Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателно отделение,
шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на седми май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1352 по описа на Добричкия районен съд за
2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.П.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат И.Г. от Адвокатска колегия – Шумен, с адрес за
призоваване и съобщения: *, срещу наказателно постановление № 23-0000979 от 18.11.2020
г., издадено от Началника на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т.
3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява. С писмено становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Серия А-2019 № 277046 от 19.08.2020 г. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на
нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и е
надлежно връчен на нарушителя. При съставяне на акта, нарушителят е изписал: „Ще представя възражение“ /цитат/. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по
акта. В акта изрично /чрез подчертаване/ е посочено, че свидетелят Б.Г.И. е
очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е
съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да
бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно
за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение
е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на
втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще
нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те
са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и
деецът е известен.
Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено
в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съобразно приложената по делото Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
жалбоподателя, че АУАН е бил съставен в нарушение на чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, тъй като е съставен от длъжностно лице, което не е изрично посочено в
съответния подзаконов нормативен акт, а именно – на гранично-пропусквателните
пунктове Агенция „Митници“, а във вътрешността на страната Агенция „Пътна
инфраструктура“, по следните съображения:
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозно средства е издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройство, на основание законовата делегация на чл. 139, ал. 3
от ЗДвП, съгласно която движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос,
надвишаващи нормите, определени по реда на, ал. 1, т. 2 от чл. 139, както и
движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари, се извършва по
ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
съгласувано с министъра на транспорта, министъра на околната среда и водите и
министъра на вътрешните работи. В чл. 1 от Наредбата е посочено, че с нея се определят допустимите размери, маса и
натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета
съгласно чл. 139 от ЗДвП, които не представляват опасност за участниците в
движението и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване. Съпоставяйки текстовете на двете норми се
налага изводът, че законодателят не е делегирал възможност на съответния
министър с подзаконов нормативен акт да определя органите, компетентни да
извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва
движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи
регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи опасни товари. В
подкрепа следва да се посочи и чл. 167, ал. 3
от ЗДвП, съгласно която, общата маса, осовото натоварване и габаритните
размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на
Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Доколкото в
конкретния случай се касае за осъществяване на
превоз на товари с МПС, чиято допустима максимална маса надвиша
нормативно установените, то служителите на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна са компетентни да съставят АУАН, респективно Началникът
на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да
издаде НП, с което да наложи съответното наказание по ЗДвП.
Предвид изложеното, АУАН е съставен от компетентен контролен орган, а НП е издадено
от компетентен за това административнонаказващ орган. В тази насока е и
константната съдебна практика /Виж Решение № 530 от 17.12.2019 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 655/2019 г./
Относно мястото на извършване на нарушението:
Дейността по превоз на товари, подлежаща на контрол от
компетентните държавни органи не е стационарна, осъществявана на определено
географско място, а поради естеството си представлява движение по предварително
определен/и маршрут/и, включващ/и начална, крайна точка и всяко друго място, на
което е възможно спиране с цел извършване на проверка. Правно дължимото
поведение на отговорните лица по Закона за движението по пътищата, по Закона за
автомобилните превози, както и по подзаконовите нормативни актове, уреждащи
превозваческата дейност, е за територията на целия маршрут, по който се
осъществява строго регламентираната дейност на обществен превоз на товари.
Затова при ангажиране на административнонаказателната им отговорност за
неспазване на правилата за осъществяване на тази дейност, понятието „място на
нарушението” по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН обхваща
целия маршрут от неговата начална до крайната му точка /Виж: Решение от
05.07.2016 г. по кас.адм.н.д. № 178/2016 г. по описа на Адм.С – Добрич/. Това означава,
че контролните органи от всяка област по маршрута на движение на транспортното
средство, извършващо превоз на товари, са компетентни да установяват
нарушенията по Закона за движението по пътищата, по Закона за автомобилните
превози и подзаконовите актове, свързани както с превоза, така и с
предхождащите превоза дейности на водача.
Относно доводите на пълномощника на жалбоподателя, че е
налице съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, доколкото същият
е бил съставен на 19.08.2020 г. за нарушение, извършено на същата дата, но
видно от разписката, актът е бил връчен на нарушителя на 19.02.2020г.:
Няма спор, че е налице противоречие в акта, доколкото
актът е съставен на 19.08.2020 г. за нарушение, извършено на същата
дата, като в разписката за връчване е вписана датата 19.02.2020 г.
В случая обаче се касае за техническа грешка в
изписването на месеца в разписката към АУАН, която обаче не води до заблуда и
неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатата грешка
следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от които се установява категорично коя е датата, месеца и
годината на извършване на проверката, както и коя е датата, месеца и годината
на съставяне на АУАН. Така например, независимо че в разписката към АУАН е
посочено, че същият е връчен на 19.02.2020 г., при извършена на 19.08.2020 г.
проверка, от съдържанието на акта може да се изведе безпротиворечивия извод, че
същият е съставен на 19.08.2020 г. при извършена на тази дата и в присъствието
на жалбоподателя проверка, като актът му е връчен именно на тази дата –
19.08.2020 г. Красноречиво доказателство в тази насока е фактът, че АУАН е бил
съставен в деня на проверката и в присъствието на жалбоподателя, като в графата
„дата на подписване на акта от нарушителя”, е посочена именно датата 19.08.2020
г. Важното в случая е, че всички елементи от описанието на нарушението /освен
датата на връчване на акта/ съвпадат, поради което защитата на нарушителя не е ограничена.
Подавайки жалбата и организирайки защитата си в хода на съдебното производство,
адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му.
В този смисъл погрешното изписване на датата на връчване на акта, не съставлява
съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на НП на това
основание, отчитайки и че при съставяне на АУАН жалбоподателят е изписал, че ще
представи възражения. В тази насока е и константната съдебна практика.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя, изложени
в жалбата, че в АУАН и НП липсвало описание на извършеното нарушение, доколкото
било описано само, че „Към момента на
проверката не е представена квитанция от АПИ за претоварване“/цитат/.
Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически
обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, изразяващо
се в това, че жалбоподателят, в качеството си на водач на влекач марка „Ивеко“
от кат. N3, с рег. № ***, с прикачено полуремарке от кат. О4 с
рег. № ***, извършва превоз за собствена сметка на товари – речен пясък, с
композиция – МПС с две оси и полуремарке с три оси, която е с маса, надвишаваща
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството –
при допустима максимална маса от 40 000 кг за композиция от пет оси, е
установено от експедиционна бележка № 317384/19.08.2020 г., бруто маса 49 920
кг., като надвишението е 9 920 кг.
Изхождайки от обективните белези на състава по чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, за надлежно описание на въпросното
противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни относно
обстоятелството жалбоподателят явява ли се водач на моторно превозно средство, което
е с маса, надвишаваща нормите, определени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството.
Съдът не счита, че е налице недостатъчна конкретизация
на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ в АУАН и в обжалваното НП. От описанието на нарушението става пределно
ясно, че Т.П.Т., в качеството си на водач на влекач марка „Ивеко“ от кат. N3, с рег. № ***, собственост на превозвача, с прикачено
полуремарке от кат. О4 с рег. № ***, собственост на „Мега Енерджи 9“ ЕООД, извършва
превоз за собствена сметка на товари – речен пясък, с композиция – МПС с две
оси и полуремарке с три оси, която е с маса, надвишаваща нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството – при допустима
максимална маса от 40 000 кг за композиция от пет оси, е установено от
експедиционна бележка № 317384/19.08.2020 г., бруто маса 49 920 кг., като
надвишението е 9 920 кг.
Или, в разглеждания случай въззивната инстанция приема,
че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства,
които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение по чл. 139, ал.
1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т.
3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
С оглед изложеното, съдът намира, че така направеното
описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото
изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй
като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Тук е мястото да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните
доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено
лице, явяващо се субект на нарушението.
В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки
съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за
жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой
текст му е вменено, както и кога е извършено същото, та това да рефлектира
върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното
постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и
незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е
инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление
нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
Видно от разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2
от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства, трябва да бъдат с маса,
която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, е за съчленени ППС с пет, шест и повече оси,
както следва: моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече
оси – 40
t /чл. 6, ал. 1, т. 3, б. а“ от Наредба №
11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозно
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство/.
Съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл.
2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
От събраните доказателства се установява следното:
На 19.08.2020 г., около 11:32 часа, на Републикански
път ІІ-71, на 8 км. преди кв. „Рилци“, гр. Добрич, в посока гр. Добрич,
свидетелите З.Д.Ю. и Б.Г.И., и двамата служители при Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, спрели за проверка влекач марка „Ивеко“ от
кат. N3, с рег. № ***, собственост на превозвача, с прикачено
полуремарке от кат. О4 с рег. № ***, собственост на „Мега Енерджи 9“ ЕООД,
управляван от Т.П.Т.. При проверката се установило, че Т. извършва превоз за
собствена сметка на товари – речен пясък по маршрут Силистра – Генерал Тошево,
видно от Заповед № 13 от 19.08.2020 г., като при проверката е констатирано
следното нарушение: Водачът извършва превоз за собствена сметка на товари –
речен пясък, с композиция – МПС с две оси и полуремарке с три оси, която е с
маса, надвишаваща нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството – при допустима максимална маса от 40 000 кг за
композиция от пет оси, е установено от експедиционна бележка №
317384/19.08.2020 г., бруто маса 49 920 кг., като надвишението е 9 920 кг.
Към момента на проверката не е представена квитанция от АПИ за претоварване.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите З.Д.Ю. и Б.Г.И., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са
последователни и логични, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма
основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
Установената фактическа обстановка се потвърждава и от
приложените по делото писмени доказателства – заповед № 13 от 19.08.2020 г.,
разпечатка от картата на водача от 19.08.2020 г. и експедиционна бележка №
317384/19.08.2020 г., както и от изисканата от съда служебно и приложена по
делото справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, видно от която, за дата
19.08.2020 г. няма издадено разрешение за движение на тежко и/или
извънгабаритно пътно превозно средство с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че за да е
доказано нарушението е следвало да се анализира заповедта, от която да се
установи вида на превоза и на товара, както и да се извърши контролно
измерване, за да се установи количеството му, като намира, че превишаването на
допустимата обща маса на превозното средство и товара е доказано от събраните
по делото писмени доказателства. Това е така по следните съображения:
По време на проверката, водачът на процесния товарен
автомобил, жалбоподателят по настоящото дело – Т.П.Т., е представил
експедиционна бележка № 317384/19.08.2020 г., в която са отразени брутно тегло,
нетно тегло и тара. Видно от експедиционната бележка, същата е подписана от
провелия измерването, както и от представител на клиента „Транс Спеед-10“ ЕООД
– гр. Генерал Тошево. Тя представлява частен свидетелстващ документ, който
удостоверява неизгодни за издателя си факти и се ползва с материална
доказателствена сила относно претоварването на автомобила, поради което съдът
намира, че са налице безспорни и категорични доказателства за извършеното
нарушение. Не може да се приеме за основателен и доводът, че установяването на
действителното тегло на проверяваното ППС е възможно и допустимо единствено при
извършване на съответно контролно измерване съгласно Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ. Действително, посочената наредба предвижда, че проверката на масата на
ППС се извършва със средства за измерване, но тя не изключва възможността това
да стане и по документи. В ЗАНН също няма ограничения относно вида и характера
на доказателствата, въз основа на които следва да бъдат установени
административните нарушения. Ето защо фактът, че при проверката не е извършено
измерване на процесното ППС не е нарушение на закона и не обосновава
недоказаност на нарушението, след като придружаващите автомобила документи, въз
основа на които е установено надвишаването на максималната допустима маса и е
съставен АУАН, имат доказателствено значение и могат да се ползват срещу
издателя им.
Или, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че като водач на товарния
автомобил, Т.П.Т. се явява субект на нарушението, за което е наказан. В тази
насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение № 179 от 4.05.2017 г. на
АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 156/2017 г., Решение № 212 от 23.05.2017 г. на АдмС
– Добрич по к.а.н.д. № 157/2017 г., Решение № 330 от 10.11.2020 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 492/2020 г./
За пълнота на изложението и с оглед доводите, че
липсвал субективния елемент, тъй като водачът не е могъл и не е бил длъжен да
знае, че масата на състава е претоварена, съдът намира за нужно да отбележи
следното:
За административните нарушения не се изисква пряк умисъл.
Достатъчно е да са извършени непредпазливо, какъвто е настоящият случай.
Жалбоподателят е проявил небрежност, като е управлявал композиция – моторно
превозно средство с две оси и полуремарке с три оси, която композиция е с маса,
надвишаваща нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Незнанието от негова страна на факта, че управляваната от
него композиция е с маса, надвишаваща нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е правно ирелевантно. Това е така,
защото като водач на моторното превозно средство, жалбоподателят, преди да
поеме управлението му е следвало да се убеди, че същото е с маса, която не
надвишава установените норми, което обстоятелство може да бъде установено от
намиращата се у него експедиционна бележка.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 177, ал. 3, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал
жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл.
2 от ЗДвП е глоба от 500 до 3000 лв. Наложената от административнонаказващия
орган глоба е в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лв. Правилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но при определяне размера на глобата,
административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената
опасност на този вид административно нарушение. Съдът намира, че наложената глоба
в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лв. е завишена, поради което следва
да измени размера на наложената глоба, като постанови такава към средния,
установен в закона размер, а именно – 1500 лева, съобразявайки, че нарушението
е за първи път, както и с оглед обстоятелството, че претоварването на
съчленената композиция с 9920 кг попада в категорията на най-тежките нарушения,
съгласно класификацията на тежките нарушения в автомобилния транспорт в
Приложение І към Регламент № 2016/403 на
ЕПС (повече от 20 % надхвърлена максимално допустима маса), което изключва
възможността за намаление на наказанието към определения в закона минимален
размер. Действително ниските трудови доходи и подбудите за извършване на
нарушението имат значение при индивидуализацията на наказанието, но те не могат
да бъдат противопоставени на високата тежест и обществена опасност на
нарушението, при което съществуващият риск от смърт или тежки наранявания е
много по-голям. Търсейки баланса между смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, без да надценява или подценява едните за сметка на другите,
съдът намира, че една глоба към средата се явява справедливия размер на
наказанието и всякакъв друг по-малък размер би бил прекомерно занижен и
неефективен за постигане на целите на специалната и генералната превенция.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището
на наказващия орган, че с оглед тежестта на нарушението, същото не може да бъде
квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН. В допълнение, че
нарушението не представлява маловажен случай, съдът намира за нужно да отбележи
следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така
нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че водачът е управлявал композиция
– моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси, която е с маса,
надвишаваща нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, осъществява състава на съответното нарушение, поради което
не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват
доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е
бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да
се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща
приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко
нарушение на съответния текст от ЗДвП, респ., всяко първо нарушение при
осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е
маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя
за този вид деяния. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до
извършване на нарушението. Високият размер на наказанието глоба също не е
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, нещо повече – този размер на
наказанието глоба, определен от законодателя, сочи на висока степен на
обществена опасност на деянието. Следва да се има предвид и че е извършено
нарушение със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с безопасността
на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. В тази
насока е и константната съдебна практика.
В производството по делото Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Варна не е била защитавана от юрисконсулт, поради което
искането за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в нейна полза, не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000979 от 18.11.2020
г., издадено от Началника на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на Т.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2800 /две хиляди и
осемстотин/ лв., като НАМАЛЯВА размера
на административното наказание ГЛОБА на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров/