РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Монтана, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630201472 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189ж, ал.5 от
ЗДвП.
С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата (ЗП) № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София, с посочен адрес за призоваване в гр.Монтана, е наложена на И. С.
Д., с посочен съдебен адрес в гр.Божурище 2227, чрез адв.П. Н. от САК,
ГЛОБА в размер на 1800 (хиляда, осемстотин) лева за нарушение по чл.139,
ал.7 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3а вр. с чл.187а, ал.5 от ЗДвП.
Недоволен от наложената глоба И. С. Д., чрез адв.П. Н. от САК, моли да
бъде отменен издадения фиш чрез доводи изложени в молба приложена по
предходния номер на настоящето дело (АНД № 819/24г. по описа на МРС). Не
се претендират разноски.
ВъззИ.емата страна МРРБ, АПИ – гр.София, с посочен адрес за
призоваване в гр.Монтана, чрез процесуален представител юрисконсулт КМ,
пледира за потвърждаване на обжалвания фиш в съдебно заседание и чрез
писмено становище изготвено от юрисконсулт И. Й., и двете надлежно
упълномощени. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност.
Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка
с изложените доводи, намира жалбата за допустима и основателна.
1
Съдът намира жалбата за допустима, приемайки, че жалбата е подадена
и в законния 14-сет дневен срок, видно от данните по делото.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 03.04.2022г. в 00:16 часа е установено нарушение №
DC8236A3C0CE49DFE053011F160A4A61 с ППС т.а. „ВОЛВО ФХ“ с рег. №
СВ ХХХХ СА с техническа допустима максимална маса 26500, брой оси 3,
екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5 (пет), с
обща технически допустима максимална маса на състава 0, в община
Монтана, по път І – 1 км, 113 + 188 с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40052,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път І-1 км 113+188.
По повод на процесното нарушение първоначално бил издаден ЕФ за
налагане на имуществена санкция № **********, издаден спрямо „ТГ“ ЕООД,
ЕИК ХХХХХХХ, гр.Велико Търново, представлявано от ВСС, за нарушение
по чл.102, ал.2 от ЗДвП вр. с чл.179, ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП –
имуществена санкция в размер на 2500 лева, като ползвател на процесното
ППС към датата на установяване на нарушението. Тъй като била представена
декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП, ведно с копие на СУМПС на
жалбоподателя И. С. Д., с Решение № **********/25.03.2024г. на Директор
НТУ бил аналиран Електронен фиш № **********, издаден срещу „ТГ“
ЕООД гр.Велико Търново, представлявано от ВСС и съответно бил издаден
процесния електронен фиш.
Жалбоподателят И. С. Д., чрез адв.Н. е представил извлечение от BGToll
относно дължимата такса за пътния участък, с твърдението, че дължимата
такса за преминаване на процесното ППС по 3.87 километровия път Крапчене
– в посока Монтана (намаляващ километър), на който пътен участък се намира
процесното място на нарушението (мястото на което е стационарната
контролна точка 40052) е 1.23 лева.
Съгласно представено от въззИ.емата страна писмо от Интелигентни
трафик системи АД в качеството им на доставчик на услуги за електронно
събиране на пътни такси, на посочената дата и час бордовото устройство със
сериен № 0305398775455, асоциирано към ППС е било изключено или
неправилно включено в електронното захранване и поради тази причина не е
осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват. В
следствие на това не са генерирани данни за геолокация на бордовото
устройство за преминаване през сегмента на рамката, съответно няма
създадени тол декларации към момента на регистриране на нарушението, като
това е причината за регистрираното неправомерно ползване на платената
2
пътна мрежа. Посочено е, че към датата и часа на регистрираното нарушение
не е имало техническа неизправност в системата на ИТС за обработка и
генериране на тол декларации. Представен е технически запис от системата за
мониторинг, на който било видно, че последните данни от бордовото
устройство със сериен № 0305398775455, асоциирано към това ППС са от
дата 18.11.2020г. Съгласно представено становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“ НТУ, за датата на нарушението
няма получени тол декларации, за датата и часа на нарушението няма
получени маршрутни карти за ППС, няма получена и платена тол декларация
за сегмента на рамката когато е отчетено нарушението.
Видно от представените писмени доказателства по делото от
въззИ.емата страна, административното нарушение е доказано чрез доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
установено нарушение, справка за собственост на ППС и за водач, статично
изображение във вид на снимков материал на ППС с рег. № СВ ХХХХ СА – 2
бр. снимки.
За да установи дали са спазени изискванията на чл.179, ал.3а от ЗДвП и
чл.10б, ал.3 от ЗП относно вида ППС, съдът изиска данни за регистрацията на
т.а. „ВОЛВО ФХ“ с рег. № СВ ХХХХ СА от Отдел „ПП“ при СДВР.
Последният изпрати на съда писмо рег. № 433200-126867/03.12.2024г., от
което е видно, че техническа допустима максимална маса е 26500, с ползвател
до 08.11.2023г. „ТГ“ ЕООД гр.Велико Търново, когато регистрацията е била
прекратена с причина „напускане на страната“, а на 12.02.2024г.
регистрацията е била прекратена поради изтекъл срок на валидност на
транзитните табели за износ.
Съобразявайки данните за регистрация на процесното ППС, настоящия
съд установява, че глобата правилно е определена по размер имайки предвид
разпоредбите на чл.179, ал.3а от ЗДвП вр. с чл.10б, ал.3 от ЗП и правилно е
бил определен субекта на административнонаказателната отговорност
съгласно чл.187а, ал.5 от ЗДвП. Конкретиката на случая, от анализа на
формираната по делото доказателствена съвкупност, безспорно се установява,
че административнонаказаното физическо лице е водач по смисъла на чл.179,
ал.3а от ЗДвП, управлявал ППС, за чиято категория (обща технически
допустима максимална маса над 3.5 тона) и установени брой оси на
автомобила, е била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП.
При тези фактически установявания се приема, че И. С. Д. не е допуснал
административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл.179,
ал.3а вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП и чл.139, ал.7 от ЗДвП, са поставени в
противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип
обществени отношения и по-конкретно с разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за
3
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО
(Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение.
До този извод съдът достига по следните аргументи:
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ
(Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче,
въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от
19.10.2021г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното
изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и
допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр.14 от 2023г.). С него към
текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от
01.01.2024г., първата от които – ал.7 има следната редакция: „В случай че е
налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3 (каквото е и
процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не
се образува административнонаказателно производство“. Така формулирана,
тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл.2, § 7 от Регламента, така че да
се отговори на изискването за съответствието й с общостното право.
Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи
нарушения на режима на деклариране на тол-данни и заплащане на тол-такси
и по-конкретно текстовете на чл.102, ал.2 от ЗДвП, чл.139, ал.7 от ЗДвП,
чл.179, ал.3а от ЗДвП, чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.10б от ЗП, не са били
съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от
общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между
уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за
изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по
смисъла на чл.2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по
чл.10, ал.2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира
приложението на чл.2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми
на чл.10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024г. не променя този факт. Дори
мотивите към законопроекта налагат волята на законодателния орган да се
пристъпи към тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г.
Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение
е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на
чл.102, ал.2, чл.139, ал.7 вр. с чл.179, ал.3а от ЗДвП, чл.179, ал.3б от ЗДвП,
4
които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за
електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани
пропуски при декларирането на тол – данни и заплащането на тол – такси,
нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип,
установен в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за
недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи.
В духа на изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко чл.2, §
7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019г., което от своя страна е щяло да доведе до извод, че дружеството „ТГ“
ЕООД гр.Велико Търново, респ. водача И. С. Д. не са извършили вмененото
административно нарушение.
За да съобрази разпоредбата на чл.2, § 7 от Регламента, при констатация
на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа,
доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“,
е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно
дължимата за съответния пътен участък тол – такса. В случая уведомяване не
е извършено, така че да е налице бездействие на наказания водач при
юридическото лице, ползвател на ППС към 03.04.2022г., което налага и извод,
че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил верен и допустим, за
да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и
на изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо
приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
всички държави-членки.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган не е
провел производството законосъобразно срещу жалбоподателя И. С. Д. по
повод така констатираното нарушение. (В подобен смисъл са Решение от
16.09.2024г. по КАНД № 349/24г., Решение № 1516/03.12.2024г. по КАНД №
481/24г., Решение № 1533/09.12.2024г. по КАНД № 489/24г., Решение №
1549/10.12.2024г. по КАНД № 412/24г., Решение № 1550/10.12.2024г. по
КАНД № 464/24г., всички на АС - Монтана).
На следващо място следва да бъде отбелязано, че в Решение на СЕС от
21.11.2024г. по дело С-61/2023 г. е прието, че Член 9а от ДиректИ. 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с ДиректИ. 2011/76/Е на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
5
Като се има предвид изложеното, възражението на юрисконсулт М, че в
случая няма плащане за въпросния ден и макар да е било снабдено с включено
бордово устройство, не е била заплатена изискващата се пътна такса, е правно
ирелевантно и не намира опора на действащата нормативна уредба, цитирана
по – горе.
Като се има предвид изложеното настоящия съд намира за безпредметно
да излага доводи относно останалите възражения на жалбоподателя, но за
прецизност следва да се посочи, че по отношение на електронните фишове
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН не намира приложение, имайки предвид
съдебната практика на касационна инстанция АС – Монтана, съгласно която с
оглед спецификата на електронните фишове не може механично да се
приложи по аналогия горепосочената разпоредба. Така изложеното намира
потвърждение в дадените разяснения в тълкувателно решение №
1/26.02.2014г., постановено по т. д. № 1/2013г. на ОС на ВАС, в което е прието,
че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции, като същият се приравнява на АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие, съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Така изложеното
не означава, че административнонаказателното производство, образувано с
издаване на електронен фиш, може да се развИ. неограничено във времето.
Съгласно дадените разяснения в тълкуватено постановление № 1/27.02.2015г.
на ОСС на ВКС и на ОСС на II-ра колегия на ВАС, постановено по т. д. №
1/2014г., доколкото в ЗАНН липсва изрично регламентирана абсолютна
давност за наказателно преследване, а в хипотезата на издаден електронен
фиш и обикновена такава, то по силата на чл.11 от ЗАНН следва да намерят
приложение разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК и чл.81, ал.3 от НК.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК обикновената давност е три години, поради
което абсолютната такава следва да е четири години и половина, като
посочените давностни срокове започват да текат от датата на извършване на
нарушението и същите се прекъсват с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване на извършителя (чл.80, ал. 3 от НК). В процесния
случай 4г. и 6м., считано от 03.04.2022г. не са изминали към момента на
постановяване на настоящето решение. От това какъв е размера на дължимата
тол-такса, не следва да се извеждат доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН,
тъй като се изследва тежестта на нарушението, недопускаща приложение на
чл.28 от ЗАНН, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189з от
ЗДвП (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), действаща към
момента на постановяване на настоящето решение. Останалите възражения на
жалбоподателя, изложени чрез адв.Н. от САК, са обсъдени по – горе.
Пред изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззИ.емата страна, следва да бъде оставено без
уважение.
Жалбоподателят Д. не претендира разноски, лично или чрез
пълномощника си адв.Н. от САК, поради и което съдът не се произнася в тази
6
насока.
На основание гореизложеното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на ГЛОБА за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с
посочен адрес за призоваване в гр.Монтана, с който на И. С. Д., с посочен
съдебен адрес в гр.Божурище 2227, чрез адв.П. Н. от САК, е наложена ГЛОБА
в размер на 1800 (хиляда, осемстотин) лева на основание чл.187а, ал.5 вр. с
чл.179, ал.3а от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззИ.емата страна МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, с посочен адрес за призоваване в гр.Монтана.
Решението може да се обжалва пред АС-Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7