Р E Ш Е Н И Е
№
23.04.2019 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 01 април
2019 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско дело № 2873 по
описа на съда за 2018 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД..
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си,
твърди в исковата си молба, че на името на ответника И.А.И. има открита партида
във „В и К” ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с номер 21288 за имот,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Д-р Тодор Стоянович” № 100. Партидата се
открива по заявено желание от абоната и с откриването и „В и К” ЕООД се
задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава
до и от имота на абоната, а последният се задължава да заплаща консумираната и
отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това
свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред както от длъжностните
лица на дружеството, така и са задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При
закъснения се начисляват лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ищецът твърди, че за периода от 01.08.2016 год. до
01.12.2017 год. ответникът дължи на дружеството сума, в размер на 1269.37 лева,
представляваща изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период
от време. Поради закъснялото плащане ответникът дължи и мораторна лихва за
периода от 01.08.2016 год. до 26.01.2018 год. в размер на 109.73 лева.
Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл.
33, ал. 1 и ал. 2. от Ощите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за
задължението, ответникът не е заплатил задълженията си, ищецът подал до PC -
Стара Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Било
образувано ч.гр.д. № 608/2018 год. по
описа на PC - Стара Загора, по което е издадена Заповед за изпълнение № 372/
05.02.2018 г. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което с Разпореждане № 3306 от 24.04.2018 год. по ч.гр.д. №
608/2018 год. съдът предоставил едномесечен срок за предявяване на
установителен иск за вземането, предмет на заявлението.
Ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът И.А.И. му дължи сума в размер на 1269.37
лева, представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна вода и
отведена и пречистена канална вода по партида № 21288, за имот, находящ се в
гр.Стара Загора, ул. „Д-р Тодор Стоянович” № 100, за периода от 01.08.2016 год.
до 01.12.2017 год., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 608/2018год. - 01.02.2018 год. - до
окончателното й изплащане, както и сумата, в размер на 109.73 лева,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение за
периода от 01.08.2016 год. до 26.01.2018 год. Претендира за сторените в
настоящото дело разноски, както и тези,
направени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 608/2018 год. по описа на PC - Стара Загора.
Назначеният
на ответника И.А.И. особен представител – адв.
М.,***, е депозирала в законоопределения срок писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на претенцията. Оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства, а именно, че при дружеството-ищец има открита
партида на името на ответника въз основа на заявление на последния за посочения
имот, че за периода от 01.08.2016г. до 01.12.2017г. в имота е консумирана вода
на претендираната стойност и че стойността на консумираната вода не е
заплатена. Оспорва изцяло като неоснователна и претенцията за мораторна лихва
върху сумата от 1269.37лв. Сочи, че от приложения към исковата молба Лихвен
лист не се установява количеството консумирана питейна вода за отделните
отчетни периоди – в него не се съдържат никакви данни относно показанията на
водомера в началото на всеки отчетен период и в края на същия период.
Обстоятелството, че за отделните месеци на процесния период били начислени едни
и същи суми налагал извод, че консумацията на вода за отделните отчетни
периоди не е засичана, а е посочвана от
длъжностното лице като една и съща цифра.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от упълномощения си представител, който поддържа
исковата молба. Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който моли съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2018г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, за сумата от 1269.37 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 01.08.2016г. –
01.12.2017г., сумата 109.73 лв.- лихва
за забава за периода 01.08.2016 г. – 26.01.2018г., законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Въз
основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 608/2018г., по описа на СтРС,
и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 372/05.02.2018
г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати на
заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми. С разпореждане от 24.04.2018г.
съдът е приел, че документите са редовно връчени на длъжника и е указал на
заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането
си. В указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия иск за
установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства,
предявения иск се явява процесуално допустим.
В производството по чл.
422 ГПК взискателя следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на
ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка
на вода и отвеждане на отпадъчна такава. Ищецът
представя лихвен лист и 17 бр. квитанции, от които се установява, че на името
на ответника И.А.И. по партида № 021288
за водоснабден имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Д-р Т.Стоянович 100,
има начислена сума за изразходена вода, на обща стойност от 1269.37 лв.
Възражението
на особения представител на ответника е, че между последния и ищцовото
дружество не съществуват валидно облигационни правоотношения по договор за
доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчна такава.
Видно
от представеното от ищеца извлечение от карнета по партида № 21288, същата е
открита на името на ответника И.И. за
имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Д-р Т.Стоянович № 100.
Ищецът
представя също Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите,
одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно и добросъвестно. Вещото лице, след направена проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, е констатирало, че ответникът от 2012г. има
открита в ищцовото дружество партида под № 21288, и е за имот, находящ в гр.
Стара Загора, ул. Д-р Т.Стоянович № 100. За незаплатени задължения на ответника
към дружеството за ползвани ВиК услуги за периода 01.08.2016г. – 01.12.2017г. има
издадени 17 бр. квитанции, на обща стойност от 1269.37 лв. – за ползвана
питейна вода и отведена и пречистена канална вода. В заключението се посочва в
процесния имот няма водомер, като количеството вода е изчислено на база двама
живущи в жилище без водомер. За периода 2016г – 2017г. има издадени протоколи
от инкасатори, относно неосигуряван им достъп до имота. Вещото лице е изчислило
и размерът на дължимата лихва за забава, която за периода 01.08.2016г. –
26.01.2018г. възлиза на 120.41 лв.
От
изслушания по делото свидетел Пенка Мирчева – на длъжност „Ръководител”, отдел
Жалби, към ищцовото дружество, и с предишна длъжност „специалист контрольор”,
се установява, че на процесния адрес, по процесната партида няма монтиран
водомер.Инкасаторите не били допускани до имота, като опитите им да установят
броя на живущите на адреса лица, също се оказали безуспешни.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Процесният недвижим имот е водоснабден и се
намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Тъй като по делото не е представен договор между страните за
уреждане на отношенията им по повод предоставяната от ищеца услуга, то следва в
отношенията между тях да се прилагат общите условия за предоставяне на ВиК
услуги по доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води, важащи за
всички клиенти на ВиК. Визираните общи условия /представени по делото/
регламентират правата и задълженията на страните по договорите за предоставяне
на ВиК услуги и съответстват на дадената на тези отношения нормативна
регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно
от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора са общоизвестни,
публикувани в местен вестник и на сайта на дружеството в интернет, поради което
обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1 от
Наредбата, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Т.е. потребител,
по смисъла на наредбата, е носител на вещно право върху имота.
В конкретния случай, партидата по процесния
имот е записана на името на ответника. Ползвател на имота се явява ответника,
като същият, видно от приложената справка от НБ „Население” е регистриран на
същия адрес /за постоянен и настоящ адрес/. Ответникът, в качеството си на потребител
на ВиК услуги, за процесния имот дължи заплащане на сумите за доставена питейна
и отведена отпадъчна вода за обект, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Д-р Т.Стоянович
№ 100.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в процесния имот няма водомер, като количеството
вода е изчислено на база двама живущи в жилище без водомер, съобразно чл. 23, ал. 5 от ОУ.
Съгласно разпоредбата
на чл.32 на Наредба
№4 за условията
и реда за присъединяване на
потребителите и за
ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,
ВиК услугите се заплащат
въз основа на
измереното количество
изразходвана вода, отчетено
чрез монтираните водомери,
а отчетните данни
се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане
и подписа на
потребителя или негов представител. В чл.5 от
Общите условия на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД- гр. Стара Загора е посочено изискване отчитането
на индивидуалните водомери
да става в присъствието на
потребителя или негов
представител. В ОУ на дружеството
се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни,
съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който
впоследствие да ги поддържа и контролира.. След като желае да ползва
съответните услуги по предоставяне на питейна вода, съотв. да бъде отвеждана
канална, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите
да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва
да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от
Наредба №4, потребителят поставя
индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.
От събраните
доказателства по категоричен начин се установява, че ответникът не е изпълнил това си задължение, като за
целия исков период, заедно с други живущи на адреса, е ползвал предоставените
му от ищцовото дружество услуги. Имало е реална консумация на вода, която не е
отчитана, поради бездействие на потребителя. Същият дължи заплащането й, като
начислените количества са в негов интерес.
В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено,
че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Видно от
заключението на съдебно икономическата експертиза, неплатената сума по изразходена
питейна и отведена канална вода е в размер на 1269.37 лв., а дължимата лихва за
забава е 120.41 лв.
С оглед на изложеното, претенцията
на ищцовото дружество се явява доказана по основание и размер, поради което
установителният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде изцяло уважен в
претендирания размер. Следва да се признае за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 1269.37
лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
за периода 01.08.2016г. – 01.12.2017г., сумата 109.73 лв.- лихва за забава за периода 01.08.2016 г. –
26.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 372/05.02.2018
г. по ч. гр. дело № 608/2018г., по описа на СтРС.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски – 387.58
лв., както и тези по настоящото дело – 961.54 лв. , съобр. приложения списък на
разноски.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.А.И., ЕГН **********,***, че дължи
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен
Райков, сумата от 1269.37 лв. - главница,представляваща неплатено задължение по
договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода по партида №
21288, за периода 01.08.2016г. – 01.12.2017г., сумата 109.73 лв.- лихва за забава за периода 01.08.2016 г. –
26.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 372/05.02.2018
г. по ч. гр. дело № 608/2018г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН **********,***, да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев № 62, представлявано от Румен Райко, сумата 387.58
лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 608/2018г.,
по описа на СтРС, разноски, както и сумата от 961.54 лв., представляваща направени в настоящото производство
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: