№ 1444
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501736 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 29412/03.05.2022г., подадена от
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, срещу решение
№1011/12.04.2022г., постановено по гр.д. № 12798/2021г. на РС - Варна, 21
съдебен състав, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника
срещу И. Е. К., ЕГН ********** от ******, искове с правно основание чл.422
ГПК за установяване дължимостта на разликата над уважения размер от
3932,64 лева до пълно предявения размер от 4128,28 лева – главница по
договор за потребителски кредит № **********/03.01.2019г., анекс
№1/15.05.2019г. и Анекс №2/30.10.2019г. към него, както и за разликата над
уважения размер от 36,92 лева до 549.86лв. договорна лихва, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2098/01.06.2021г., постановена по ч.гр.дело № 7565/2021г. на ВРС.
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваните части е
неправилно. Настоява се, че в случаите, в които заемът е предоставен от
небанкова финансова институция, клаузата в договора за предсрочна
изискуемост при настъпване на определени условия, не противоречи на
свободата на договаряне. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд
погрешно е заключил, че кредиторът не е уведомил надлежно длъжника за
предсрочната изискуемост на вземането. Счита, че е изпълнил законовите
изисквания, свързани с обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като е
изпратил на длъжника на посочения от самия него адрес, уведомително
1
писмо с обратна разписка още преди задължението да бъде потърсено по
съдебен ред чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Уведомителното писмо не е получено лично, тъй като е останало
непотърсено. Сочи, че посочената дата на предсрочна изискуемост е в
интерес на длъжника, тъй като към същата е начислено и дължимото
договорно възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че се
приеме, че уведомителното писмо не е надлежно връчено, посочва че с
връчването на исковата молба е осъществен фактическият състав на
надлежното уведомяване на настъпилите по облигационното отношение
обстоятелства. Сочи, че ако не се приеме, че предсрочната изискуемост е
надлежно обявена, следва да се отчете настъпилият падеж на вноските към
датата на постановяване на решението на въззивната инстанция. Моли за
отмяна на решението в обжалваните части.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна И. Е. К., който излага съображения за
неоснователност на жалбата и оспорва наведените от въззивника доводи.
Сочи, че не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита,
тъй като не е получил уведомителното писмо, а тя има действие от момента
на получаване от страна на длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването й.
Излага, че изявлението на банкатакредитор за предсрочна изискуемост на
кредита, достигнало до длъжника в хода на процеса, не може да бъде
отчетено като относим факт по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като е необходимо
предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника преди депозирането
на заявлението в съда.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна e образувано по предявени обективно
и кумулативно съединени искове от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България
№49, бл.53Е, вх.В срещу И. Е. К., ЕГН ********** от ****** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от
4128,28 лева главница по договор за потребителски кредит №
**********/03.01.2019г., задължението по което е обявено за предсрочно
изискуемо на 03.04.2021г., сумата от 1986,54 лева – договорно
2
възнаграждение за периода 10.03.2020г.-03.04.2021г., сумата от 646,39 лева –
лихва за забава за периода 11.02.2019г.-03.04.2021г., сумата от 156,15 лева
законна лихва за периода 03.04.2021г.-27.05.2021г., ведно със законната лихва
върху главниците от 28.05.2021г. – датата на депозиране на заявлението в
съда до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2098/01.06.2021г.,
постановена по ч.гр.дело № 7565/2021г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК, както и по предявен
осъдителен иск от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу И. Е. К. за
осъждане на ответника да заплати сумата от 4297,04 лева – непогасено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги главница по договор
за потребителски кредит № **********/03.01.2019г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит
№**********/03.01.2019г. по силата, на което ищецът в качеството му на
кредитор отпуснал на ответника, като кредитополучател сумата от 4900 лева
срещу задължение същата да бъде върната в срок от 36 месеца. Уговорен бил
лихвен процент в размер на 41,17 %, съответно ГПР в размер на 49,89 %.
