Р Е Ш Е Н И Е
№430 13.11.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На тринадесети октомври
2020г. в открито заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Петко Г.
Като разгледа докладваното
от съдия Драгнева административно дело №594 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на С.Г.В. против Ревизионен акт №
Р-16002418001119-091-001/22.05.2019 г., издаден от М.Й. Л. на длъжност Началник
сектор, възложил ревизията и М.Д. К. на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, и по реда на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, потвърден с
Решение № 443/26.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта относно: Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 г., 2014 г., 2015
г., 2016 г., Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г., ДДС за периода
28.12.2013 г. – 31.12.2016 г., вноски за ДОО, ЗО ДЗПО – УПФ за 2012 год. в общ
размер на 189 671.35 лв., от които 136 194.55 лв. главница и лихва в
размер на 53 476.80 лв.
РА е изменен в частта на установените
задължения по КСО и ЗЗО за 2013г-2015г, въз основа на установените превишения,
правно квалифицирани като други доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, които не са
основание по чл.10 ал.1 от КСО за възникване на осигуряване и не могат да бъдат
определени като основа за ЗОВ по чл.124а от ДОПК. Основата по чл.124а от ДОПК е
определена с Решението само от доходите на лицето от трудова дейност като
едноличен търговец за същия период, както е установена и грешка по отношение
незачитане на ЗО вноски върху трудовото възнаграждение за месеците от октомври
до декември 2016г и така не е съобразено ограничението до максималния месечен
размер на осигурителния доход определен със ЗБДОО за 2016г – 2 600лв Размерите на главниците на ЗОВ са намалени от 28 429.44 лева на 11 459.84
лева, а размера на лихвите от 10 468.76 лв. на 3 564.06 лв. без да се вземат
предвид превишенията по чл.123 ал.1 от ДОПК, посочени като доходи по чл. 35 т.6 от ЗДДФЛ в РА. Окончателно
с решението, сумата на установените и допълнително начислени вноски за данък по
ЗДДФЛ, ДОО, ЗОО и ДЗПО-УПФ за ревизирания период по РА е общо 204.694.25лв. С
РА е обложено превишението на разходите над приходите по чл. 123 ал.1 от ДОПК,
включено при определяне на годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 2013-2016г включително, а за 2016г е
установен облагаем приход / данъчна печалба/ по правилата на ЗДДФЛ за ЕТ от
продажбата на рибарски принадлежности, а именно приходи 83 005лв, разходи
33 867 и облагаема основа 49 138лв. с 15% данък.
Ревизионното производство е започнало със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418001119-020-001 от 23.02.2018г.,
издадена от М. Й. Л. на длъжност Началник на сектор /л. 166, т. I от делото/,
компетентен орган по силата на Заповед №РД-09-1/03.01.2017г на Директор ТД НАП
Пловдив / стр.168, том І/, е възложено извършването на ревизия на С.Г.В. ***, с
предмет: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2012г. до 31.12.2016г.; ДОО за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2016г.; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. и Универсален пенсионен фонд - за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. Определения екип
е в състав М. Д. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията,
компетентен съгласно Заповед №РД-09-332/28.02.2017г на Директор ТД НАП Пловдив,
стр. 172, ред 15-ти, том, І/ и К. Н. Н. – старши инспектор по приходите, като
срока е три месеца от връчване на ЗВР,
извършено на 01.03.2018г. На 29.05.2018г. е издадена ЗВР № Р-16002418001119-020-002/29.05.2018г.,
издадена от органа възложил ревизията, срокът е продължен с още един месец до 01.07.2018г.,
а с последваща ЗВР № Р-16002418001119-020-003/ 18.06.2018г., е разширен обхвата
като е включен Данък върху добавената стойност за периода от 28.12.2013г. до
31.12.2016г. Тази заповед е била изменена със Заповед за изменение на ЗВР
№Р-16002418001119-020-004/28.06.2018г. с удължаване на срока за приключване на
ревизията до 01.08.2018г. / законово възможния период за определяне от органа,
възложил ревизията/. Със Заповед № Р-16002418001119-023-001/24.07.2018г., на
основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, считано от 24.07.2018г. / остават 8 дни от
общо пет месеца/. Със Заповед № Р-16002418001119-143-001/25.03.2018г. извършването
на ревизията е възобновено и е определено да приключи в рамките на оставащите
осем дни от пет месечния срок, а именно до 02.04.2019г. РД е издаден на
16.04.2019г, подписан от екипа с КЕП, а РА е подписан от възложителя на
ревизията и от ръководителя на екипа. Доказателствата за датата и начина на
подписване на РА и РД, както и за валидността на сертификатите на КЕП към тази
дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.
На
основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето са връчени уведомления №
Р-16002418001119-113-001/14.05.2018 г./л.179 и сл., т .III/ и №
Р-16002418001119-113-002/28.03.2019 г./л.56 и сл., т.II/, с които същото е
уведомено, че основата му за облагане с данък върху доходите на физическите
лица, ДДС и осигурителният доход за установяване на задължения за ЗОВ ще бъдат
определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Едновременно с това до лицето е
отправено и ИПДПОЗЛ, с което на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК е изискано
представяне на становище и попълването на декларация относно имущественото му
състояние за ревизирания период – не е представена. Подадено е
възражение/становище лист 343, том ІІІ/ с вх. №94-00-4607/ 22.05.2018г., срещу съществуването
на основания за определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК въз
основа на приложени писмени обяснения от Д. В. / майка/, и И. Х. /съжителство/,
справки по години за получени средства /наложени платежи и пощенски записи до
РЛ/ от „Еконт“: 2012г общо за 9 437.40лв; 2013г общо за 67 574.44лв; за
2014г – общо за 83 657лв,; 2015г
общо за 134 154.60лв, и за 2016г общо за 87 607.70лв. /
382.431.14лв/, съгласно представените от РЛ справки за получени суми по
ЕКОНТ. В писмени обяснения / стр.175,
том ІІ/ РЛ заявява, че наложените платежи и парични преводи, които е получил по
ЕКОНТ са следствие на поръчки от австрийски онлайн магазин, и от други подобни,
от които негови познати и приятели предварително са си избрали какво искат и са
го помолили да им го поръча за всички посочени години. Не е продавал стоките, а
ги е изпращал на цените посочени в онлайн магазините, като е получавал
стойността на доставката до България и банковата такса за превод на сумите.
Крайните получателите изпращат стойността им в лева, чрез наложен платеж по
ЕКОНТ. Собственикът на австрийския онлайн магазин му е приятел и поради
това РЛ препоръчва стоката му в България
като такава с най-ниски цени за риболовни принадлежности. Прилага банковите
извлечения за движенията по сметката от 2012 г до 2016г в Д банк, както справка
за поръчките от онлайн магазина в Австрия и в Германия. За период от 04.2016 до
12.2016г има направени поръчки и плащания от И. Х., с която живее на семейни
начала. Прилага копия на документи за налични парични средства преди началото
на проверявания период на името на негови роднини, но краен получател бил той
самия. Справки за движението на средства по банкови сметки и заверени копия на
извлечения от същите сметки в Сибанк и Д банк, копия на договори за
покупко-продажби на МПС, Декларации от братята К. В. и Ж. В., от майката Д. В.,
нареждане – разписка за изтеглени суми от сметката на Г. В. в размер на 46 441лв на 24.03.2005г, документи за парични преводи, от които само
един е с получател РЛ и изпращач Ж. В. за сумата от 1300 долара, но без четлива
дата, а останалите са от 2002г. и до друго лице, справка за издадени фактури с получател И. Х.,
банкови извлечения от сметка в Д банк / стр.42 и сл. т. ІІІ/. К. В. твърди
дарение на сумата от 55 000 щатски долара за периода от 2008г до 2011г. Майката
сочи писмено да е дарила сума в размер
на 80 000лв през месец ноември 2011г., а Ж. В. – брат, дарил 35 000 щатски
долара в периода от 2008 до 2011г. При извършена проверка в ПП СУП е
установено, че за периода от 2008-2011г. за Ж. Г.В. и К. Г.В. няма данни да са
работили по трудови правоотношения, както и да имат подадени декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ. Посочените в декларациите суми не са включени в паричния поток.
Не се установява и по банковите сметки на РЛ към началото на 2012г или поне на
2013г, доколкото за 2012г не е установено съществено превишение и няма
установени данъчни задължения, лицето да е разполагало с поне част от сумите,
които роднините му декларират да са му предали без ангажимент за връщане.
Поради това в началото на 2013г салдото е 5 000лв.
С РД е прието
следното: РЛ е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ
и като такова е данъчно задължено по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени
през отделните данъчни години от източници в страната и чужбина, попадащи в обхвата
на ревизията. С.В. няма регистрация по ТЗ като едноличен търговец и не е
подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. За периода от 20.02.2013 г. до 31.12.2016 г. е
едноличен собственик на капитала на „СГВ Трейд“ ЕООД с ЕИК *********. Има
трудови договори с „Денеб“ АД с ЕИК ********* за периода от 03.06.2011 г. до
07.01.2013 г.; с „Болид“ ООД с ЕИК ********* за периода 01.04.2014г. до
01.07.2014 г.; с „Арес груп“ ООД с ЕИК ********* за периода от 30.09.2016 г. до
24.02.2017г, за изпълнение на които е получил следните доходи от трудови правоотношения: за
2012г. – 6120 лв., за 2013г. - 69.54 лв., за 2014г. - 1725лв. и за 2016г. -
1920лв. или общо 9 834.54лв. от трудова дейност. През същия период С.В. е закупувал онлайн стоки
– дрехи, рибарски принадлежности, обувки и др., основно от Nordfishing77.at в
Австрия за сумата от 348 069,31лв. Разплащането с австрийския доставчик е
извършвано по банков път. Стоките от
Nordfishing77.at - Австрия са доставяни, чрез „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД. Въз
основа на отправено искане /л.73, т.II/ на 04.07.2018г. с вх.№ 70-00-6981/л.75
и сл., т.II/ е постъпил отговор от „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД, в който е
посочено, че няма сключен договор със С.Г.В. за периода
01.01.2012-31.12.2016г., но лицето има получени 404 броя международни пратки
като всички до една са предплатени и транспортните разходи са за негова сметка.
Към отговора е приложена и справка за получените пратки от С.В.. В хода на
ревизията, на основание чл.26 от СИДДО с Република Австрия с писмо изх.№
04-01-1067/04.07.2018г./л.45, т.II/ до дирекция СИДДО при ЦУ на НАП е било изпратено
искане за обмен на информация, касаеща извършени доставки от Nordfishing77.at
към ревизираното лице. На 14.11.2018г. е получен отговор с вх.№ 24-15-573/л.40,
т.II/ от данъчната администрация на Австрия, предоставен съгласно разпоредбите
на СИДДО между България и Австрия и Директива на Съвета 2011/16/ЕС. В отговора
е посочено, че за периода 2013г. – 2016г. от Nordfishing77.at са извършени доставки
към С.Г.В. на обща стойност 177 965.01 евро /348 069,31 лв./. В този
период доходите от трудова дейност на В. са 9 834.54лв, а всички доставки
на рибарски принадлежности, поръчани онлайн от ревизираното лице са заплатени от
него по банков път. Към отговора е приложен компактдиск /CD/ - л.270, т.I от
делото/, съдържащ 179 файла с кореспонденцията между австрийското дружество и С.В.
във връзка с направените поръчки, както и 4 файла със списъци на издадените му
фактури, които подробно са описани от органите по приходите на стр. 11 – стр.
20 от РД. През ревизирания период всички валутни преводи, по разплащане на
поръчаните онлайн стоки от австрийското дружество Nordfishing77.at, са
извършвани от името и за сметка на ревизираното лице по банков път. В отговор
на искане /ИПДСПОТЛ/ № Р-16002418001119-041-038/ 11.05.2018г. до „Търговска банка Д“ АД и с писмо
изх.№РИД-000-6389/ 08.06.2018г./л.109 и сл., т.II/, са представени заверени
извлечения от банковите сметки на С.В. за ревизирания период. Ревизираното лице
е представило справка за движението на средства по банкови сметки и заверени
копия на същите от „Д Банк“, както и от ОББ АД/л.11-л.162, т.III/. С писмени
обяснения с вх. №94-00-4136/ 04.05.2018г./л.175 и сл., т. III/ С.В. е посочил
също, че всичко което е поръчвал е било плащано през сметката му в „Д банк“,
като е уточнил, че има поръчки и плащания през периода м.04.-м.12.2016 г.,
направени от жената, с която живее на семейни начала – И. С. Х., за които е представил
справка за издадените на нейно име фактури, както и банкови извлечения/л.52-л.57,
т. III/ от нейна сметка. Във връзка с отправено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/№ Р-
16002418001119-040-001/27.02.2018 г. /л.10, т.III/ от С.В. с вх. №94-00-4136/
04.05.2018г. /л.175, т.III/, е представено писмено обяснение, според което
наложените платежи и парични преводи, които е получил, чрез куриерската фирма
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, са вследствие на направени поръчки от Nordfishing77.at
Австрия и от други онлайн магазини, от които негови приятели и познати
предварително са избрали какво искат, а след това той е правил поръчките. Цените,
посочени в цитираните онлайн магазини /с включен ДДС/ + доставката до страната
/12 евро от Австрия и 24,99 евро от Германия/ и банковата такса за превод на
сумите. При получаване на съответните артикули, крайните получатели са
изпращали, чрез куриерската фирма посочената стойност в лева. Към представените
писмени обяснения, ревизираното лице е приложило и 5 бр. справки/л.104, л.117,
л.129, л.153 и л.163, т.III/ по години за получените средства от „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ООД от наложени платежи и парични преводи. Искане за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения № P-16002418001119-041-003/ 04.05.2018г./
л.328,
т.III/, е изпратено до „ЕКОНТ ЕКСПРЕС” ООД гр. Русе. От предоставената от
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС” ООД информация с писмо вх.№ 70-00-5309/23.05.2018г./л.330 и
сл., т.III/, е установено, че в базата данни на дружеството съществува
клиентски картон на С.Г.В. с ЕГН ********** и тел. **********. Информацията е
предоставена на магнитен носител – CD/л.270, т.I/, съдържа справки във вид на
електронни таблици на Microsoft Excel в електронен формат – xlsx, както и ZIP
файл, съдържащ копия от товарителници, както и документи, доказващи плащането
на сумите от наложен платеж – „папка rko“ и парични преводи – „папка post_dc“. Въз
основа на представените, от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД на магнитен носител, сканирани
копия на разходни касови ордери /РКО/, част от които са представени в оригинал
в хода на съдебното дирене, е прието че лицето, получило сумите от наложените
платежи за извършените продажби е С.Г.В., като положения подпис от него и
изписването на имената, са идентични с тези при връчването на документи при
ревизията. При преглед на предоставената от куриерската фирма информация за
получените суми от наложен платеж от С.Г.В. органите по приходите са
установили, че данните за тях се съдържат в предоставената от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“
ООД таблица КУ-Подател на CD. При ревизията е извършена обработка на
предоставените файлове от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, като информацията от тях е била
обобщена и са елиминирани двойните записи на получените наложени платежи по име
и телефонен номер. В резултат на това е установено, че за периода от 01.01.2012
г. до 31.12.2016 г. от С.Г.В. са изпратени пратки на стоки /рибарски
принадлежности и други/ с наложен платеж и пощенски парични преводи до
физически лица в страната на обща стойност 348 536,64 лв. по години, както
следва: за 2012г. - 8 229.90 лв.; за 2013г. - 58 053.74 лв.; за
2014г. - 73 790.00 лв.; за 2015г. - 124 458.00 лв. и за 2016г. - 83 005.00
лв. Сумата от 348 536.64лв е
квалифицирана като приход от търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ и
съответно като относимо обстоятелство за определяне на основата по чл.122 ал.1
т.1 и т.4 от ДОПК. /Разликата между общата стойност на закупените стоки от
Австрия и стойността, получена по пощенски записи и платежни нареждания за
тяхното изпращане по ЕКОНТ е 467.33лв. /
През
ревизирания период лицето е придобивало употребявани автомобили, които са
продавани в рамките на няколко месеца след тяхната покупка. По повод на
/ИПДСПОТЛ/ № Р-16002418001119-041-014/09.05.2018г. /л.288, т.III/ от Областна
дирекция на МВР, сектор „Пътна полиция“, са представени данни от регистрите и
документите за собственост, вкл. заверени копия на договорите за
покупко-продажба на МПС послужили за регистрация на автомобилите, придобити и
продадени от С.В. през ревизирания период/л.265-л.287, т.III/. Копия от
договори за покупко-продажба на притежаваните за периода 2012 - 2016г. МПС, са
представени и от ревизираното лице/л.28-л.38, т. III/. През 2013г е придобито
МПС от Италия за сумата от 500 евро, съгласно фактура, което е продадено на
29.08.2013г, срещу сумата от 5 000лв. / в рамките на същата година/. През
2015г е придобито МПС Ауди с рег. **** за сумата от 4 100лв, съгласно
договор за продажба, което е продадено през същата 2015г, без представен
договор за продажба. Придобито през 2015г е още едно МПС Ауди за сумата от
23 400лв по фактура, издадено от Драгико груп ООД, съгласно представен
договор. През 2014г е придобито МПС Тойота Авенсис за сумата от 800лв по
договор с физическо лице, което е продадено отново през 2014г /15.10.2014г/
срещу 1500лв, съгласно договор на друго физическо лице. Отново, на
26.11.2014г е закупено МПС Тойта Авенсис
срещу сумата от 1000лв и е продадено на 22.06.2015г срещу сумата от 1500лв.
съгласно договор сключен с М. И. Б.. На това лице е изпратено ИПДПОЗЛ на
25.07.2018г, като с отговор вх. №94-00-6137815 от 15.08.2018г Б. заявява, че на
26.05.2015г закупува от Г. МПС Тойта Авенсис за сумата от 15 500лв, от
които 14 000лв е заплатила по банков път на 22.06.2015г и 1500лв в брой
пред нотариус. Видно от банкова сметка ***.06.2015г сумата от 14 000лв е
постъпила. В резултат се установява, че получените приходи от продажба на МПС
по години са следните: 2013-5 000лв. , 2014г – 1500лв,
2015г-15 500лв. или 22 000лв. Разходите за придобиване на МПС за
периода 2013г -2015г са 30 277.91лв в това число 23 400лв за МПС АУДИ
А5, закупено от Драгико груп ООД, което не е продадено. Ревизиращия екип е
счел, че дейността е облагаема независимо от факт, че не е реализиран
положителен облагаем доход тоест приходите
от 22 000лв /сумите от продажбите/ - относимо обстоятелство по
чл.122 ал.2 т.7 от ДОПК. Така в брутните приходи /оборота/ по чл.122 ал.2 т.8
от ДОПК са включени приходите в размер на 348 536.64лв / наложени платежи
и пощенски записи за изпратените от РЛ, чрез куриерски фирми стоки, за които
няма спор между страните/ и сумата от продадени МПС в рамките на една година от
тяхното придобиване – 22 000лв. В тази връзка е формиран извод, че през
ревизирания период С.Г.В. извършва и търговска дейност с употребявани
автомобили, която не е декларирана по надлежния ред и от която е получил приходи.
За
придобиването на един от автомобилите, а именно „Ауди А5“ на стойност 23 400.00
лв., по
фактура № **********/ 09.10.2015г. и който автомобил не е продаден към момента
на извършване на ревизията, от ревизираното лице е представено писмено
обяснение от И.С. Х./л.166, т.III/, с която живее от около 10 години. В това
обяснение е посочено, че разходите за придобиването на този автомобил са
направени от нея, но във фактурата за придобиването на автомобила е вписано името
на С.В. като получател. След извършена проверка от органите по приходите в
информационната база данни на НАП е установено, че декларираните доходи на И..
С. Х. не доказват твърдението на същата, както и възможността през 2015 г. да
закупи въпросния автомобил. Въз основа на това, ревизиращият екип е приел, че
автомобилът е закупен от ревизираното лице, съгласно представените договор и
фактура/л.286 и л.287, т.III/ и сумите за неговото придобиване са доходи от
други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Христова има официални приходи от трудови
правоотношения от 200лв до 590лв през периода 2012г до 2016г. РЛ не е
представило обяснения или документи за произхода на сумата от 23 400лв,
поради което е прието, че това са доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
През ревизирания
период , конкретно на 23.12.2015г, 29.12.2015г, 30.12.2015г, 12.01.2016г,
14.01.2016г и 18.01.2016г на части от по 17 000лв, 10 000лв,
5 000лв, 14 000лв и 10 000лв /два превода на 12.01.2016г/,
15 000лв и 10 000лв, РЛ е извършвало превод в полза на Д. Ж. В. /
негова майка/ с основание покупка на апартамент. Придобиването на имота е
осъществено на 04.07.2017г. като прехвърлители са неговите родители. В тази връзка С.В. е представил писмено
обяснение от Д. Ж. В., негова майка/л.85 и 86, т.II/, в което е посочено, че
преводите са извършвани, за да има доказателства за заплатена цена на жилището,
с което да се прикрие действителната сделка – дарение, симулативно е сключен
договор за покупко-продажба, а поради това парите по преводите са били
предоставени от нея и от покойният й съпруг. Парите са му давани на
части, а той ги е превеждал по тяхна сметка, за да има данни за уж заплатена
цена. Изтъква, че средствата за покупката на апартамента не са лични на сина й.
Твърди дарение на средства и на жилище. Общата сума, изплатена по описания
начин е установена в размер на 81 000.00 лева. С оглед на това, органите
по приходите са приели, че това са доходи на С.Г.В. от други източници по
смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като не са декларирани реализирани доходи
от други източници в такива размери.
За всяка
година от ревизирания период е направена съпоставка между доходи и разходи,
като е установено превишение за 2013г. в размер на - 56 123.07 лв.; за
2014г. - 67 312.08 лв.; за 2015г. - 85 162.11 лв. и за 2016г. - 10 196.91
лв. Посоченото превишение е прието от органите по приходите като облагаем
доход. Отделно от това, органите по приходите са установили, че жалбоподателят
е реализирал облагаеми доходи от прехвърляне на имущество/МПС/ за 2013г.,
2014г. и 2015г., които не е декларирал. Установено е, че през 2013г. е закупен
автомобил за сумата от 977.91лв. и продаден на стойност от 5000лв. или облагаем
доход в размер на 4 022.09лв.; за 2014г. е закупен автомобил за сумата от
800лв. и продаден на стойност от 1500лв.или 700лв. облагаем доход. С оглед на
това, при ревизията е определена общата годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва за 2013г. – 60 145.16 лв.; за 2014г. – 68 012.08
лв.; за 2015г. – 99662.11 лв. и за 2016г. – 10196.91 лв. , от които са
приспаднати сумите за ЗО съгласно ЗБДОО и е определен дължимия данък по чл. 48,
ал.1 от ЗДДФЛ със съответните лихви за просрочие.
По ЗДДС: Прието
е, че лицето е реализирало приходи от дейността по покупка и последваща
продажба на рибарските принадлежности и употребявани автомобили, представляващи
облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл.6 и чл.12 от ЗДДС, за които се
дължи ДДС независимо, че лицето няма регистрация по ЗДДС, но поради тази
причина няма право на данъчен кредит. Облагаемия оборот по смисъла на чл.96,
ал.2 от ЗДДС от продажби на стоки към 30.11.2013г. е в размер на 52 294.44
лв. и същият подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС, като за данъчни
периоди от 29.12.2013г. до 31.12.2016г. е приложима нормата на чл.102, ал.3,
т.2 от ЗДДС, тъй като РЛ поддържа оборот над 50 хил. лв. и към 31.12.2016г. Като
подлежащи на облагане с ДДС са приети получените плащания от наложен платеж и
пощенски парични преводи чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД. Въз основа
на това е определена данъчна основа за всеки месец от ревизираните периоди от
29.12.2013г. до 31.12.2016г., като е прието, че всяко отделно плащане включва в
себе си и ДДС, съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС. На следващо
място, въз основа на установеното при ревизията, че РЛ е осъществявало и
търговия с употребявани МПС, които представляват облагаеми със ставка 20%
доставки, с място на изпълнение на територията на страната, органите по
приходите са начислили допълнително косвен данък в размер на 250.00 лв. за
м.10.2014г. и в размер на 2 583.33 лв. за м.05.2015г. за продажбата на два
автомобила.
Освен
това, при определяне на данъчната основа за облагане с ДДС в РД е взето предвид
и установеното в хода на ревизията, че С.В. е получател по доставки с предмет
рибарски принадлежности от доставчик, регистриран за целите на ДДС в Австрия
/Nordfishing77.at/ на обща стойност 348 069.34 лв. Според органите по
приходите тези доставки представляват вътреобщностно придобиване /ВОП/ по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС, тъй като регистрирано по ЗДДС лице придобива
право на собственост върху стоки, които са били транспортирани от територията
на друга държава-членка до територията на страната и доставчикът е данъчно
задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Съгласно
чл.25, ал.1 от ЗДДС вътреобщностното придобиване е данъчно събитие, което
възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на
територията на страната /чл. 63, ал. 1 от ЗДДС/ т.е. на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена /ал. 2 на чл. 25 от с.з./. Изложени
са съображения, че от представените от С.Г.В. банкови извлечения, както и от информацията,
получена по СИДДО от австрийската данъчна администрация, ревизираното лице е
извършило вътреобщностни придобивания на стоки през периода 29.12.2013г. –
31.12.2016г., за които не е начислил дължимият косвен данък, съгласно
разпоредбите на чл.86, ал.1 от ЗДДС с протокол по реда на чл. 117, ал. 1 и ал.
3 от ЗДДС в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем. За
ревизирания период е начислен допълнително косвен данък, възлизащ на обща
стойност 105 644.52 лв., подробно описан в табличен вид по периоди на стр.
85 от РД / лист 117 по делото/.
Ревизионният
доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 16.04.2019г.,
съгласно разписка за извършено връчване по електронен път (л. 128, т.I от
делото). Подадено е в срок неподписано възражение/л.144, т.I/ срещу констатациите в
РД, което поради липсата на подпис не е обсъдено.
В
срока по чл.152, ал.1 от ДОПК С.В. е обжалвал издадения ревизионен акт по
административен ред с подадена на 03.06.2019г. до Директора на Дирекция ОДОП
гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив.
Решение
№ 443/ 26.07.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, е издадено в
60-дневния срок, считано след 10.06.2019г, връчено на С.В. по електронен път на
30.07.2019г. /л. 32, т.I от делото/ и е обжалвано на 12.08.2019г /13-ти ден от
14-дневния срок/.
В жалбата си РЛ поддържа всичко
изложено в хода на ревизията като добавя, че неговите обяснения, представените
доказателства за твърдените факти се тълкуват превратно и без съответните
доказателства – липсват оригиналите на пощенските записи и ордери за изплатени
наложени платежи, му се начисляват задължения по ЗДДФЛ, ЗОВ и ЗДДС напълно в разрез с правилата за
доказване на основанието по чл.122 от ДОПК, поради което и презумпцията за
вярност на фактическите констатации не може да бъде приложена. Органите по
приходите не разполагат със сведения, каквото е съдържанието на понятието
„данни“ за укрити приходи. Твърди, че органите по приходите му вменяват
извършване на доставки от австрийския онлайн магазин като доставените стоки са
били рибарски принадлежности, поръчвани от РЛ. Тези стоки не са били
собственост на РЛ. Няма реализирана печалба от тяхното движение до онези лица,
които са ги поръчали и на които той само е посредничел. След като няма печалба,
то няма укрити приходи, няма основание за определяне на допълнителни данъчни
задължения и ЗОВ. Оспорва се включването в разходната част на суми, установени
по системата ВАТ, тъй като няма доказателства за получаване на доставки.
Възразява и срещу включването на сумата от 23 400лв за закупуване на лек
автомобил АУДИ от ДРАГИКО ООД, тъй като нямало доказателства, а фактурата не е
такова, че е заплатил тази сума. Възразява, че извършените преводи в размер на
81 000лв по сметка в Д банк към майка му с основание покупка на апартамент
са негови доходи. За тези доходи бил представил доказателства, но те не били
обсъдени. Паричния недостиг не може да бъде определен като основание за
осигуряване по аргумент от чл.10 от КСО / този факт е възприет от решаващия
орган/. Възразява, че дължи ДДС, тъй като не е установено, чрез представяне на
оригинални документи от ЕКОНТ ЕКСПРЕС, че РЛ е доставчик на стоките, закупени
онлайн, а същото не е осъществявало и ВОП. Цитира се Решение на СЕС във връзка
с право на данъчен кредит. Иска от съда да бъде отменен изцяло РА и да се
присъдят разноските по делото.
Ответника Директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив в писмено становище
оспорва жалбата и излага подробни правни съображения, идентични с тези в
решението, с които иска от съда да отхвърли жалбата.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е допустима, но неоснователна. Спорът между
страните не е по фактите, а по правото и неговото приложение към тях. Ето защо
и приетите по делото заключения, изготвени по искане на жалбоподателя не са
относими, а освен това те не изясняват факти с правно значение в настоящия
случай.
Правните норми, които са приложени
от органите по приходите имат следното съдържание / конкретно чл.123 ал.1 т.2 вр.
с чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК/: Когато разходите на лицето превишават явно и
съществено декларираните и получени средства, разликата представлява
несъответствие между декларираните приходи, доходи, източници на собственост
капитал и имущественото и финансово състояние на лицето. Тази разлика по силата
на чл.123 ал.1 от ДОПК се включва данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ и правилно
е установена в настоящия случай, тъй като съгласно цитираните по-горе
представени от лицето справки, то не е адресат на преводите, наредени от брат
му В. през 2003г, нито декларациите на братята и майка му са годни средства да
докажат дарение – няма никакви доказателства за възможност на роднините да му
предадат посочените суми, нито време и място на тяхното предаване. Това събитие
е само твърдение. Нещо повече, не може да се приеме, че майката е предоставяла
сумите от 81 000лв, които РЛ после й превеждал по симулативна
покупко-продажба ,прикриваща дарение. Няма доказателства да е разполага с тези
пари, нито кога и къде ги е предала, освен това РЛ е плащало поръчаните стоки
от онлайн магазин със средства, които е внасял в банковата си сметка, а към
началото на ревизирания период по тези сметки няма наличности в размер на
дарените суми или поне на част от тях в съответната валута. След като законът
определя, че превишението на разходите над приходите е облагаема основа, то
няма основание да се твърди, че този закон се прилага превратно. Превишението е
доказан факт от придобитите по възмезден начин имущества – МПС, стоки от онлайн
магазин, за което лицето твърди не само, че е вярно, но и представя справки за
получените от ЕКОНТ средства, също цитирани по-горе и в тази връзка следва да
се каже, че въз основа на това признание в писмено обяснения, няма никакво
значение дали са постъпили оригиналите на пощенските записи и РКО за платежните
нареждания. По-силния аргумент, че това няма значение е основанието по чл.123
ал.1 т.2 от ДОПК, защото разходите за
придобиване на стоки, апартамент, МПС, разходите за комунални услуги по фактури
и за покупки в МЕТРО, последните две пера постъпват по официален и нормативен
ред в системата ВАТ / регистрират се всички продажби по силата на Наредба
№Н-18/2006г/, са онзи факт, който се подвежда правно под чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК и сумите им, когато превишават официално декларираните с нарочните данъчни
декларации приходи, се включват в данъчната основа. Директора с решението е
отстранил допуснатото неправилно приложение на закона с начисляване на ЗОВ
върху онези разходи, които са определени като получени приходи по чл.36 т.5 от ЗДДФЛ и е изчислил размера на ЗОВ за ревизираните период спрямо действително
реализираните доходи от трудова дейност като ЕТ. РЛ не е установило в хода на
ревизията, а с жалбата си пред съда поддържа само фактически и правни изводи по
отношение на факти, които не оспорва, че има приходи отпреди 2012г, за която
няма явно и съществено превишение на разходите, в размера на сумите, които е
похарчил. След като лицето не поддържа
други факти, а иска от съда да бъдат направени други изводи по вече
установените в хода на ревизията, то указания за навеждане на благоприятни
факти би представлявало нарушаване на принципа за безпристрастност и решаване
на спора въз основа на онези, на които страните се позовават. Съдът дава
указание за тяхното доказване, съответно служебно ги проверява, чрез
експертиза, но в случая такива наведени няма. В хода на ревизията РЛ е
потвърдило всички факти, като оспорва изводите правни и фактически на органите
по приходите, но тезите му са в противоречие с посочената правна норма,
съдържаща се в чл.123 ал.1 т.2 от ДОПК вр. с чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, която
сочи и на приложение на презумпцията за вярност на фактическите констатации по
РД. С оглед на изложеното, следва да бъде споделен извода на органите по
приходите, че извършените продажби нямат инцидентен характер, тъй като същите
са извършвани системно, като предвид и количествата на продаваните стоки тази
дейност следва да се определи като търговска и по занятие по смисъла на чл. 1 ТЗ. Предвид обема и броя продажбите, на постъпленията на парични суми от тези
продажби, то ревизираното лице безспорно е извършвало независима икономическа
дейност под формата на продажба на стоки, доходите от която не са декларирани
по надлежния ред. Доколкото продаваните стоки, не са в количества за лична
употреба, то следва извода, че тези сделки попадат в обхвата на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а именно покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален,
преработен или обработен вид. Основен
източник на информация, са именно представените от самото ревизирано лице 5 бр.
справки/л.104, л.117, л.129, л.153 и л.163, т.III/, съдържащи конкретни данни,
по години и месеци, за получените средства от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД от наложени
платежи и парични преводи, които представляват признание на неизгодни за
ревизираното лице факти и обстоятелства. Представената в хода на ревизията
информация от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД е била обобщена и сравнена с декларираното от
В. като са елиминирани двойните записи на получените наложени платежи по име и
телефонен номер. В резултат на това е установено, че за периода от 01.01.2012
г. до 31.12.2016 г. от С.Г.В. са изпратени пратки на стоки /рибарски
принадлежности и други/ с наложен платеж и пощенски парични преводи до
физически лица в страната на обща стойност 348 536.64 лв. по години, както
следва: за 2012г. - 8 229.90 лв.; за 2013г. - 58 053.74 лв.; за
2014г. - 73 790.00 лв.; за 2015г. - 124 458.00 лв. и за 2016г. - 83 005.00
лв. Следва да бъде отбелязано, че така установените суми са в по-малък размер
от тези, посочени в справките от самото ревизирано лице, т.е. размерът на
получените плащания е прецизиран и определен в полза на С.В.. Следователно
спазени са общите принципи на ДОПК за обективност на ревизията, а това изключва
да е вярно твърдението за превратно тълкуване на фактите тоест за невярност на
фактическите констатации. В тази връзка, правилно е прието от ревизията, че е
приложима разпоредбата на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ, която сочи, че по реда на ал. 1 -
6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е
търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за извършената
икономическа дейност без регистрация по ТЗ е опредена по чл.122 ДОПК при
наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.1 и 2 ДОПК- получените доходи/приходи
от търговска дейност, търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с
наложен платеж, не са декларирани. А за 2016г са налице укрити приходи във връзка с тази
дейност. Независимо, че лицето не е декларирало, нито доказало отчетна стойност
на продадените стоки, при ревизията е определен облагаемият доход за 2016г. в
размер на 49 138.00 лева, въз основа на приходите и разходите от
стопанската дейност на ревизираното лице като едноличен търговец. Взети са предвид
всички разходи, които са установени във връзка с извършваната от него дейност.
На основание чл.28 ЗДДФЛ са приспаднати и дължимите осигурителни вноски, като
правилно е определен данъкът по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за 2016г. и дължимите лихви.
Установява
се по делото, че в хода на ревизията С.В. не е декларирал налични парични
средства брой към 01 януари и към 31 декември на всяка календарна година за
период 2012г. - 2016г. и не е посочил разходи за издръжка на домакинството.
Поради това за целите на ревизията е прието, че разходите за живот са нулева
величина – отново в полза на РЛ.
Неоснователно
се явява възражението по отношение на включването като разход на сумата от 23 400.00
лв. по фактура от 2015г. за закупен лек автомобил, обосновано със съображения,
че няма доказателства да е заплатил цената на покупката. Както в договора, така
и във фактурата за покупка на процесния автомобил, фигурира името на С.В., а
договора е доказателство, че цената е платена, не фактурата. Договора съдържа
признание на продавача, че е получил цената. Освен това, въз основа на информация
от централна база данни „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от
фирми" за И.С. Х. в хода на ревизията е установено, че за периода от
2012г. - 2016г. няма данни за изплатена сума или удържан данък. Установено е
също така, че И. С. Х. за периода 2012-2016г. е била в трудови правоотношения в
следните дружества: за периода 27.03.2012-01.01.2014г. с „Вълеви“ ООД с ЕИК
********* на основна заплата 200лв.; за периода 06.07.2012-01.02.2013г. „Оби“
ЕООД с ЕИК ********* на основна заплата 200лв.; за периода
02.04.2014-14.04.2015г. с „Елит 8“ ЕООД с ЕИК ********* на основна заплата за
2014г. – 358.75лв. и за 2015г.-411.15лв.; за периода 12.03.2016г.-01.01.2017г. с
„Арес груп“ ООД ЕИК ********* основна заплата 590лв. Констатирано е, че за целия
период от 2012 до 2016г. от И. С. Х. не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. С
оглед на изложеното, обоснован се явява извода на органите по приходите, че
декларираните доходи на И. С. Х. не доказват възможността през 2015 г. да
закупи въпросния автомобил.
Не се
споделя от съда и възражението, че сумата от 81 000.00 лв., представляваща
сбор от банкови преводи за закупуване на апартамент не следва да участва като
разход при извършената съпоставка на имущественото състояние на С.В..
Твърденията, че сумите са били предоставени от майка му и са му дарени, не се
подкрепят от събраните доказателства. От извършените банкови преводи, се
установява, че именно жалбоподателят е превеждал по банков път сумите с
посочено основание „покупка на апартамент“ на своята майка.
Представените,
едва в хода на съдебното производство разписки са частни документи по смисъла
на чл.181 ГПК, вр. с § 2 от ДОПК и нямат достоверна дата за трети лица, каквито
са приходните органи и не могат да се ценят.
Неоснователно
е на следващо място и възражението, че необосновано в разходната част са
включени и извършените парични преводи към Nordfishing77.at Австрия. Сумите са
платени по банков път от банковата сметка на С.В. в „Д банк“ без данни
поръчителите на стоките да са му превеждали парите предварително, а това
житейската и формална логика, която съответства на обясненията му, че неговите
съмишленици по хоби са си избирали стоките, знаели са предварително цената,
поръчали му той да ги закупи от тяхно име и за тяхна сметка, ведно с разходите
за доставка, превалутиране и банкова такса. Ако това е така, то би следвало да
му превеждат сумите поне за цената на стоката предварително. Няма никакви
факти, от които тезата му да следва като извод – нито една поръчка
предварително не е посочена. Как са му поръчвали и кои хора, не е посочено в
нито един момент от РЛ. Както вече се посочи, тези разходи са сторени от
неговата лична банкова сметка, ***, поради което е възможно и последващото им
отчуждаване, а след като то се е случило, то се налага извод, че доставката е
реална, а тя пък представлява точно вътре общностно придобиване, което ще бъде
обсъдено по-долу.
Макар да
липсват конкретни възражения в жалбата, следва да се посочи, че правилно при
ревизията, въз основа на предоставените договори за покупко-продажба на МПС от С.В./л.28-л.38,
т. III/ и информацията от КАТ/л.265-л.287, т.III/ е установено, че
жалбоподателят е реализирал облагаеми доходи от прехвърляне на имущество/МПС/
за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., които не е декларирал. От събраните
доказателства, се установява, че периодът между датата на придобиването и
датата на продажба на процесните автомобили е по-малък от една година и
получените от тях доходи от тях са облагаеми, съобразно разпоредбата на чл.13,
ал.2 от ЗДДФЛ. С оглед на това, обосновано с РА за тези доходи е определена
данъчна основа по реда на чл.33, ал.2 и чл.34 от ЗДДФЛ и върху общата годишна
основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ.
Неоснователни
са и твърденията относно начисленият ДДС на основание чл.102 ал.3 т.2 ЗДДС
върху основа, определена по реда на чл.122 ДОПК. Обстоятелството за наличие на
оборот за регистрация органите по приходите са установили в хода на ревизията.
Съгласно чл.102, ал.3, т.2 ЗДДС при определяне на данъчните задължения на
лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания, т.е. с оглед
установеното в хода на ревизията жалбоподателят е бил длъжен да начислява ДДС
за извършените от него облагаеми доставки и ВОП за ревизирания период 29.12.2013г.
– 31.12.2016г. По безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят
упражнява търговска дейност-търговия с рибарски принадлежности, дрехи, обувки и
др., доставяни до клиенти чрез куриер, като получава приходи с наложен платеж и
пощенски парични преводи и съгласно чл.3 ал.1 и 2 от ЗДДС е данъчно задължено
лице без да е регистрирано като ЕТ. Ревизираното лице е реализирало доходи от
търговска дейност по занятие-търговия със стоки, доставяни чрез куриер и
заплащани с наложен платеж. Не е документирало доставките и към 30.11.2013г. е
достигнало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Налице е доставка на
стоки. Съгласно чл.25 ал.3 т.4 ЗДДС данъчно събитие възниква на датата, на
която доставчикът получи плащането-при продажба на стоки чрез поръчка по пощата
или по електронен път. Дължимият ДДС е начислен от 29.12.2013г. до 31.12.16г.
при прилагане на чл.67 ал.3 ЗДДС, като ДДС се смята включен в цената на
доставените от търговеца стоки на клиенти.
На
следващо място, от представените по делото извлечения от банкови сметки на С.В.,
както и от отговор с вх.№ 24-15-573/л.40, т.II/ от данъчната администрация на
Австрия, предоставен съгласно разпоредбите на СИДДО между България и Австрия и
Директива на Съвета 2011/16/ЕС, се установи по безспорен начин, че през
ревизирания период лицето е получател по доставки с предмет рибарски
принадлежности от доставчик, регистриран за целите на ДДС в Австрия
/Nordfishing77.at/ на стойност 348 069,34 лв.
Не могат
да бъдат споделени доводите, с които се оспорва извършеното придобиване на стоки.
Представените по делото доказателства по категоричен начин обвързват
жалбоподателя с процесните доставки, още повече, че и в дадените от него, в
хода на ревизията, писмени обяснения/л.175, т.II/ изрично е заявил, че той е извършвал
поръчките и плащането по тях. За някои поръчки, извършени през
периода м.04.-м.12.2016г, посочва, че са направени и платени от И. Х., жената с
която живее на семейни начала, като е представил справка за издадените фактури
и банково извлечение/л.52-л.57, т. III/. Установява се от доказателствата по
делото, че стоките от Nordfishing77.at - Австрия са доставяни чрез
„ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД. От представения отговор от това куриерско
дружество/л.75 и сл., т.II/ по повод на отправено искане за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица/л.73, т.II/, се констатира,
че за периода 01.01.2012-31.12.2016г., С.В. е получил 404 броя международни
пратки, като всички са били предплатени и транспортните разходи са за негова
сметка, без преди това поръчващите да са му заплатили стойността на разхода,
нито да е ясно кой какво си е поръчал предварително. Обема на реализирания
оборот не предполага житейски и формално да е вярно твърдението му пред
органите по приходите и пред съда, че всичко е за спорта риболов, дори да е
така, това означава, че той разполага със средства, които не са налични по
декларации и банкови сметки към 2012г. Трудовите му доходи са пренебрежимо
ниски спрямо направените разходи, а това означава, че лицето разполага с укрити
приходи, които разходва. Това е логиката и целта на производството по чл.122 и
сл. от ДОПК, която е следвана от органите по приходите при максимално
съобразяване и с установеното в хода на ревизията, а не с предполагаеми суми. В
тази връзка, законосъобразно от ревизията е прието, че така получените доставки
на стоки – рибарски принадлежности, представляват ВОП, по смисъла на чл.13,
ал.1 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, в приложимата й редакция, вътреобщностно
придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и
фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща
или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка,
когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на
ДДС в друга държава членка. По
отношение на възражението, че ако е налице ВОП, то с РА следва да бъдат разрешени
и въпросите, свързани с правото на данъчен кредит на жалбоподателя за
начисления му данък при ВОП, следва да се посочи, че същото е неоснователно.
Цитираната
в тази връзка практика на СЕС, изразена в решение по дело С-284/11 от
12.07.2012 г. е изцяло неотносима към настоящия казус, както правилно е
отбелязано и от директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив. В случая не са изпълнени
изискуемите условия за упражняване на правото на данъчен кредит, поради което
обосновано решаващия орган се е позовал на разпоредбата на чл.73а, ал.1 ЗДДС,
според която при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото
на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил
изискванията на чл. 72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или
получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, ако доставката
не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.
Безспорно, с оглед изложеното по-горе, получените доставки в конкретния случай
се явяват укрити, а от друга страна преклузивния срок по чл.72 ЗДДС е изтекъл. С
оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, съдът
намира, че ревизираното лице дължи ДДС на основание чл. 86, във връзка с чл. 84
от ЗДДС за периода от 29.12.2013 г. до 31.12.2016 г., като размерът на данъка е
определен правилно по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. По отношение установените
с обжалвания РА задължения за ЗОВ: Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че
не може да бъде отнесен към никоя от категориите лица, подлежащи на
осигуряване, изброени в чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от КСО в приложимата
редакция. Както се посочи по-горе, приходите от стопанска дейност /
положителната величина, не обложените отрицателни превишение на разходите над
приходите/ подлежат на облагане като търговски сделки, смятат се за доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец и тя е основание за възникване на
задължително осигуряване. При този изход на спора, жалбоподателя следва да бъде
осъден на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 576.95 лева на основание чл. 8,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 160 ал.1 от ДОПК, Административен съд Стара
Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата С.Г.В. против Ревизионен акт № Р-16002418001119-091-001/22.05.2019г.,
издаден от ТД НАП Пловдив, с който са установени за внасяне данък по ЗДДФЛ,
ДДС, вноски за ДОО, ЗЗО, ДЗПО-УПФ в размер на
204.694.25лв. в т.ч. главница и лихви за периода 2012г-2016г.
ОСЪЖДА
С.Г.В. ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите сумата
от 4576.95 /четири хиляди петстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и пет
стотинки/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Административен
съдия: