№ 19564
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110151454 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Б. В. М. и П. В. М. субективно и
обективно, кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо
ответниците, както следва: за Б. В. М., сумата в размер на
349,22 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.04.2019г. до
30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб. № *******, ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на
60,74 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.06.2019г. до 03.05.2022 г., както и
1
суми за дялово разпределение - 2,92 лв. –главница за
периода от 01.04.2019г. до 31.10.2020г., ведно със законната
лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на
сумата и 0,65 лв. – лихва за периода от 31.05.2019г. до
03.05.2022 г.; за П. В. М., сумата в размер на 1 396,89 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.04.2019г. до
30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб. № *******, ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на
242,94 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.06.2019г. до 03.05.2022 г., както и
суми за дялово разпределение 11,68 лв. –главница за
периода от 01.04.2019г. до 31.10.2020г., ведно със законната
лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на
сумата и 2,58 лв. – лихва за периода от 31.05.2019г. до
03.05.2022 г.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците Б. В. М. и П. В. М. са потребители, с абонатен
номер *******, на топлинна енергия за битови нужди, при
което между тях и ищеца били възникнали договорни
правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Потребителите не били заплатили
дължимата цена за продажба на топлинна енергия за
периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г., дължимата цена за
дялово разпределение за периода от 01.04.2019г. до
2
31.10.2020г., върху които суми дължали и обезщетение за
забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от
сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било
извършвано съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок от ответниците, но в
първо о.с.з. оспорват количеството на доставената в имота
топлинна енергия и размера на нейната цена.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт Д., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът Б. В. М., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът П. В. М., редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
3
страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 25515/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 ГПК и при пададено възражение от
ответниците в срока по чл. 414 от ГПК.
Ищцовото дружество в качеството му на
топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за
установяване на твърдените в исковата молба
обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия
се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е
ангажирало писмени доказателства в тази насока,
съдържащи се на лист 19 от досието на делото както следва:
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на
основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните Общи условия
уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия
между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия,
присъединени към топлопреносната мрежа на територията
на града. Тези общи условия регламентират правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределяне и заплащане на топлинна енергия,
отговорност при неизпълнение на задълженията, условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до
4
отоплителните тела, средствата за търговско измерване и и
дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и
получаване от клиентите на индивидуалните сметки за
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1
от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32
след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца
продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Според
чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК,
ищецът на първо място следваше да докаже, че между него
и ответниците е налице облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия. В тази връзка ответниците
не оспорват, че Б. В. М. е собственик на 1/6 идеална част от
имот, находящ се в /АДРЕС/, а П. В. М. на 4/6 идеални
части от имота. В тази връзка съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
5
предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия. Към делото са приложени Общите условия на
/ФИРМА/ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребителите в гр. София, валидни през
процесния период, от които също е видно, че не се
предвижда писмена форма за сключване на договор между
продавача на топлинна енергия и потребителите за битови
нужди. Следователно в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори
между топлопреносното предприятие и отделните
потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова
правооотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с
въведените в тях права и задължения. Отделно от това
съгласно разпоредба на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За
да бъде изгубено качеството на потребител е необходимо
две трети от собствениците в сградата - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно
6
самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред
топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването – чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Според алинея
трета на същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
Горната правна рамка обосновава извод, доколкото се
установи, че ответниците са собственици на имота, всеки до
размера на притежаваната от него идеална част в
съсобствеността, и не са установени от изслушаната СТЕ
горепосочените предпоставки, че между тях и ищцовото
дружество валидно е възникнало правоотношение по
доставка на топлинна енергия в имота.
Спорно е и количеството на доставената в имота
топлинна енергия и размера на нейната цена.
Изслушаната по делото СТЕ установява, че
количеството топлинна енергия на процесния адрес се
измерва от общ топломер, монтиран в АС.Топломерът се
отчита от служители на ищеца всеки месец по електронен
път чрез преносим „терминал“, с който се снема
показанието на всяко първо число на месеца. СТЕ е
установила, че технологичните разходи в АС за целия
процесен период са отчислявани от ТЕ преди нейното
разпределение между абонатите. Вещото лице е посочило,
7
че ЕС на адреса в гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър“ не е
сключвала договор за услугата дялово разпределение,
въпреки, че в сградата има техническа възможност за
прилагане на системата за „дялово разпределение“, поради
и което разпределението на топлинната енергия в сградата
се извършва от ищеца, ежемесечно. Посочено е че в
жилището се полза топлинна енергия за отопление и не са
демонтирани радиаторите, като разпределението на
топлинната енергия е на база коригиран обем от 188 м3.
Вещото лице е установило, че процесният имот по проект,
съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната
сграда от 1987г. е 202 м3. В периода от 01.04.2019г. до
30.04.2021г. количеството топлинна енергия, отдадено от
сградната инсталация е извършвано по реда на чл. 6.1.1 от
Наредба № 16-334. Вещото лице също така е установило, че
общия топломер, монтиран в АС е бил годно за измерване
средство в рамките на процесния период.
Изслушаната по делото ССчЕ дава заключение, че са
начислявани само суми за отопление, по пера отопление на
имота и сградна инсталация в рамките на процесния
период в размер на 2193,06. Поради промяна на цената на
газа, за периода от 01.11.2019г. до 31.03.2020г. е изчислена
сума за възстановяване в размер на 106,30 лева, или крайна
сума от 2086,76 лева, а за 5/6 част от задължението в размер
на 1738,97 лева. Установено е че е начислена сума и за
такси за дялово разпределение, за периода от 30.04.2019г. до
8
30.04.2021г. в размер на 28,08 лева, а за 5/6 част от
задължението в размер на 21,73 лева. Начислена е и лихва
върху тази главница в размер на 4.95 лева, а за 5/6 част
сумата в размер на 4,13 лева. Вещото лице е изчислило и
лихвата върху главницата за отопление на имота в размер
на 357,46 лева, а за 5/6 идеална част от задължението в
размер на 297,88 лева, за периода от 15.06.2019г. до
03.05.2022г.
Съгласно чл. 140 от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, присъединена към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление. Съгласно чл. 142, ал.2 от
ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда- етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда - етажна
собственост, които прекратяват топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато
се прекрати топлоподаването на цялата сграда. Съдът
намира, че от изслушаната СТЕ се установи количеството
на реално доставената до имота топлинна енергия.
Установи се че собствениците на индивидуални обекти в
9
СЕС не са изпълнили задължението си за избор на фирма
за извършване на услугата „дялово разпределение“, при все
че в ЕС са налице условия за това, поради което ищцовото
дружество е извършвало услугата. Установи се, че ищеца е
извършвал разпределение в СЕС ежемесечно, след което
топлоенергията е разпределяна между собствениците,
съобразно притежаваните им идеални части в общите
такива. Установи се, че топлоенергия не е начислявана за
битово горещо водоснабдяване, а само за отопление в имота
и за сградна инсталация.
По изложеното съдът намира, че главните искове за
доставена в имота топлинна енергия са доказани по
основание. Тези искове за 5/6 идеална част са доказани до
размера на сумата от 1738,97 лева, или дължима от П. М. е
сума в размер на 1391,17 лева, до размера на която сума
следва да бъде уважен иска, а за сумата от 5,72 лева,
разликата над уважената сума от 1391,17 лева до размера
на пълно предявената от 1396,89 лева, следва да бъде
отхвърлен, а за Б. М. иска следва да бъде уважен до размера
на сумата от 347,79 лева, а за сумата от 1,43 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 347,79
лева, до размера на пълно предявената от 349,22 лева,
следва да бъде отхвърлен.
Според 139, ал.2 от ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от
2006 г. /, дяловото разпределение на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва от
10
топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. / отговорността за извършването на
дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само
на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Начинът на определяне на цената за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в
ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при
Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия,
а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага
на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно
или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор,
в който се уреждат условията и начинът на плащане на
11
услугата дялово разпределение. В конкретиката на случая
се установи, че собствениците в процесната сграда нямат
сключен договор с фирмен счетоводител, поради и което
дяловото разпределение се извършва от топлопреносното
предприятие. Така сумите за главница за дялово
разпределение са доказани по основание, а от изслушаната
ССчЕ и по размер.
Исковете за мораторна лихва върху главницата за
такси за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени
изцяло. В ОУ на ищеца от 2016г. не е определен срок за
заплащане на главничното задължение за такси за дялово
разпределение, поради което на основание чл. 84, ал.2 от
ЗЗД длъжниците следва да изпаднат в забава след покана.
По делото не са представени доказателства, че ищецът е
отправил до ответниците покана за заплащане на сумите за
дялово разпределение, поради и което тези акцесорни
искове следва да се отхвърлят.
Исковете за мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота следва да се уважат до размера, посочен
в ССчЕ. В ОУ от 2016г. е предвиден срок за заплащане на
задължението за доставена топлинна енергия /45 дни от
изтичане на периода за който се отнасят/. Фактура №
******* от м.04.2019г. става изискуема от 15.06.2019г.,
именно от когато се претендира и мораторната лихва. Така
искът за мораторна лихва начислена върху главницата за
отопление на имота срещу П. М. следва да бъде уважен до
12
размера на сумата от 238, 58 лева, а за сумата от 4,36 лева,
разликата над уважената сума от 238,58 лева до размера на
пълно предявената от 242,94 лева, следва да бъде
отхвърлен, а по отношение Б. М., искът следва да бъде
уважен до размера на сумата от 59,58 лева, а за сумата от
1,16 лева, разликата над уважената сума от 59,58 лева до
размера на пълно предявената от 60,74 лева, следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на
двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. Разноски се претендират само от ищеца. Така
ответникът Б. М. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в размер на
16,47 лева, а ответникът П. М. сума в размер на 65,91 лева,
разноски в заповедното производство. В исковото
производство ищецът е заплатил сума за разноски за
държавна такса в размер на 65,54 лева, 550,00 лева за
изготвяне на експертизи, като на ищеца следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в
размер на 300,00 лева. Или общо разноски в размер на
915,54 лева, които следва да бъдат заплатени от
ответниците, както следва: от П. М. сумата от 661,23 лева, а
от Б. М. сумата от 254, 31 лева.
13
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ******** срещу
П. В. М., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че П. В. М.
дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 1391,17 лева,,
представляваща главница за цена на доставена, през
периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в
имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № *******, сумата в
размер на 11,68 лева, представляваща главница за такси за
дялово разпределение, за периода от 01.04.2019г. до
31.10.2020г., ведно със законната лихва върху двете
главници, за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК – 16.05.2022г. до окончателно изплащане
на вземането, сумата в размер на 238,58 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота, за периода от 15.06.2019г. до
03.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за доставена в имота
топлинна енергия за сумата от 5,72 лева, разликата над
уважената сума от 1391,17 лева до размера на пълно
предявената от 1396,89 лева, иска за мораторна лихва
върху главницата за такси за дялово разпределение, за
14
сумата от 2,58 лева, за периода от 31.05.2019г. до
03.05.2022г., и иска за мораторна лихва, начислена върху
главницата за отопление на имота за сумата от 4,36 лева
разликата над уважената сума от 238,58 лева до размера на
пълно предявената от 242,94 лева, и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 25515/2022г.
по описа на СРС, 45-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ******** срещу
Б. В. М., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че Б. В. М.
дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 347,79 лева,,
представляваща главница за цена на доставена, през
периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в
имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № *******, сумата в
размер на 2,92 лева, представляваща главница за такси за
дялово разпределение, за периода от 01.04.2019г. до
31.10.2020г., ведно със законната лихва върху двете
главници, за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК – 16.05.2022г. до окончателно изплащане
на вземането, сумата в размер на 59,58 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
отопление на имота, за периода от 15.06.2019г. до
15
03.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за доставена в имота
топлинна енергия за сумата от 1,43 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 347,79 лева, до размера на
пълно предявената от 349,22 лева, иска за мораторна лихва
върху главницата за такси за дялово разпределение, за
сумата от 0,65 лева, за периода от 31.05.2019г. до
03.05.2022г., и иска за мораторна лихва, начислена върху
главницата за отопление на имота за сумата от 1,16 лева,
разликата над уважената сума до размера на пълно
предявената от 60,74 лева, и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в производството по ч.гр.д. № 25515/2022г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, сумата в размер на 65,91 лева, деловодни
разноски в заповедното производство на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, сумата в размер на 661,23 лева, деловодни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
16
ОСЪЖДА Б. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, сумата в размер на 16,47 лева, деловодни
разноски в заповедното производство на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, сумата в размер на 254,31 лева, деловодни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17