Поради заявено желание от ответника бил закупен и допълнителен пакет от
услуги, по който възнаграждението било уговорено в размер на 5733,72 лева,
като същото било разсрочено от по 159,27 лева на месец. При изложеното
твърди, че общият договорен размер, който ответникът е следвало да заплати
на ищеца е уговорен на 14341,32 лева, като сумата е разсрочена за срока на
договора при погасителна вноска от 398,37 лева, с падеж 10-число на
съответния месец. Впоследствие между страните е сключен анекс от
15.05.2019г., който е с предмет отлагане на погасителна вноска №4, като
съобразно уговорката същата е следвало да бъде заплатена в края на
погасителния план. На 30.10.2019г. е сключен нов анекс с предмет
погасителни вноски №9,10 и 11, които също е следвало да бъдат заплатени в
края на погасителния план. Твърди, че съобразно Общите условия към
договора за потребителски кредит при просрочване на две или повече
погасителни вноски, кредиторът може да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Поради неизпълнение на задължението си заплащане на дължимите
месечни вноски, договорът да потребителски кредит е обявен за предсрочно
изискуем, за което обстоятелство ответникът е бил уведомен с писмо с
обратна разписка. Твърди, че предсрочната изискуемост на задължението
възниква от 03.04.2021г. Ответникът дължи договорна лихва от датата на
падежа на първата неизплатена вноска – 10.03.2020г. до обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо – 03.04.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излага
възражения, като посочва, че е заплатил в полза на ищеца сумата от 5000 лева
по договора за потребителски кредит, като намира, че не дължи други
плащания по същия. Счита,че приложените от ищеца общи условия са
неприложими към процесния договор за потребителски кредит. В условията
на евентуалност оспорва, че договорът за потребителски кредит е сключен на
посочената в исковата молба дата – 03.01.2019г., съответно, че на същата е
възникнало валидно облигационно правоотношение, което обвързва страните.
В евентуалност се позова на разпоредбата на чл. 143, т.5 ЗЗП, като намира
уговорката за предоставяне на допълнителен пакет от услуги за
неравноправна, поради което същата счита за нищожна. Счита, че с
3
включване на същата кредиторът увеличава възнаграждението си по
потребителския кредит. Евентуално намира, че клаузата е уговорена с цел да
санкционира кредитополучателя при неизпълнение на договорните му
задължения, като по този начин така уговорената неустойка се превръща във
възнаградителна лихва за кредитора. Клаузата е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави. В евентуалност излага възражения, като
посочва, че не е уведомяван от ищеца за намерението му да обяви вземането
по договора за потребителски кредит за предсрочно изискуемо. Желае
предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Представен по делото е договор за потребителски кредит „Профи
кредит стандарт“ № **********/03.01.2019г., по силата на който ищецът в
качеството му на кредитор отпуска на ответника като кредитополучател
сумата от 4900 лева при уговорен срок за връщане на отпуснатия кредит от 36
месеца. Посочено е, че общата сума, която следва да бъда върната от
кредитополучателя възлиза на 14341,32 лева, от която 5733,72 лева
съставлява възнаграждение по допълнителен пакет услуги, по което
задължението е разсрочено на вноски от по 159,27 лева, а общият размер на
разсрочената вноска по кредита е уговорена в размер на 398,37 лева.
Приета е декларация от 03.01.2019г., която е посочена, че представлява
неразделна част от договора за потребителски кредит, с която ответникът е
декларирал, че е запознат с общите условия, тарифите за таксите, както и че е
получил погасителен план.
Представени по делото са общи условия на „Профи кредит България“
ЕООД към договор за потребителски кредит от 03.01.2019г.
С анекс №1 към договор за потребителски кредит от 15.05.2019г.
страните са уговорили отлагане на погасителна вноска №4, като към анекса е
изготвен и приложен погасителен план.
С анекс №2 към договор за потребителски кредит от 30.10.2019г.
страните са уговорили отлагане на погасителна вноска №9,10 и №11, като към
анекса е изготвен и приложен погасителен план.
Представено по делото е уведомително писмо от ищеца до ответника, с
което кредиторът релевира волеизявление за отнасяне на вземането си по
договора за потребителски кредит за предсрочно изискуемо. Приета е обратна
разписка от 28.04.2021г., в която е посочено, че пратката не е потърсена от
получателя.
Прието по делото е заключение по назначената съдебно – счетоводна
експертиза на в.л. С., в което се посочва, че сумата от 4900 лева е преведена
по посочена в договора за кредит банкова сметка, който превод е осъществен
на 03.01.2019г. В изпълнение на своята задача експертът установява, че
сумата, която е погасена по договора за кредит от ответника възлиза на
3637,80 лева. При проверка в счетоводните записвания при ищеца, в.л.
посочва, че от така заплатената сума, сумата от 771,72 лева е отнесена за
погасяване на главница, 1380,18 лева за погасяване на редовна лихва, сумата
от 29,22 лева за погасяване на лихва за забава, сумата от 1436,68 лева за
заплащане по пакет за допълнителни услуги, и сумата от 20 лева за такса за
забава.
4
При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Не е спорно по делото, че между страните е валидно възникнала
твърдяната от въззивника облигационна връзка по представения договор за
потребителски кредит № **********/03.01.2019г., анекс №1/15.05.2019г. и
Анекс №2/30.10.2019г. към него.
Подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна
информация за потребителя досежно конкретния размер на всяко едно
задължение и основанието за неговата дължимост, поради което и
включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е
сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана
информация по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Цялата преддоговорна
информация е представена на кредитополучателя – детайлно описание на
всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на
погасителен план, общи условия, подписани на всяка страница съобразно
изискването на чл.11, ал.2 ЗПК и стандартен европейски формуляр. ГПР по
договора е в рамките на максимално предвидения размер в нормата на чл.19,
ал.5 ЗПК. Няма данни и ангажирани доказателства договорът да е на шрифт
по-малък от 12, като всички условия са ясно и четливо написани.
Ищецът в исковата молба се е позовал на настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по договора към 03.04.2021г. Не е ангажирал
доказателства обаче за твърденията си, че изявлението на кредитора за
предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника преди завеждане на
делото. С оглед дадените указания с т.18 от ТР 4/2013г. ОСГТК на ВКС, при
липса на доказателства за достигнало до длъжника волеизявление на банката
да превърне кредита в предсрочно изискуем, съдът не може да приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила към твърдяния от ищеца момент.
В случая, за момент на настъпване на предсрочната изискуемост, следва
да се приеме датата, на която е връчена на длъжника издадената заповед за
изпълнение, или това е датата 24.06.2021г. След като кредиторът се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост в заявлението и то е връчено лично на
длъжника, фактът на уведомяването в хода на процеса следва да бъде зачетен
и по предявения установителен иск по чл.422 ГПК /така Решение
№60009/02.06.2021г. по т.д. №91/2019г. на ВКС, II т.о./ Поради това,
настоящият съдебен състав приема, че в хода на процеса е осъществено
надлежно уведомяването на кредитополучателя, за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита на основание чл. 12.3 от общите
условия по договора при установено неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя и считано от получаване на препис от заповедта за
изпълнение.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата, представляваща възнаграждение по допълнителен пакет за услуги. С
решението е прието, че посоченото споразумение е нищожно, респективно
събраната въз основа на него сума от ответника е недължима.
Съгласно т.2 от ТР 3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
5
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Това разрешение е съответно и на императивната разпоредба на чл.33 ЗПК,
което въззивният съд следва да приложи служебно. Поради това,
въззиваемата страна има право на договорна лихва само до момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 24.06.2021г. В случая
обаче, исковата претенция е ограничена за периода 10.03.2020г. до краен
момент 03.04.2021г. Или, съобразно заключението на вещото лице,
останалата дължима договорна лихва след преустановяване на плащанията,
до 03.04.2021г., е в размер от 1342.54лв. по вноските, падежирали за периода
10.03.2020г. до 10.03.2021г. Предсрочно изискуемата главница, съобразно
подробната таблица на заключението, възлиза на 4128.28лв.
По този начин и съобразно правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД, при липса на
уговорено друго, с недължимо платената сума от 1436.68лв. погасено се явява
изцяло задължението за договорна лихва до 03.04.2021г. от 1342.54лв. С
първоинстанционното решение е отхвърлен искът за главница за разликата
над 3932.64лв. до предявения размер от 4128.28лв., или за сума от 195.64лв. С
остатъка от недължимо платената сума от 1436.68лв. погасена ще се яви и
част от главницата в размер от 94.14лв. При това положение, вземането за
договорна лихва е изцяло погасено, а заемодателят разполага с
неудовлетворено парично вземане за главница в размер на 101.50 лева
/195.64лв. – 94.14лв./.
Респективно, искът за главница подлежи на уважаване за сумата от
101.50лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението, и на отхвърляне за разликата над тази сума до обжалваемия
размер от 195.64лв. А искът за договорна лихва подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за главница до размер от
101.50лв. /разликата над уважения от първоинстанционния съд размер от
3932.64лв до сумата от 4034.14лв./, като вместо него бъде постановено друго,
с което предявеният установителен иск за тази сума да бъде уважен.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частите, с които
е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над 4034.14лв. до
предявения размер от 4128.28лв., както и предявеният иск за договорна лихва
за периода 10.03.2020г. до 03.04.2021г. за разликата над 36.92лв. до 549.86лв.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора, съразмерно с уважената част от иска за
главница, и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемият И. К. следва да бъде осъден
да заплати на въззивното дружество допълнително сторените в
производството разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 32.72лв., от които 2.48лв. разноски за
заповедното производство, 8.75лв. разноски за първата инстанция и 21.49лв.
разноски за въззивното производство. Следва да се посочи, че за база за
изчисление на разноските за въззивна инстанция, съставът на въззивния съд
на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ определя юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на дружеството въззивник от 100лв.
В полза на адвоката на въззиваемия на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.38
ЗАдв следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба, а именно в
6
размер от 257.03лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1011/12.04.2022г., постановено по гр.д. №
12798/2021г. на РС - Варна, 21 съдебен състав, поправено с решение
№2395/19.07.2022г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу И. Е. К.,
ЕГН ********** от ******, иск да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 101.50лв. /сто и
един лева и петдесет стотинки/, съставляваща разликата над уважения от
първоинстанционния съд размер от 3932.64лв до сумата от 4034.14лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/03.01.2019г., анекс №1/15.05.2019г. и Анекс №2/30.10.2019г. към
него, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
заявлението в съда – 28.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2098/01.06.2021г., постановена по ч.гр.дело № 7565/2021г. на
ВРС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът И. Е. К., ЕГН ********** от ****** дължи на ищеца „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от
101.50лв. /сто и един лева и петдесет стотинки/, съставляваща разликата над
уважения от първоинстанционния съд размер от 3932.64лв до сумата от
4034.14лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/03.01.2019г., анекс №1/15.05.2019г. и Анекс №2/30.10.2019г. към
него, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
заявлението в съда – 28.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2098/01.06.2021г., постановена по ч.гр.дело № 7565/2021г. на
ВРС, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1011/12.04.2022г., постановено по гр.д. №
12798/2021г. на РС - Варна, 21 съдебен състав, поправено с решение
№2395/19.07.2022г., В ЧАСТТА, с която, са отхвърлени предявените от
„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу И. Е. К.,
ЕГН ********** от ******, искове да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница от
94.14лв. /деветдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/, съставляваща
разликата над 4034.14лв. до предявения размер от 4128.28лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в
съда – 28.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и
предявеният иск за договорна лихва за периода 10.03.2020г. до 03.04.2021г. за
разликата над 36.92лв. /тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ до
549.86лв. /петстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/,
7
дължими по договор за потребителски кредит № **********/03.01.2019г.,
анекс №1/15.05.2019г. и Анекс №2/30.10.2019г. към него, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2098/01.06.2021г., постановена по ч.гр.дело № 7565/2021г. на ВРС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Е. К., ЕГН ********** от ******, да заплати на „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от
32.72лв. /тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, да заплати на адв. З. М. С. с адрес гр. Варна, ул. Р. Димитриев 7, ет.5,
офис 4, сумата от 257.03лв. /двеста петдесет и седем лева и три стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. с
чл.38 ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8