Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 20. 09. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 8089 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство Е.И. Н., ЕГН **********
***, ж. к. „******, съдебен адрес ***6 (въззивница) чрез особения представител
адвокат М.В. срещу решение № 73087, постановено на 15. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 166-и състав, по гр. д. № 61281 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд се
е произнесъл по четири кумулативно съединени искове с правни основания по чл.
79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД. Искът за стойността на
предоставената топлинна енергия в размер на 371 лева и 91 стотинки е бил изцяло
уважен; искът за стойността на услугата дялово разпределение в размер на 53
лева и 75 стотинки е бил изцяло уважен; искът за законна лихва за забава върху
главницата за стойността на предоставената топлинна енергия е бил частично
уважен за 19 лева и 52 стотинки и е бил отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 34 лева и 29 стотинки; искът за законна лихва за забава
върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение в размер на 12
лева и 35 стотинки е бил изцяло отхвърлен.
Въззивницата
е уточнила, че обжалва решението в
частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че в съответната
част обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че по
делото не са били представени доказателства за показанията на общия топломер в
сградата, нито за процента на загубите и как са калкулирани те. Намира, че от
събраните по делото доказателства не става ясно въз основа на какъв отопляем
обем е определена дължимата сума за топлинна енергия, дали в сградата има
абонати с монтирани топломери и какъв е размерът на доставената топлинна
енергия. Заявява, че районният съд неправилно е взел предвид едностранно
съставена сметка, която няма обвързваща доказателствена сила и не може да се
приеме за валидно доказателствено средство, защото не е първичен счетоводен
документ и ищецът не е доказал записванията в счетоводните книги да са водени
редовно. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, като излага
доводи за непоръчана доставка и се позовава на чл. 62 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) и на чл. 27 от Директива № 83/2011 на Европейския съюз (ЕС). Позовава се
също така на чл. 3 от Директива 13/93 и на чл. 13 от Директива 32/2006, като
твърди, че тези директиви са неправилно транспонирани в ЗЕ. Твърди, че „Т.С.“
ЕАД е държавна фирма, поради което „Вяра Атанасова“ може да се позовава
директно на директивите на ЕС пред националния съд. Намира, че липсва ясна
индивидуализация на дължимата сума за потребена топлинна енергия. Оспорва
влизането в сила на общите условия като недоказано. Заявява, че не са били
представени доказателства относно изправността на отоплителните уреди. Твърди,
че не са представени сертификати за качество и произход и изпитвателни
протоколи за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество).
С писмено изявление за разглеждането на делото в открито заседание пред
въззивния оспорва въззивната жалба. Иска от въззивния съд да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач „Х.И Р.“ ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, р-н „Приморски“,
ул. „проф. д-р ******, офис 6, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно назначен процесуален представител. В настоящия
случай въззивницата не внася предварително държавна такса (т. 7 от Тълкувателно
решение № 6 от 2013 г. по тълкувателно дело № 6 от 2012 г.). По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо
в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната
част въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба и приема
следното.
Предмет на въззивното производство са три
кумулативно съединени осъдителни иска за стойността на предоставяната топлинна
енергия, за стойността на услугата дялово разпределение и за обезщетение за
забава в размер на законовата лихва върху главницата за стойността на
предоставената топлинна енергия. Претенциите са свързани с доставянето на
топлинна енергия през периода 01. 05. 2015 г. до 30. 04. 2017 г. (процесен
период) спрямо следния топлоснабден имот: ап. 70, находящ се в град София, ж.
к. „Свобода“, бл. ******“, абонатен номер 053682 (топлоснабден имот).
Правилно районният съд е приел, че през
време на процесния период между страните е било налице валидно облигационно
отношение, по силата на което въззиваемият-ищец е предоставял на
въззивницата-ответница топлинна енергия спрямо процесния топлоснабден имот. По
начало облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия за битови
нужди възниква по силата на закона с придобиването на право на собственост или
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда-етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). Няма пречка обаче облигационното отношение по
доставянето на топлинна енергия да възникне и при условията на пряко договаряне
между потребителя и топлопреносното предприятие със сключването на писмен
договор при общи условия и откриването на индивидуална партида (Тълкувателно
решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на Общото събрание
на Гражданската колегия на Върховния касационен съд). В разглеждания случай по
делото е представен подписан от въззивницата-ответница документ
(заявление-декларация), с който тя изявява желание да ѝ бъде открита
партида съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т.С.“ ЕАД спрямо процесния топлоснабден имот. Документът е датиран към 10.
09. 2013 г. Следователно се установява наличието на валидно облигационно
отношение между страните през време на процесния период, по силата на което
въззиваемото дружество е предоставяло топлинна енергия за битова нужди на
въззивницата спрямо процесния топлоснабден имот. Възражението на въззивницата,
че не са представени доказателства за влизането в сила на общите условия, са
неоснователни. Общите условия на топлопреносното предприятие (въззиваемото
дружество) влизат в сила след одобряването им от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисията за енергийно и водно
регулиране) и публикуването им в един централен и един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване без да е необходимо изричното им приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). За въззивния съд е служебно известно, че общите
условия на за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”
EАД на клиенти в град София са били одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, както и че са били публикувани във
вестник „24 часа“ (централен всекидневник) и вестник „19 минути“ (местен
всекидневник за град София) на 10. 02. 2014 г., след което са влезли в сила. Публикуването
на общите условия в посочените ежедневници освен това е общоизвестен факт на
територията на град София. Както правилно е съобразил районният съд,
въззивницата-ответница не прави твърдения и не представя доказателства да е
заявила несъгласие с цитираните общи условия по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Във връзка с останалите доводи на
въззивницата въззивният съд приема следното. Чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно
правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета текст от значение за ЕИП е надлежно транспониран в чл. 62 ЗЗП. Чл. 3
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори е надлежно транспониран в чл.
