Решение по дело №8/2020 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  № 17

 

гр. Разград, 21.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Ралица Вълчева и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 8 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Б. И. Б. от гр. Р. против Решение № 506/18.11.2019 г., постановено по АНД № 673/2019 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-ПБЗН-РЗ1-21/09.08.2019 г. на Началник РСПБЗН – Разград. С потвърденото наказателно постановление на жалбоподателя в качеството му на Изпълнителен директор на „Агромаксинвест“ ЕАД - Разград за нарушение на чл. 140, т. 1 ЗМВР във вр. с с чл. 13, ал. 1, т. 4 и чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014 г. за ПНПБИДЗЗ е наложена  глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 265, ал. 1 ЗМВР. В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на сочените отменителни основания. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. 

Ответникът счита оспореното решение за законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Разградската окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Разградският административен съд при извършената проверка на оспореното решение съобразно чл. 218 и чл. 220 АПК намери следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че на 11.07.2019 г. в землището на с. Черковна, обл. Разград, в местността „Голяма нива“, масиви 5 и 6, при провеждане на жътвената кампания, контролни органи от РСПБЗН – Разград констатирали, че се извършва жътва на пшеница без да са осигурени противопожарни ивици, широки не по – малко от 6 м, изпълнени чрез ожънване, отстраняване на сламата и изораване, за отделяне на площите от горските насаждения, граничещи с нивата. Жътвата се извършвала от два зърнокомбайна, единият от които управляван от жалбоподателя. На блока имало позициониран трактор с плуг.

На жалбоподателя бил съставен АУАН сер. № 0019075 от 31.07.2019 г. за нарушение по чл. 140, т. 1 ЗМВР във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 и  чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014 г. за ПНПБИДЗЗ.   Нарушителят депозирал писмено възражение срещу акта, че жътвата не е била в площ над 100 дка, което е било прието за неоснователно предвид извършена проверка чрез снемане на картен материал и обяснения от свидетели очевидци. Въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

С оспореното пред касационната инстанция решение Разградският районен съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванята за форма и съдържание. Въззивният съд е счел, че констатираното нарушение е доказано и санкционната разпоредба е приложена правилно.

Решението на РРС е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи юридическите и физическите лица, осъществяващи дейности в земеделските земи парцелират и осигуряват пожарозащитни ивици в земеделските земи, засети с житни култури, съгласно изискванията на чл. 16. В чл. 16, ал. 1 от наредбата е предвидено, че  при започване на жътвата житните култури се парцелират на площи за еднодневна работа с противопожарни ивици, широки не по-малко от 6 м, изпълнени чрез ожънване, отстраняване на сламата и изораване. В ал. 2, т. 1 е посочено, че пожарозащитните ивици по ал. 1 се изпълняват и за отделяне на площите, засети с житни култури, от горски насаждения, сметища, пчелини, гробищни паркове и др. По делото е доказано, че жалбоподателят не е осигурил изпълнението на противопожарни ивици за отделяне на площите, засети с житни култури, от горските насаждения, граничещи с нивата. Основното му възражение е, че е осъщствявал жътвата в блок с площ 9,25 ха, която е по-малко от 100 дка, при което чл. 16, ал. 4 от наредбата изключва приложението на чл. 16, ал. 1 – ал. 3.

Съгласно чл. 16, ал. 4 от наредбата изискванията по ал. 1, 2 и 3 не се отнасят за участъци с площи, по-малки от 100 дка, ако не граничат с други съседни житни блокове или с горски насаждения. В случая обаче жътвата е била извършвана в блок, включващ имоти с обща площ 124,80 дка – факт, доказан от показанията на свидетелите К. Ч. и Д. Д., както и от представените писмени доказателства. Жалбоподателят не доказва твърдението си, че е извършвал действие по реколтиране на продукция от пшеница от блок с площ 9,25 ха.

Следователно жалбоподателят е имал задължението да създаде пожарозащитни ивици за отделяне на обекта на жътвата от разположените в съседство горски насаждения и неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на чл. 140, т. 1 ЗМВР, изискващ за осигуряване на пожарната безопасност юридическите лица и гражданите да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти. Законосъобразно и по реда на чл. 265, ал. 1 ЗМВР наказващият орган е наложил наказание глоба в минималния размер от 200 лв. Като е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Неоснователен е доводът за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в приемане и обсъждане на писмени доказателства, които не били описани в наказателното постановление. В изпълнение на процесуалните изисквания по чл. 106, чл. 107, чл. 117 и  чл. 127 НПК, приложими съгласно чл. 84 ЗАНН, въззивният съд е приел представените от ответника писмени доказателства, допуснал е относимите гласни доказателства, подложил е доказателствения материал на проверка и е извел обосновани изводи. Събирането на доказателствения материал в хода на въззивното производство не нарушава правото на защита на жалбоподателя, което се развива в пълнота именно в съдебната фаза на процеса.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 506/18.11.2019 г., постановено по АНД № 673/2019 г. по описа на Районен съд – Разград.

Решението е окончателно.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/   

                                                                        2. /п/