РЕШЕНИЕ № 260423
гр.
Бургас, 14.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 9779/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на С.Д.Д.,***, против „Данди Транс 08” ЕООД,
ЕИК ………….., със седалище гр. Б., с която претендира приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 2800 лева – сборно трудово възнаграждение
за периода м. януари-м. май 2019 год., по Трудов договор № ........ год., и
9840 лева – командировъчни пари за 82 дни командировка извън страната през
периодите 18.03.-03.04.2019 год. и 15.04.-18.06.2019 год., както и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху процесните главници, начиная от 30.09.2019
год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 3651/02.10.2019 год. по ч. гр. д. № 8071/2019 год.
на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Исковете
са уточнени с писмена молба от 21.11.2019 год.
Правните
основания на предявените обективно съединени положителни установителни искове
са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК във вр. с чл. 128, т. 2, КТ, чл. 2 и
сл., чл. 31, ал. 1, НСКСЧ и чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
В
проведените по делото на 14.09. и 12.10.2020 год. открити съдебни заседания
ищецът е изменил претенциите си, като е намалил размерите им – на трудовите
възнаграждения до 62,81 лева (за м. януари 2019 год.) и до 460,62 лева за всеки
от другите 4 месеца, а на командировъчните пари – до 6960 лева за общо 58 дни
командировка за периодите 18.03.-03.04. и 15.04.-18.06.2019 год.; уточнил е, че
трудовите възнаграждения са претендирани в нетен размер.
Ответникът
оспорва исковете като неоснователни; не ангажира доказателства.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно
от писмените доказателства по делото, страните са били обвързани със срочно трудово
правоотношение, възникнало със сключване на Трудов договор № ……., по силата на
който С.Д. е бил назначен на длъжност ……………….. в предприятието на ответника, за
срок до 28.06.2019 год. Основното трудово възнаграждение на работника е
определено на 560 лева. Ищецът сочи, че през периода на действие на договора е
бил командирован от ответника за работа в чужбина, но за периодите на
командировките от общо 58 дни не е получил плащане на командировъчните пари от
общо 6960 лева (по 120 лева на ден), както и трудовите си възнаграждения от
общо 1905,29 лева – за периода м. януари-м. май 2019 год.
За
заплащане на процесните вземания, ведно с обезщетение за забава е подадено
заявление по чл. 410, ГПК, издадена е Заповед за изпълнение № 3651/02.10.2019
год. по ч. гр. д. № 8071/2019 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение
по чл. 414, ГПК.
Ответникът
оспорва исковете с твърдения, че през периода на действие на трудовия договор
между страните е платил на ищеца общо 29 147,72 лева, с които са погасени
вземанията за трудови възнаграждения, командировъчни пари и разходи по пътните
листи.
По
делото е прието експертно счетоводно заключение, което съдът цени като
обективно и безпристрастно. Вещото лице установява размерите на претендираните трудови
възнаграждения; сочи, че работодателят е превел на ищеца сума от общо
11 984,25 лева – за заплата за м. януари и за командировки. Според
заключението, ответникът не му е представил отчетите на ищеца при завършване на
командировките, вкл. първичните документи за извършените разходи.
По
делото е разпитан свид. Б. Д., ………., която твърди, че след края на всяка от
командировките си С.Д. изготвял отчети, с приложения, които били връчвани на
управителя на ответника.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главните искове за основателни.
Съществуването на трудово правоотношение между страните през периода 29.01.-31.05.2019
год. е безспорен за страните факт, доказан с представения трудов договор. Нетният
размер на вземанията за трудови възнаграждения по чл. 128, т. 2, КТ е установен
с приетото заключение по СИЕ, неоспорено от страните. Вещото лице сочи, че върху
ведомостите липсва подпис на ищеца за получаване на сумите. Предвид изложеното,
съдът намира, че ответникът не е изпълнил паричните си задължения за периода м.
февруари-м. май 2019 год. (4 месеца х 460,42 лева), поради което дължи на ищеца
претендираните суми, ведно с обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД върху тях, начиная
от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК до окончателното изплащане.
Съдът
намира за неоснователен иска за трудово възнаграждение за м. януари 2019 год.
Видно от заключението на вещото лице по СИЕ, вземането за посочения месец
възлиза на 62,81 лева, като сумата е включена в общата сума от 887,25 лева,
преведена от ответника в полза на ищеца по сметката му в ……….. на 18.02.2019
год. Предвид изложеното, с оглед неопроверганото в тази част експертно заключение,
съдът намира, че задължението за 62,81 лева е погасено чрез плащане преди
подаване на заявлението по чл. 410, ГПК, поради което искът следва да бъде
отхвърлен, ведно с обусловената претенция за законна лихва.
Съдът
намира за основателен и иска за командировъчни пари от общо 6960 лева. Видно от
заключението на вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните, ищецът е управлявал
повереното му МПС в чужбина за общо 58 дена, през периодите 18.03.-03.04. и
15.04.-18.06.2019 год. Дължимата сума за командировъчни пари съдът определя
възоснова липсата на спор между страните за уговорения размер – 120 лева на
ден, което обстоятелство е признато и в писменото сведение на управителя на
ответника до ……….. (л. 66 по описа на делото). Съдът счита, че делото не
съдържа данни за изплащане на тази сума в полза на ищеца. Възражението на
ответника, че ищецът е получил плащане на дължимите командировъчни пари, е недоказано.
Според заключението по СИЕ, преведената от ответника на ищеца сума за
командировки възлиза на 11 921,44 лева (разлика между платените
11 984,25 лева и трудовото възнаграждение от 62,81 лева за м. януари
2019-а). Ответникът, обаче, не е представил доказателства за съдържанието на
отчетите на ищеца след края на командировките, за да бъдат установени паричният
остатък от преведените суми и неговият размер. В тази насока съдът основава
решението си и на показанията на разпитания свидетел, който установява надлежното
и редовно съставяне на такива отчети и предаването им на ответника.
Бездействието на работодателя да предостави нужната информация на вещото лице в
настоящия съдебен процес налага прилагане на процесуалната санкция по чл. 161, ГПК, като съдът приема, че ответникът прегражда събирането на необходимите за
делото доказателства. Заключението на вещото лице по СИЕ не може да обоснове
различен извод, тъй като няма доказателства за какви цели ответникът е превел
на ищеца сумата от общо 11 921,44 лева, а съдът не може да установи каква
част от посочената сума представлява заплащане на разноски по изпълнението на
работата (част от тях са посочени в пътните листи на л. л. 57-60 по описа на
делото), а каква част са договорените командировъчни пари от по 120 лева на ден.
Предвид
изложеното, разглежданият главен иск е доказан и следва да бъде уважен за
сумата от 6960 лева, ведно с присъждане на обезщетението за забава по чл. 86, ЗЗД от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК до окончателното изплащане.
Частичната
основателност на предявените искове налага уважаване молбата на ищеца за
присъждане на направените в настоящия процес деловодни разноски в съответен
размер – 1489,40 лева за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
В
изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени и деловодните разноски в съответен размер,
направени в заповедното производство – адвокатско възнаграждение от 348,20
лева.
Ответникът
не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне за
дължимостта им в полза на посочената страна в процеса – чл. 78, ал. 3 във вр. с
чл. 81, ГПК.
В
изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 и чл.
72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ЕООД да заплати
държавна такса върху уважените искове – 352,40 лева, както и разноски за вещи
лица – 300 лева.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК, че ответникът „Данди
Транс 08” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление гр. ...............,
дължи на ищеца С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 460,62 лева
– нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2019 год., 460,62 лева – нетно
трудово възнаграждение за м. март 2019 год., 460,62 лева – нетно трудово
възнаграждение за м. април 2019 год., и 460,62 лева – нетно трудово
възнаграждение за м. май 2019 год., на основание Трудов договор № ……, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от посочените
главници, начиная от 30.09.2019 год. до окончателното им изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
3651/02.10.2019 год. по ч. гр. д. № 8071/2019 год. на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК на С.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, за приемане за установено, че ответникът „Данди Транс 08” ЕООД,
ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление гр. ..............., му
дължи сумата 62,81 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м.
януари 2019 год., на основание Трудов договор № ..........., както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума,
начиная от 30.09.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3651/02.10.2019 год. по
ч. гр. д. № 8071/2019 год. на БсРС.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК, че ответникът „Данди
Транс 08” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление гр. ...............,
дължи на ищеца С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 6960 лева,
представляваща командировъчни пари от по 120 лева на ден за командировки през периодите
18.03.-03.04. и 15.04.-18.06.2019 год., на основание Трудов договор № ………………..,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 6960
лева, начиная от 30.09.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3651/02.10.2019 год. по
ч. гр. д. № 8071/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
„Данди Транс 08” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление
гр. ..............., да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
деловодни разноски в размер от 348,20 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 8071/2019 год. на БРС.
ОСЪЖДА
„Данди Транс 08” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление
гр. ..............., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на С.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 1489,40 лева, направени
по гр. д. № 9779/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
„Данди Транс 08” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление
гр. ..............., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Районен
съд-Бургас държавна такса в размер от 352,40 лева.
ОСЪЖДА
„Данди Транс 08” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление
гр. ..............., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Районен
съд-Бургас разноски в размер от 300 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.