143 – 146 ЗЗП. Чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО,
е надлежно транспониран в чл. 135, ал. 2 и 3, чл. 140, ал. 6, чл. 140, ал. 1,
т. 2 и т. 3, чл. 150, ал. 1, т. 6 и чл. 140, ал. 5, т. 4 ЗЕ. При това положение
цитираните текстове на директивите не се ползват с пряко действие и
въззивницата не може да се позовава на тях.
Следва да се добави, че доставянето на
топлинна енергия не съставлява непоискана доставка и не противоречи на чл. 62
ЗЗП. Дори и когато облигационното отношение възниква по силата на закона,
доставката на топлинна енергия все пак е поискана от мнозинството в общото
събрание на етажната собственост, по чието решение сградата се е присъединила
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение (в този смисъл е Тълкувателно
решение № 2 от 2017 г. по тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Общото събрание
на Гражданската колегия на Върховния касационен съд). В настоящия случай се
установи, че облигационното отношение между страните е възникнало въз основа на
сключване на писмен договор при общи условия, като въззивницата изрично е
поискала да ѝ бъде открита партида за доставяне на топлинна енергия.
Следователно на още по-силно основание доставката е поискана.
Въззивницата не твърди конкретни
уговорки от приложимите общи условия от 2014 г. да са неравноправни, а и при
служебна проверка настоящият състав на въззивния съд не открива неравноправни
клаузи в тях.
Относно доводите на въззивницата във
връзка със счетоводните документи, представени от въззиваемото дружество пред
първоинстанционния съд, въззивният съд приема следното. Записванията в
счетоводните книги, макар и едностранно съставени писмени документи, са годнo доказателство предвид чл. 182, изр. второ ГПК.
Въззивницата-ответница е пропуснала да направи изрично оспорване на редовността
на счетоводството на въззиваемото дружество (ищеца) с отговора на исковата
молба. Въпреки това, за да възприеме данните от тях районният съд ги е обсъдил
в съвкупност с експертното заключение по съдебно-техническата експертиза според
чл. 182, изр. първо ГПК. Предвид това, а и с оглед на другите данни от
съдебно-техническата експертиза – проверен е отчетът топломера на абонатната
станция, същият е преминал метрологична проверка, технологичните разходи през
процесния период са били изчислявани ежемесечно в съответствие с подзаконовата
нормативна уредба (Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването) и
са отчислявани преди разпределението на топлинната енергия, както и че сумите
за топлинна енергия за имота на въззивницата-ответница са начислявани в
съответствие с действащата нормативна уредба. При това положение районният съд
правилно е възприел данните от счетоводните документи на въззиваемото дружество
и от екпертното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
въз основа на които обосновано е приел за доказани съответните искове в
съответните им размери.
Предвид изложеното доводите на
въззивницата във въззивната жалба са неоснователни. Предвид ограничението на
чл. 269, изр. второ ГПК първоинстанционното решение трябва да се приеме за
правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски. При този изход
на делото в полза на въззиваемото дружество възниква право на разноски за
въззивното производство. Те се свеждат до заплатения депозит за възнаграждение
на особения представител на въззивницата в размер на 225 лева, както и до
юрисконсултското възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност на настоящото дело и с оглед процесуалната пасивност на юрисконсултите
на въззиваемото дружество (не е изготвен отговор на въззивната жалба, нито се е
явил процесуален представител в откритото съдебно заседание пред въззивната
инстанция) съдът определя въз основа на чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското
възнаграждение в размер на 20 лева. Така общо дължимите на въззиваемото
дружество разноски са в размер на 245 лева.
Предвид неоснователността на въззивната
жалба въззивницата следва да бъде осъдена също така да внесе държавна такса по
платежна сметка на Софийския градски съд в размер на 25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73087, постановено на 15. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 166-и състав, по гр. д. № 61281 по описа за 2018 г., в обжалваната
част, в която Е.И. Н., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „******, съдебен
адрес ***6, е осъдена да заплати на “Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката сумата от 371 лева и 91 стотинки – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01. 05. 2015
г. – 30. 04. 2017 г. за имот, находящ се в град София, общ. „Надежда“, ж. к. „******,
абонатен номер 053682, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба 17. 09. 2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73087, постановено на 15. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 166-и състав, по гр. д. № 61281 по описа за 2018 г., в
обжалваната част, в която Е.И. Н., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „******,
съдебен адрес ***6, е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите сумата 19 лева и 52 стотинки – законна
лихва за забава за периода 15. 09. 2016 г. – 06. 07. 2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73087, постановено на 15. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 166-и състав, по гр. д. № 61281 по описа за 2018 г., в
обжалваната част, в която Е.И. Н., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „******,
съдебен адрес ***6, е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката сумата сумата 53 лева и 75 стотинки –
главница за дялово разпределение за периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 17. 09.
2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Е.И.
Н., ЕГН **********, да заплати в полза на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, сумата в размер на 245 (двеста четиридесет и пет) лева – разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА
Е.И.
Н., ЕГН **********, да внесе по платежна сметка на Софийския градски съд сумата
в размер на 25 (двадесет и пет) лева –
държавна такса за въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Х.И Р.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
р-н „Приморски“,
ул. „проф. д-р ******, офис 6, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.