№ 12
гр. Пловдив , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330205032 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 515279-F540412 от 03.06.2020г. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53,
ал.2, във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.179, ал.1 от ЗДДС, предложение четвърто, в редакцията на Д.В
бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.205г. от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
на „СИМИ“ ООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***
представлявано от М. Б. М. с ЕГН ********** и С.Й.П. с ЕГН *** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.
С възражение до ТД на НАП гр.Пловдив от името на дружеството по повод
наложени НП № 515281- F540415 и № 515279- F540412 от 03.06.2020г. относно непостъпила
декларация по ДДС с приложените Дневници за покупки и продажби за м.януари 2020 г. са
дадени обяснения за възникнал технически проблем с подписването на файла с
декларацията подаден по електронен път, довело до нейното реално неподаване, както и за
подаването на такава веднага след като са били уведомени от служител от ТД на НАП.
Посочва се за нарушението че е за първи път, както и малкия размер на дължимия данък.
Прието че с така представеното възражение се обжалва издадените наказателни
постановления.
Дружеството – жалбоподателя редовно призовано, в съдебно заседание се
представлява от своя управител М.М. която поддържа искане за отмяна на издаденото НП.
1
Ангажира събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетел. В пледоарията си
представи доводи по същество на искането за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив редовно уведомена, представлява се от
В.П. който представя становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи
доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното
следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Дружеството – жалбоподател ”СИМИ“ ООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.**** представлявано от М. Б. М. и С.Й.П. е регистирано по ЗДДС и
е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справки-декларации
за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно
до 14-то число на месеца, следващ данъчния период. На 17.02.2020г. по служебен път било
получено в ТД на НАП справка за неподадени за м.януари 2020 година СД, включително и
за дружеството жалбоподател. До представляващите дружеството е била изпратена покана
от 26.02.2020г. за явяване лично в 7 – дневен срок от 09:00 часа до 17:30 часа в ТД на НАП-
Пловдив за подаване справка декларация по ЗДДС и отчетни регистри съгласно чл.125 от
ЗДДС и съставяне на АУАН за периода – месец януари 2020г. Поканата била връчена на
представляващите дружеството по електронен път на 04.03.2020г. От страна на дружеството
по електронен път е била подадена на 05.03.2020г. Справка – декларация по ЗДДС по
смисъла на чл.125 от ЗДДС за месец януари с вх. № 16004226218/05.03.2020г.
На 05.03.2020г. в присъствието на упълномощено от дружеството лице от свидетелката М.
Д. П., *** в ТД на НАП Пловдив е бил съставен против дружеството акт за установяване на
административно нарушение сер. AN № F540412 за това, че при извършена служебна
проверка в ТД на НАП Пловдив на 17.02.2020г.се установи, че СИМИ ООД с БУЛСТАТ
*********, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за
подаване на справка – декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за
данъчен период 01.01.2020г.-31.01.2020г. по 14.02.2020г. включително. В акта е посочено че
справка – декларация по ЗДДС по смисъла на чл.125 е подадена на 05.03.2020г. в ТД на
НАП по електронен път с Вх.№16004226218/05.03.2020г. с което е нарушил разпоредбите на
чл.125, ал.5 от ЗДДС. След запознаване със съдържанието на акта, представляващия
дружеството саморъчно е вписал възражения че нарушението е неволно и за първи път.
Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е връчен
препис от него на представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка
явяваща се неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред Директора
на НАП Пловдив са били представени писмени възражения относно съставения АУАН,
които били преценени като неоснователни от административнонаказващия орган, който въз
основа на констатациите от АУАН е издал и атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на дружеството. В издаденото НП по идентичен с акта
начин е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма. Издадено НП е било
2
връчено на представляващ дружеството на 03.08.2020г. Поради не съгласие с посоченото
като нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е било
обжалвано издаденото НП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани
по делото писмени доказателства, така и събраните гласни доказателства и по-специално от
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – М. Д. П., извършила проверката
и съставила АУАН. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи: Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя като
ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта
не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се
при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се
касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и
резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето
на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено,
когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има
извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /
такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като
3
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде
разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /
само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да
бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят
действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение,
по следните правни съображения:
Дружеството - жалбоподател е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС
и е било задължен съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подаде справка-
декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6
от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по
ал.1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице.
Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че
същото не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация за данъчен период
01.01.2020г. – 31.01.2020г. в компетентната териториална дирекция на НАП, която в
настоящия случай се явява ТД на НАП Пловдив. Такава е била подадена на 05.03.2020г., т.е.
извън законоустановения срок. При така установеното съдът намира, че данъчно
задълженото лице, като не е подало изискуемата по ЗДДС справка-декларация в срок до
14.02.2020г. включително е било в неизпълнение на задължението по чл.125, ал.1 и ал.5 от
ЗДДС. Доколкото се касае до нарушение на ООД не следва да се изследва въпросът за
вината. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението.
Както в хода на административното производство, така и в съдебното не са представени
доказателства от страна на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си в срок.
Констатираното нарушение не се оспорва и от страна на дружеството.
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира за основателен изложения в жалбата довод, че
се касае за маловажен случай. При издаване на НП административно наказващият орган е
4
подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност
на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението
Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен
случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН по следните съображения:
За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката
относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от
административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението,
причините, довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са
вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице
извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице
административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН
въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично
противоправно поведение. В случая нарушението е констатирано на 17.02.2020г. От
събраните писмени и гласни доказателства е видно, че до дружеството е била изпратена
покана по електронен път и чрез лицензиран пощенски оператор, с която представляващите
дружеството са били поканени да се явят в 7 дневен срок за съставяне на акт за
констатираното. Задълженото лице само е предприело действия по изпълнение на
ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. От бездействието на дружеството -
жалбоподател не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства. Съгласно
издаденото НП нарушението е извършено за първи път. Нарушението е такова на просто
извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от
състава на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице.
Нарушението е от възможно най - лекия вид - неподаване в срок, т. е. само забава в
изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението. От друга страна самото
закъснение е незначително. Съдът намира нарушението - неподаване на справка –
декларация по ЗДДС за инцидентно.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй
като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с
изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези
характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН,
в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е
нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно
постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете
наличието на обстоятелствата на чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-
малкото да се мотивира, защо не прилага чл.28 от ЗАНН. За това го задължава чл.53, ал.1 от
5
ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се
убеди, че няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част
на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на
предпоставките по чл.28 от ЗАНН, като е приел само че възраженията представени от страна
на дружеството са неоснователни.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се
приложи разпоредбата на чл.28, б.“а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28, б.“а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира
чл.12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящето
производство съдът не констатира наличието на направено искане за присъждане на
разноски от страна на представляващите дружеството жалбоподател, както и за представяне
на доказателства за размера на направените разноски поради които и не следва да се
произнася в тази насока с настоящето решение. С оглед изхода на делото направено искане
от страна на процесуалния представител на АНО за присъждане на юристконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 515279-F540412 от 03.06.2020г. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53,
ал.2, във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.179, ал.1 от ЗДДС, предложение четвърто, в редакцията на Д.В
бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.205г. от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
на „СИМИ“ ООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***
представлявано от М. Б. М. с ЕГН ********** и С.Й.П. с ЕГН *** е наложена имуществена
6
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7