№ 355
гр. Пазарджик , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200350 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СП. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „***“ № 4, ет.5, ап.24, против Наказателно постановление № 770
от 15.12.2020 г. издадено от заместник-кмета на Община Пазарджик, с което за
нарушение на чл.2 т.3 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик,
приета с Решение № 42/2015 г. на ОбС- Пазарджик на основание чл.30 от
Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик е наложена глоба в размер на
50 (петдесет) лева.
В жалбата обобщено се твърди, че е допуснато нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което се иска отмяна на незаконосъобразното НП. Не
се претендират разноски.
Жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата си, дава обяснения и
излага становище, в което излага доводи, че не е извършила вмененото й
нарушение и иска отмяна на НП. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
1
оспорва жалбата и излага обосновани доводи за законосъобразност на НП,
издадено в пълно съответствие с относимите материално правни и процесуални
разпоредби, в представени писмени бележки, като иска НП да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Съдът, след като провери основателността на жалбата, като прецени
изложеното в нея и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е санкционирана с обжалваното НП, за това че на
31.10.2020 г. около 15:40 часа в гр. Пазарджик на ул. „***” № 4. ет. 5, ап. 24, е
нарушила спокойствието на живущите в жилищната сграда между 14:00 ч. и 16:00
часа, като извършва дейности от битов и друг характер в жилищната сграда,
изразяващо се в свирене от шумообразуваща уредба.
Това представлявало нарушение на чл.2 т.3 от Наредба за обществения ред в
Община Пазарджик, приета с решение № 42/2015 г. на ОбС Пазарджик.
За така установеното нарушение св. Н.Р.- полицай в група ООР в РУ-
Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, съставил на жалбоподателката АУАН с бл.
№ 842056/31.10.2020 г. в нейно присъствие, след което й бил предявен и
предоставен екземпляр. Нарушителят отказал да подпише акта и да получи
екземпляр от него, което било удостоверено с подпис на свидетел. В акта не били
вписани възражения и обяснения от жалбоподателката за направените
констатации.
Въз основа на акта на 15.12.2020 г. било издадено и атакуваното НП,
връчено на К. лично на 24.02.2021 г., за което била съставена разписка (л.24).
Жалбата против НП била депозирана от санкционираното лице лично директно в
съда на 25.02.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по
делото писмени доказателства и показанията на св. И.Г.- свидетел при съставяне
на АУАН и частично от обясненията на жалбоподателката. Съдът кредитира
изцяло показанията на св. Г. и събраните писмени доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
2
очертават гореописаната фактическа обстановка.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Първо следва да се каже, че съдът при служебната си проверка не
констатира допуснати СПН в проведеното АНП. То е започнало със съставянето
на АУАН, което е станало в присъствието на нарушителя и на свидетел. В този
смисъл съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че актът бил
съставен в отсъствие на свидетели и поради тази причина жалбоподателката
отказала да го подпише. Напротив, в АУАН е вписан свидетел- св. И.Г., от чиито
показания се установи категорично, че той е не само свидетел на съставянето на
акта, но и очевидец, присъствал при установяване на нарушението, заедно с
актосъставителя Н.Р.- и двамата полицейски служители изпратени на подадения
сигнал, пристигнали на мястото на нарушението, като както актосъставителят е
установил нарушението, така и св. Г. е станал свидетел на установяване на
нарушението (очевидец). Такъв свидетел е и лицето подало сигнал- И. П.. Всички
тези обстоятелства не се отрекоха и от жалбоподателката в съдебно заседание. В
този смисъл съдът намира, че не е допуснато нарушение на процесуалния закон
при съставяне на АУАН, още по-малко съществено такова, което да ограничава
правото на защита на жалбоподателката.
На следващо място, АУАН е предявен и е предоставен екземпляр на
нарушителя, който обаче е отказал да подпише акта и да получи екземпляр от
него. Тези два отказа са удостоверени надлежно с подпис на свидетел, който в
случая се явява и лицето подало сигнал в полицията за нарушаване на
спокойствието в жилищната сграда в часови диапазон, в който по НОР е
забранено извършването на дейности от битов, стопански и друг характер в
жилищни сгради и в близост до тях. Разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН не
поставя забрана свидетелят на отказа да не е и свидетел-очевидец на
нарушението, какъвто се явява лицето И. П.. Поради тази причина отново не е
налице СПН, тъй като са спазени законовите изисквания не само за съставяне, но
и за предявяване и връчване на АУАН.
По-нататък, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им и в законоустановените срокове. И двата акта отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съдържат данни за дата и място на
извършване на нарушението, пълно описание на същото- действията с които е
3
осъществено, както и е дадена съответната правна квалификация.
Съдът счита също, че не е налице претендираната от жалбоподателката
материално правна порочност на НП, тъй като според нея не било извършено
вмененото й нарушение. Според настоящия съдебен състав е налице несъмнена
доказаност на вмененото нарушение. На инкриминираните дата и място,
жалбоподателката е извършила действия- свирене от шумообразуваща уредба в
апартамента си, находящ се в жилищна сграда, около 15,40 часа, което попада в
забраната да извършва дейности в периода от 14,00 ч. до 16,00 часа, с които се
нарушава спокойствието на живущите в сградата.
Всички обстоятелства по деянието, с което е осъществено това нарушение
са доказани от показанията на св. Г., който бе категоричен, че при пристигането
си с колегата му Р. най-напред са посетили апартамента на лицето подало сигнала-
П. и от там са чули силен шум от викане и музика, идващи от жилището над
апартамента на лицето. Категорично заяви, че при качването им на петия
жилищен етаж пред апартамента на жалбоподателката също са чули силна музика,
като няколкократно са звънели и тропали по вратата, докато К. чуе и им отвори.
Вярно е, че К. отрича да е пускала силна музика в този час, но от самото й
обяснение, а именно, че според нея било редно съседът й П. първо да я
предупреди, когато е пуснала силна музика и ако не я спре, тогава да вика
полицейски патрул, а не да се обажда директно може да се направи извода, че
действително на посочените дата и час в НП, К. е пускала силна музика.
Индикация в тази насока е и заявената от нея готовност да заплати наложената й
глоба. Няма никаква логика, ако не е извършила вмененото й нарушение,
жалбоподателката да прави изявление, че ще си плати глобата.
Според съда извършваната от жалбоподателката дейност- свирене на
шумообразуваща уредба, попада сред забранените за извършване дейности в
жилищни сгради и в близост до тях в диапазона от 14,00-16,00 часа, като
направеното в разпоредбата на чл.2 т.3 от НОР изброяване е само примерно. Няма
спор, че свиренето на шумообразуваща уредба попада в дейности от друг характер
и че силният шум от свирещата уредба, нарушава спокойствието на живущите в
жилищната сграда.
Поради всичко това съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършеното
от нея нарушение на чл.2 т.3 от НОР. Правилно АНО е санкционирал К. налагайки
4
й глоба на основание чл.30 от НОР в размер на 50 лева. Този размер е съобразен с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчетена обществената опасност на
нарушението и на нарушителя. Съобразено е, че нарушението е извършено за
първи път, доколкото не са ангажирани доказателства от АНО, върху когото лежи
доказателствената тежест да ангажира доказателства за противното, но също и
факта, че нарушението е извършено в почивен ден- събота, че и друг път (виж
показанията на св. Г.) срещу жалбоподателката са подавани сигнали за
нарушаване на спокойствието ,в които случаи тя е била предупреждавана устно от
полицейските служители. С така определения размер на глобата ще се постигнат и
целите визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът намира, че
следва да посочи, че настоящият случай не е маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Като се вземе предвид часа на извършване на нарушението- след обяд- в
15,40 ч., в почивен ден, като е съзнавал дееца, че съседът й- И. П. има малки деца-
на 4 г. и бебе, като е била предупреждавана и преди устно от полицейските
служители за нарушения от същия вид, може да се заключи, че нарушението с по-
висока степен на обществена опасност. Завишена такава е и тази на извършителя.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че НП следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Община
Пазарджик. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението
следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит
на един свидетел и случаят не представлява правна и фактическа сложност,
поради което й съдът счита, че претендираният максимален размер на
възнаграждението е необосновано завишен и неоснователен, като следва да се
присъди минималния предвиден в закона размер на юрисконсултското
възнаграждение, а именно 80 лева. В случая не е направено възражение за
5
прекомерност от ответната страна, но такова и не е необходимо, тъй като се касае
за определяне на възнаграждение от съда съгласно цитираните по-горе правила, а
не до присъждане на сторените от страната разноски.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 770 от 15.12.2020 г.
издадено от заместник-кмета на Община Пазарджик, с което на СП. Т. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 4, ет.5, ап.24, за нарушение на
чл.2 т.3 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик, приета с Решение
№ 42/2015 г. на ОбС- Пазарджик на основание чл.30 от Наредбата за обществения
ред в Община Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА СП. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ №
4, ет.5, ап.24, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК представлявана от кмет,
разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата до 120 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6