва да реализира биологичния му
баща, което той не желае да даде. От събраните гласни доказателства се
установи, че са правени много опити от ищцата да осъществи контакт с ответника
и да получи неговото съгласие да изведе детето в чужбина при които опити тя е
срещнала неразбиране от страна на ответника и той е заявил, че не желае да се
ангажира по какъвто и да е начин с дъщеря си и няма да даде съгласие за
извеждане на детето в чужбина.
Тази фактическа
обстановка съдът установи от събраните гласни и писмени доказателства, които
кредитира изцяло.
От така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВИ ИЗВОДИ:
Лишаването от
родителски права представлява цялостно отнемане на родителските
правомощия. Това е изключителна и крайна мярка, която се предприема за защита
на децата в отношенията им с родителите. Основанието на което
ищцата иска лишаване от родителски права на
ответника е: без основателна причина трайно не
полага грижи за детето и не дава издръжка /чл.132 ал.1 т.2 от СК. Касае се до
виновно поведение на родителя, тежко укоримо виновно бездействие,
когато без основателна причина не изпълнява родителските си задължения, а
именно не полага грижи и не дава издръжка на детето. Неизпълнението на
родителските задължения за непосредствени грижи при отглеждането и
осигуряване на материалната издръжка трябва да бъде „трайно”. Законът не
сочи продължителността на времето и критерий за оценка във всеки отделен случай
е житейската практика и моралът. Константната съдебна практика приема, че
трайност има при шест и повече месеци. Несъмнено и категорично се установи от
писмените и гласни доказателства,а и от становището както на социалния работник
така и от становището на РП Нова Загора че след фактическата раздялата на
родителите за отглеждането на детето А.Д.С. ЕГН **********, родено на ***год. в
гр.Сливен преки грижи е полагала единствено майката на детето и ищца в
настоящото производство, като средствата за издръжката на малолетното дете са изцяло
осигурени от майката и нейният сегашен
съпруг Румен Желев.
Съгласно чл.132,
ал.1, т.2 СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без
основателна причина трайно не полага грижи за детето си и не дава издръжка.
Лишаването от родителски права константно се възприема от съдилищата като
крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана
нужда. Трайното не полагане на грижи за детето и липсата на финансов принос за
отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя, създаващо риск за
отглеждането и възпитанието на детето. В разглеждания случай съдът приема, че е
налице именно такова поведение от страна на ответника Д.А.С.. С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че от 2012год. ответника
Д.А.С. съзнателно, умишлено, се е дезинтересирал от детето си А. и е пренебрегнал
изцяло родителските си задължения без основателна причина. Ответника по
настоящото дело – Д.А.С. не е търсил и не е създала контакт с детето си, не се
е интересувал от това как то се отглежда и какви нужди има, не е предоставяла и
средства за отглеждането му. С оглед разпределянето на доказателствената тежест
в процеса, не се ангажираха доказателства за наличието на основателна причина,
поради която бащата не е изпълнявал родителските си задължения спрямо малолетното
си дете. Предвид това, съдът намира за безспорно доказано, че Д.А.С. действително
трайно не полага грижи за детето А.Д.С. ЕГН ********** и не дава средства за
издръжка без основателна причина, като това и поведение е в продължение на
дълъг период от време – повече от две години, поради което искът следва да се
уважи, т.е. налице са условията на чл.132, ал.1, т.2 СК и ответника Д.А.С. ЕГН **********
следва да бъде лишен от родителски права
по отношение на детето А.Д.С. ЕГН **********.
На основание
чл.134 т.1 от СК при лишаване от родителски права съдът следва да определи
издръжката на детето, ако не е присъдена. В случая няма данни за присъдена
издръжка в полза на детето.
Родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи
издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
"непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а
размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1
от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето,
което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е
определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на
едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, която към настоящия момент е 560лв. или минималната издръжка е от 140
лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане,
здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на
детето и задоволяване на неговите потребности.
Режимът на
родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената
взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата.
Родителите са длъжни да издържат своите не навършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Не се установи бащата да има задължения към други нейни низходящи, както и да е
нетрудоспособна и в този смисъл следва да се присъди издръжка в полза на детето
А. в размер на 140 лв.
На основание
чл.143 т.2 от СК съдът следва да определи и мерки относно личните отношения
между детето и лишения от родителски права родител.
По делото се
събраха категорични доказателства, че ответника се е дезинтересирал от детето
си от дълго време- от 2012год не подържа връзка с детето. Въпреки това, не
следва да се прекъсва биологичната, социалната и емоционалната връзка дете -
родител и баща, въпреки незаинтересоваността си, трябва да има възможност да
осъществява и поддържа контакти с детето. Мотивиран от горното и на основание
чл. 134 от СК, съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични
отношения на бащата с детето, а именно: всяка първа и трета неделя от месеца от
8.00 до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-нова
Загора ДТ върху размера на определената
издръжка в размер на 201,60 лв.
На основание
чл.136 СК, след влизане в сила на настоящото решение, съобщение за същото
следва да се изпрати до общината по постоянния адрес на ответника за вписване
на лишаването от родителски права на ответника по отношение на детето А.Д.С.
ЕГН **********.
Мотивиран от
горното и на основание чл.132, ал.1, т.2 СК, съдът,
Р Е Ш И
ЛИШАВА бащата Д.А.С.
ЕГН **********,***, от родителски права по отношение на детето А.Д.С. ЕГН **********,
род. на ***г. на основание
чл.132,ал.1,т.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Д.А.С. ЕГН ********** с малолетното дете А.Д.С.
ЕГН ********** всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00 до 18.00 часа,
както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
След влизане в
сила на решението да се изпрати съобщение до Община Нова Загора за вписване на
лишаването от родителски права.
ОСЪЖДА Д.А.С. ЕГН **********
да ЗАПЛАЩА на П.М.Ж. ЕГН********* 1, с постоянен адрес:*** като баща и законен
представител на малолетното дете А.Д.С. ЕГН ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер на 140.00 /сто и четирдесет/ лева за, считано от 17.01.2019година, ведно
със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Д.А.С.
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.Нова Загора
държавна такса на основание чл. 78,ал.6 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 201,60 лв./двеста
един и шестедест лева и 60ст/.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: