№ 11
гр. С. , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай С. Василев
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Гражданско дело №
20201890100631 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от С. В.
Д. срещу В. Е. В..
Към молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която
съдържа описание на извършения акт на домашно насилие.
В съдебно заседание молителката поддържа искането си за допускане на
защита по ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът не оспорва молбата. Не оспорва, че са съпрузи с
молителката.
Районен съд - С., като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие е
съпруг на пострадалия. По делото не се спори, че молителката и ответникът
са съпрузи. Ето защо страните са надлежно легитимирани участници в
настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките
на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
осъществяване на твърдения акт на домашно насилие /24.11.2020 г./, поради
1
което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката
са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. П. се
установява, че на 23.11.2020 г. ответникът е нанесъл удари по лицето и тялото
на молителката. В резултат на нанесените удари молителката е получила
закрито счупване на носните кости, оток и охлузвания на лицето,
кръвонасядания на лявата ръка, предната коремна стена и левия крак,
охлузвания на двете ръце, което се установява от представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение № 825/2020 г.
Не може да бъде игнорирано изложеното от молителката в
декларацията, тъй като от една страна декларацията е годно доказателствено
средство по аргумент от чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, а от друга страна
молителката, макар и пострадала и в такъв смисъл може се счита за
предубедена, е пряк очевидец на случилото се. Поради изложеното
доказателствената стойност не е компрометирана. Това следва и от факта,
че тя съдържа описание на времето, мястото и вида на твърдения от
молителката акт на домашно насилие, конкретната дата и конкретния
извършител.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършените от ответника действия представляват физическо насилие спрямо
пострадалата и следва да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие,
установен по време, място и конкретен извършител. Действията на ответника,
изразяващи се в удари по тялото и лицето са били насочени към телесната
неприкосновеност на пострадалата. Ето защо следва да бъдат определени
мерките за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане или поне ограничаване на възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
2
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на насилие – физическо,
с типичен интензитет, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. В приложимия закон не е предвиден срок за налагане
на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, тъй като никой няма право да
нарушава предвидените, съгласно Конституцията на Р. България и
Наказателния кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и
психическа неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя
такъв. Що се отнася до мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН същата може да
бъде определена за срок от три до осемнадесет месеца, като съдът, че в
настоящия случай този срок следва да бъде определен на пет месеца. Съдът
счита, че посочените мрка в тяхната съвкупност са достатъчни с оглед
установените по делото обстоятелства и ще имат възпиращо и
предупредително действие по отношение на ответника да се въздържа от
извършване на акт на домашно насилие по отношение на молителката,
доколкото неизпълнението на постановените мерки за защита съставлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лева. Предвидената в тази норма глоба представлява административно
наказание /по арг. от чл. 13, б. „б“ от ЗАНН/, което съдът е длъжен да наложи
при установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде
индивидуализирано по размер в законовите предели. В настоящия случай
съдът намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той
е съзнавал и контролирал своите действия, а умисълът му е обективиран в
поведението му. Съдът, при преценката си относно размера на глобата,
съобрази от една страна характера и тежестта на извършеното - типична за
подобни деяния, а от друга липсата на доказателства за доходите и
имущественото състояние на извършителя, поради което намира, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в минималния размер, а именно
глоба в размер на 200,00 лева, която ще осигури постигане целите на
административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като въздейства
поправително на ответника.
При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в
тежест на ответника. Ищцата е представила доказателства за сторени
разноски в размер на 425 лева – заплатила е адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева и държавна такса в размер на 25 лева. Затова ответникът
следва да бъде осъден да й заплати тази сума.
Мотивиран от горното, Районен съд - С.
РЕШИ:
ИЗДАВА, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
в полза на С. В. Д., ЕГН: **********, адрес гр. С., ул. „К. Р. Д.“ № *, срещу В.
Е. В., ЕГН: **********, адрес гр. К., ул. „В.“ № *, като налага следните мерки
за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН В. Е. В., ЕГН:
3
**********, адрес гр. К., ул. „В.“ № *, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие (физическо, психическо или друго) по
отношение на своята съпруга – С. В. Д., ЕГН: **********, адрес гр. С., ул. „К.
Р. Д.“ № *.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на В. Е. В., ЕГН:
**********, адрес гр. К., ул. „В.“ № * да приближава С. В. Д., ЕГН:
**********, нейното жилище с адрес гр. С., ул. „К. Р. Д.“ № *, нейната
месторабота с адрес гр. София, ж.к. „Фондови жилища”, ул. „Пражка пролет”
и нейният при магазин с адрес: гр. К., ул. „Детелина“ № 1 и местата за
социални контакти и отдих на лицето на по-малко от 150 метра за срок от пет
месеца.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на В. Е. В., ЕГН: **********,
адрес гр. К., ул. „В.“ № *, глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на
държавата по сметка на Районен съд - С..
ОСЪЖДА В. Е. В., ЕГН: **********, адрес гр. К., ул. „В.“ № *, да
заплати на С. В. Д., ЕГН: **********, адрес гр. С., ул. „К. Р. Д.“ № *, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 425 лева – разноски по делото.
В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от
неизпълнението ѝ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно, че при
неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
На основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира
изпълнението на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните
и да се изпратят служебно на РУ на МВР- гр. С..
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ на МВР- гр. С..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
София в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4