Решение по дело №437/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 423
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220200437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Пазарджик , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „K.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изп. –
директор E. С. Й. против НП № 13-002553 от 19.02.2021 година на
директора на Дирекция “ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5
от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ и за нарушение на чл.16 ал.1, т.6 от ЗЗБУТ
и инструкция за безопасна работа с механични преси за студена обработка
на металите е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляд
и петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на
атакуваното НП. Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – АНО не се явява и не изпраща представител.
1
Постъпва писмено становище от АНО, с което иска да се даде ход на делото в
негово отсъствие и в отсъствие на процесуалният му представител - юрисконсулт
Ш.. Иска да се предостави възможност за представяне на писмена защита ако
делото бъде обявено за решаване. Такава възможност е предоставена, но в
дадения от съда срок не постъпва писмена защита.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, при осъществяване на дейността
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е допуснал Й. К. Д.
да използва ръчни инструменти, куки, пинцети, клещи и др., при ръчно подаване
на „триъгълни контри“ за огъване на ексцентрична преса и инв.№ 476 и по този
начин да извършва работата без риск за здравето и по безопасен начин.
Описаното като нарушение било извършено във вагоноремонтния завод на
дружеството в гр.Септември на 24.09.2020 година, когато работодателят не е
осъществил своите контролни функции в следствие, на което се е стигнало до
инцидента с негов служител - Й. К. Д., на когото били ампутирани пръсти на
дясна ръка.
Нарушението било установено на 06.11.2020г. в сградата на ДИТ-
Пазарджик , когато служителят Й. Д. дал обяснения във връзка със започнала
проверка на 28.10.2020г. за разследване на трудов инцидент, станало в
горепосочения обект на дружеството на 24.09.2020 година.
Всичко това според проверяващите съставлявало нарушение на чл.16 ал.1,
т.6 от ЗЗБУТ и инструкция за безопасна работа с механични преси за студена
обработка на металите.
По този повод против дружеството бил съставен е АУАН № 13-002553 от
27.11.2020 година, въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено на длъжностно лице при санкционираното дружество
по пощата на 25.02.2021 г., видно от отбелязването в известие за доставка на
препоръчана поща /лист 6 от делото/, а жалбата против него била подадена
2
чрез наказващия орган на 02.03.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
св. В.Д., а също и от писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН и от лице, притежаващо активна легитимация да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Според настоящия съдебен състав, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение /СПН/, драстично накърняващо правото на защита на
санкционираното лице до степен на невъзможност за нейното адекватно
упражняване.
В конкретния случай са нарушени императивните норми на чл. 57, ал. 1,
т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото в обстоятелствената част на атакуваното НП не се
съдържа точно, ясно и коректно описание на нарушението, а отделно от това,
описаното не съответства на цитираните законни разпоредби, които се твърди, че
са били нарушени. При това положение санкционираното дружество, чрез своя
представител и пълномощник, са поставени в условия да гадаят какво точно
нарушение е вменено, а от там и в невъзможност да оспорват фактите,
очертаващи от обективна страна състав на нарушение.
Както вече се посочи и по-горе, за да ангажира отговорността на
дружеството АНО е посочил в обстоятелствената част на НП, че нарушението се
изразило в това, че дружеството, че в качеството си на работодател, при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд е допуснал Й. К. Д. да използва ръчни инструменти, куки, пинцети,
клещи и др., при ръчно подаване на „триъгълни контри“ за огъване на
ексцентрична преса и инв. № 476 и по този начин да извършва работата без риск
за здравето и по безопасен начин. Четейки текстово описаното като нарушение,
съдът може само да възкликне: „Какво по-хубаво от това!?“ – работодателят да
допусне посочения служител да използва ръчни инструменти, куки, пинцети,
3
клещи и др., при ръчно подаване на „триъгълни контри“ за огъване на
ексцентрична преса и инв. № 476 и по този начин да извършва работата без риск
за здравето и по безопасен начин.
Казано с други думи, от така описаното не става ясно в какво се изразява
нарушението, т.к. е описано едно абсолютно правомерно поведение на
работодателя по отношение на неговия служител, на когото е дадена възможност
да върши работата си без риск за здравето и по безопасен начин. Нарушение би
имало ако е описано, че дружеството НЕ е допуснало работникът да върши
работата си по безопасен начин или пък, че е допуснало работникът да НЕ
използва ръчни инструменти, куки, пинцети, клещи и т.н., но такива факти не са
описани.
Отделно от това с НП е вменено нарушение, чиято правна квалификация е
по чл. 16 ал.1, т.6 от ЗЗБУТ. Тази разпоредба вменява в задължение на
работодателя, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, да осигури ефективен контрол за извършване на
работата без риск за здравето и по безопасен начин. В същото време в текстовата
част на НП никъде не е описано, нито дори загатнато, че работодателят не е
осигурил ефективен контрол, още по-малко пък да е посочено какво е следвало
да направи, за да е налице такъв ефективен контрол.
Казаното до тук пък е довело до несъответствие между описаното като
нарушение, т.к. не е било описано такова и цитираните законни разпоредби,
които се твърди, че са били нарушени.
С оглед изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното НП, то
искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение в полза на жалбоподателя следва да бъде уважено. Това е така,
защото жалбоподателят бе представляван в процеса от юрисконсулт, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски. Възнаграждението
следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препиращата разпоредба
на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство
по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно
4
съдебно заседание, с разпит на един свидетел и не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение от 80 лева.
Това възнаграждение следва да бъде присъден в тежест на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр.София, тъй като тя има
статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на
изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" обн. ДВ. бр.6/2014г., а
според чл.7 ал.1 от същия правилник, териториалните дирекции „Инспекция по
труда“, каквато е и ДИТ-Пазарджик, чийто директор е издал
незаконосъобразното НП, са структурирани към Агенцията.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд


РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002553 от 19.02.2021 година на директора на
Дирекция “ИТ” Пазарджик, с което на „K.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.Септември, обл. Пазарджик, представлявано от
изп. – директор E. С. Й., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.41
ал.2 от КТ и за нарушение на чл.16 ал.1, т.6 от ЗЗБУТ и инструкция за
безопасна работа с механични преси за студена обработка на металите
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин
лева/.


ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище ***, представлявана от изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на
„K.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Септември, обл.
Пазарджик, представлявано от изп. – директор E. С. Й., разноски в размер
5
на 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.


Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6