Р
Е Ш Е
Н И Е № 136/6.7.2018г.
гр. Ямбол, 06.07.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести състав,
в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Панайотова, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 130 по описа за
2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на М.А. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0261-000097/10.04.2018 г. на
Началник РУП към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово,
с която на М.А.А. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП-прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. акта за установяване на твърдяното административно нарушение е съставен от некомпетентно лице и то в присъствието единствено на свидетели, които са колеги на актосъставителя, които нарушения опорочават съставения акт; органа не е направил задълбочена, всестранна и пълна проверка преди да наложи толкова тежка принудителна административна мярка; не е доказано по какъвто и да е начин, че изложените в наказателното постановление фактически твърдения отговарят на действителното положение; липсва яснота относно резултатите, които са отчетени за точната концентрация на наркотични вещества, т.к. е направена проверка с техническо средство-дрегер, а след това е издаден талон за медицинско изследване. Поради това се претендира заповедта да бъде отменена изцяло.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.В. от АК-София, който подържа и доразвива съображенията в жалбата, както и направеното в нея искане за отмяна на процесната заповед. Допълнително са представени писмени бележки в същия аспект.
За ответника се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна, претендира за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.04.2018 г. около 07,40 часа в община Елхово на път трети клас ***в посока от с.Попово към път 2-79 М.А.А. като водач на МПС е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № Х****ВТ след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с полеви тест „Дрегер друг чек 3000“, който отчел наличие в организма на „ТНС“ и „АМР“, за което е съставен АУАН № Д158857/06.04.2018 г., подписан от водача без възражения.
Разпитания като свидетел К.-младши автоконтрольор в РУ- Елхово заявява, че на 06.04.2018 г. му било разпоредено от дежурния на РУ-Елхово да отиде до РД „Гранична полиция“, в частност сградата на ГПУ-Болярово, където да извърши проверка за употреба на наркотични вещества на лице, което е установено от гранична полиция да управлява лек автомобил. В ареста на ГПУ-Болярово бил задържан М.А., на когото свидетеля извършил тест за употреба на наркотични вещества с Дрегер Друг чек 3000. Теста бил положителен за употреба на тетрахидрокарабинол и амфитамин, като резултата е отразен в талона за медицинско изследване. А. бил отведен в ЦСМП за медицинско изследване, където той отказал категорично пред медицинските лица да даде кръв за изследване.
Свидетелят К.-граничен полицай в ГПУ-Болярово твърди, че срещата му с М.А. се осъществила в ареста на ГПУ-Болярово, където последния бил задържан, заедно с още двама българи и група чужденците. След като извършил регистрация на задържаните К. бил повикан като свидетел на теста на А. за наркотични вещества, при което колегата от РУ-Елхово разяснил на А. как става процедура и какво ще стане, ако откаже процедурата, т.е. административните последствия. Тогава жалбоподателя заявил, че предната вечер дръпнал 2-3 пъти от цигара с марихуана и оказал пълно съдействие. Впоследствие теста реагирал на амфитамини и марихуана, като на място този резултат се вписал в протокол. Свидетелят лично със служебния автомобил завел лицето до медицинския център, но господина отказал да даде кръвна проба.
Разпитаният Г. свидетелства, че сутринта на 06.04.2018 г. му било разпоредено да отиде на разклона за с.Попово и да спира наред колите, като особено внимание да обърне на автомобили марка “М.“. Бил е спрян автомобил „М.“ с хасковска регистрация с водач М.А., за което свидетеля докладвал и лицето заедно със спътника му били отведени в ГПУ-Болярово. През деня се обадили на Г. да отиде в ареста на ГПУ-Болярово за направата на теста за употреба на наркотични вещества и той присъствал на провеждането на теста и отчитането на резултата, който показал амфитамини и канабис.
В Талон за медицинско № 000094 е отразено, че при извършена в 18,30 ч. на 06.04.2018 г. с техническо средство Дрегер Друг чек 3000 на лицето М.А.А. проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози пробата е показала положителен резултат наличие в организма на „ТНС“ и „АМР“, като провереното лице е записало, че приема показанията на техническото средство и се е подписало.
По делото се представени АУАН № Д158857/06.04.2018 г., протокол за извърване на проверка да употреба на наркотични вещества или техните аналози от 06.04.2018 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 06.04.2018 г. и справка за нарушител/водач, всички касаещи лицето М.А.А..
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0261-000097/10.04.2018 г. на
Началник РУП към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово
на М.А.А. е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца.
Заповедта е връчена М.А.А. и подписано лично от него на 23.04.2018 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0261-000097/10.04.2018 г. на Началник РУП към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово, с която
на М.А.А. е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от началник РУП към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед № 326з-1397/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР-Ямбол и заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Поради това доводите в жалбата за допуснати нарушения опорочаващи АУАН или НП са неотносими към настоящото производство и не обуславят незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Съгласно чл. 171, ал.1, т.2а, б.“Б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство употребил наркотични вещества или техни аналози.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 06.04.2018 г. около 07,40 часа в община Елхово на път трети клас ***в посока от с.Попово към път 2-79 М.А.А. като водач на МПС е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег № Х****ВТ след употреба на наркотични вещества „ТНС“ и „АМР“, установено с полеви тест „Дрегер друг чек 3000“, с което са осъществени визираните в закона материално-правни предпоставки.
Неоснователно е съображението на оспорващия, че липсват точни показания за концентрацията на наркотичните вещества, т.к. същия е отказал медицинско изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, което би определило въпросните стойности и не може да черпи права от противоправното си поведение.
Не може да се сподели и твърдението в жалбата, че въпросната заповед не съдържа като задължителен реквизит посочване на доказателствата, установяващи нарушението, т.к. в нея изрично е записан талон за изследване № 000094, в който са материализирани резултатите от проведения полеви тест, дали основание за прилагане на мярката.
Освен това в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при наличието на изискуемите предпоставки е длъжен, без извършване на преценка за тежестта или отражението, да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка, което той е сторил за минималния предвиден срок, поради което не може да се приеме, че е действал незаконосъобразно.
Въпреки дадените на оспорващия изрични указания за носената доказателствена тежест, същия не ангажира доказателства, с който да установи твърденията в жалбата си или да опровергае верността на събраните по делото писмени и гласни доказателства, за да се наложат различни правни изводи.
Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.А.А.
с постоянен адрес ***7, чрез адв.Д.М.-*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0261-000097/10.04.2018 г. на
Началник РУП към ОД на МВР Ямбол, РУ Елхово,
с която на М.А.А. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП-прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА М.А.А. с постоянен адрес ***7, чрез адв.Д.М.-*** да заплати на ОД на МВР – Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете