Р Е Ш Е
Н И Е №
534
гр.Пловдив,
24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 802/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.462 ал.2 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнителното
дело ЕТ „АДИ 77 А. Б.“
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“*** и жалба от
взискателя по изпълнителното дело „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище гр.София, бул.Н.Вапцаров № 55 срещу две разпределения извършени
по изпълнително дело № 20158210400358, по писа на ЧСИ Петко Илиев рег.№ 821 с
район на действие ОС Пловдив както следва;
разпределение от 01.03.2019г. на сума
от 106 500 лева, постъпила от публична продан на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 56784.606.1269.1.1 /л.3618-л.3620, т.13/ и
разпределение от 01.03.2019г. на
сума от 429 000 лева, постъпила от доброволно плащане от трето незадължено
лице /л.3622-3623, т.13/.
В жалбата
на длъжника
по изпълнителното дело ЕТ „АДИ 77 А. Б.“ се сочи, че разпределенията са незаконосъобразни в частта им
относно погасяването на главницата от 471 000 лева , защото същата е
погасена с 184 000 лева, платени от „Ади Кристал“ ООД с платежно нареждане
от 06.03.2017г. Сочи се, че неправилно са изчислени лихвите по двете
разпределения в размер на 216 809, 02 лева, защото не са осчетоводени
правилно плащанията постъпили по това изпълнително дело, защото законните лихви
върху двете главници следва да се изчисляват от момента на постъпването им по
сметка на ЧСИ, а не от момента на тяхното разпределение по чл.460 от ГПК. Иска
се преизчисление на главницата и лихвите дължими по изпълнителното дело от нова
ССЕ, която да се назначи от настоящия съд.
Постъпил е
в срок отговор на взискателя по делото „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в който
жалбата се оспорва, като неоснователна по горните основания и се иска
оставянето й без уважение.
В жалбата
на „Райфайзенбанк България“ ЕАД се оспорват двете разпределения в частите по
точки №2 от разпределенията, с които се плащат суми от 101 020,67 лева и
416 641,08 лева за остатък от главницата по един от двата изпълнителни
листа по делото. Сочи се, че погасяването следва да се извърши по реда на чл.76
ал.2 от ЗЗД, като първо се погасят закконите лихви, а после главниците по
изпълнителните листи, приобщени към изпълнителното дело.
Постъпил е
в срок отговор на длъжника по изпълнителното дело ЕТ „АДИ 77 А. Б.“, в който жалбата се оспорва, като недопустима,
защото е просрочена или неоснователна по подробно посочени основания и се иска
оставянето й без уважение.
Съдебният
изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваните разпределения, в които е
посочил, че жалбите са допустими, като жалбата на длъжника е неоснователна, а
жалбата на взискателя е основателна на база по-късно приетото от ВКС ТР
№3/27.03.2019г. по т.д. №3/2017г. на ОСГТК.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбите възражения,
приема за установено следното:
Жалбите изхождат от надлежни страни и са в срока
по чл.462 ал.2 от ГПК /жалбата на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, също е в срока до 15.03.2019г.,
ведно от товарителницата на л.3688 том 13 от изпълнителното дело/, платена е държавна
такса за обжалване действията на ЧСИ и като процесуално допустими подлежат на
разглеждане по същество.
Основателна
е жалбата на ЕТ „АДИ
77 А. Б.“ относно неотразеното погасяването на главницата от 471 000 лева
, защото същата е погасена с 184 000 лева, платени от „Ади Кристал“ ООД с
платежно нареждане от 06.03.2017г. /л.16 от делото/. Безспорно между страните е
извършеното плащане с горното платежно нареждане, като само се спори какви суми
се погасяват с него. Видно от приложеното споразумение за временно спиране на
принудителното изпълнение от 06.03.2017г. /л.14-15/ приведената сума от
100 000 евро /приведени са 184 000 лева/ ще послужи за погасяване на
част от задълженията на длъжника ЕТ „АДИ 77 А. Б.“ и И.Б. - ипотекарен длъжник, по начин, който допълнително ще
бъде уточнен. Липсва обаче последващо споразумение между страните каква част от
задълженията между тях са се погасили с тази сума. При липса на споразумение
между страните обаче не може този въпрос да остава нерешен с години. Това е
така и защото нормата на чл.76 ал.1 от ЗЗД посочва крайния срок, в който този
който плаща може да посочи кое задължение погасява и това е деня на плащането.
Недопустимо е след това плащане да се уточнява тепърва какво се плаща, защото
при липса на посочване какво се плаща в сила влиза диспозитивната норма на
чл.76 от ЗЗД. Следва да се посочи и факта, че плащането не е от длъжниците по
изпълнението и страни по горното споразумение от 06.03.2017г., а от трето незадължено
лице „Ади Кристал“ ООД, което не обвързано от горното споразумение и което
изрично е посочило какво погасява с това плащане – частично главница по кредит
от 31.10.2007г. на ЕТ „АДИ 77 А. Б.“,
за който е издаден изпълнителния лист за 471 000 лева, приложен на л.4 от
изпълнителното дело. Вярно е че това плащане не е извършено по сметка на
съдебния изпълнител видно от правилото на чл.455 ал.1 от ГПК, но при липса на
забрана за изпълнение от длъжника на кредитора извън рамките на изпълнителния
процес, то това плащане следва да се вземе предвид при погасяването на дълга от
съдебния изпълнител по аналогия с чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Ето защо в тази част
разпределенията са незаконосъобразни, защото не са взели предвид плащането на
част от дълга по изпълнителното дело извън рамките на принудителното
изпълнение, но от значение за размера на дълга по изпълнителното дело.
Неоснователна е жалбата на ЕТ
„АДИ 77 А. Б.“
относно размера и момента на изчисляване на законните лихви върху главниците по
това изпълнително дело. Видно от чл.455 ал.2 от ГПК плащането на взискателя се
извършва в 7-дневен срок от влизане в сила на разпределенията. До този момент
взискателя не е получил изпълнение на вземането си, а изпълняваните съдебни
актове изрично сочат, че законната лихва се начислява до момента изплащането на
вземането, а не до момента на постъпване на сумите по сметка на съдебния
изпълнител. Ето защо съдебните решения следва да се изпълняват, а не да се
коментират и изменят в хода на изпълнителния процес. Ето защо по делото не
следва да се назначава поисканата счетоводна експертиза.
Частично основателна е жалбата на
„Райфайзенбанк
България“ ЕАД относно двете разпределения в частите по точки №2 от
разпределенията, с които се плащат суми от 101 020,67 лева и
416 641,08 лева за остатък от главницата по един от двата изпълнителни
листа по делото. Видно от т.1 на ТР №3/27.03.2019г. по т.д. №3/2017г. на ОСГТК, когато
плащането е недостатъчно да погаси всички лихви и главницата на едно вземане погасяването
на настъпва при условията и в поредността на чл.76 ал.2 от ЗЗД, тоест в казуса
първо се погасяват законните лихви за дълга от 504 249,49 евро по
изпълнителния лист от 03.05.2017г. / л.2087, том 8 от и.д./ с остатъчна
главница 310 922, 10 евро /608 110,77 лева/, а след това се погасяват
главницата по този изпълнителен лист. Явно в казуса между страните няма спор,
че това е най-обременителния дълг по смисъла на чл.76 ал.1 от ЗЗД, с оглед на
размера на дълга, в сравнение с дълга по първоначалния изпълнителен лист за
471 000 лева и с оглед на факта, че законната лихва по двата дълга започва
да тече общо взето по едно и също време на 13.08 и 18.08 - 2014 година.
Ето
защо и двете обжалвани разпределения следва да се отменят и да се върнат на
съдебния изпълнител за извършване на нови разпределения, в които да се отчете
следното. Платената от трето лице сума от 184 000 лева извън изпълнителния
процес за дълга на длъжника по изпълнението следва да се зачете като частично
плащане на дълга по това изпълнително дело и да се прихване от дълга при
спазване на указанията на ВКС дадени в т.1 на ТР №3/27.03.2019г. по т.д. №3/2017г. на ОСГТК относно това
какво се погасява от дълга при частично плащане при няколко задължения.
Разпределения в частите по точки
№2, с които се плащат суми от 101 020,67 лева и 416 641,08 лева за
остатък от главницата по един от двата изпълнителни листа по делото следва да
се изменят като първо се плати законната лихва по най-обременителния дълг /този
по изпълнителния
лист от 03.05.2017г./, а после главницата по най-обременителния дълг, след което се процедира по
този ред, с второто по-малко обременително задължение. Доколкото в казуса
безспорно имаме едно най-обременително задължение, то първо се погасява лихвата
по него, после главницата по него, след което се погасяват лихвата и главницата
по второто задължение. Следва да се има предвид, че в казуса не сме изправени
пред хипотезата на две еднакво обременителни и едновременно възникнали
задължения, та същите да се погасяват съразмерно по реда на чл.76 ал.2 от ЗЗД,
тоест първо да се погасяват лихвите и по двата дълга, а после главниците и по
двата дълга. В казуса има две задължения, които се погасяват последователно по
реда на чл.76 ал.2 от ЗЗД.
Поради което и на основание чл.274 и чл.462
от ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение от 01.03.2019г. на сума от 106 500 лева,
постъпила от публична продан на
недивижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.606.1269.1.1 и разпределение от 01.03.2019г. на сума от
429 000 лева, постъпила от доброволно плащане от трето незадължено
лице извършени по изпълнително дело № 20158210400358, по писа на ЧСИ Петко
Илиев рег.№ 821 с район на действие ОС Пловдив.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Петко Илиев рег.№ 821 с район на действие
ОС Пловдив, за изготвяне на нови разпределения по чл.460 от ГПК, съобразно указанията,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаване на решението на страните пред Апелативен съд
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.